Становище по молба до КЗЛД да преразгледа позицията си относно „съгласията“, получени веднъж от притежателите на лични данни, за използване на данните им за конкретни цели, изразена във връзка със Становище по искане рег.№ 10055/2011 г.

ОТНОСНО: Искане с вх.№п 1165/20.02.2013г.от г-н М.М., с молба до КЗЛД да преразгледа позицията си относно „ съгласията“ получени веднъж от притежателите на лични данни за използване на данните им за конкретни цели, изразена във връзка със Становище по искане рег.№10055/2011г.

Комисията за защита на личните данни в състав:Венета Шопова- председател и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 24.07.2013г., разгледа искане с вх.№п- 1165/20.02.2013г. от г-н М.М., с молба до КЗЛД да преразгледа позицията си относно „ съгласията“ получени веднъж от притежателите на лични данни за използване на данните им за конкретни цели, на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни. В искане е посочено, че „В своя отказ (от дата 08.08.2012г.), да преразгледате, становище №10055, което се отнася до предоставянето на лични данни на абонати на телефонните оператори изразили съгласие данните им да бъдат предоставяни на трети лица издатели на указатели и доставчици на телефонни справочни услуги, и което заключава, че „независимо от това, информация, съдържаща лични данни, може да бъде предоставена за включване в конкретен телефонен указател/телефонна справочна услуга на предприятие по смисъла на чл.258, ал.7 от Закона за електроните съобщения само при наличие на изрично съгласие, съгласно дефиницията на параграф1, т.13 от ДР на ЗЗПД, от страна на абонатите за това. Това означава съгласие да е налице по отношение на: конкретния получател на данните, конкретния телефонен указател/телефонна справочна услуга, както и конкретния обем от данни.“, представляваната от Вас Комисия твърди, че „не са настъпили изменения в националната нормативна уредба, касаеща реда за издаване на телефонни указатели и предоставяне на телефонни справочни услуги, които да налагат преразглеждане на даденото от КЗЛД Становище“, както и „няма нововъзникнали факти след 23.02.2011г., които да налагат преразглеждане на Становището на Комисията по искане с. №10055/10/23.02.2011г.“. В искането си г-н М.М., излага мнение, че „Последното твърдение в отказа ви от 08.08.2012г. да преразгледате становището си от 23.02.2011г., а именно, че „няма нововъзникнали Факти след 23.02.2011г..“ според ЕДА е невярно, а становището Ви относно изискването на ново съгласие, конкретно за ЕДА, противоречиво.“ Изложените аргументи за това са следните:

„Представители на КЗЛД (двама) са участвали в средата на 2011г. (т.е. след изразяването на становището от 23.02.2011г.) , както е видно от уеб сайта , в Работна група за защита на личните данни по член 29, към Европейската комисия, която е изработила Становище 15/2011 относно понятието „съгласие“, прието на 13юли 2011 година (близо 4 месеца след становището на КЗЛД), което пък от своя страна напълно отхвърля твърдението на Комисията в становището от 23.02.2011г., а именно, че относно предоставянето на личните данни на абонатите изразили веднъж съгласието си личните им данни да бъдат публикувани в телефонни указатели и предоставяни при телефонни справочни услуги, за предоставянето на тези данни на трети лица издатели на указатели, доставчици на телефонни услуги е нужно да има „съгласие по отношение на: конкретния получател на данните, конкретния телефонен указател/телефонна справочна услуга, както и конкретния обем от данни.“ Посочено е,че „Противоречието се изразява в това, че Становище 15/2011, ЕК твърди, следното: -“Като правило за администраторите на данни би следвало да е достатъчно да получат еднократно съгласие за различни операции, когато тези операции са в рамките на разумните очаквания на субекта на данни.“ По нататък в документа, работната група пряко отнася „еднократното съгласие“ към Решение на Съда на ЕС по Дело С-543/09, което е и основния аргумент на ЕДА да поиска преразглеждане на становището на КЗЛД от 23.02.2011г.

Наскоро Съдът на Европейския съюз постанови преюдициално заключение, позоваващо се на член12, параграф2 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и отнасящо се до необходимостта от подновяване на съгласието на абонати, които вече са изразили съгласие техните лични данни да бъдат публикувани в един указател, за трансфер на техните лични данни с цел публикуването им от други справочни услуги.

