СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
№ 4495/2011г.
гр. София, 08.12.2011г.
ОТНОСНО: Искане с рег. № 4495/29.09.2011г. от г-н Г.К. – ВНД директор на Областна дирекция на МВР – Благоевград към Министерство на вътрешните работи, за изразяване на становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, относно постъпило заявление с вх. № ОИ – 4/31.08.2011г. от „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООДза предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация, която съдържа данни за моторни превозни средства и лица, издирвани съгласно Шенгенската информационна система
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров и Валентин Енев, на редовно заседание, проведено на 01.12.2011г. (Протокол № 48 ), разгледа искане с рег.№4495/29.09.2011г. от г-н Г.К. – ВНД директор на Областна дирекция на МВР – Благоевград към Министерство на вътрешните работи, за изразяване на становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), относно постъпило заявление с вх.№ ОИ – 4/31.08.2011г. от „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация, която съдържа данни за моторни превозни средства (МПС) и лица, издирвани съгласно Шенгенската информационна система (ШИС). Към искането е приложено копие на отговор с вх.№ 42171/19.09.2011г. на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД, чрез който се правят разяснения във връзка с подадено преди това заявление на дружеството за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация (първоначалното искане за информация не е приложено), а именно:
· Периодът, за който се изисква предоставяне на информация е: 01.12.2010г. до 17.09.2011г.;
· Информацията, която се изисква, трябва да съдържа данни за задържани автомобили на територията на Република България, които са издирвани съгласно Шенгенската информационна система и чиито собственици се намират в други държави и не са давали съгласие за преминаване на собствеността на тези автомобили върху други лица, включително и когато са изплатени обезщетения от застрахователни компании;
· Информация относно автомобила, който е задържан и се намира в Областна дирекция на МВР-Благоевград, като бъдат предоставени следните му данни: модел; марка; номер на рама; номер на мотор; номер на скоростна кутия;
· Информация относно собственика на автомобила, на когото е отнето превозното средство и в съответната държава е подаден сигнал в Шенгенската информационна система или в съответната застрахователна компания, изплатила обезщетението;
· Предпочитана форма за предоставяне на достъп до обществена информация: преглед на информацията – оригинал или копие и копие на хартиен носител.
Във връзка с искания достъп от „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД до описаните по-горе данни, в молбата на Областна дирекция на МВР – Благоевград до КЗЛД са поставени следните конкретни въпроси за изразяване на становище, а именно :
1. Представляват ли исканите данни от Шенгенската информационна система, лични данни?
2. Какъв обем от исканите данни може да бъде предоставен на заявителя?
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Във връзка с откриване на производство по разглеждане на искането пред КЗЛД и с оглед пълно изясняване на фактическата обстановка, КЗЛД е изискала становища по компетентност, както следва:
1. С писмо с изх.№ 4495/03.10.2011г. до г-жа Г.Ж. – изпълнителен директор на фондация „Програма достъп до информация”, относно изложеното в искането, вкл. по отношение на това дали исканата информация попада в предметния обхват на Закона за достъп до обществена информация, предвид специфичния правен режим на Шенгенската информационна система съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген;
2. С писмо с изх. № 4495/03.10.2011г. до г-н И.П. – директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към Министерство на вътрешните работи, относно изложеното в искането предвид специфичния правен режим на Шенгенската информационна система съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген и националната правна рамка.
