Становище на КЗЛД относно искане с вх. № 10818/ 25.11.2010 г.

Относно: Искане с вх. № 10818/25.11.2010 г. от Иван Гетов – главен директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройствотоза становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 23.02.2011 г., разгледа искане с вх. № 10818/25.11.2010 г. отИван Гетов- главен директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което е отправена молба за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Искането е по повод писмо с вх. № АУ 04-286/23.08.2010г. от инж. Петко Милевски,изпълнителен директор на „Топлофикация София” ЕАДкъм момента на подаване на искането в КЗЛД сизразено желание за сключване на споразумение между „Топлофикация София” ЕАДи Министерството на регионалното развтие и благоустройство с предмет предоставяне на лични данни (по смисъла на параграф 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД) от Национална база данни, поддържана отГлавнадирекция„Гражданскарегистрация и административно обслужване”.

В писмото на инж. Милевские цитирана част от мотивите към становищена КЗЛД по исканевх.№ 7934/20.07.2010 г., а именно „предвид разпоредбите наЗГР няма правна пречка„Топлофикация София” ЕАДдасключи споразумениес Министерството на регионалното развитиеи благоустройство, коетоподдържаНационална база данни „Население” за осъществяване на достъпна дружествотодо данни на граждани- потребители на дружеството, скоито има сключени договори за продажба на топлинна енергия.”

В искането от Главна дирекция „ГРАО” е отправена молба за становище относно това следва ли да бъде предоставен достъпдо Националнабаза данни „Население”на „Топлофикация София” ЕАД чрез интернет връзкаили само припоискванеда се предоставя информация, сътавляваща лични данни, с целупражняване на законен интерес на дружеството като се вземе предвиддиспозитива на цитираното по- горе становище на КЗЛД, а именно, че информация, съставляваща лични даннии касаещафизически лица, потребителина „Топлофикация София” ЕАД може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посоченитев чл.4 от ЗЗЛД основанияза допустимост на обработване на лични данни, както и това, чеинформация, съставляваща лични данни и касаеща физически и лица – наследницина починали потребители на дружествотоможе да бъде обработвана чрез предоставяне само след доказване на неговото наличие по законоустановения за това ред с цел упражняване на законен интерес, по смисъла на чл.4,т.1, т.7 от ЗЗЛД.

„Топлофикация София” ЕАД е еднолично акционерно дружество, с ЕИК 831609046, с седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б, с предмет на дейност: производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, както и други дейности, обслужващи основните дейности. Дружеството е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД, вписано е в регистъра на администраторите, нолични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД с идентификационен номер 411. „Топлофикация София” ЕАД е заявило поддържането на три регистъра – „Потребители на топлинна енергия”, „Персонал” и „Контрагенти”.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни „Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население”.

Предоставянето от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на лични данни на физически лица, съдържащи се в Национална база данни „Население”би представлявало „Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „Всяко действие или съвкупност отдействия, които могат да се извършатпо отношениена личните данни с автоматични или други средства, като…………разкриване чрез предаване…………………..предоставяне”.

В чл. 7 и чл.106 от Закона за гражданската регистрация са изброени субектите, на които се предоставят данните от гражданската регистрация и данни от ЕСГРАОН.

По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл. 4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването. В изложения казус администраторът, който иска да му бъдат предоставени от друг администратор лични данни на физическо лице е длъжен да докаже наличието на свой законен интерес, пред който няма преимущество интересът на физическото лице, чиито данни се предоставят. Следва да се отбележи, че законният интерес представлява произтичаща от закон полза или изгода за позоваващия се на него.

Най-общо използваното в искането за становищепонятие „потребител” може да се определи като странапо сделка, коятопридобивастоката или или приема услугата за лично ползване илипотребление. В закона за енергетикатапотребител наенергияза битови нужди е физическо лице- собственикили ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща водаили параза отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си (параграф 1, т.42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката). Отношенията между „Топлофикация София” ЕАД и потребителите на предлаганите услуги са гражданскоправни. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на сключени договори при общи условия между топлопреносното предприятие и потребителите в сградата, съгласно Закона за енергетиката. Гражданският процес е състезателен и субектите, участващи в него са равнопоставени. Това дали едно лице е длъжник или не, е обстоятелство, което подлежи на доказване в съдебно производство. При необходимост, сезираният съд има правомощие да изиска необходимата му информация. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Освен това, обстоятелството, че дадени лица са наследници на едно лице, не означава, че те автоматично придобиват качеството на длъжници на кредиторите на своя наследодател. Следва да се имат предвид хипотезите, при които наследницитесе отказват от наследство или приемат наследство по опис.