Съдът приема, че когато абонатът е бил правилно информиран за възможността неговите лични данни да бъдат предадени на трета организация и вече е изразил съгласие тези данни да бъдат публикувани в такъв указател, за трансфера на същите тези данни не е необходимо подновяване на съгласието на абоната, ако е гарантирано, че въпросните данни няма да бъдат използвани за цели, различни от тези, за които са били събрани с оглед на първото им публикуване (параграф 65).“

В искането е посочено, че от подадените, като документи доказателства (общите условия на телефонните оператори) е очевидно, че абонатите са „правилно информирани“, и че „както ЕДА неколкократно споменава, както пред КРС и телефонните оператори, така и пред КЗЛД, че данните на абонатите изразили съгласието си последните да бъдат публикувани в телефонни указатели и използвани за предоставянето на телефонни справочни услуги, няма да бъдат използвани за други цели освен за тези, за които абоната е дал съгласието си, а именно издаването на телефонни указатели и предоставянето на телефонни справочни услуги.“

Отправена е молба КЗЛД, да преразгледа позицията си относно „съгласията“ получени веднъж от притежателите на лични данни за използване данните им за конкретни цели,. Посочено е ,че в противен случай, становището на КЗЛД ще бъде относено до други компетентни органи, в това число и до пан-европейската организация СОЛВИТ, която разглежда проблеми с трансгранично измерение, породени от неправилно прилагане на европейското право от публичните власти на страните от ЕС.

Предоставянето на информация, съдържаща лични данни на физически лица би представлявало „Обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като…разкриване чрез предаване …………….предоставяне”. В параграф 1, т.5 на ДР на ЗЗЛД е разписано, определение за „предоставяне на лични данни“- действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.

Всеки администратор на лични данни при обработката на лични данни следва да спазва принципите заложени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД т.е. личните данни – да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват.

Съгласно чл.258. ал.7 от Закона за електронни съобщения, предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, които предоставят телефонни номера на абонатите си, са длъжни при обосновано искане да предоставят на предприятията, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, както и на предприятията, предоставящи телефонни справочни услуги, необходимата им информация и бази данни в съгласуван формат при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени. Информацията и базите данни се предоставят при наличие на изрично съгласие от страна на абонатите.

Съгласно чл.4, от Наредба №5 от 13 декември 2007г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели , включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги /Наредба №5/, издадена на основание чл.258, ал 7 от ЗЕС ,предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, са длъжни предварително и безвъзмездно да информират абонатите си за:

1. предназначението на телефонния указател;

2. възможността и условията, при които в него могат да бъдат включени техните данни при изрично съгласие;

3. обстоятелството, че информацията, включена в телефонния указател, се ползва за предоставяне на телефонна справочна услуга;

4. всяка възможност потребители да открият име или наименование и адрес на абонатите само въз основа на телефонен номер, чрез функциите за търсене при телефонни указатели в електронна форма;

5. обстоятелството, че впоследствие данните им могат да бъдат предоставяни на други предприятия, изготвящи телефонни указатели или предоставящи телефонни справочни услуги.

В чл.12, ал.6, т.1 на Наредба 5 е посочено, че минимално необходимата информация в телефонния указател за даден абонат на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, включва:

1. за физическите лица- име (лично и фамилно), адрес и телефонен номер;

2. за едноличните търговци и юридическите лица- наименование (фирма), адрес и телефонен номер.

В алинея 7 на посочения чл.12 от Наредбата е разписано, че в телефонния указател могат да се съдържат допълнителни данни за абонатите, като: информация за други телефонни номера на абоната, информация за други лица, с които съвместно ползват абонатната линия, номер на факс, адрес на електронна поща, професия, предмет на дейност (за абонатите- еднолични търговци, юридически лица) и други

Видно от разпоредбата на ал.6 и ал.7 в единен телефонен указател се съдържа достатъчно информация за да бъде индивидуализирано едно лице и в тази връзка тази информация попада в определението лични данни по смисъла на чл.2 от ЗЗЛД.

Законът за електронните съобщения следва да се приеме за специален закон по отношение на предоставянето на информация, съдържаща лични данни за изготвяне на телефонни указатели. В изречение последно на чл.258, ал.7 от ЗЕС е посочено, че нформацията и базите данни се предоставят при наличие на изрично съгласие от страна на абонатите.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното

1. След като предприятията са изпълнили чл.258 от ЗЕС и чл.4, от Наредба №5, данните за абонатите могат да бъдат предоставяни в изпълнение на чл.258, ал.7 от ЗЕС на предприятията, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, без да е необходимо допълнително съгласие от абонатите за предоставянето на данните, при условие, че данните се използват за същите цели, за които абонатът е дал първоначалното си съгласие.

Данните за абонатите могат да се предоставят без да се изисква допълнително съгласие, в случай, че последните са дали своето съгласие при изпълнение на условията на чл.258 от ЗЕС и чл.4 от Наредба №5 и е гарантирано по безспорен и несъмнен начин, че данните няма да се използват с различна цел от тази, за която е дадено първоначалното съгласие

2. Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространяване и предоставяне на лични данни, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, предоставящ данните.