С писмо от 11.10.2011г. до КЗЛД, Фондация „Програма достъп до информация” изразява следното становище по поставените въпроси:
В конкретния случай, е безспорно наличието на две нормативно регламентирани предпоставки по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно, че исканата информация е обществена и че същата е създадена и се съхранява от задължен по ЗДОИ субект. Във връзка с това, се счита, че приложимостта на ЗДОИ в конкретния случай зависи от това дали е налице специален ред за търсене и получаване на подобна информация по друг закон по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДОИ. В случай, че не е налице такъв специален ред, то ЗДОИ е приложим, а предоставянето на тази информация по ЗДОИ ще зависи единствено от обстоятелството, дали е налице някое от ограниченията на правото на достъп до информация по ЗДОИ. В тази връзка е изтъкнат фактът, че специални правила за търсене и получаване на достъп до лични данни от ШИС се съдържат в Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. Поради факта, че Република България не е ратифицирала тази конвенция и тя не се е превърнала в част от вътрешното право на страната, е направен изводът, че в случая не е налице специален ред за търсене и получаване на информация по друг закон, съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ.
Фондация „Програма достъп до информация”, счита, че в конкретния случай, ЗДОИ е приложим, а предоставянето на достъп до исканата информация зависи единствено от това дали е налице някое от ограниченията на правото на достъп до информация, като на базата на предоставената й информация прави извод, че не личи да е налице някое от ограниченията на правото на достъп до информация, нито е ясно какъв правно-защитен интерес би бил увреден и по какъв начин от предоставянето на исканата информация.
С писмо от 07.10.2011г. до КЗЛД, дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към Министерство на вътрешните работи изразява следното становище по поставените въпроси:
Шенгенската информационна система (ШИС) е специфична по характер база данни на държавите, прилагащи изцяло правото от Шенген, за издирвани и контролирани лица и вещи и граждани на трети страни с наложена мярка „отказ за влизане”. Информацията в ШИС се въвежда и ползва от всички държави, като всяка държава е собственик на информацията, която е въвела.
Достъпът до информацията, която се създава и съхранява в ШИС, е строго регламентиран в европейското законодателство и по-специално в Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. Разпоредбите, касаещи достъпа до ШИС са имплементирани в българското законодателство в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система. Раздел IV от посочената наредба детайлно регламентира субектите, които имат достъп до ШИС, както и до каква информация имат достъп. Единственият случай, в който на дадено лице може да бъде предоставена информация от ШИС е в случаите, когато лицето има законен интерес и основание да я получи. В този случай, при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, Закона за Министерството на вътрешните работи и с разрешение на държавата, въвела информацията в ШИС, на лицата се предоставя исканата информация. При хипотезата на обработвани лични данни в ШИС, лицата могат да искат актуализиране, заличаване или унищожаване на лични данни (чл.14 от Наредба № Iз-2727).
Предвид, че конкретното искане е направено по Закона за достъп до обществена информация, се изразява становище, че информацията от ШИС не съставлява обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. В тази връзка е отбелязано, че по отношение на първия елемент от фактическия състав на цитираната норма (чл.2, ал.1 от ЗДОИ), информацията от ШИС не се отнася до обществения живот в Република България, а е свързана със засегнати лични права на конкретни български и чужди граждани. В допълнение е отбелязано, че информацията относно модел, марка, номер на рама, както и собственик на даден автомобил, задържан по сигнал в ШИС, не е информация, въз основа на която гражданите могат да си съставят собствено мнение относно дейността на Министерството на вътрешните работи.
