Становище на КЗЛД по въпроси, свързани с обработване на лични данни по повод промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор

ОТНОСНО: Искане за становище с вх.№П-2266/03.04.2013г. отг-н Г.К.– управител на „Д.Б.” ЕООД по въпроси, свързани с обработване на лични данни по повод промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на заседание, проведено на 19.04.2013г., разгледа преписка с вх.№П-2266 / 04.03.2013г. от г-н Г.К.– Управител на „Д.Б.” ЕООД.

В писмото си той поставя въпроси, възникнали във връзка със защитата на лични данни след последните изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Господин Г.К. изразява загрижеността на клиентите– чуждестранни лица на „Д.Б.” ЕООД от възможно преминаване на границата на целесъобразност при оповестяване на лични данни, което би могло да породи лични рискове за тях и семействата им.

Според „Д.Б.” ЕООД, ако се допусне неоправдано навлизане в личното пространство на лица, които не са публични фигури и не изпълняват публични функции, би се затруднило в значителна степен вземането на благоприятни за българската икономика инвестиционни решения.

Във връзка с това управителят на „Д.Б.”ЕООД задава въпроси, два, от които са от компетентността на Комисията за защита на личните данни:

1. Възможно ли е едно лице да подаде декларация в Сметната палата, но да не даде съгласие за предоставяне на лични данни от декларацията по смисъла на чл.4, ал.2Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор? Ще бъде ли уважено такова несъгласие? Ще бъде ли санкционирано лицето в случай и ако да– в такъв размер?

2. Общественият достъп до декларациите (особено на членове на управителни и надзорни органи на частни юридически лица, които в много случаи не са български граждани, не живеят в България и не получават доходи от България) по смисъла на чл.6 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор не влиза ли в противоречие с основни принципи за защита на личните данни, като например, че личните данни се събират за конкретни, точно определени и законни цели и не трябва да се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели и че личните данни трябва да са съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват?

Сметната палата на Република България е независима институция, която осъществява външен одит на бюджета и другите публични дейности при спазване принципите на законност, публичност и прозрачност. Основните функции на Сметната палата са свързани с контролирането, достоверността и надеждността на финансовата отчетност на бюджетните предприятия, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности.

Във връзка със задълженията на Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, към председателя е създаден регистър на задължените по смисъла на закона лица. С последните промени от март 2013г. значително се разшири кръга на задължените лица по чл.2, ал.1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Във връзка с конкретното искане за становище предмет на анализ са лицата, посочени в чл.2, ал.1, т.38. Списъци с имената на задължените лица са публикувани на официалната страница на Сметната палата.

Съгласно чл.2, ал.3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния секторзадължените лица декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи (съпруги) и ненавършилите пълнолетие деца. Списъкът с имената на лицата по чл.2, ал.1 се публикува на интернет страницата на Сметната палата.

С чл.6 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор се уреждат правилата за обществен достъп до декларациите на задължените лица. Всяко лице има право на достъп чрез страницата на Сметната палата до данните от публичния регистър при спазване на Закона за защита на личните данни. В определени срокове на официалната интернет страница се публикуват декларациите на задължените лица и списък с имената на тези, които не са изпълнили задължението си за подаване на декларация.

Служебна справка в интернет страницата на Сметната палата показва, че публикуваните декларации не съдържат данни за ЕГН, адреси, данни за лични документи за самоличност. Прави впечатление, че не са публикувани данните за правното основание за придобиване на конкретно имущество и произхода на средствата.

Съгласно чл.6, ал.4 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, достъпът до данните от публичния регистър се осъществява и по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Със Закона за достъп до обществена информация се налагат някои ограничения върху правото на достъп, като примери в това отношение са хипотезите на чл.5 (защита на доброто име, националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала), чл.7 (защита на класифицирана информация или друга защитена със закон тайна), чл.13, ал.2 (относно достъпа до служебна информация), чл.17, ал.2 (търговска тайна) и чл.37, ал.1 (основания за отказ от предоставяне на достъп) от ЗДОИ. Всяко ограничение следва да се разглежда като изключение от принципа за общодостъпност на информацията, предмет на ЗДОИ.

