Становище на КЗЛД относно искане с вх. №472/ 30.01.2012 г. от Екатерина Захариева, главен секретар на Президента на Република България, по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 01.02.2012 г. разгледа искане с вх. №472/30.01.2012 г. от г-жа Екатерина Захариева – главен секретар на Президента на Република България с молба за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД.

В искането е посочено, че в администрацията на президента на Република България на 23.01.2012 г. е получено заявление от г-жа Д.Д.Г., журналист от в."Т.", с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Указано е, че част от информацията, до която е поискан достъп, е за предоставяне на списък на лишените от свобода, които са били помилвани по силата на чл. 98, т. 11 от Конституцията на Република България (КРБ) и имената на членовете на Комисията по помилване. В искането се посочва, че Комисията по помилването е създадена с Указ № 241 от 24 юни 2002 г. на президента, издаден на основание чл.102, ал.З, т. 5 от КРБ. Указано е, че Комисията изпълнява функции на помощен орган със съвещателни функции, подпомагаща вицепрезидента при упражняване на правомощията по чл. 98, т. 11 от КРБ. В искането се сочи, че съставът на Комисията е определен с Указ № 107 от 26 март 2002 г. на президента, изменен с Указ № 165 от 28 май 2002 г.

Посочено е също, че в състава на комисията са включени известни юристи и общественици, които могат да бъдат идентифицирани само със собствено и фамилно име. Уточнява се, че членовете на комисията не са служители в Администрацията на президента, а са привличани по граждански договори.

Към искането не е приложено цитираното в него заявление за достъпот г-жа Д.Д.Г.

С оглед на изложеното и на основание чл. 10, ал.1,т.4 от Закона за защита на личните данни,във връзка с чл. 54, т. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация е отправена молба за становище на Комисията за защита на личните данни, относно това имената на помилваните лица и на членовете на комисията представляват ли лични данни по смисъла на чл. 2 от ЗЗЛД. В случай, че исканата информация представлява лични данни, налице ли са законови основания за нейното предоставяне.

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон.Администрацията на президента е администраторна лични данни по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗЗЛД.При служебна справка в отдел "Регистър и архив" към Дирекция "Информационни фондове и системи" се установи, че е подадено заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, с рег.№ 66905 и има издадено удостоверение за вписване в регистъра с идентификационен номер У -156601. Данните на администратора не са актуализирани към днешна дата.

В глава четвърта "Президент на Републиката" от Конституцията на Република България са разписани функциите и правомощията на Президента на страната. Съгласно чл.92 от Конституцията президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. В чл. 98 от Конституцията са посочени правомощията на президента,едно от които е упражняване на право на помилване/т.11/

Съгласно чл. 102, ал. 1 от Конституцията, в изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

В ал.2 на чл.102 е разписано, че указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

В ал.3 са разписани случаите,в които указите не подлежат на преподписване – един от тези случай е, когато се определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначаване на персонала/ т.5/

В чл. 104 КРБ е разписано, че президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11, едно от които е упражняване правото на помилване /т. 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; т. 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; т. 10. предоставя убежище; т. 11. упражнява право на помилване;/

Съгласно чл.4, ал.1, т.5 от Закона за "Държавен вестник"в официалния раздел на "Държавен вестник" се обнародват указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 КРБ, един от които е и указа, с който се упражнява правото на помилване / т.11/ и по чл. 102, ал. 3, т. 5 КРБ, т.е указите, с които се определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и се назначава персонала.

Всеки администратор на лични данни, включително и Администрацията на Президента на Република България, е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, като в чл.4, ал.1 от закона е определено само в кои случаи е допустимо обработване на личните данни на физическите лица, а именно:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД събраните лични данни следва да се обработватзаконосъобразнои добросъвестно, да се събиратза конкретни, точно определении законни цели и да не се обработватдопълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за коитосе обработват.Във всички случаи правомерното обработване на лични данни следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразост, целесъобразност и пропорционалност на данните. Преценката за наличие на условия за допустимост при осъществяване на действия по обработване на лични данни, следва да се осъществява от администратора с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.

С искане вх. № 472/30.01.2012 г. главният секретарна Президента на Републиката, поставя за разглеждане от КЗЛД въпроса доколко посочената по-горе информация -имената на помилваните лица ичленовете наКомисията по помилванията, представлява лични данни по смисъла на чл.2 от Закона за защита на личните данни и налице ли са законовите основания за предоставяне на тази информация.

Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

В параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „обработване на лични данни”, а именно: „Обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване”.

В настоящия случай, запитването касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне.

Редът за обработване на лични данни, включително за предоставянето им, е регламентиран с изчерпателното изброяване на законовите основания в чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД, при наличието, на които, е допустимо обработване на лични данни.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица е в правомощието на администратора на лични данни, в зависимост от конкретния случай.

По отношение информацията в молба вх. № 472/30.01.2012 г., че лицето, искащо информация относно имената на помилвани лица, се позовава на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), следва да се отбележи, че същият е неприложим по отношение личните данни на помилваните. В този смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която законътне се прилага за достъпа до лични данни.

Във всеки един конкретен случай на обработване на лични данни, обаче, следва да се следи за баланса между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните.Следва да се има предвид и целта на закона за защита на личните данни, която е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни. Съгласно чл. 132, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. В ал.2 , изр.2 на чл.132 ЗСВ е посочено, че във всички случаи присъдата се обявява публично. Съгласно, чл.64, ал.1 от ЗСВ актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им. Във връзка с разглеждането на въпроса относно обработването, чрез предоставянето им, на имената на помилваните лица следва да се вземат предвид мотивите на административен съд София – град, изложени в решение №1767/14.04.20111 г. по административно дело №9104/2009 г. В мотивите на цитираното решение е посочено, че помилването на осъдени лица се осъществява с издаване наиндивидуален указ на Президента, с който осъденото лице се освобождава от изтърпяване на наложеното наказание без да се отменя присъдата. Указва се, че предвид това, че липсванормативно изискванеза обнародване науказите за помилване, то действително достъпът до информация относно тези укази се осъществява по предвидения в ЗДОИ ред за предоставяне на обществена информация, като по правилое свободен, освен когатоса налице основанията за отказ, предвиденив чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Цитиран е и чл.2, ал.4 от ЗДОИ, съгласно който законът не сеприлага за достъпдо лични данни. В решението си съдът задължава ответника, в случая главния секретар на Президента на Република България,да предостави обществена информация без индивидуализиращиданни напомилваните лица.

Дейността на Президента, в качеството му на държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, както и на администрацията към него по начало е публична и обществено достъпна.

Съгласно Правилата за работа на Комисията по помилването на Президента на Републиката, които съставляват Приложение 2 към Указ 241 от м. юни 2002г.,Комисията по помилването е помощен орган на Президента на Републиката със съвещателни функции. Комисията отчита работата си пред президента на Републиката, съответно вицепрезидента, когато на него е възложена функцията по помилването. Комисията по помилването подпомага секспертни становищадържавния глава при осъществяване на функциитему по чл.98, т.11 от Конституцията на Република България и изготвя мотивирани предложения по всяка конкретна молба за помилване. Комисията приема предложенията си с обикновено мнозинство от гласовете на присъстващите. При равенство на гласовете, решаващ е гласът на председателя. В заседанията на Комисията председателят може да кани и представители на неправителствени правозащитни организации, които участват без право на глас. На всеки три месеца Комисията има задължението да изготвя информационна справка за работа си и да я огласява чрез прессекретариата на Президентството.

Макар че предложенията на Комисията са със съвещателна функция и президентът, респективно вицепрезидентът, не е обвързан с тях, може да се стигне до извода, че те нерядко са в основата на конкретното решение за помилване. В тази връзка могат да се споделят мотивите на административен съд София – град, изложени в решение № 1767/ 14.04.2011 г., че членовете на тазиКомисия осъществяват дейност, която е публична и се осъществява в обществен интерес, предвид същността и целите на института на помилването,като форма на провеждане надържавна политика. Може да бъде споделен и извода, изложен в цитираните по-горе мотиви, че членовете на Комисията по помилването не осъществяват дейност, която по някакъв начин засяга тяхната личност, а осъществяват дейност, която е публична и се осъществява в обществен интерес предвид същността и целите на института на помилването като форма на държавна политика.

Относно възможността за обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност, ЗЗЛД не забранява, а дори напротив, допуска тяхното обработване за тези цели, но само до толкова, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

В заключение на изложеното, следва изводът, че предоставянето на лични данни на трети лица, като форма на обработването им, е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от визираните в чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД условия. Във връзка с горнотоКомисията за защита на личните даннида изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

На основание чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, информацията за имената на помилваните лица и имената на членовете на Комисията по помилването, даваща възможност за тяхната индивидуализация, представлява лични данни.

Предоставянето на исканата информация, попадаща в категорията лични данни, на трети лица е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл. 4 от ЗЗЛД условия.

По отношение на имената на помилваните лица такова възможно условие за допустимост на обработването под формата на предоставяне на данните, е наличието на съгласие на съответните физически лица.

По отношение на имената на членовете на Комисията по помилването такова възможно условие за допустимост на обработването под формата на предоставяне на данните, е осъществяването на задача в обществен интерес, както и обработването им единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица съгласно Закона за защита на личните данни, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, предоставящ данните.