Становище на КЗЛД относно искане от Дирекция Консулски отношения, Министерство на външните работи по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 20.06.2012 г., разгледа искане с вх. № 668/08.02.2012 г. от Ц.Б. – Дирекция Консулски отношения, Министерство на външните работи с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)

В Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпило писмо с вх№668/08.02.2012г. от Ц.Б. – Дирекция Консулски отношения, Министерство на външните работи. В писмото епосочено, че се изпраща копие на български ианглийски език нанота№А-2012-12 от 27.01.2012г. от Посолството на Япония в София, в която е отправена молба за предоставяне на отговор на посочените в нотата въпроси. В писмото от Министерството на външните работи и отправена е молба за отговор по поставените в нотата въпроси от компетентността на Комисията. В приложената нота са отправени три въпроса, както следва:

1. В случай, че бъдеотправено официалнозапитване с вербална нотаот страна наПосолството на Япония до българските власти относно това далина дадено лице, японски гражданин му е била наложенаадминистративна мярка забрана за влизанев Република България /"prohibition of entry into the Republic of Bulgaria"/заради извършено нарушение съгласно законодателството на Република България и ако да, за какъв срок, позволява ли българското законодателство на българските власти да предоставят подобна информация?

2.В случай, че българското законодателство не позволява да бъде предоставена подобна информация, на кой административен или законодателен акт се основава това?

3. В случай, че причина за непредоставянето на подобна информация е защита на личните данни, възможно ли е все пак тези данни да бъдат предоставени, ако лицето, за което се отнасят направи лично заявление за това? Ако да, моля посочете каква е процедурата, която следва да бъде спазена и кой административен и законодателен акт я регулира.

Законът за чужденците в Република България определяусловията и реда, при които чужденцитемогат да влизат, дапребивавати да напускат Република България.Законът се прилага и по отношениена членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Съгласно чл.2 от ЗЧРБчужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Чужденците, които пребивават в Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго /чл.6 от ЗГРБ/. В чл.10, ал.1 на законаподробно са разписани случаите,при които се отказва идването на виза или влизане в страната на чужденец. Съгласно ал.3 на чл.10 в случаите по ал. 1 на чужденците, които притежават валидно разрешение за пребиваване, виза за дългосрочно пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите членки, или – когато това се изисква, разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване и виза за повторно влизане, се разрешава влизането на територията на Република България за транзитно преминаване с цел достигане до територията на тази държава членка, която е издала разрешението за пребиваване, визата за дългосрочно пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако Република България не е подала сигнал за отказ за влизане в Шенгенската информационна система.В глава пета "Мерки за административна принуда" са разписани принудителните административни мерки , коитосе налагатна чужденците по закона за чужденците в Република България. Това са:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;

2. принудително отвеждане до границата на Република България;

3. експулсиране;

4. забрана за влизане в Република България;

5. забрана за напускане на Република България.

Съгласно чл.42 з от ЗЧРБзабрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1. Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години. Забраната за влизане в Република България може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 / Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:2. (са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 4, 6 – 11, 14, 16, 20 – 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 3;/ или по чл. 41, / Чл. 41. Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато: 1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред; 2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б; 3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ/ когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1.

Вчл. 44 от ЗЧРБс последно изменение в ДВ, бр. 44 от 2012 г.,влизащо вв сила от 01.07.2012 г., са изрично изброени субектите които могат да налагат принудителни административни мерки по Закона за чужденците в република българия. Такива мерки се налагатсъс заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Борба с организираната престъпност", "Гранична полиция" и "Национална полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В ал.2 на чл. 44 е посочено, чепри налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.Съгласно ал.3 на чл. 44 заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.

В ал.4 е раписано, че подлежат на незабавно изпълнение:

1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;/с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;/

3. заповедите за експулсиране.

В чл. 46, ал.1 на ЗГРБ е разписано, че заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В ал.2 се сочи, че Заповедите за:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и

3. експулсиране

подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

В ал.3 е радписано, че в заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.

Съгласно ал.4 жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.

В глава шеста "Информационна дейност на службите за административен контрол на чужденците в Република България" на Закона за чужденците в Република Българияса разписаниправила правила относноинформационната дейност на службитеза административен контрол на чужденците в България.В чл.54 е посочено, чев Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци.

В ал.2 на чл. 54 се сочи, че с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват изрично посочен обем данни, както следва относно:

1. визовия контрол на чужди граждани;

2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;

3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;

4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;

5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;

6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.

