Становище на КЗЛД относно искане с вх. № 516/ 03.02.2011 г.

Относно: Искане с рег. № 516/03.02.2011г. от г-н Петко Димитров, директор на дирекция „Канцелария и архив” къмМинистерство на външните работи, във връзка с отправено исканедо Министерство на външните работи от г-н Ивайло Иванов Дерменджиев, почетен консул на Република Кения в България, относно получаване на имената и точните адреси по местоживеене на гражданите на Република Кения, продължително пребиваващи на територията на Република България, както и тези получили статут на постоянно пребиваващи

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 09.03.2011г. (Протокол № 12), разгледа искане с рег. № 516/03.02.2011г. от г-н Петко Димитров, директор на дирекция „Канцелария и архив” към Министерство на външните работи, във връзка с отправено исканедо Министерство на външните работи от г-н Ивайло Иванов Дерменджиев, почетен консул на Република Кения в България, относно получаване на имената и точните адреси по местоживеене на гражданите на Република Кения, продължително пребиваващи на територията на Република България, както и тези получили статут на постоянно пребиваващи.

Искането от почетния консул на Република Кения в България – г-н Ивайло Иванов Дерменджиев е адресирано до Министерство на външните работи (МВнР) с техен рег.№ 04-02-5/26.01.2011г., в отговор на писмо на МВнР с техен изх.№ 04-02-5/06.01.2011г., с което той е информиран, че към 14 декември 2010г. броят на кенийските граждани, получили статут на продължително пребиваване в Република България е 11 (единадесет), а тези, получили статут на постоянно пребиваващи в Република България, е 2 (двама), въз основа на извършена справка в дирекция „Миграция” към Министерство на вътрешните работи.

Поради факта, че в писмото на МВнР са упоменати само броят на гражданите на Република Кения, пребиваващи в България, в отговор г-н Дерменджиев е отправил искане до МВнР, на основание чл.55, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България, за конкретизиране на техните имена и адреси по местоживеене. В искането е посочено, че информацията е необходима за осъществяване дейността на почетния консул на Република Кения в България и във връзка с изискванията на Република Кения за регистрация на кенийски граждани на територията на чужди държави.

На основание чл.106, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, искането е изпратено до Комисията за защита на личните данни за получаване на разрешение, относно предоставяне на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България чрез Министерството на външните работи.

Съгласно искането получател на данните ще бъде почетният консул на Република Кения в България, с консулски район на действие Република България.

Категориите данни, които са посочени в искането са:Имена и адреси по местоживеене на кенийски граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;

Целите, за които личните данни ще бъдат предоставяни са:изпълнениенаконсулските функции и изпълнение на изискванията на Република Кения за регистрация на кенийски граждани на територията на чужди държави.

При анализа на изложеното в искането, както и приложените към него документи, се установи следното:

Съгласно чл.55, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България, данните от Единния регистър на чужденците се предоставят на служби на други държави, в съответствие с международни договори, по които Република България е страна.

По смисъла на чл.1, ал.3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството му на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Гражданскатарегистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. Тази норма се отнася, както за всички български граждани, така и за чужденците, намиращи се на територията на Република България. Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 в регистрите на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (Нова, изм. ДВ, бр.9 от 28.01.2011г.); без гражданство, установили се трайно и преимуществено в страната; получили статут на бежанец или хуманитарен статус или на които е предоставено убежище в Република България.

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) e национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях.

Функциите на ЕСГРАОН са:

1. създаване и поддържане на регистри за гражданското състояние и регистри на населението;

2. създаване и поддържане на автоматизирани информационни фондове въз основа на регистрите за населението;

3. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица (ЕГН), описан в този закон;

4. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България;

5. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

В чл.106 от Закона за гражданската регистрация е регламентиран редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, а именно:

1. На българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. На държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;

3. На български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

4. Предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.

Действията по отношение на данните, свързани с гражданската регистрация на физическите лица, представляват „Обработване на лични данни”, съгласно определението, посочено в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Съгласно чл.5 от ЗГР, при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят лични данни, които определят тяхната самоличност, са свързани с родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, отразяват постоянния и настоящия адрес, отразяват степента и вида на образованието, показват наличието на правни ограничения. Средствата, чрез които се обработват данните от гражданската регистрация са посочени в чл.6 от ЗГР. Данните подлежат и на компютърна обработка. Те се съхраняват в документални и картотечни регистри и в автоматизирани информационни фондове.

