СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П – 8 /2015 г.
гр. София, 03.02.2015 г.
ОТНОСНО: Искане с вх.№П-8/05.01.2015год. от Ралица Стоянова в качеството Секретар на Столична община, гр. София по въпроси, касаещи предоставянето на информация, съдържаща лични данни.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 22.01.2015г., разгледа преписка с вх.№П – 8 от 05.01.2015г. от Ралица Стоянова в качеството на Секретар на Столична община, гр. София, п.к. 1000, ул.„Московска” №33, в което посочва, че в Столична община e постъпило писмо с вх. рег.№СО-0500-2044 от 17.11.2014г. от Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл.56, ал.1, т.1, във връзка с чл.55, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) изискват информация от Столична община, относно постоянен и настоящ адрес на физическо лице, във връзка с образувана в Комисията преписка с рег.№121 от 2014г.
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство, в отговор на запитване от Столична община, заема становище, че по отношение на поставения въпрос, преценката и решението за предоставяне на лични данни за постоянен и настоящ адрес от регистъра на населението е изцяло в компетентността на Столична община, като администратор на лични данни.
Във връзка с гореизложеното, Столична община моли КЗЛД за становище, съобразно чл.6 и чл.10 от Закона за защита на личните данни, относно искането за предоставяне на исканата информация от Столична община на КЗД.
Правен анализ:
Предоставянето от един администратор (Столична община) на друг администратор (в случая Комисията за защита от дискриминация) на лични данни на физически лица, съдържащи се в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представлява „Обработване на личните данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „..всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като .. разкриване чрез предаване … предоставяне”.
В изложения казус следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, който урежда алтернативни основания, при наличието на които се допуска обработването на лични данни. Според чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗЛД обработването на лични данни се допуска, ако е необходимо за изпълнение на установено задължение на администратора на лични данни, а също така, ако е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Тези нормативни задължения са възпроизведени и в текста на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за гражданската регистрация, съгласно който данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции, съобразно законоустановените им правомощия. Нормативното правомощие на Комисията за защита от дискриминация, в качеството на администратор на личните данни, е отразено в чл.56, ал.1, т.1 във връзка с чл.55, ал.2 от ЗЗДискр, където е установено, че при осъществяване на своите правомощия Комисията за защита от дискриминация има право да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването, както и, че всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в НБД „Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е НБД „Население”.
Нормативните предпоставки за предоставяне на данни от НБД „Население” са възпроизведени в текста на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за гражданската регистрация, а именно данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;
Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.
Съгласно разпоредбите на чл.40 от ЗЗДискр,Комисията за защита от дискриминация, е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискрили други закони, уреждащи равенство в третирането.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация, се образува по: жалба на засегнатите лица;инициатива на комисията или сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.
При образувано производство, докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
При осъществяване на своите правомощия комисията има право да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;да разпитва свидетели.При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон (чл. 56 от ЗЗДискр).
Следователно, нормативно установено е задължението на администратора на лични данни Столична община, да предостави на Комисията за защита от дискриминация исканата информация, в качеството на държавна институция, съобразно законоустановените й правомощия, установени в ЗЗДискр, а също така е налице и упражняване на правомощията на Комисията за защита от дискриминация, предоставени на същата със ЗЗДискр.
Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Столична община може да предостави на Комисията за защита от дискриминация информация от ЕСГРАОН, поддържана на общинско ниво от Столична община, относно постоянен и настоящ адрес на физическо лице, във връзка с производство по преписка №121/2014г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, на основание чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.55, ал.2 и чл.56, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, както и чл.106, ал.1, т.2 от Закона за гражданската регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венцислав Караджов /п/ |
Цветелин Софрониев /п/ |