Съществено изключение от посочените ограничения представляват случаите на надделяващ обществен интерес. Съгласно законовото определение, посочено в параграф 1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от ЗДОИ– държавни органи, техните териториални звена, органи на местно самоуправление, публичноправни организации, физически и юридически лица (само относно тяхната дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондовете на ЕС или предоставени от ЕС по проекти и програми. Следва да се отбележи, че установяването на надделяващ обществен интерес винаги е предпоставка за предоставяне на конкретна информация. Законът за достъп до обществена информация посочва това в три свои разпоредби:

Чл. 13, ал.4 – достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

Чл. 17, ал.2 – информацията по чл.17, ал.1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Чл. 37, ал.1, т.2 – основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когатодостъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Целта на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор е имуществото на посочените лица да е винаги известно като вид антикорупционна мярка, която не може да бъде ограничена по силата на Закона за защита на личните данни . Основание за това може да се търси и в Решение№4 от 26 март 2012г. по конституционно дело №14/2011г., с което се потвърждава приетото през 1996г. тълкуване на баланса между двете права – при публичните фигури защитата на лични данни е „много по-занижена” в сравнение със защитата при останалите лица.

Публикуването на декларациите на интернет страницата на Сметната палата е действие по разпространение на лични данни по смисъла на параграф1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД и следва да се извършва при спазване на принципите за обработване на лични данни, прогласени от чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, съгласно който, личните данни трябва да:

1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;

2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;

3. бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;

4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;

5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;

6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.

При всеки случай на обработване на лични данни следва да се следи за наличието поне на едно от условията за допустимост, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Следва да се отбележи, че относно обработването на личните данни на задължените лица по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, биха могли да намерят приложение следните основания:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни (чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД)– нормативно установеното задължение в чл.6, ал.3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие (чл. 4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД);

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (чл. 4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД);

Разглеждайки въпроса за съгласието на задължените лица за публикуване на техните декларации в интернет страницата на Сметната палата, следва да се обърне внимание, че съгласието е само едно от алтернативно посочените основания и то не е задължително при наличие друго основание за обработване на лични данни. Достатъчно в случая е нормативно установеното задължение.

Справка, направена по отношение на съдържанието на декларацията, предназначена да осигури публичност на имуществото на задължените лица, показва, че в края се съдържа следния текст:

Образецът на писменото съгласие по чл.4, ал.2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор е одобрен със заповед №010 / 15.01.2007г. от председателя на Сметната палата.

Става въпрос за съгласие по силата на специален закон, когато това е необходимо за проверка на достоверността на декларираните факти. Обстоятелството, че даването на съгласие се изисква по силата на такъв закон, на практика представлява задължение за предоставяне на съответна информация за целите на публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор и липсата му не може да блокира изпълнението на задължителните разпоредби на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Дори да липсва съгласие на задължените лица за публикуване на информация от декларациите, поради наличието на нормативно установено задължение за Сметната палата да публикува такава информация, което е в изпълнение и на задача от обществен интерес, публичното й оповестяванесе явява допустимо и законосъобразно.

Публикуването на данни на задължените лица, като форма на обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, е допустимо и законосъобразно, тъй като в случая данните се събират за конкретни, точно определени и законни цели, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност на имуществото на публични фигури от обществения и частния сектор, които с оглед на заеманите от тях постове и изпълнявани функции, се ползват с по-занижена степен на защита в сравнение с останалите граждани.

Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни,Комисията за защита на лични данни изразява следното

1.Обстоятелството, че даването на съгласие се изисква по силата на специален закон, на практика представлява задължение за предоставяне на съответна информация за целите на публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор и липсата му не може да блокира изпълнението на задължителните разпоредби на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Дори да липсва съгласие на задължените лица за публикуване на информация от декларациите, поради наличието на нормативно установено задължение за Сметната палата да публикува такава информация, което е в изпълнение и на задача от обществен интерес, публичното й оповестяванесе явява допустимо и законосъобразно.

2. Публикуването на данни на задължените лица, като форма на обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, е допустимо и законосъобразно, тъй като в случая данните се събират за конкретни, точно определени и законни цели, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност на имуществото на публични фигури от обществения и частния сектор, които с оглед на заеманите от тях постове и изпълнявани функции, се ползват с по-занижена степен на защита в сравнение с останалите граждани.