От друга страна обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на топлинна енергия, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола се уреждат със Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконовите актове по неговото приложение. Една от основните цели на ЗЕ е създаване на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Производството на електрическа и топлинна енергия, както и преносът им се извършва от енергийни предприятия при условията на лицензионен режим. Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди. То се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за задълженията на потребителите – неизправни длъжници към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение – неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението. Следователно с горецитираната разпоредба е регламентирана една възможност на топлопреносното предприятие, което се явява като краен снабдител, да събира задълженията на потребителите – неизправни длъжници по реда начл. 410, ал. 1 от ГПКвъз основа на извлечението по сметките на топлопреносното предприятие. Извлечението от сметка е документ, който удостоверява изпълняеми права, въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист. Това изпълнително основание (извлечение от сметка), по принцип създава привилегия на кредитора, защото му спестява осъдителния исков процес и му позволява да пристъпи към принудително изпълнение без предварително осъждане на длъжника. Законодателят е предвидил тази нормативно установена възможност за топлоснабдителните дружества именно поради необходимостта от гарантиране стабилност, сигурност и непрекъсваемост в дейността по осигуряване на топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен листвъз основа на документ, съдът следва да провери дали актът, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява, подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска неговото издаване. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, придава на изравнителната сметка за задължения към топлофикационното дружество качеството на несъдебно изпълнително основание. При издаване на заповед за изпълнение съдът проверява активната легитимация за принудително изпълнение и пасивната легитимация на лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист.

В случай, че още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, посоченият в него длъжник е починал, следва да се приеме, че разпореждането за издаване на посоченото изпълнително основание е незаконосъобразно, поради липса на пасивно легитимирана страна – длъжник, против която е било предявено искането. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и настъпилата смърт на длъжника преди депозиране на заявлението за образуване на заповедното производство, е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник, заповедното производство в частта, по издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не би могло да продължи, поради което заповедта и изпълнителният лист следва да бъдат обезсилени от съда. Твърдението, че наследниците на дадено лице – потребител на услуги, предлагани от „Топлофикация София” ЕАД,са длъжници на дружеството, е факт, който следва да бъде доказан посъдебен ред. При необходимост сезираният съд има правомощие да изиска необходимата му информация.В Гражданско – процесуалния кодекс е предвидена възможността за издаване насъдебно удостоверение в гражданския процес.Основният принцип в ГПК е, че официални документи и удостоверения се представят от страните / чл.186, изр.1 ГПК/. Допустимо е и самият съд, пред който делото е висящо, да ги изиска от съответното учреждение (чл.186, изр.2 предл. 1 ГПК) -в случаяот конкретното длъжностно лице по гражданска регистрация. Ако сам не изиска съответните документиот компетентните органи, съдът може да снабди странатасъс съдебно удостоверение, въз основа на коетотя да се снабдисъс съответнитеофициалнидокументи иудостоверения (чл.186, изр.2 предл. 2 от ГПК).

Съгласно чл. 88, ал.1 от ЗГР от регистрите за гражданско състояние справки могат да се правят на лицата, за които се отнасят съставените актове, на изрично упълномощени от тях други лица или по реда на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс. На тези лица може да се издават преписи от актове и дубликати на удостоверенията, както и удостоверения, че липсва съставен акт за гражданско състояние.

Предвид горнотопредоставянето наинформация, съдържаща лични данни, от длъжностните лица по гражданското състояние, може да се извършва самопри наличие на една от хипотезите,разписанив чл. 4 от ЗЗЛДи в съответствие с разпоредбите начл.7, чл.88 и чл.106 от Закона за гражданската регистрация.В конкретния случай,данни за наследници напочинали лица, с цел събиране на вземания, могатда се предоставят при наличие на съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК.

Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие е длъжно да има готовност да предоставя топлинна енергия за отопление от 1 октомври до 30 април. Следователно топлоснабдителното дружество има нормативно установено задължение да осигури топлоснабдяване с топлинна енергия за отопление за посочения по-горе период. Следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 69 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно коятоенергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и другите нормативни актове, регулиращи обществените отношения в тази сфера, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите. Регламентираната в чл. 154 от ЗЕ възможност за издаване на заповед за изпълнение е с цел да се осигури бързо събиране на средства, необходими за осъществяване на дейността, която има за предмет обществена услуга – топлоснабдяване.

Следва да се направи разграничение между предоставянето на информация от Национална база данни „Население”при доказан законов интерес ипредоставянето на достъп до Национална база данни „Население”.

