Становище на КЗЛД относно предоставяне на лични данни на наследниците на починал длъжник по кредити за текущо потребление

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: председател Венцислав Караджов и членове Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 02.07.2014г., разгледа преписка с вх.№П-3743 от 18.06.2014 год. от Ж.П.– кмет на Община Б.– В.-ска област. В молбата за становище се посочва, че в Община Б. е постъпило искане от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от Х.Р.Р. (съгласно пълномощно с рег.№11918 е рег.№11919/04.12.2013г.), за предоставяне на лични данни на наследниците на починал длъжник по кредит за текущо потребление. В писмото се заявява, че за „Банка ДСК“ е възникнал правен интерес да покани наследниците на длъжника да изпълнят задължението на наследодателя си.

С оглед на гореизложеното, г-н Ж.П. се обръща към КЗЛД за становище допустимо ли е на основание чл.4, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни да бъдат предоставени на „Банка ДСК“ ЕАД личните данни на наследниците, без тяхното писмено съгласие и необходимоите удостоверителни документи от страна на институцията, която ги изисква.

Към молбата са приложени следните документи:

1. Копие на молба от „Банка ДСК“ ЕАД до Община Б.

2. Копие на пълномощно на главен юрисконсулт Х.Р.Р.

Законът за гражданската регистрация урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни „Население“. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население“.

Предоставянето от един администратор (Община Б.) на друг администратор (в случая „Банка ДСК“ ЕАД) на лични данни на физически лица, съдържащи се в Локална база данни „Население“, която се поддържа на общинско ниво от община Б., представлява „Обработване на личните данни“, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „…всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като … разкриване чрез предаване…. предоставяне“.

В изложения казус следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, който урежда алтернативни основания, при наличието на които се допуска обработването на лични данни.

В случая може да намери приложение разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, съгласно която обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) е специалният закон, който установява нормативните предпоставки, при наличието на които администраторът (община Б.) може да предостави данни по гражданската регистрация на трети лица. Съгласно чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР, данните от ЕСГРАОН могат да се предоставят на български и чуждестранни юридически лица въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

Съгласно Наредба №РД-02-20-6 от 24 април 2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Заявителят удостоверява самоличността си с документ за самоличност.

Съгласно българския Закон за наследството (ЗН), наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал.1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предвижда три възможности за наследника:

– приемане на наследството– наследникът отговаря за всички задължения в наследството, включително и с личното си имущество.

– отказ от наследство (при който наследникът се изключва от кръга на наследниците) или

– приемането му по опис- наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал.2).

Отказът е възможен, само ако наследникът не е приел откритото наследство. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. При установяването на кръга от лицата, които имат право да наследят едно починало лице, следва да се вземат предвид конкретните обстоятелства, както и наличието на наследници по завещание, недостойни или починали преди наследодателя лица и каква промяна е настъпила в техните дялове.

Няма спор, че едно починало лице не разполага с процесуална правоспособност и следователно нередовността на сезирането на съда срещу такова лице би довело до прекратяване на образуваното производство.

От друга страна в евентуален исков процес ищецът („Банка ДСК“ ЕАД) трябва да докаже процесуалната и материалната легитимация на ответника, с оглед допустимостта, респективно основателността на исковата молба. Материалноправната легитимация за ответника в евентуален процес би била налице, ако същият е приел наследството.

Поради липса на висящ съдебен процес, а също така и поради изчерпването на възможностите за образуване на такъв срещу материално и процесуално легитимиран ответник, банката-кредитор няма възможност да се сдобие и със съдебно удостоверение по смисъла на чл.186 от ГПК, поради което се нуждае от информация за наследниците на починалото лице. С оглед предприемане на действия по събиране на вземането „Банка ДСК“ ЕАД, следва да отправи своето искане към Община Б., като представи доказателства, за да обоснове своя законов интерес. В случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения за предоставяне на кредит за текущо потребление. Следва да се представят доказателства, че тази сума реално е предоставена, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. В тежест на банката е да докаже и че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на начислената лихва се явява в съответствие с уговорените в договора условия.

Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното

На основание чл.4, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните) във връзка с чл.106, ал.1, т.3 от Закона за гражданската регистрация (данните от ЕСГРАОН се предоставят на български юридически лица- въз основа на разрешение на Комисията за защита на личните данни), Община Б. може да предостави данни от своите регистри за наследниците на починалия Иван Иванов Георгиев с цел да предяви иск срещу тях по чл.124, ал.2 от Граждански процесуален кодекс, след предоставяне от страна на Банка „ДСК“ на доказателства и информация относно:

1. Съществуването на договорни отношения между Банка „ДСК“ и И.И.Г.;

2. Наличие на валидно и изискуемо задължение, чиято стойност е в размер на спорната сума.

В случай, че лицата, данни за които са поискани, са починали, следва да се даде информация за следващия ред от кръга роднини на починалия.