Становище на КЗЛД относно искане от г-жа В.Т., заместник-министър на правосъдието, по въпроси, касаещи приложението на ЗЗЛД

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 19.09.2012г. /Протокол 35/ разгледа искане п4295/2012г. от г-жа В.Т., заместник-министър на правосъдието за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД. В искането се посочва, че министерството на правосъдието (МП) изпълнява функциите на централен орган по Регламент(ЕО) №4/2009 на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Посочено е, че Регламентът предвижда сътрудничество между страните членки на Европейския съюз с цел улесняване получаването на издръжки, присъдени в една държава – членка, когато изпълнението се търси в друга държава – членка. В искането се сочи, че на основание чл.51, & б. а) и б) от Регламента, министерство на правосъдието има задължението да съдейства на другите централни органи за намиране на длъжници или взискатели, да подпомага получаването на информация относно доходите, името на работодателя на длъжника и/или номера на банковите сметки, а при нужда и информация, за имущественото състояние на длъжника или взискателя, включително откриване на местонахождението на имуществата.

В искането за становище се сочи, че министерството на правосъдието не разполага с пряк достъп до тази информация и се налага да се отправят искания, за всеки конкретен случай, до различни институции за получаването й. Уточнено е, че към настоящия момент по искания на централните органи на Република Полша и Чешката република са получени данни от ГД "ГРАО" на МРРБ относно постоянните и настоящите адреси на територията на България на шест длъжника. Посочва се, че предстои да бъдат направени запитвания до НОИ относно доходите на лицата, до Агенция по вписванията относно имущественото състояние, до банковите институции за установяване на банкови сметки.

В искането се посочва също, че съгласно чл.63 от Регламента уведомяването на субекта за разкриването на цялата или част от информацията се извършва съгласно националното законодателство. Посочва се също, че "като в случаите, когато това уведомяване рискува да навреди на ефективното събиране на вземането за издръжка, то може да се отложи за срок, който не може да надвишава 90 дни, считано от датата на предоставяне на информацията на замоления централен орган". В искането се казва, че в някои от исканията за установяването на адресите на длъжниците, по които вече разполагат с необходимите данни е отбелязано, че уведомяването на субекта на данните рискува да навреди на ефективното събиране на вземането и тече предвиденият 90 дневен срок.

Поставен е въпросът коя институция е задължена да извършва уведомяването на субектите на данните- институцията, която въвежда, обработва и предоставя съответните данни на Министерството на правосъдието или Министерството на правосъдието, в качеството на получател на информация, която ще бъде предоставена на друг централен орган.

Както е посочено в искането за становище, в Регламента е разписано, че уведомяването на субекта на данните за разкриването на цялата или на част от информацията се извършва съгласно националното право на замолената държава членка. В т.2 на чл.63 от Регламента е посочено, че когато това уведомяване рискува да навреди на ефективното събиране на вземането за издръжка, то може да се отложи за срок, който не може да надвиши 90 дни, считано от датата на предоставяне на информацията на замоления централен орган.

Член 19 и член 20 от Закона за защита на личните данни възлагат задължение на администратора на лични данни или на негов представител да предоставят на физическите лица, чиито данни събират информация за получателите или категориите, на които могат да бъдат разкрити данните. В член 19, ал.1 от Закона за защита на личните данни е посочено, че в случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят, администраторът или негов представител има задължението да предостави определен обем информация, включително и информацията за получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните. Алинея 2 на чл.19 поставя ограничението, че данните по ал.1 не се предоставят, когато физическото лице, за което се отнасят, вече разполага с тях или в закон съществува изрична забрана за предоставянето им.

Член 20, ал.1 на ЗЗЛД възлага това задължение на администратора или негов представител и в случаите когато личните данни не са получени от физическото лице , за което те се отнасят. Алинея 3 на чл.20 поставя ограничението, че ал.1 не се прилага, когато: обработването е за статистически, исторически или научни цели и предоставянето на данните по ал.1 е невъзможно или изисква прекомерни усилия; вписването или разкриването на данни са изрично предвидени в закон; физическото лице, за което се отнасят данните, вече разполага с информацията по ал.1; е налице изрична забрана за това в закон.

Задължението на администратора да информира лицата за получателите или категориите получатели на които данните се разкриват кореспондира със заложеното в чл.28, ал.1, т.1 от ЗЗЛД право на всяко физическо лице при упражняването на правото си на достъп по всяко време да получи от администратора информация за получателите или категориите получатели, на които обработваните за него данни се разкриват.

Предоставянето на информация по Регламент №4/2009 се явява обработване на лични данни по смисъла на т.1 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Предвид заложените в ЗЗЛД задължения на администраторите на лични данни и правата, които имат самите физически лица по закона се налага изводът, че в разглежданият случай институциите, които предоставят информация на министерството на правосъдието, в качеството му на централен орган по Регламент №4/2009, имат задължението да уведомят лицата за това предоставяне.

В изложеният казус министерството на правосъдието се явява трето лице, по смисъла на т.11 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното

Предоставянето на информация по Регламент (ЕО) №4/2009 на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка се явява обработване на лични данни по смисъла на т.1 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД.

Предвид заложените в ЗЗЛД задължения на администраторите на лични данни и права на физически лица институциите, които предоставят информация на министерството на правосъдието, в качеството му на централен орган по Регламент (ЕО) №4/2009 на Съвета от 1812.2008г., имат задължението да информират лицата за това предоставяне преди осъществяването му. По преценка на администратора, който информира лицата за предоставянето на данните им, може да се приложи и изключението предвидено в чл.63, т.2 на Регламента.