ПРАВЕН АНАЛИЗ:
При анализа на изложеното в искането и въз основа на представените становища на Фондация „Програма достъп до информация” и на дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към Министерство на вътрешните работи, се установи следното:
Предоставянето на информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е обусловено от наличието на няколко предпоставки. На първо място е необходимо исканата информация да е обществена. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ,обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. На второ място е необходимо информацията да се създава и съхранява от задължен по ЗДОИ субект (чл.3, ал.1 от ЗДОИ). На трето място,исканата информация трябва да не попада в обхвата на някое от ограниченията на правото на достъп до информация по ЗДОИ. На последно място е необходимо да не е налице специален ред за търсене и получаване на такава информация по друг закон (чл.4, ал.1 от ЗДОИ). В тази връзка, с оглед характера на информацията – предмет на подаденото заявление от „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД до Областна дирекция на МВР – Благоевград по Закона за достъп до обществена информация, а именно: данни за автомобили и лица, издирвани съгласно ШИС, може да намери приложение нормата на чл. 4, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация, а именно: „Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.” В случая е налице специфичен правен режим по отношение функционирането и обработването на данни в Шенгенската информационна система и той е регламентиран в Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и в националната правна рамка – Закона за Министерството на вътрешните работи. Действително, така както е изтъкнато в становището на фондация „Програма достъп до информация”, Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген към настоящия момент не е ратифицирана от Република България и няма примат над онези норми от националното законодателство, които й противоречат (чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България). Въпреки това, не може да не се отчете фактът, че по отношение България се прилага Решение на Съвета от 29.06.2010г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния. Съгласно Решението, на 15.10.2010г. разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I към него, започват да се прилагат за Република България и за Румъния, както между тях, така и в отношенията им със страните по Шенгенското споразумение. Считано от 29.06.2010г., може да се прехвърлят реални данни от ШИС към заинтересованите държави-членки (Република България и Румъния), както и считано от 15.10.2010г. заинтересованите държави-членки (Република България и Румъния), подобно на държавите – членки, по отношение на които вече се прилагат достиженията на правото от Шенген, могат да въвеждат данни в ШИС и да използват данни от ШИС при спазване на разпоредбите на §4 от Решението.
В допълнение на изложеното, в по-голямата си част разпоредбите, които е необходимо да бъдат въведени в националното законодателство, във връзка с присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, са вече транспонирани в различни нормативни актове. Сред тях основно място заемат Закона за Министерството на вътрешните работи и Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система. Тази наредба се издава с оглед прилагането на глава IV от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14.06.1985г. за постепенно премахване на проверките по вътрешните граници, подписана на 19.06.1990г. (Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген), като съгласно § 5 от Заключителните разпоредби на наредбата, разпоредбите относно въвеждане, актуализиране, заличаване и осъществяване на действия в изпълнение на сигналите за граждани на трети страни с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство се прилагат от влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Република България, а в останалата си част Наредбата влизав сила от деня на обнародването й в Държавен вестник – 30.11.2010г.
Съгласно чл. 92 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, договарящите страни създават и поддържат обща информационна система, наричана по-долу "Шенгенска информационна система", която се състои от национална част във всяка от договарящите страни и технически информационен център. Чрез Шенгенската информационна система определените от договарящите страни органи чрез автоматизирана система на търсене разполагат с данни за регистрирани лица и вещи при гранични проверки и други полицейски или митнически проверки, които са извършени във вътрешността на договарящата страна съгласно националното законодателство, а във връзка със специфични категории опасности, които са посочени в чл. 96 от Конвенцията, за целите на издаване на визи или разрешителни за пребиваване и администрирането на законодателството за чужденци в рамките на прилагане на разпоредбите на настоящата конвенция по отношение на движението на хора. Всяка договаряща страна за своя сметка и на своя отговорност създава и използва своята национална част от Шенгенската информационна система, чието съдържание за използване чрез техническия информационен център е съвместим със съдържанието на националната част от системата на всяка от другите договарящи страни. За гарантиране на бързо и ефективно предаване на данни, както това е предвидено в параграф 3, всяка договаряща страна при създаването на своята национална част се съобразява със съвместно приетите от договарящите страни протоколи и процедури за функциониране на техническия информационен център. Целта на Шенгенската информационна система е опазване на обществения ред и сигурност, включително националната сигурност, и прилагането на разпоредбите на настоящата конвенция за свободното движение на хора на територията на договарящите страни на основата на информацията, която се съобщава чрез тази система (чл. 93).
