СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. №ПНМД-17-37/2022г.
гр. София, 24.02.2022г.
ОТНОСНО: Законосъобразно обработване на данни за трудови доходи на лицата за целите на определяне размера на удръжката по запор, наложен върху вземане на длъжник от пенсия
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав– председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Мария Матева, на свое редовно заседание, проведено на 23.02.2022г., разгледа искане за становище с вх. №ПНМД-17-37/04.02.2022г. от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което се поставя въпрос относно определянето размера на удръжката по запор, наложен върху вземане на длъжника от пенсия.
В писмото от НОИ се посочва, че е отправено запитване до Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) за това как следва да се процедира в случаите, когато се налага запор върху пенсия, но в запорното съобщение е посочено, че лицето получава и трудово възнаграждение, без да е определен размерът на удръжката. В полученото становище от КЧСИ, което прилагат към искането, се казва, че „НОИ се явява много по-информиран от съдебния изпълнител и много по-компетентен от работодателя на длъжника, да определи секвестируемата част от дохода на лицето, доколкото начинът за това е ясно определен в разпоредбата на чл.446, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, а информацията за размера на всички доходи на длъжника постъпва в НОИ всеки календарен месец”. КЧСИ прави извод, че при наличие на указание от съдебния изпълнител,че длъжникът получава и доходи за положен труд от друг източник, НОИ следва да определи и преведе секвестируемата част, а при съмнение за правилното прилагане на чл.446 от ГПК– да поиска указание от съдебния изпълнител, като това указание ще бъде дадено при конкретни параметри на получаваните от лицето доходи и ще бъде валидно до тяхната промяна, за което НОИ следва да индикира.
От НОИ изразяват притеснения относно процедирането по описания начин, тъй като осигурителният институт е първичен администратор на данните за пенсии, но получава данните за осигурителен доход на лицата от Националната агенция за приходите (НАП), на законово основание– чл.5, ал.4 във вр. ал.6, изр.посл., във вр.чл.33, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с изпълнение на функциите, възложени на института по силата на чл. 33 от КСО.
От НОИ твърдят, че на съдебните изпълнители се предоставя достъп до регистрите в средата за междурегистров обмен RegiX, в т.ч. до Регистър на задължените лица на НАП/ Справкас данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба№Н-13 към КСО и съдържащите се в същата данни за осигурителен доход, както и до Регистър на пенсионерите на НОИ/Справка за доход от пенсия и добавка. Въз основа на тези данни и в съответствие с правомощията си по ГПК, съдебните изпълнители могат да определят секвестируемия доход на длъжника при налагане на запор върху пенсия, в случаите когато длъжникът получава пенсия и трудово възнаграждение. От НОИ считат, че възлагането да определя размера на секвестируемия доход в тези случаи е свързано с това един администратор на лични данни да обработва данни, предоставени му от друг администратор, за цели, различни от тези на обработването.
Предвид гореизложеното, от НОИ молят КЗЛД за становище по въпроса за законосъобразното обработване на данни за трудови доходи на лицата за целите на определяне размера на удръжката по запор, наложен върху вземане на длъжника от пенсия.
Към искането е приложено и становището на КЧСИ по същия въпрос.
Правен анализ:
С Част пета на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)– „Изпълнително производство” се уреждат процесуалните правила, по които се развива производството по принудително изпълнение на частни вземания. За иницииране на изпълнителното производство следва да е налице установено по съответния ред неизпълнение на изискуемо задължение на длъжника, като по своята същност то се явява правна възможност за принудително удовлетворяване на притезателното право на кредитора да получи своето вземане. В частност, определянето на т.нар. несеквестируем доход по смисъла на чл.446 и чл.446а от ГПК е елемент от сложния фактически състав на производството по изпълнение на парични вземания.
С оглед принудителния характер на този вид гражданско производство се налага и високата степен на неговата правна регламентация, като на всеки етап от процедурата следва да са изяснени детайлно правомощията, правата и задълженията на участниците в нея, което от своя страна е израз на принципа на правовата държава, прогласен в чл.4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, е от съществено значение да се подчертае, че обработването на лични данни настъпва вследствие на изпълнението на процесуалните правила, въведени с ГПК, които следва да го дефинират изчерпателно и точно с оглед гарантирането на правна сигурност и стабилност на изпълнителния процес.
Недопустимо е правилата за обработване на лични данни да са предпоставка за определяне и прилагане на процесуалните правила в изпълнителното производство. Тъкмо обратното, за да е допустимо обработването на лични данни (което по правило не е самоцелен процес), то следва да се извършва с определена легитимна цел. Видно от дефиницията в чл.4, т.7) от Регламент (ЕС) 2016/679 „администратор на лични данни” означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. В конкретния случай администраторите– и ЧСИ, и НОИ, имат конкретни задължения с оглед изпълнителното производство, като целите и средствата за обработването на лични данни, извършвано от тях, произтичат от ГПК.
Поставеният от НОИ въпрос не е свързан със законосъобразността на обработването на конкретни категории лични данни, а с това какви са процедурните правила и кой е натоварен от процесуалния закон да извърши определянето на несеквестируемия доход с оглед целите на изпълнителния процес. Разрешаването на този въпрос обаче не е от компетентността на надзорния орган по защита на данните. Нещо повече, едва след неговото разрешаване ще е възможно да се разсъждава върху приложимите правила и изисквания относно защитата на данните.
КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент(ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД (арг. чл.6, ал.1 от ЗЗЛД).
Разглеждането и разрешаването на спорове между отделни администратори на лични данни или допълването със становище на евентуални празноти в действащото законодателство, включително по процесуални въпроси, не попада в материалната компетентност на КЗЛД (арг.чл.51 и чл.55във вр.с чл.57 и 58 от Регламент(ЕС) 2016/679).
По тези съображения и на основание чл.58, пар.3, б.„б” от Регламент(ЕС) 2016/679 във вр. с чл.10а, ал.1 от Закона за защита на личните данни и чл.51, т.2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Поставеният от НОИ въпрос относно юридическото действие по определяне на размера на удръжката по запор, наложен върху вземане на длъжника от пенсия, касае приложението на процесуалните правила, регламентиращи изпълнителния процес по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
2. Компетентен да разреши възникналия между НОИ и Камарата на частните съдебни изпълнители спор по прилагането на тези правила в случая е единствено съдът.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: | |
| Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ | |
| Мария Матева /п/ |
