СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П – 2824/ 2016 г.
гр. София, 17.05.2016 г.
ОТНОСНО: Искане с вх.№П-2824/12.04.2016г. от г-н П.Р. директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ към Министерството на правосъдието с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 11.05.2016г., разгледа искане за становище, подадено на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД от П.Р.- директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ към Министерството на правосъдието (МП). В искането е посочено, че се прилага копие от получено становище от дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните работи във връзка с издирване на адрес на български гражданин в чужбина по повод образувано срещу него изпълнително производство в България и на бъдещо производство по признаване и изпълнение на българско съдебно решение в чужбина. Сочи се, че становището касае уредбата в Закона за защита на личните данни.
Отправена е молба за становище „по принцип как да се процедира в подобни случаи, когато е отправена молба от български физическо или юридическо лице, което има законен интерес, до Министерството на правосъдието, с искане за съдействие за издирване на адрес на български гражданин в чужбина във връзка с осъществяване на международна правна помощ по граждански и търговски дела, с оглед спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни“.
Към искането са приложени:
1. копие на молба от А.Л. до г-н П.Р.- директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“- Министерство на правосъдието, с вх.№ 94- а- 42/22.02.2016г. с искане за съдействие в издирване на лицето Н.Х.Б.с ЕГН *****, както и с молба за „съдействие по предстоящо производство и изпълнение за признаване иизпълнение на българските съдебни решения за граница и България“– 2 листа.
2. копие на писмо изх.№94-а- 42/16 от г-н П.Р.- директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“- МП до г-н Р.Л.- директор на дирекция „Консулски отношения“– МВнР- писмото е неподписано– 1 лист
3. копие от писмо изх.№КО- 04-09-38 от 16.03.2016г. от Министерството на външните работи, адресирано до Министерството на правосъдието, с копие до А.Л.- 2 листа;
С молбата вх.№ 94- а- 42 до Министерство на правосъдието г-н А.Л. моли за съдействие в издирването на лицетоН.Х.Б.с ЕГН ***** , за която твърдиче е осъдена по негова молба от Благоевградски районен съд за сумата от 150 хиляди евро по граждански дела. Сочи се, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по негова молба е образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител А.Ц. с рег.№701. Посочено е също, че частният съдебен изпълнител и сътрудниците му са се оказали в невъзможност да осъществят дейност по събираемостта, тъй като издирваното лице живее в Париж, Франция при дъщеря си. Посочен е адрес в Париж, както и телефонни номера. Отправена е молба за съдействие по „предстоящо производство и изпълнение и признаване и изпълнение на българските съдебни решения зад граница и България“.
В писмото с изх.№ КО- 04-09-38, 16.03.2016г. от Министерството на външните работи до Министерството на правосъдието, с копие до А.Л. е посочено, че българската гражданка Н.Х.Б.е приела покана от страна на Посолството на Република България в Париж да се запознае със съдържанието на молбата и на 12 март 2016г. е положила под документа собственоръчно своя подпис пред консулското длъжностно лице. В писмото се сочи, че отправената молба е изцяло от гражданско правен характер. Казва се, че по смисъла на ЗЗЛД Министерството на външните работи не може да предоставя за нуждите на физически лица информация, която съдържа лични данни. Казва се още, че тяхната поверителност е защитена според българското и европейското законодателство и може да бъде потърсена и предоставена само при наличие на писмено изразено съгласие от страна на лицето.Сочи се още, че в случаите, когато няма документ, съдържащ клауза за съгласие за последващо оповестяване на данните възниква правна пречка за тяхното разпространение. Изложена е тезата, че за целите та всякакви съдебни и наказателни процедури, предвидени в европейското законодателство, следва да се предприемат в съвкупност стандартните последователни стъпки пред компетентните френски власти.
