Становище на КЗЛД относно искане с вх. № 1802/ 15.04.2011 г.

Относно: Искане вх. № 1802/15.04.2011 г. от Георги Дичев – председателСъвета на Камарата на частните съдебни изпълнителиза становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 27.04.2011 г разгледа искане за становище с вх. № 1802/ 15.04.2011 г. от Георги Дичев- председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнителина основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД.В искането е посочено, че в резултат на принудителното изпълнение по реда на ГПК срещу имуществото на длъжника не са редки случаите, в които се стига до публична продан. За целта съдебният изпълнител изготвя обявления, които се поставят на посочените в ГПК места – чл. 477, ал. 2 за движимите вещи и чл. 487 за недвижимите. Съгласно чл. 487, ал. 1 от ГПКсъдебният изпълнител е длъжен да изготви обявление за публичната продан, в което се посочват собственикана имота, описанието му, ипотекиран ли е той и деня, в който ще започне проданта.Посочено е, че тези обявления се качват и в интернет на специалния сайт на камарата на частните съдебни изпълнители. С оглед спазване нормите на ЗЗЛД се поставя въпросът, следва ли в обявленията да се вписва освен името и единния граждански номер и адреса на собственика на процесния имот. Изразено е мнение, че името на лицето само по себе си не е достатъчно да идентифицира собственика, известно че у нас такъв сигурен идентификатор е Eдинният граждански номер /ЕГН/.Уточнява се,че имотният регистър в Република България, воден и съхраняван от Агенция по вписванията, все още е персонален по своята същност и проверката на собствеността и тежестите за определени имоти, предмет на принудително изпълнение, която потенциалните купувачи биха искали да направят би била невъзможна без посочване на трите имена и ЕГН на собственика.Изразено е становището, че това би довело до липса на интерес към тези продажби.В искането сепосочва, че практиката в момента е в обявленията да се посочват името, ЕГН, понякога и адреса на собственика. Посочено е, че не следва да сепосочва и адрес на собственика, тъй като той не е изрично посоченв ГПК като реквизит на обявлението и няма отношение към проданта.

Отправена е молба за становище на Комисията за защита на личните данни, следва ли обявленията за публична продан да съдържат ЕГН и адрес на собственика на имота.

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът накоито, целите и средствата за обработване се определят със закон. Частните съдебни изпълнителиса администратори на лични даннипо смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. Изпълнението върху недвижими вещи е разписано в глава четиридесет и трета от ГПК. За да бъде законосъобразно, принудителното изпълнение върху недвижими вещи трябва да бъде насочено към такива, които принадлежат на длъжника.Изисква се извършването на проверка на собствеността върху недвижимата вещ, преди да се пристъпи към описа й. Това е необходимо, защото купувачът на имот, изнесен на публична продан, придобива права върху имота, само доколкото длъжникът е имал такива. Законът урежда и съответните последици, ако продан се извърши за имот, принадлежащ не на длъжника, а на трето лице. Компетентен да извършва изпълнението върху недвижими вещи е съответният съдебен изпълнител (държавен или частен), пред който е висящо изпълнителното дело, при спазване на правилата на чл. 427 ГПК относно компетентността за извършване на изпълнителните действия. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Такава проверка е необходима, за да не се стигне до изпълнение върху чужд имот, което пък ще доведе до недействителност на публичната продан (арг. чл. 499 ГПК). Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Съгласно чл. 484, ал. 2 ГПК, сведения за тежестите върху имота съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната. По този начин също е възможно да се съберат данни за собствеността, доколкото от справките може да се установи, че собственик е друго лице и върху имота са вписани тежести за негови задължения, а не за такива на длъжника по изпълнителното дело. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната (чл. 483 ГПК). Съгласно чл. 69 от Закона за собствеността (ЗС), се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо, ако има данни, опровергаващи предположението за собственост, направено на базата на правилото на чл. 69 ЗС, опис не следва да се извършва. Ако обаче държателят на вещта признава, че длъжникът я владее чрез него, би могло да се извърши опис.

Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице (чл. 486 ГПК).

Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва:

– собственика на имота;

– описание на имота;

– посочване на обстоятелството, дали е ипотекиран имотът и за каква сума;

– цената, от която ще започне проданта;

– мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.

Обявлението се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта. Съществува практика тези обявления да публикуват и на официалния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители. В деня на поставяне на обявлението съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд, в чийто район на действие се намира имотът, върху който е насочено изпълнението. Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят (чл. 487 ГПК).

В регистратурата на районния съд се приемат и регистрират книжата на насрочени продажби: протоколи за деня на разгласяване на обявленията за провеждане на публична продан, обявления за проданта, копия от вписаните възбрани, сведения за тежестите от териториалната дирекция на Националната агенция за приходи, от службата по вписвания, нотариалният акт и наддавателни предложения по ГПК.

Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден. Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота (чл. 488 ГПК). Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването (чл. 490, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 185 ЗЗД, не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества – относно същите тези имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават;

б) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. В този случай внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане, на който и да е от взискателите, може отново да се изнесе на продан (чл. 490, ал. 2 и 3 ГПК).

Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, са недействителни (чл. 489, ал. 6, предл. 1 ГПК).

Изпълнениетовърху движими вещие разписано в глава четиридесет и втора "Изпълнение върху движими вещи" от глава втора "Изпълнение на парични вземания" на ГПК. За да бъде законосъобразно, принудителното изпълнение върху движими вещи трябва да бъде насочено към такива, които принадлежат на длъжника. Компетентен да извършва изпълнението върху движими вещи е съответният съдебен изпълнител (държавен или частен), пред който е висящо изпълнителното дело, при спазване на правилата на чл. 427 ГПК относно компетентността за извършване на изпълнителните действия. По правило проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал (чл. 473, ал. 1 ГПК). За да провери дали движимата вещ, предмет на описа, е собствена на длъжника, съдебният изпълнител използва индиции за тази собственост. И по отношение на движимите вещи еприложимчл.69 от ЗС съгласно който се предполага, чевладелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ, само ако тя се намира във владение на длъжника (чл. 465, предл. 1 ГПК). Ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице, описът е недопустим (чл. 465, предл. 2 ГПК). Не може да се опише и движима вещ, която се държи от трето лице, оспорващо собствеността на длъжника върху вещта. Ако вещта се държи от взискателя поради залог или упражнено право на задържане, видно е, че собствеността е на длъжника и вещта може да бъде описана. Описът на движима вещ трябва да съдържа:

2.1. посочване на изпълнителния лист;

2.2. мястото, където се извършва;

2.3. подробно описание на вещта;

2.4. цената, по която вещта да се продаде в магазин;

2.5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

Описът се подписва от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните. В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение (несеквестируемите вещи). В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В последния случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа (чл. 467 ГПК). Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й. Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. Пазачът се избира с оглед на личността му, на естеството на вещта и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Вещта се предава за пазене срещу подпис. Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й. Ако пазачът не изпълнява задълженията си, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму (чл. 469-471 ГПК). Проданта на движима вещ се извършва чрез:

1.1. магазин;

1.2. борса;

1.3. явен търг с устно наддаване;

1.4. по реда на публичната продан на имот (чл. 474, ал. 1 ГПК).

Съгласно чл. 474, ал. 2 ГПК, за извършване на продан чрез магазин е необходимо писменото съгласие на длъжника за приемане на вещта за продажба в магазина. Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на магазина (в случай че длъжникът сам не пренесе вещта в магазина или същата е оставена за пазене у взискателя или трето лице). Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд. Съдържаните то на това обявлениене е изрично регламентирано в ГПК.

Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира (чл. 478, изр. 1 ГПК). Независимо, че вещта не се намира в магазина, оповестяването на проданта чрез обявления се извършва по същия начин, както и ако тя е предадена в магазина (чл. 478, изр. 2 във вр. с чл. 477, ал. 3 ГПК). Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот, уреден в ГПК. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3 ГПК, както при продан чрез магазин. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 ГПК (правило за стабилитет на продажбата на движима вещ от съдебния изпълнител) и чл. 521 ГПК (ред за принудително отнемане на движимата вещ от длъжника) (чл. 474, ал. 5 ГПК).

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В параграф 16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е посочено определение на "Специфични признаци", а именно – признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална и друга идентичност на лицето.

Обработването на лични данни на длъжници, в случаите когато се стига до публична продан представлява обработване на лични данни. Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД определя какво по смисъла на закона представлява “Обработване на лични данни”. Това е “е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване”.

Всеки администратор в изложената хипотеза – частните съдебни изпълнители – е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, като чл. 4, ал. 1 от законаизрично урежда хипотезите, при наличието на поне една, които се допуска обработването на лични данни на физически лица, а именно:

1.обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2.физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3.обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4.обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5.обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6.обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Визпълнение на правомощията сиразписанив чл.2от Закона за частните съдебни изпълнителидаден частен изпълнител осъществява принудителни изпълнения върху недвижимивещи, ав някои случаи и върху движими вещи на даден длъжник.. Съдебният изпълнител, бил той частен или държавен, има нормативно установено задължениепо смисъла нас чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни,да посочи в обявлението за публична продажбана недвижим имот -собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне продажбата, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши продажбата. Това му задължение е разписано в чл.487 от ГПК. Книжата запроданта се държат в канцеларията на районния съдна разположение на всеки, който се интересува от имота.

Съгласно чл.23 от Закона за защита на личните данни, администраторът на лични данни е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛДсъбраните лични данни следва да се обработватзаконосъобразнои добросъвестно, да се събиратза конкретни, точно определении законни цели и да не се обработватдопълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за коитосе обработват, т.е.да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за коитосе обработват.Във всички случаи правомерното обработване на лични данниследва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност наданните.

Действително, както е посочено в искането за становище,самопо имената наедно физическо лицето не би могло да бъде индивидуализирано. В едно обявлениепо чл.487 от ГПК се посочва също такаи описание на имота, включително инеговия адрес предвидзадължителнона съдебния изпълнителда определи времето, през коетоможе дабъдепреглеждан от лицата, които желаят да го купят. Считам, че името на лицето (собствено,бащино и фамилно/ заедно с точно описание и посочване на адреса на недвижимия имот – предмет на публичната продан, чиито собственик е то, са достатъчноданни, чрез които лицето да може да бъде индивидуализирано. Ако едно лице има интерес към изложения на публична продан имот то би могло дасе запознае скнижата, касаещи продантав канцеларията на районния съд по местонахождението на имота.В този смисъл не би могло да бъде споделено изразеното становище в искането, че е необходимо да се посочва и единният граждански номер на длъжника, за да могат да правятсправкив публичнияимотен регистърза имота предмет на публичната продан, тъй катопри една такава справка освен за този имотще бъде достъпна информациятаи за други имотина длъжника, които не са обект на публична продан, съответно по отношение на тях не се осъществява изпълнително производство.В този случай ще се осъществи неправомерно и непропорционално обработване на лични данни, относно икономическата идентичност на дадено физическо лице, което отсвоя страна би могло да доведе до злоупотреби от недобронамерени лица, които преглеждат обявленията за публична продан, поставени освен на местата по чл.487, ал.2 от ГПКи качени на официалния сайт наКамерата на частните съдебни изпълнители. Относно адреса на длъжника (постоянен и/или настоящ),в случаите, когато е различен от адреса на имота- предмет на публична продан, може да бъде споделено становището, изразено в искането, че същият не следва да фигурира в обявлението за публична продан предвид това, че освен,че не е посочен изрично като реквизитнаобявлението и няма отношение към проданта, посочването му бипредставлявало непропорционално обработване на лични данни на едно физическо лице.

Г- жа Мария Матева- член на КЗЛД изразява становище, че поради това, че в чл.477, ал.3 и чл.487, ал.2 от ГПКса посочени изрично местата, на които се поставя обявлението за публична продан и предвид спецификите на Интернет, информацията публикувана в официалния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители, следва да съдържа само съобщение, че е започнала публична продан и къде могат да бъдат намерени книжата за проданта, без данниза собственика ичастния съдебен изпълнител.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното

В обявлениятаза публична проданпо чл. 477, ал.2 и чл.487, ал.1от Гражданско – процесуалния кодекс не следвада се съдържатединен граждански номер /ЕГН/ и адрес на собственика на имота, ако е различен от адреса по местонахождението на имота, а само неговото име по смисъла на чл.9 от Закона за гражданската регистрация, т.е. за български гражданин, роден на територията на Република България- собствено бащино и фамилно име, а зачужденецв зависимост от товадали е роден на територията на Република България или не – така, както е заявено от родителите му,така както е изписано в националния му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.