С оглед естеството на искането, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.101 от Конвенцията, достъп до въведените в Шенгенската информационна система данни, както и правото за директно търсене на тези данни, имат изключително органите, които отговарят за: 1. граничния контрол; 2. другия полицейски и митнически контрол във вътрешността на страната и тяхната координация. Освен това достъп до въведените съгласно чл. 96 данни, както и правото за директно търсене на тези данни имат органите, които са компетентни за издаването на визи, централните органи, които са компетентни за разглеждането на молбите за виза, както и органите, които са компетентни за издаването на разрешения за пребиваване и обслужване на чужденци в рамките на прилагането на разпоредбите от настоящата конвенция относно движението на хора. Достъпът до данните се урежда от националното законодателство на всяка договаряща страна. Ползвателите могат да търсят само данните, които са необходими за изпълнение на техните задачи. На основание чл.109 от Конвенцията, всяко лице има право на достъп до данни, които се отнасят до него и са включени в Шенгенската информационна система, правото се упражнява в съответствие със законодателството на договарящата страна, в която е изразена претенцията за това.
Що се отнася до националната правна рамка, с оглед естеството на искането – да бъде предоставен достъп до данни в ШИС, следва да се има предвид, че в МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (чл.161нот ЗМВР ). Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС ("национално копие"). В тази връзка, на основание чл.153, ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, информационната дейност се основава и на данни, въведени в ШИС от държавите – членки на Шенгенското пространство. Съгласно разпоредбата на чл.155 от ЗМВР, информационната дейност се основава на следните принципи: 1.Законосъобразност; 2. Обективност, пълнота и своевременност; 3.Достъпност по установения в закона ред; 4. Организационна и икономическа целесъобразност; 5. Съчетаване на централизъм и децентрализъм при съхраняването и ползването й; 6. Информационно взаимодействие и задължение за информиране на структурите на МВР съобразно функциите им; 7. Защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители; 8. Възможност за интегриране в информационни фондове и между тях при отчитане спецификата на дейност; 9. Защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване; 10.Взаимодействие и обмен на информация с компетентните структури на Европейския съюз и държавите-членки на Европейския съюз и на Шенгенското пространство.
Съгласно чл.7 от Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система (НШИС), в НШИС се обработват сигнали за следните вещи: 1. Противозаконно отнети, присвоени или изгубени вещи, подлежащи на изземване, или вещи, издирвани с цел използване като доказателство в наказателно производство (чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген): а) моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра; б) ремаркета и каравани с нетно тегло, превишаващо 750 кг; в) огнестрелни оръжия; г) бланки за официални документи; д) издадени лични документи, в т.ч. и обявените за недействителни, а именно документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване; е) документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, в т. ч. и обявените за недействителни; ж) издирвани банкноти.
Моторни превозни средства за целите на специфичен контрол и дискретно наблюдение въз основа на постъпило искане от компетентните органи за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред или съдебен орган (чл. 99 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген).
При анализ на разпоредбите на наредбата се констатира, че следните две групи субекти, могат да получават информация, съдържаща се в НШИС:
– Определени държавни органи и институции (с пряк или непряк достъп) във връзка с упражняване на законоустановените им правомощия;
– Физически лица във връзка с упражняване на правото им на информация относно данни, отнасящи се до тях и съдържащи се в НШИС.
Не е предвидено други лица, извън физическите лица, за които се отнася информацията, да получават достъп до данни в ШИС. В конкретния случай, „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД се явява „трето лице” по отношение на искания достъп до данни в ШИС. Съгласно §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни „трето лице” е физическо или юридическо лице, орган на държавна власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице, за което се отнасят данните, от администратора на лични данни, от обработващия лични данни и от лицата, които под прякото ръководство на администратора или обработващия имат право да обработват лични данни. Във връзка с това, „третото лице” (в случая – „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД )може да получи достъп до лични данни на друго лице само при наличиена правно основание за това. Доколкото Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, която е правният акт, регламентиращ функционирането на системата, обработването на данни в нея и достъпа до информация, тя се явява специалният режим, който всяка държава, която има достъп до системата, следва да спазва и на която не може да противоречи съответното национално законодателство. На национално ниво, изискванията, при които всяко лице може да поиска информация относно събирането, записването, организирането, съхраняването, адаптирането или изменението, възстановяването, консултирането, употребата, разкриването чрез предаване, разпространяването, предоставянето, актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в Националната Шенгенска информационна система, са разписани в чл.14 от Наредбата. Всяко лице може да иска актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на личните данни. Информациятане се предоставя изцяло или частично, когато:1. от това би възникнала опасност:а) за националната сигурност или обществения ред;б) за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;в) от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР и на съдебната власт;3. информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.
