Становище на КЛЗД относно искане и.д. главен секретар на Министерски съвет

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Веселин Целков на заседание, проведено на 07.08.2013г. разгледа искане с вх.№п-5039/ 25.07.2013г. от г-жа Нина Ставрева- и.д. главен секретарна Министерски съвет относно приложението на Закона за защита на личните данни. В искането е посочено, че в администрацията на Министерски съвет са постъпили заявления от в. „Преса“ и в. „24 часа“ по закона за достъп до обществена информация с искане за предоставяне на справка за заетите лица по служебно правоотношение в администрацията на Министерския съвет съдържаща име и фамилия на служителите, длъжност и възнаграждението им по договор. Посочено е, че същата информация е поискана и за физическите лица, заети по граждански договор. Сочи се също, че в допълнение към горната информация от в. „24 часа“ се искат копия от гражданските договори с физическите лица и копия от отчетите за тяхното изпълнение. Във връзка с гореизложеното са поставени няколко въпроса:

1.Съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни правно обосновано ли е предоставянето на информация за индивидуалните възнаграждения на всеки един държавен служител в администрациятана Министерския съвет без да е поискано неговото съгласие?

2.Длъжна ли е администрацията на Министерския съвет да предоставя такава информация?

3.Какъв е правния ред и процедурата по силата, на която едно печатно издание може да изисква информация за индивидуалните заплати на служителите и възнаграждения пограждански договори.

Посочено е, че се прилагат :

1.копие от заявление за достъп до информация вх.№03.07.68/16.07.2013г. на Г.Д., репортервъв в. „Преса“- 1 лист

2.копие от заявление за достъп до обществена информация от В.И., репортер от в.„24часа“- 1 лист.

С оглед на гореизложеното, по първия въпрос от искането за становище, следва да се има предвид следното:

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. Министерския съвет (МС) е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно легалната дефиниция, посочена в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

В §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД законодателят е посочил примерно изброяване на понятието „Специфични признаци“. Това са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

В конкретния случай, ако справка съдържаща име и фамилия, длъжностивъзнаграждение по договор на физически лица заети по трудови и служебни правоотношения , както икопия на гражданските договори с физически лица, би могла да доведе до индивидуализиране на конкретните физически лица, и то тя като такава попада в определението „лични данни“ от категорията икономическа идентичност.

По втория въпрос от искането за становище:

Действията по отношение предоставянето на достъп до информация относно изплатени възнаграждения по договори за управление и контрол на търговски дружества представляват „Обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД и по-конкретно обработване под формата на „разпространяване” и „предоставяне” по смисъла на ЗЗЛД.

Когато се отправят искания за достъп до лични данни, съответният администратор следва да се съобрази с разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Текстът на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД урежда алтернативни хипотези, при наличието на които се допуска законосъобразното обработване на лични данни.

Във всички случаи обработването на лични данни чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни (Министерски съвет) следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно,а самата информация пропорционална.

При анализа на изложения казус и относимостта към разпоредбите на ЗЗЛД следва да се направи извод, че предоставянето на исканата информация може да се извърши законосъобразно в случай, че са налице условията на чл.4, ал.1, т.5– изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес. Възможно условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните е и разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗЛД– обработването е допустимо, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространение на лични данни е в правомощието на съответния администратор на лични данни с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.

Следва да се има предвид обаче и чл.17, ал.3 от Закона за държавния служител, в които е посочено, че разгласяването на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие. По аналогия същото правило би следвало да се прилага и по отношение на досиетата на лицата /работници и служители/, назначени по Кодекса на труда. Ако се приеме, че чрез предоставянето на информация от трудови и служебни досиета би се осъществило „разгласяване“ на сведения от служебното досие на служителите по смисъла на чл.17 от Закона за държавния служител, то тогава обработването на данни от служебните и трудови досиета следва да се осъществява само след изрично писмено съгласие на служителите.

По отношение на третия поставен въпрос следва да се има предвид, че Законът за защита на личните данни не разписва изричен механизъм- ред и процедура по силата, на която едно печатно издание може да изисква информацияза индивидуалните заплати на служителите и възнагражденията по граждански договори.

При всички положения правомерното обработване на лични данни е необходимо да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД личните данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват. Следва да се има предвид и целта на ЗЗЛД, която е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни. При всички положения обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат. Преценката за наличие на условия за допустимост при осъществяване на действия по обработване на лични данни, следва да се осъществява от администратора с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.

Относно възможността за обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност , ЗЗЛД не забранява, а дори напротив, допуска тяхното обработване , но само дотолкова, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за коетосе отнасят данните.

От друга страна,следва да се вземат предвид и разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация ЗДОИ, като специален закон, който установява нормативните предпоставки, при наличието, на които администраторът (Министерски съвет) може да предостави на трети лица обществена информация, съдържаща лични данни.

Защитата на личната информация е въведена като основен принцип при осъществяване правото на достъп до обществена информация (чл.6, ал.1, т.5 от ЗДОИ). В чл.31 от ЗДОИ е разписано, че в случаите, в които исканата обществена информация се отнася до трето лице, съответният орган е длъжен да поиска писменото съгласие на лицето. В случай, че такова съгласие не е дадено, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

В случай на предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, която съдържа лични данни, възможно условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните са и разпоредбите на чл.31 от ЗДОИ във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данниизразява следното

Справка, съдържаща име и фамилия, длъжност и възнаграждение по договор на физически лица, заети по трудови и служебни правоотношения, както и копия награжданските договори с физически лица, би могла да доведе до индивидуализиране на тезиконкретни физически лица и тя като такава попада в определението „лични данни“ от категорията икономическа идентичност, тъй като пряко идентифицира физическите лице и възнаграждението им.

Обработването на тази информация под формата на „разпространяване” и „предоставяне” по смисъла на ЗЗЛД е допустимо и законосъобразно единствено в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия.

Възможно условие за допустимост на обработването е и разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

В случай на предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, която съдържа лични данни, възможно условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните са и разпоредбите на чл.31 от ЗДОИ във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие по смисъла на § 1, т.13 на ДР на ЗЗЛД.

По отношение на обработването на данни от трудови и служебни досиета обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл.17 ал.3 от Закона за държавния служител, а именно- разгласяването на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие. По аналогия същото правило би следвало да се прилага и по отношение на досиетата на лицата /работници и служители/, назначени по Кодекса на труда.

Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространяване и предоставяне на лични данни, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, разпространяващи предоставящ данните.