Становище на КЗЛД относно искане с вх. № 484/ 30.01.2012 г. от Катя Христова, началник на Кабинета на министъра на правосъдието, по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 01.02.2012 г. разгледа искане с вх. №484/30.01.2012 г.от г-жаКатя Христова – началник на Кабинета на министъра на правосъдието с молба за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД. В искането е посочено, че в отговор на писмено искане № 254-06-44/ 18.01.2012 г. на народния представител Я.Я., от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, е изготвенсписък на лицата, помилвани през последните два мандата на президента на републиката на Република България. Посочва се, че с писмо № 01 – 00 – 5/23.01.2012 г. от г-жа Диана Ковачева, министър на правосъдието, г-н Я. еполучил копиена този списък, в който се съдържат инициалите на помилваните лица, номер и дата на указа за помилване, от кого е подписан и на кой от министрите е изпратен за изпълнение, какъв е вида на помилването, какъв е вида и размера наналоженото наказание и датата, на която присъдата е влязла в сила. Посочва се, че изразеното от Министерството на правосъдието становище е, че предоставянето на пълните имена напомилванителица би представлявало обработване на лични данни, недопустимо по смисъла на ЗЗЛД, без да саналицецели по закона, които да изискватпредоставянето на такива данни.

В искането е указано, че на 27.01.2012 г.е получено новописмено искане от господин Я.Я., №254-06-115/27.01.2012 г., с което той настоява да му бъдат предоставени пълните имена на помилваните лица, като твърди, че духът и буквата на Закона за защита на личните даннине могат да бъдат основание да бъде отказвана каквато и да било информация на народенпредставител.

С оглед на изложеното и на основание чл. 10, ал.1,т.4 от Закона за защита на личните данни, е отправена молба за становище на Комисията за защита на личните данни,относно товадоколко в конкретния случай евентуалното предоставяне на народния представител на исканатаот него информация е допустимо и отговаря ли на предвидените в ЗЗЛД цели.

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон.Министърът на правосъдието еадминистратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗЗЛД.В чл.3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието е посочено, че министърът на правосъдието е централенедноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политикав областта на правосъдието. Министърът ръководи ипредставляваМинистерството на правосъдието.

Министерството на правосъдието е подало заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри с лични данни, поддържан от КЗЛД с рег.№ 49118 иима издадено удостоверение за вписване в регистъра с идентификационен номер У- 27489. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Подала е заявление за регистрация като администратор на лични данни с вх.№ 1325726, като към днешна датапроцеса по регистрация не е приключил.

Всеки администратор е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, като в чл.4, ал.1 от закона е определено само в кои случаи е допустимо обработване на личните данни на физическите лица, а именно:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД събраните лични данни следва да се обработватзаконосъобразнои добросъвестно, да се събиратза конкретни, точно определении законни цели и да не се обработватдопълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за коитосе обработват, т.е.да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за коитосе обработват. Във всички случаи правомерното обработване на лични данни следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразост, целесъобразност и пропорционалност наданните. Преценката за наличие на условия за допустимост при осъществяване на действия по обработване на лични данни, следва да се осъществява от администратора с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.

В глава четвърта "Президент на Републиката" от Конституцията на Република Българияса разписани функциите и правомощията на Президента на страната. Съгласно чл.92 от Конституцията президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. В чл. 98 от Конституцията са разписани правомощията на президента, едно от които еупражняването на правото на помилване.

Съгласно чл. 102., ал. 1 от Конституцията, в изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

В чл. 104 е разписано, че президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11 едно от които е упражняване правото на помилване. /т. 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; т. 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; т. 10. предоставя убежище; т. 11. упражнява право на помилване;/

Съгласно чл.4, ал.1, т.5 от Закона за "Държавен вестник"в официалния раздел на "Държавен вестник" се обнародват указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12, един от които е указа, с който се упражнява правото на помилване / т.11/.

Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража уреждаизпълнението на наказанията /ЗИНЗПС/, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както иправното положение на лица, задържани под стража по реда на Наказателно – процесуалния кодекс. В чл.10, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл.5, т.21 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейносттапо изпълнение на наказанията, но само по отношение на лицата, които изтърпяватнаказания на територията на Република България.

Предоставянето на информация-три именана визиранатакатегория физически лица, на народния представител Я.Я., би представлявало обработване на лични данни, съгласно определението, посочено в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. По смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗЛД предоставяне на лични данни е действие по цялостното или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.

Изискванията на ЗЗЛД при предоставяне на лични данни, разглеждано като действие, съставляващо обработване на лични данни, по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, са регламентирани в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.В посочената разпоредба са изрично указани условията, при наличието на поне едно от които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е физическото лице, за което се отнасят данните, да е дало изрично своето съгласие. Съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД,съгласие нафизическото лице евсякосвободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласяват те да бъдатобработвани.

Редът за обработване на лични данни, включително за предоставянето им, е регламентиран с изчерпателното изброяване на законовите основания в чл. 4, ал. 1, т.1– т.7 от ЗЗЛД, при наличието на които е допустимо обработване на лични данни.

Изводът който се налага, е че в конкретния случай единственото възможно условие за допустимост на обработването на лични данни (в случая, под формата на предоставяне) е съгласието на физическото лице, за което се отнасят данните. Случаите, при които е допустимо обработване на лични данни без съгласието на съответното лице, са изрично посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица е в правомощието на администратора на лични данни, в зависимост от конкретния случай.

Вточка 5 на писмо вх.№ 254 -06-115/27.01.2012 г. от народния представител Я.Я.,подадено чрез председателяна Народното събрание-г-жа Цецка Цачевадо министъра на правосъдието на Република България-г-жа Диана Ковачева е посочено,че отговорът навъпроспо редана парламентарния контрол е задачаот обществен интереспо смисъла на ЗЗЛД. Точният текст на разрпоредбата на чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е, че народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация. Във всеки един конкретен случай на обработване на лични данни, обаче, следва да се следи за баланса между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, до което се отнасят данните.Следва да се има предвиди целта на закона за защита на личните данни, която е гарантиране на неприкосновеносттана личносттаи личния животчрез осигуряванена защита нафизическите лицапри неправомернообработване н на свързаните с тях лични данни.В тази връзка следва да се направи разлика междувъпроси от актуален характер, които представляватобществен интерес иизпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес.

В цитираното по-горе писмо, депутатът Я. посочва, че е нонсенс да се твърди, чеприсъдите с именатана осъдените са публични, а имената на помилваните трябва да са тайна. Действително, съгласно чл. 132, ал.1 от Закона за съдебната власт, съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. В ал.2 , изр.2 на чл.132е посочено, че във всички случаи присъдата се обявява публично. Съгласно, чл.64 от ЗСВ обаче актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им. В случая следва да се прави разлика между публично обявяване на акт на съда, каквато е присъдата и твърдението, че "присъдите с имената са публични".

В заключение на изложеното, следва изводът, че предоставянето на лични данни на трети лица, като форма на обработването им е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от визираните в чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД условия. Във връзка с горнотоКомисията за защита на личните данниизразява следното

СТАНОВИЩЕ:

На основание чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД информацията за имена на помилвани лица, даваща възможност за индивидуализацията на лицата, съставлява лични данни.

Предоставянето на исканата информация, попадаща в категорияталични данни на трети лица е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД условия. При липса на някое от условията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 – 7 от ЗЗЛД единственото възможно условие за допустимост на обработването под формата на предоставяне на данните е наличието на съгласие на съответните физически лица.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, предоставящ данните.