Правен анализ:
Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. урежда въпросите относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Той има за цел да улесни достъпа до правосъдие, по-специално чрез предоставяне на информация относно разпоредбите за компетентност на съдилищата и правилата за бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела, постановени в държавите членки. Регламентът заменя Регламент №44/2001 (Регламент „БрюкселI“), който обаче продължава да се прилага към производства, започнали преди влизането в сила на Регламент №1215/2012 на 10 януари 2015г. Регламентът се прилага между всички държави членки на Европейския съюз, включително Република Българи и Република Франция. Регламентът определя съдилищата на коя държава членка са компетентни да се произнасят по граждански и търговски спорове, при които е налице международен елемент.В него се посочва, че решение, постановено в една държава членка, се признава в другите държави членка без изискване за специално производство.Съдебно решение, постановено в държава членка и подлежащо на изпълнение в тази държава членка, се изпълнява в друга държава членка, без там да е необходима декларация за изпълняемост. Регламентът предвижда два формуляра, а именно удостоверението за съдебно решение и удостоверението за автентичен акт/съдебна спогодба. В съответствие с регламента държавите членки са съобщили кои са компетентните съдилища, към които трябва да се отправи молбата за отказ на изпълнение и съдилищата, които са компетентни да разглеждат жалбите..
С Регламент (ЕО) №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година са рeгламентирани въпросите свързани с връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ("връчване на документи")
Следва да се имат предвид и разпоредбите на ГПК и по конкретночаст седма. „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на Правото на Европейския съюз“.
Към настоящия момент трайната практика на Комисията за защита на личните данни е да не дава принципни становища по приложението на ЗЗЛД. Съгласно разпоредбите на ЗЗЛД „лични данни“ са всяка информация, отнасяща се до конкретно физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, Всички данни, които се отнасят до конкретно физическо лице, дадени самостоятелно или в определена съвкупност, ако водят или биха могли да доведат до еднозначна идентификация на конкретно физическо лице, отговарят на определението за „лични данни” по смисъла на закона. В този смисъл адресът на дадено лице, попада в определението за лични данни, разписано в ЗЗЛД.
“Обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция посочена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
За да бъде налице правомерно обработването на лични данни, то следва да се извършва само при наличие на едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно в чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни условия за допустимост на обработването.
Предвид изложеното по-горе Законът за защита на личните данни се явява общ закон и неговите разпоредби следва да се прилагат само и единствено ако няма разпоредби на lex spesialis, който да му противоречат.
Следва да се има предвид, че в случая се касае по-скоро за упражняване на право– изпълнение на съдебни решения, постановени в полза на г-н А.Л., за което има съответно разписан специален ред, а не за упражняване на право по Закона за защита на личните данни
Съгласно общоприетата йерархия на нормативните актове в Република България основни нормативни актове на Европейския съюз., каквито са посочените по-горе регламенти, както и ратифицираните от Република България международни договори имат приоритет пред законите, какъвто в случая е общия– Закон за защита на личните данни.
Видно от горното следва да се подкрепи изразено от МВнР становище, в писмо с изх.№КО-04-09-38/16.03.2016г., че за целите на всякакви съдебни и наказателни процедури, предвидени в европейското законодателство следва да се предприемат в съвкупност стандартните последователни стъпки пред компетентните власти, в случая пред компетентните френски власти.
Съгласно изброените по-горе актове, които не претендират за изчерпателност, за да се предостави адрес на български гражданин в чужбина на физическо или юридическо лице, което има законен интерес за това във връзка с осъществяването на международна правна помощ по граждански и търговски дела следва да са спазени изискванията и разпоредбите да действащите основни нормативни актове на Европейския съюз, касаещи зададения въпрос, и/или договорите за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и съответната друга държава, ратифицирани от Република България както и разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс, а също така и на други актове, които биха се явили lex spesialis.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД,Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
За да се предостави адрес на български гражданин в чужбина на физическо или юридическо лице, което има законен интерес за това във връзка с осъществяването на международна правна помощ по граждански и търговски дела следва да са спазени изискванията и разпоредбите на Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, Регламент (ЕО) №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела да действащите основни нормативни актове на Европейския съюз, и/или договорите за правна помощ по граждански и търговски дела, между Република България и съответната друга държава, ратифицирани от Република България, както и разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс, а също така и на други актове, които биха се явили lex spesialis.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