В редица нормативни актове като например Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и Законаза съдебнатавласт (ЗСВ) законодателят е разписал предоставянето на достъп до тази база данни. Вчл19, ал.2 от ЗННД е нормативно установено, ченотариуситеимат право на достъп до Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Във връзка с правото на този достъп действа Наредба за достъпа на нотариуситедо Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата е приета с ПМС № 194 от 08.09.2010 г. В тази наредба се определят условията и редът за достъпа на нотариусите до Националната база данни (НБД) „Население. В чл.2 от Наредбата епосочено, индивидуален достъп до данните от НБД „Население” имат само нотариусите и помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара. Оторизираните лица /нотариуси и помощник – нотариуси/ имат задължението да ползват информация от НБД „Население” чрез предоставения им достъп единствено за служебни цели съобразно законоустановените си правомощия и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Наредбата. В чл.385, ал.1от Закона за съдебната власт е посочен, че информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население”, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал. 1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на достъп до Национална база данни „Население” се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл.385, ал.2 от ЗСВ). Тази наредба е Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г за редаи начина напредоставяне на достъп на органите на съдебната властдо Национална база данни „Население”, която е издадена от Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С тази наредба се уреждат редът и начинът за предоставяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на информация на органите на съдебната власт от Национална база данни „Население”, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп (чл.1 от Наредбата). В чл. 2 е посочено, че информацията по чл. 1 се предоставя на органите на съдебната власт само за служебни цели съобразно законоустановените им правомощия и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Обработването на лични данни, чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни – Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните.Искането на „Топлофикация София” ЕАДзапредоставяне на достъп до Национална база данниза събиране на вземания от лица- както потребители на предлагани услуги, така и техни наследници, за които се твърди, че санеизправни длъжници, т.е. за уреждане на гражданско-правни отношения би следвало да става след доказване на наличието на условие за допустимост за обработване на личните данни, като тежестта за доказване е на администратора, искащ личните данни, в конкретната хипотеза – „Топлофикация София”ЕАД.Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципана целесъобразност. Предоставянето наинформация следва също такада е законосъобразно, а самата информация пропорционална. Няма правна пречка, припоискванеот страна на „Топлофикация София” ЕАД и при доказване наоснованиеза предоставяне по законоустановения за това ред,МРРБ дапредоставяинформация (а не достъп), съставляваща лични данни, с цел упражняване на законен интерес на дружеството (в този смисъл е и изразеното от КЗЛД становеще с рег.№ 7934/2010 г.) Сключаванетона споразумение с „Топлофикация София” ЕАД за достъп за поставената в искането цел – събиране на вземания би създало предпоставки много други търговски дружества, както с държавно участие, така и частно правни такива, да поискат достъп до Национална база данни „Население”, което би довело до необоснован достъп на неограничен брой лица и до повишаване възможността за злоупотреби с така получената информация, а възможността за контрол на достъпа от страна на ММРБ би била обективно ограничена.Във всички случаи информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица, потребители на „Топлофикация София” ЕАД за упражняване на законоустановените му права, може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл. 4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни. Информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица – наследници на починали потребители на „Топлофикация София” ЕАД с цел упражняване на законен интерес, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, може да бъде обработвана чрез предоставяне от страна на ГРАО само след доказване на неговото наличие по законоустановения за това ред. Твърдението за наличие на законен интерес от страна на „Топлофикация София” ЕАД не замества необходимостта от неговото доказване. Наличието на условие за допустимост на обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни, в конкретната хипотеза – „Топлофикация София”ЕАД.Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното

Министерството нарегионалното развитие и благоустройствотоможе дапредостави информация, съдържаща лични данни, по постъпили искания от „Топлофикация София” ЕАД, а не достъп до Национална база данни „Население”, с цел упражняване на законен интересна дружеството, само следдоказване на неговото наличие по законоустановения за това ред.

На територията на град София, „Топлофикация София” ЕАД е дружество, което осигурява производството, подаването и снабдяването с топлоенергия на обществени сгради (болници, училища, детски градини, детски ясли и др.), чието нормално функциониране зависи изключително много от това. Тази социална функция на дружеството не може да бъде пренебрегната, тъй като невъзможността дружеството да събере вземанията си от неизправни длъжници би могло да доведе до дестабилизиране на процеса на топлоснабдяване, респ. невъзможност и/или затруднение във функционирането на горепосочените обществени институции и осъществяваната от тях дейност в обществен интерес.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всяко топлопреноснопредприятие, каквото в изложения казуссе явява „Топлофикация София” ЕАД, има нормативно установено задължение да осигурява топлинна енергия в определен период на годината – то е длъжно да предоставя топлинна енергия за отопление от 1 октомври до 30 април.Това нормативно задължение на дружеството заосигуряване на непрекъсваемо топлоснабдяване с топлинна енергия за отопление за посочения по-горе период се отнася до всички абонати, включително до неизправни и починали длъжници. Нещо повече, „Топлофикация София” ЕАД е длъжна да извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и другите нормативни актове, регулиращи обществените отношения в тази сфера, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на топлинната енергия, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите. Регламентираната в чл. 154 от Закона за енергетиката възможност за издаване на заповед за изпълнение е с цел да се осигури бързо събиране на средства, необходими за осъществяване на дейността, която има за предмет обществена услуга – топлоснабдяване.

Не на последно място следва да се има предвид, чеМинистерството на регионалното развитие и благоустройството е предоставило достъп до Национална база данни „Население”,чрез сключване на споразумения,на редица частни дружества, особено кредитни такива, които дори трансферират лични данни в чужбина, а „Топлофикация София” ЕАД е 100% общинска собственост.

Поради гореизложените съображения считам, че няма правна пречка „Топлофикация София” ЕАД да сключи споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройство, което поддържа Национална база данни „Население”, за осъществяване на достъп до данни на граждани-потребители на услугите на дружеството, с които то има сключени договори за продажба на топлинна енергия. При доказана злоупотреба с лични данни на абонатите при достъп по НБД „Население”, „Топлофикация София” ЕАД подлежи на административно-наказателна отговорност по Закона за защита на личните данни.