Видно от разпоредбата на ал.2, т.5 на чл.54 се обработват и данни относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци

В ал.4 на чл.54 е раазписано, че службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:

1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;

2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;

3. постоянен адрес в Република България;

4. настоящ адрес в Република България;

5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);

6. цел на пребиваването в Република България;

7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);

8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;

9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);

10. решения за получаване на особена закрила на територията на Република България (дата и номер);

11. срок на пребиваване в Република България;

12. семейно положение;

13. съпруг (съпруга);

14. деца до 18-годишна възраст;

15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;

16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;

17. влизания и излизания във и от Република България;

18. домакин;

19. туристически ваучери;

20. професия и месторабота;

21. наложени мерки за административна принуда;

22. служебни данни;

23. биометрични данни – снимки и 10 пръстови отпечатъка;

24. други данни, посочени в закон.

В Чл. 55 са изрично посочени субектите на които се предоставят данните от Единния регистър за чужденци. Тава са:

1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;

2. български граждани и чужденци – само ако данните се отнасят за тях;

3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;

4. служби на други държави – в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;

5. ЕСГРАОН.

(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.

В ал.3 е разписана възможността отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбатана чл. 56 от Закона за чужденците в Република Бьългария Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" имат задължението да предоставят информация на Министерството на външните работи за наложени ограничения за влизане в Република България на чужденци и получават от Министерството на външните работи данни за издадени/отказани визи на чужденци и данни за български граждани, извършили престъпления и нарушения на законодателството на други държави.

В Законът за защита на личнитеданниса разписани реда и условията, при които лицата могат да упражнят правото си на достъп до отнасящите се за тях лични данни, за да се информират и при необходимост да защитят неприкосновеността на личността си и на личния си живот. Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни (чл. 26, ал. 1 ЗЗЛД). За да упражни това свое право лицето може да поиска по всяко време от администратора на лични данни следната информация:

– потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват;

– съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;

– информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него (чл. 28, ал. 1 ЗЗЛД).

Администраторът на лични данни предоставя информацията безплатно (чл. 28, ал. 2 ЗЗЛД). При смърт на физическото лице правото му може да бъде упражнено от неговите наследници (чл. 28, ал. 3 ЗЗЛД).

След като лицето е установило какви негови лични данни, как и с каква цел обработва администраторът, то може по всяко време да поиска от администратора да извърши следните действия:

– да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на ЗЗЛД;

– да уведоми третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко заличаване, коригиране или блокиране (чл. 28а ЗЗЛД).

Правата, свързани с достъпа до личните данни на лицата, се осъществяват с писмено заявление от лицето до администратора на лични данни (чл. 29, ал. 1 ЗЗЛД). Заявлението може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Заявлението трябва да съдържа следните реквизити:

– име, адрес и други данни за идентифициране на съответното физическо лице;

– описание на искането;

– предпочитана форма за предоставяне на информацията;

– подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция (чл. 30, ал. 1 ЗЗЛД).

При подаване на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и нотариално завереното пълномощно (чл. 30, ал. 2 ЗЗЛД).

Администраторът отказва достъп до лични данни, когато те не съществуват или предоставянето им е забранено със закон (чл. 34, ал. 1 ЗЗЛД).

Администраторът има право да откаже пълно или частично предоставяне на данни на лицето, за което те се отнасят, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация и това е предвидено в специален закон (чл. 34, ал. 3 ЗЗЛД). Съгласно ал.4 на чл34от ЗЗЛД администраторът може да откаже пълно или частично предоставяне на данни, получени по чл. 1, ал. 6, на лицето, за което те се отнасят, в случаите, когато:

1. това би попречило на предотвратяването или разкриването на престъпления, на провеждането на наказателно производство или на изпълнението на наказания;

2. това е необходимо за защита на:

а) националната сигурност;

б) обществения ред;

в) лицето, за което се отнасят данните.

Съгласно ал.5 на чл. 34 администраторът, който е получил данни по чл. 1, ал. 6, не информира лицето, за което се отнасят данните, ако това е указано изрично от предоставящия данните.

Визложеният казус по отношение обработването чрез предоставяне наинформация относно принудителните административнимерки, коитосе налагатна чужденците по Закона за чужденците в Република България ипо – специално налагането на забрана за влизане в Република България следва да се спазват правилата разписани в специалният закон, а именно Законът за чужденците в Република България и подзаконовите актове по прилагането му.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни да изразява следното

В Закона за чужденците в Република България са разписани условията, при които се обработва и предоставя информация, свързана с налаганите принудителни административни мерки, изрично са посочени и субектите, на които се предоставя информация относно налагането на една принудителна административна мярка, каквато е забраната за влизане в Република България. Съгласно Закона за защита на личните данни, който се явява общ закон в изложения казус – всяко физическо лице има право на достъп и информация относно обработваните за него лични данни.Специалният закон в случая еЗаконът за чужденците в Република Българияи правилата относно предоставянето и достъпа до информация, касаеща налагането на мярката забрана за влизане в Република България на граждани на Япония, имат приоритет и дерогиратобщите правила, разписани в общия закон – Закона за защита на личните данни.