Становище на КЗЛД по искане на народни представители

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопов и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на заседание, проведено на 02.10.2013г. разгледа искане с вх.№п-6305/30.09.2013г.от г-н П.М. и г-н Г.С. – народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, в което е оправена молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В искането отправена молба за становище по следния въпрос- счита ли се за нарушение на закона изнасянето на информация за получените възнаграждения на отделни длъжности във ведомствата, дори, ако тази длъжност е само една в щатното разписание. По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон.

Съгласно Закона за защита на личните данни, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. "Специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. В конкретния случай ако информацията за получени възнаграждения (трудови и/или допълнителни възнаграждения, извън основното трудово възнаграждение) на държавни служители би могла да доведе до конкретно физическо лице, то тя попада в определението лични данни от категорията "икономическа идентичност" по смисъла на Закона за защита на личните данни.

В параграф1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „обработване на лични данни”, а именно: „Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване”.

В настоящият случай, запитването касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне и разпространяване.

Във връзка с обработването на лични данни, следва да се има предвид, че всеки администратор на лични данни е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, като в чл.4, ал.1 от закона е определено само в кои случаи е допустимо обработване на личните данни на физическите лица, а именно:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД събраните лични данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват. Във всички случаи правомерното обработване на лични данни е необходимо да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните.

Редът за обработване на лични данни, включително за предоставянето им, е регламентиран с изчерпателното изброяване на законовите основания в чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД, при наличието на поне едно от които, е допустимо обработване на лични данни.

Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространение на лични данни е в правомощието на съответния администратор на лични данни с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.

Във всеки един конкретен случай на обработване на лични данни е необходимо да се следи за баланса между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните.

Следва да се има предвид също, че съгласно чл.90, ал.1 от Конституцията на Република България народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. В този случай задължените субекти по чл.90, ал.1. от Конституцията биха предоставили исканата информация в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

Необходимо е също така да бъде изяснена границата между публичността и защитата на личните данни. В закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), който като специален закон въвежда изключения от Закона за защита на личните данни, са изброени лицата, за които е въведено задължение за публично оповестяване на определена информация, в това число и такава, която попада в определението за лични данни. Предметът на закона е създаването на публичен регистър за деклариране на имущество, доходи и разходи на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България. В чл.2 е определен кръга от лица, които следва да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и чужбина. Така например главните секретари в администрацията на изпълнителната власт, са задължени лица по този закон (чл.2, ал.1, т.30 от ЗПИЛЗВДД) и заеманата от тях длъжност е само една в щатното разписание на дадено ведомство.

Трудовото възнаграждение и разпределените суми като допълнително материално стимулиране, дори да не следва да се обявяват публично по смисъла на ЗПИЛЗВДД са бюджетни средства, поради което възможно условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните, е осъществяването на задача в обществен интерес, по смисъла на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД, дори когато дадена длъжност е само една в щатното разписание.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното

Обработването на информация за получени възнаграждения (трудови и/или допълнителни възнаграждения, извън основното трудово възнаграждение) на държавни служители е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1– т.7 от Закона за защита на личните данни условия.

В конкретния случай, условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните, е осъществяването на задача в обществен интерес- чл.4, ал.1, т.5 от Закона за защита на личните данни.