Становище на КЗЛД относно искане с вх. №526/ 01.02.2012 г. от г-н О.К. – председател на Сдружение О.Е.Б.Ш. по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Относно: Искане с вх. №526/01.02.2012 г. от г-н О.К. – председател на Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 01.03.2012 г. разгледа искане с вх. №526/01.02.2012 г. от г-н О.К. – председател на Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. с молба за разрешение за достъп до регистрите на служба "Гражданско състояние" за периода до 1950 г.Посочва се, че искането е във връзка с проучване историята на евреите в град В.итърсената информация е за имена и адреси наживелите в град В. евреи и не еза каквито и да било реституционни претенции.Не е посочено какво точно е това проучване на историята на евреите в град В., както и какво се има предвид с израза "за период до 1950 г."

Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД, вписано е в регистъра на администраторите нолични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД с идентификационен номер 32061 и е заявило поддържането на два регистъра – "Контрагенти/Физически лица" и "Персонал"

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. В ал.2 на чл.1 ЗГР е посочено, чегражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

В чл.3 на ЗГР е посочено, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България.

В регистъра на населението се вписват:

1. всички български граждани;

2. чужденците, които са:

а) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;

б) (отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни ”Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни “Население”. Предоставянетона лични данни на физически лица, би представлявало “Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Съгласно чл.5 от ЗГР, при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят лични данни, обработват, съхраняват и предоставят данни, които определят тяхната самоличност, определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, отразяват постоянния и настоящия адрес, отразяват семейното положение, показват наличието на правни ограничения. Данните от гражданската регистрация подлежатна електронна обработка. В чл.8 е посочено, чеосновни данниза гражданската регистрацияна лицата са техните :

1. име;

2. дата – ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

След измененията и допълненията на ЗЗЛД, обн. ДВ бр. 91 от
10.11.2006 г., беше отменен текстът на чл.35, регламентиращ условията, при които е допустимо предоставянето на лични данни от администратора на трети лица. В изложената в искането хипотеза следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като в съответствие с посоченото по-горе определение за „Обработване на лични данни”, предоставянето на данни от гражданската регистрация представлява обработване чрез предоставяне на данните. Текстът на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни. Според т.2 на цитирания чл.4, ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни (в случая предоставянето на данни) се допуска, ако физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично съгласие за това. Закона за гражданската регистрация е специалният закон, който установява нормативното задължение на администратора да предостави данни по гражданската регистрация на трети лица. В чл. 106 от ЗГР са изброени лицата и условията, при които се предоставят данни от гражданската регистрация, съдържащи се в регистрите на населението.

Обработването на лични данни, чрез предоставянето им от страна наадминистратора на лични данни-кмета на община В. следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразности пропорционалност на данните.Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална. Няма правна пречка при поискване от страна на Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. и при доказване наоснованиеза предоставяне по законоустановения за това редадминистратора на лични данни дапредоставяинформация, т.е. лични даннис цел упражняване назаконен интерес на сдружението.Във всички случаиинформация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица,може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл. 4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни. Наличието на условие за допустимост за обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни, в конкретната хипотеза – Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В.". Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат. т.е. с принципана целесъобразност.

Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при предоставяне на лични данни на трети лица. В тези случаи на администратора на лични данни следва да спазват разпоредбите на и чл.106, ал. 1от ЗГР, където са изброени лицата и условията, при които се предоставят данни от гражданската регистрация, съдържащи се в регистрите на населението. Разрешението по смисъла на чл.106, ал. 1, т.3 от ЗГР е различно от разрешението по смисъла на глава шеста "Предоставяне на лични данни на трети лица" от ЗЗЛД. Съгласно чл.28, ал.2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация може да осъществява и други производства освен разписаните в чл.28, ал.1 (едно от които е производството по предоставяне на лични данни на трети лица) когато това е предвидено в закон. Би могло да се приеме че такова друго производство е даването на "разрешение от КЗЛД" по смисъла на чл.106, ал.1, т.3отЗГР.

Предоставянето от страна на кмета на община В., в качеството му на администратор на лични данни, на Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. на лични данни на физически лица, би представлявало “Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е “Всяко действие или съвкупност отдействия, които могат да се извършатпо отношениена личните данни с автоматични или други средства, като…разкриване чрез предаване ……… предоставяне”.

По отношение, законосъобразните условия при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни се допуска, когато е налице поне едно от изчерпателно изброени условия.

Катосеима предвид, че се искат данни за произход на определена категория лица, се попада в приложното поле начл.5, ал.1 от ЗЗЛД, къдетое регламентирана забраната за обработване на лични данни, които:

2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;

3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.

Тази забрана не се прилага при наличието на някоя от хипотезите посочени в ал.2 на чл.5 от ЗЗЛД. Те са:

1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство;

2. физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;

3. обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;

4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при условие че:

а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;

б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят;

5. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;

6. обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;

7. обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни.

В чл.106 от ЗГРе посочено, чеданните от ЕСГРАОНсе предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното

На Сдружение "О.Е.Б.Ш." – Регионална организация В. може да бъде предоставяна информация, съдържащалични данни, за имена и адресина физическилица – евреи, живелив град В. до 1950 г., с цел упражняване на негов законен интерес, само след доказване на наличието му по законоустановения за това ред.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица, съгласно Закона за защита на личните данни, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, предоставящ данните.