Във връзка с предмета на искането за предоставяне на данни от ЕСГРАОН на Консулството на Република Кения в България чрез Министерството на външните работи, следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като в съответствие с посоченото по-горе определение за „Обработване на лични данни”, предоставянето на данни от гражданската регистрация представлява действие по обработване чрез предоставяне на данните.

Съгласно чл.4 от Закона за защита на личните данни,обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:

1.обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

На основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл.36 от Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана с Указ № 947 на Държавен съвет от 25.05.1989г. (ДВ бр.42/02.06.1989г.), в сила за България от 10.08.1989г., консулите имат следните права:

1.Консулските длъжностни лица могат свободно да влизат във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещават. Гражданите на изпращащата държава имат същата свобода да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават;

2. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни, ако заинтересуваното лице поиска това незабавно да уведомяват консулството наизпращащата държава, че в границите на неговия консулски окръг гражданин на тази държава е арестуван, намира се в затвор или му е определена мярка за неотклонение задържане под стража, или е задържан под друга форма. Всяко съобщение, отправено до консулството от арестувано, намиращо се в затвор или задържано под стража като мярка за неотклонение, или задържано под друга форма лице, трябва да бъде незабавно предадено от посочените органи. Тези органи трябва незабавно да уведомят заинтересуваното лице за правата му;

3. Консулските длъжностни лица имат право да посещават гражданин на изпращащата държава, който се намира в затвор, под стража или е задържан под друга форма, да разговарят и да кореспондират с него и вземат мерки за представянето му пред съда. Те също така имат право да посещават който и да е гражданин на изпращащата държава, намиращ се в затвор, под стража или е задържан в техния окръг в изпълнение на присъда. Обаче консулските длъжностни лица трябва да се въздържат да действат от името на гражданин, който се намира в затвор, задържан под стража като мярка за неотклонение или е задържан под друга форма, ако той изрично възразява против това.

На основание чл.58, т.1 от Виенската конвенция за консулските отношения, цитираните по-горе права на консулите се отнасят и до почетните консулски длъжностни лица.

Правната уредба, с която се регламентира дейността на почетните консулски длъжностни лица в Република България е Наредба относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни ) консулски длъжностни лица и Инструкция №1 от 05.01.2007г. за прилагане на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица, издадена от Министерството на външните работи.

Съгласно чл.11, ал.2от Инструкция №1 от 05.01.2007г. , основната функция на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица е развитие на търговските, икономическите, културните и научните връзки освен в случаите, когато бъдат създадени необходимите условия за осъществяване на функции, определени в чл.5 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Съгласно чл.55, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България, данните от Единния регистър на чужденците се предоставят на служби на други държави, в съответствие с международни договори, по които Република България е страна. В тази връзка, по смисъла на ЗЗЛД, обработването на лични данни (в случая предоставянето на данни от гражданската регистрация на чуждестранни официални представителства в Република България) се допуска, ако е налице изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, т.е налице е хипотезата на т.1 на цитирания по-горе чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

На основание изложеното, се налага изводът, че за почетните консулски длъжностни лица имат нормативно установени задължения спрямо гражданите на изпращащата държава на територията на приемащата държава, както и правото свободно да влизат във връзка с тях и да ги посещават и други права, които не се забраняват от законите и правилниците на приемащата държава или за изпълнението, на които приемащата държава не се противопоставя. Във връзка с изпълнението на тези свои функции почетният консул на Република Кения в България може да получи данни за лицата на изпращащата държава (Република Кения), които имат разрешение за дългосрочно пребиваване и за постоянно пребиваване в Република България от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) чрез Министерството на външните работи. Съгласно искането тези данни са имената и адресите по местоживеене на кенийски граждани, които имат статут на дългосрочно пребиваване и на постоянно пребиваване в Република България.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.106, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, чл.36 от Виенската конвенция за консулските отношения (ратифицирана с Указ №947 на Държавен съвет от 25.05.1989г., в сила за България от 10.08.1989г.), Комисията за защита на личните данни изразява следното

Министерство на външните работи може да предостави данни на физически лица – граждани на Република Кения, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване и разрешение за постоянно пребиваване в Република България (имена и адреси по местоживеене), след предоставяне от страна на почетния консул на Република Кения в Република България на информация и доказателства относно :

1. необходимостта и правното основание, съгласно законодателството на Република Кения, за регистрация на кенийски граждани на територията на други държави;

2. целите на обработване на информацията по т.1;

3. възможните получатели на информацията по т.1.