Относно: Искане с вх.№ в – 2372/18.11.2009 г. от Валери Веселинов – директор на Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи, с молба за изразяване на становище от Комисията за защита на личните данни по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на заседание, проведено на 25.11.2009 г., разгледа искане с вх. № в – 2372/18.08.2008 г. от Валери Веселинов – директор на Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи, с което се обръща към Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Искането за становище е по повод две вербални ноти с номер Sof /09/517/2009 и номер Sof /09/607/2009 от посолството на Кралство Нидерландия в София. В искането за становище е посочено, че с двете вербални ноти е отправено запитване от името на ”InformatieBeheetGroep” – холандска държавна организация, която се занимава с отпускане на финансови средства за студенти, относно предоставянето на настоящия адрес на българския гражданин Н.Ч. Към искането са приложени копия на цитираните по-горе вербални ноти – № Sof /09/517/2009 и № Sof /09/607/2009, в които са посочени следните данни на лицето Н.Ч.: рождена дата …. и последен известен адрес – …
Към искането не са приложени доказателства за започнало административно производство в Кралство Нидерландия във връзка с посочената по-горе информация.
Законът за гражданската регистрация /ЗГР/ урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни ”Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни “Население”.
Съгласно чл. 5 от ЗГР при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: определят тяхната самоличност; определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;отразяват постоянния и настоящия адрес; отразяват степента и вида на образованието; показват наличието на правни ограничения. В чл. 7 от ЗГР са посочени субектите, на които се предоставят данните от гражданската регистрация. Това са:
1. българските и чуждестранните граждани, както и лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;
2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия;
3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт.
В България съществува Единна система за гражданската регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Тя е национална система за гражданската регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. В чл.106 от цитирания по – горе Закон за гражданската регистрация е посочено че, данните от ЕСГРАОН се предоставят на:
1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;
2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;
3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
В ал.2 на чл.106 от ЗГР е разписано, че предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.
Методическото ръководство и контролът на дейностите, свързани с гражданското състояние, гражданската регистрация и автоматизираните информационни фондове, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на Министерството на правосъдието и Комисия за защита на личните данни.
В глава четвърта “Адресна регистрация” от Закона за гражданската регистрация са посочени редът и начинът за отразяване на постоянния и настоящ адрес на едно лице в регистрите на населението и на Национална база данни “Население”. В чл.93 от ЗГР е разписано, че постоянният адрес е адресът в населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко едно лице може да има само един постоянен адрес. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район “Средец” на град София. В чл.94 от ЗГР е дадено определение на термина “настоящ адрес”. Това е адресът, на който лицето пребивава. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.
Предоставянето на данни за настоящ адрес на физически лица представлява “Обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е “всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като…разкриване чрез предаване…………………..предоставяне”.
По отношение законосъобразните условия за обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни се допуска, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените условия. В изложения казус могат да намерят приложение разпоредбите на чл.4 ал.1, т.6 и т.7 на Закона за защита на личните данни.
Съгласно чл. 36а от ЗЗЛД предоставянето на лични данни в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство, се извършва свободно при спазване на изискванията на закона. Текстът на чл. 36а, ал. 1 от ЗЗЛД е относим към изложения в искането казус, тъй като Кралство Нидерландия е държава – членка на ЕС.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното:
СТАНОВИЩЕ
Предоставянето на информация относно настоящ адрес на български гражданин на “InformatieBeheetGroep” – холандска държавна организация, може да се извърши на основание чл.4, ал.1, т. 6 и т.7 от Закона за защита на личните данни.
Предоставянето на исканата информация за настоящ адрес следва да се осъществи чрез Министерството на външните работи след представяне на доказателства за започнало административно производство в Кралство Ниделандия.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |
