Становище на КЗЛД относно предоставяне на лични данни за адресна регистрация на български граждани на Министерството на правосъдието – Дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”

ОТНОСНО: Искане с вх. № 580/03.02.2012 год. от И.Г. – Главен директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно предоставяне на лични данни за адресна регистрация на български граждани на Министерството на правосъдието – Дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на заседание, проведено на 25.04.2012 г., разгледа искане от И.Г. – Главен директорна Главна дирекция “ГРАО” към МРРБ, с което се обръща към КЗЛД за становище относно законосъобразното приложение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

В писменото си искане до КЗЛД И.Г. отбелязва, че във връзка с молби за осъществяване на правна помощ в Главна дирекция “ГРАО” регулярно се получават писма от Министерство на правосъдието – Дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси” за предоставяне от Национална база данни „Население” на лични данни относно постоянен и настоящ адрес на български граждани. Като основание от Министерство на правосъдието посочват:

– Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси от 1959 год. относно извършване на разпит или за връчване на призовка по наказателни дела пред чуждестранен съд;

– Договор за правна помощ;

– съдебни дела, заведени в чужбина.

В искането са изложени мотиви, че за да бъдат предоставени лични данни следва да се спазват условията на Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като специален по отношение предоставянето на данни от ЕСГРАОН, на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като специален по отношение на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, както и ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни договори. Във връзка с това освен посочената Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, правната помощ се регламентира и от съответните Договори за правна помощ.

Посочва се, че предоставянето на данни от ЕСГРАОН на държавни органи и институции (в конкретния случай Министерство на правосъдието на Република България – Дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси”) се извършва съобразно законоустановените им правомощия, съгласно чл.106, ал.1, т.2 от ЗГР.

Посочва се също така, че предоставянето на лични данни се извършва свободно, съгласно чл.36а, ал.1 от ЗЗЛД при наличие на едно от условията за допустимост на обработването на данни, алтернативно изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Освен това, съгласно чл.36, ал.1 от ЗЗЛД, предоставянето на лични данни от администратора на чуждестранни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се допуска с решение на Комисията за защита на личните данни, ако нормативните актове на страната получател гарантират по-добра или еднаква с предвидената в ЗЗЛД защита на данните.

Във връзка с изложеното, Главният директорна Главна дирекция “ГРАО” към МРРБ се обръща към КЗЛД за компетентно становище относно това при какви основания ГД „ГРАО” към МРРБ следва да предостави лични данни на Министерство на правосъдието във връзка с изпълнение на искания на чуждестранни органи и институции.

С оглед на гореизложеното, следва да се има предвид следното:

Предоставянето от един администратор (Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ГД "ГРАО") на друг администратор (в случая Министерството на правосъдието) на лични данни на физически лица, съдържащи се в Националната база данни "Население", поддържана от ГД "ГРАО" на МРРБ представлява “Обработване на личните данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е “…всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като … разкриване чрез предаване………….предоставяне”.

В тази хипотеза по отношение законосъобразните условия, при наличието на които се допуска обработването на личните данни, следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като в съответствие с посоченото по-горе определение за “Обработване на лични данни”, предоставянето на данни от гражданската регистрация представлява обработване чрез предоставяне на данните. Текстът на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни.

Според чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД обработването на лични данни се допуска, ако е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Тези нормативни задължения са възпроизведени и в текста на чл.106, ал.1, т.2 от ЗГР, съгласно който данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия.

В чл.29, ал.1, т.14 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието вправомощията на Дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси” е вменено ръководство, разпределяне и контролиране на работата по международните съдебни, следствени, прокурорски и съдебноизпълнителски поръчки.

Няма правна пречка при поискване от страна на Министерството на правосъдието и при доказване на основание за предоставяне по законоустановения ред, МРРБ – ГД "ГРАО" да предостави информация, т.е лични данни с цел упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните (Министерството на правосъдието).

Във всички случаи обработването на лични данни чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни (МРРБ – ГД "ГРАО") следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Искането от страна на Министерството на правосъдието би следвало да се извършва след доказване наличието на условията за допустимост за обработване на личните данни (чл.4, ал.1 от ЗЗЛД) и е в тежест за доказване от страна на администратора, искащ личните данни. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно,а самата информация пропорционална. Във всички случаи информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица, може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл.4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни. Наличието на условие за допустимост за обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни, в конкретната хипотеза – Министерството на правосъдието. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.

Относно поставения въпрос за приложението на чл.36 и чл.36а от ЗЗЛД, следва да се има предвид, че по отношение на изложения казус цитираните текстове на ЗЗЛД са неотносими, поради обстоятелството, че предоставянето на лични данни ще се извършва от един администратор (МРРБ – ГД "ГРАО") на друг администратор (Министерството на правосъдието) на територията на Република България.

В случай, че администраторът, получаващ данните (Министерството на правосъдието) ще прехвърля данни извън територията на Република България, той следва да се съобрази с разпоредбите на Глава шеста от ЗЗЛД.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното

Предоставянето на лични данни от администратора МРРБ – ГД "ГРАО", съдържащи информация относно постоянен и настоящ адрес на физически лица, на администратора Министерството на правосъдието във връзка с изпълнение на международни съдебни, следствени, прокурорски и съдебноизпълнителски поръчки, е законосъобразно с оглед разпоредбите на Закона за защита на личните данни при спазване разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД и чл.106, ал.1, т.2 от Закона за гражданската регистрация.