На основание изложеното по-горе и с оглед установеният специален правен режим по отношение на реализиране на правото на достъп до данни, които се съдържат в Шенгенската информационна система, се налага изводът, че в конкретния случай не може да намери приложение Закона за достъп до обществена информация, тъй като достъпът в конкретния казус не е свободен по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗДОИ, а подлежи на специални правила и ограничения, като изрично са регламентирани двете групи субекти, които могат да имат достъп и да правят справки в НШИС.
Относно това дали представляват „лични данни” исканите данни от ШИС, посочени в заявлението на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД:
На основание чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, "специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. В конкретния случай, данните за собствениците на автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система, представляват „лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.7 от Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система (Наредбата). Следва да се имапредвид, че данните за автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система в следния обем: модел; марка; номер на рама; номер на мотор; номер на скоростна кутия не представляват „лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.7 от Наредбата.
Относно какъв обем от исканите данни (данни за автомобили и лица, издирвани съгласно ШИС) може да бъде предоставен на заявителя – „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД:
По смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, „предоставяне на лични данни” са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея и съставлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Съгласно определението, посочено в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, това е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В тази връзка по отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработване на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД.
Във връзка с предмета на искането за предоставяне на данни от ШИС на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД, по отношение на данните за собствениците на автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система, поради това, че същите представляват „лични данни”, следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.
Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни, обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1.обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
На основание изложеното, в конкретния случай се налага изводът, че не е налице правно основание за обработване на лични данни на собствениците на автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система, чрез тяхното „предоставяне” от ШИС на третото лице – „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД, по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.
Що се отнася до данните за автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система в следния обем: модел; марка; номер на рама; номер на мотор; номер на скоростна кутия, поради това, че те не представляват „лични данни”, липсват ограничения за тяхното обработване чрез предоставяне съгласно Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, по отношение издирването на вещи (в случая МПС), ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за откритата вещ, органът, който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки. Разпоредбата на чл. 104 от конвенцията разписва принципът, че сигналите се уреждат от националното законодателство на всяка договаряща страна, която подава сигнала, освен ако в самата конвенция няма по-строги изисквания. В тази връзка следва да се има предвид и изискването на чл. 105 от конвенцията, съгласно което регистриращата договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в Шенгенската информационна система.
Предвид горното, данните за автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система, могат да бъдат предоставени на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД, с цел упражняване на негов законен интерес, с разрешение на държавата, въвела съответната информация за съответните моторни превозни средства в ШИС и без да се прилагат изискванията на ЗЗЛД.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал.1, т. 4 от Закона за защита на личните данни,Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ :
1. Данните за собственици на автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система, представляват „лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.7 от Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система.
Областна дирекция на МВР – Благоевград към Министерство на вътрешните работи не може да предостави информация за тези лица на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД, поради липса на правно основание за достъп на „трето лице” до данни в ШИС, което да произтича от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД и при отчитане на разпоредбите на чл.11 и чл.14 от Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система.
2. Данните за автомобили, издирвани съгласно Шенгенската информационна система в следния обем: модел; марка; номер на рама; номер на мотор; номер на скоростна кутия, не представляват „лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.7 от Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система.
Областна дирекция на МВР – Благоевград към Министерство на вътрешните работи може да предостави информация на „РАЧЕВ 2001 КОНСУЛТ” ООД относно издирваните моторни превозни средства, в поискания обем с цел упражняване на негов законен интерес, с разрешение на държавата, въвела съответния сигнал в ШИС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |