СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Рег. №ПНМД – 17– 206/2021г.
гр. София, 29.11.2021г.
ОТНОСНО: Заличаване на лични данни от базата данни на съда
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав: председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 24.11.2021г., разгледа преписка с рег. ПНМД-17-200/2021 от г-н М. по въпрос, свързан с правната възможност за заличаване на личните му данни от базата данни на съда. Г-н М. твърди, че като непълнолетен е бил осъден на лишаване от свобода, след което е завършил право, като не е знаел, че присъдата ще му пречи за някои професии, за което се изисква образование право.
Посочва се, че по-специално в Закона за нотариусите и нотариалната дейност е разписано, че не могат да бъдат нотариуси лица, които са осъждани на лишаване от свобода, независимо от реабилитацията. Същото е разписано и в Закона за частните съдебни изпълнители.
Въпросът, който поставя г-н М. е следният: след като са минали 16 години от датата на реабилитацията, не следва ли осъждането и последиците да се заличат независимо какво е предвидено в друг закон или указ по чл.88 а от Наказателния кодекс (НК), така наречената „абсолютна реабилитация” и когато лице си вади свидетелство за съдимост за конкурс за нотариус или частен съдебен изпълнител, то да е неосъждано, въпреки че в момента същото е осъждан/реабилитиран.
Г-н М. твърди, че може да се яви на изпита за адвокат, за синдик, но на изпит за нотариус и частен съдебен изпълнител не може.
Въпросът, който поставя г-н М. пред КЗЛД е има ли механизъм, чрез който да се заличи и реабилитацията и присъдата, след като е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а от НК.
Правен анализ:
Правото на изтриване осигурява на физическите лица механизъм за ограничаване на съхранението на личните им данни от конкретен администратор. Целеният ефект от упражняването на правото е преустановяване на по-нататъшната възможност за обработване на данните, които идентифицират лицето.
Предвид колизията, която може да се породи между интересите на конкретно физическо лице от изтриване на данните и интересите на администратора или обществения интерес от съхраняването им, правото на изтриване е предмет на детайлна уредба. С предвиждането на конкретни основания, при които правото може да бъде упражнено, и специфичните основания, на които може да се откаже неговото реализиране се цели балансиране между тези противоположни интереси. Не във всички случаи на обработване на лични данни субектът на данни разполага с право да иска тяхното изтриване от администратора.
Правото на изтриване може да бъде упражнено на основанията, посочени в чл.17, пар.1 от ОРЗД. Субектът на данни следва да посочи на кое от основанията (едно или повече) иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни:
а) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член6, параграф1, буква а) или член9, параграф2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;
в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член21, параграф1 [когато обработването се основава на член6, параграф1, буква д) (обществен интерес или официални правомощия) или буква е) (легитимен интерес)], включително профилиране, и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член21, параграф2 (директен маркетинг);
г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член8, параграф1 (Условия, приложими за съгласието на дете във връзка с услугите на информационното общество).
Правото на изтриване на данните („правото да бъдеш забравен”) се подчинява на специални ограничения, предвидени в чл.17, пар.3 от ОРЗД. Тези ограничения произтичат пряко от Регламента и са израз на балансирания подход при реализиране на правомощията, включени в обхвата на правото за защита на личните данни, и основните права на другите правни субекти, при отчитане на обществения интерес от обработването на лични данни. Предвид това правото, съгласно разпоредбата на чл.17, пар.3 от ОРЗД, правото на изтриване не се прилага, ако обработването е необходимо за следните цели:
а) за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;
б) за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
в) по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве и при спазване на относимите гаранции в съответствие с чл.9 от Общия регламент относно защитата на данните;
г) за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели, доколкото съществува вероятност правото на изтриване да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или
д) за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.
Съгласно чл.85, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
Бюлетини за съдимост се съставят за всички осъдени лица, включително и в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието или не е наказан съгласно НК, или е приложено условно осъждане, съгласно разпоредбите на Наредба №8 от 26 февруари 2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2 от същата изрично гласи, че в хартиения и в електронния бюлетин за съдимост служебно се отбелязват допълнителни сведения, когато лицето е реабилитирано.
Изхождайки от спецификата на казуса, а именно желанието на искателя да се яви на конкурс за нотариус или частен съдебен изпълнител, то следва да се обърне внимание на изискванията и условията за придобиване на правоспособност на нотариус и на частен съдебен изпълнител.
Законът за нотариусите и нотариалната дейност урежда правния статут на нотариуса и на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;
2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има тригодишен стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на нотариус;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;
8. вписано е в регистъра на Нотариалната камара.
Законът за частните съдебни изпълнители урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители.
Правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания (чл. 5, ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители):
1. има висше юридическо образование;
2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има тригодишен юридически стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на частен съдебен изпълнител;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си длъжник, обявен в несъстоятелност, и не е осъждано за банкрут;
8. издържало е конкурса за частен съдебен изпълнител.
Както е видно и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и в Закона за частните съдебни изпълнители е въведено изрично изискване за придобиване на правоспособност за нотариус и за частен съдебен изпълнител лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и със Закона за съдебната власт се въвеждат такива изисквания по отношение на изборните членове на Висшия съдебен съвет (арг. чл.18), съдебните заседатели (арг. чл.67), съдиите, прокурорите и следователите (арг. чл.162).
Следователно, субектът на данни, не може да се позове на правото на изтриване (правото „да бъдеш забравен”) разписано в чл.17 от Общия регламент относно защитата на данните (lex generalis), поради наличие на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора (чл. 17, пар.3, б. „б”), а именно изискванията за придобиване на правоспособност разписани в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители (lex specialis).
По тези съображения и на основание чл.58, пар.3, б. „б” от Регламент (ЕС) 2016/679 вр. с чл.10 а, ал.1 от Закона за защита на личните данни,Комисията за защита на лични данниизрази следното
СТАНОВИЩЕ:
Администраторът на лични данни Бюрото по съдимост не може да удовлетвори искането на физическо лице за изтриване на данни („правото да бъдеш забравен”) на основание специалните ограничения, предвидени в чл.17, пар.3, б. „б” от ОРЗД, съгласно които правото на изтриване не се прилага, ако обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора, а именно: в конкретния случай- Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители.
Разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и чл.5, ал.4, т.4 от Закона за частните съдебни изпълнители въвеждат задължително изискване при придобиване на правоспособност за нотариус и за частен съдебен изпълнител лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: | |
| Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ | |
| Мария Матева /п/ | ||
| Веселин Целков /п/ |
