СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П – 2310/ 2015г.
гр. София, 19.06.2015 г.
Относно: Искане с вх.№П – 2310/20.03.2015 г. от Комисия за защита на конкуренцията относно внесен на 23.01.2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 22.05.2015 г., разгледаискане за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД относно внесения на 23.01.2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. В искането се казва, че в Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка №КЗК – 165/12.03.2015 г. на основание чл.38, ал.1 , т.1 от Закона за защита на конкуренцията, за изготвяне на становище от КЗК относно съответствието с правилата на конкуренцията на проект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Сочи се, че образуваното производство е във връзка с получен в КЗК сигнал от Българската стопанска камара. Според сигнала, предложеният законопроект задълбочава порочната тенденция към свръхрегулиране и ограничаване на достъпа до определени свободни професии и дейности, в противоречие с правилата на конкуренцията и свободната стопанска инициатива. Казва се, че БСК счита, че част от предложените разпоредби са в противоречие с редица конституционни принципи, нормативни актове от същата степен, международни актове, по които България е страна, както и достижения на правовата държава в областта на правната сигурност и борбата с монополизма. В единадесет точки са изложени аргументите на БСК.
Във връзка с проучването и с оглед изясняването на фактическата обстановка по преписката, на основание чл.45, т.1 във връзка с чл.46 от ЗЗК са отправени следните искания:
„1. Моля да представите становище по предмета нанастоящето производство.
2. Моля да посочите дали предоставеното с §14 от законопроекта право на адвокатите да извършват справки в Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националнияавтоматизиран фонд на българските лични документи "Национален регистър набългарските лични документи", единствено въз основа на качеството му на адвокат, удостоверено с карта, създава предпоставка за злоупотреби с личните данни на гражданите. Необходимо ли е въвеждането на допълнителни изисквания спрямо адвокатите за извършването на справки, касаещи личните данни на гражданите.
3. Моля, посочете всяка друга информация, която според Вас има отношение към предмета на образуваното пред Комисията производство и води до неговото изясняване. "
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е от 23.01.2015 г. Вносители на законопроекта са народните представители: Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Ралица ТодороваАнгелова, Христиан Радев Митев, Свилен Филипов Иванов, Анна Василева Александрова, Четин Хюсеин Казак. Законопроектът е разпределен в три комисии в Народното събрание, а именно: водеща – Комисия по правни въпроси и участващи – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
С параграф 14 на законопроекта се предлага следното:
"§ 14.В чл.31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Съдът, органите на досъдебното производство, административните органи, частните съдебни изпълнители, нотариусите и всички други служби в страната са длъжни да осигурят на адвоката и трайно установения адвокат от Европейския съюз свободен достъп за извършване на справки по дела и да му предоставят копия от книжа и сведениясамо въз основа на качеството муна адвокат или на адвокат от Европейския съюз, удостоверено с карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. При извършване на справки и получаване на копия от документиадвокатът се ползва с предимство.
2.Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
„(2)Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат право на достъп до Националната база данни „Население“,поддържана от Министерството на регионалното развитие,както и до Националния автоматизиран фонд на българските лични документи„Национален регистър на българските лични документи“,по ред ипри условия, определени от Министерския съвет.
3. Сегашната ал.2 става ал.3."
Към настоящия момент текстът на чл.31, ал.1от Закона да адвокатурата е следният: "Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет."
Предлаганата със законопроекта редакция на разпоредбата е :
"(1) Съдът, органите на досъдебното производство, административните органи, частните съдебни изпълнители, нотариусите и всички други служби в страната са длъжни да осигурят на адвоката и трайно установеният адвокат от Европейският съюз свободен достъп за извършване на справки по делаи да му предоставят копия от книжа и сведения само въз основа на качеството му на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, удостоверено с карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. При извършване на справки и получаване накопия от документиадвокатът се ползва с предимство."
Обработването на лични данни, чрез предоставянето им, по сега действащата разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗА е допустимо на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Новата редакция на тази разпоредба е преформулирана, като към изброените органи са изрично посочени частните съдебни изпълнители и нотариусите и вече е посочено, че органите са "длъжни“да осигурят свободен достъп, докато по действащия текст на разпоредбата адвокатите "могат" да правят справки само въз основа накарта, издадена от Висшия адвокатски съвет (адвокатска карта).
Видно от двете разпоредби – сега действащата и предлаганата, адвокатите и трайно установените адвокати от ЕС могат и ще получават справки и копия от документи само въз основа на адвокатската си карта. Адвокатската карта доказва качеството адвокат/трайно установен адвокат от ЕС на едно лице.
В чл.25 на Закона за адвокатурата, по отношение на който не се предлагат промени, е посочено, че адвокатът или адвокатът от Европейският съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебно заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. В ал.3 на чл.25 е посочено, че адвокатът или адвокатът от ЕС може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
С оглед на по-пълно спазване на принципите за защита на личните данни, разписани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, би следвало в текста на ал.2 да се добави, че такива права (свободен достъп за извършване на справки по дела и предоставяне на копия от книжа и сведения) се предоставят на адвокат или трайно установен адвокат въз основа накачеството му на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, удостоверено с карта, издадена от Висшия адвокатскисъвет, само за случаи, по които той или тя е страна.
По отношение на това, че с тази разпоредба би могла да се наруши търговска, банкова или данъчна тайна, то следва да се има предвид, че в този случай ще действа римското правило – lex specialis derogat legi generali – специалният закон дерогира общия. Ако в дадена хипотеза по отношение на предоставянето на информация действат специални правила за предоставянето й, то те ще дерогират общото правило, разписано в Закона за адвокатурата.
В чл.31 вносителите предлагат да се създаде нова алинея 2 със следното съдържание: "(2) Адвокатът и трайно установеният адвокат европейския съюз имат право на достъп до Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие, както и до Националния автоматизиран фонд на българските лични документи "Националенрегистър на българските лични документи", по ред и при условия, определени от Министерския съвет."
Условията за придобиване на права на адвокат са изрично разписани в глава втора от Закона за адвокатурата. Както е посочено и в чл.2 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законнитеинтереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатътот Европейският съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
В чл.3 от Закона за адвокатурата е посочено кои лица могат да упражняват адвокатска професия, а именно адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в съдружие по Закона за адвокатурата. Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.
Предоставянето от страна на Министерството на регионалното развитие на лични данни на физически лица, съдържащи се в Национална база данни „Население” представлява „Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД.
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни „Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население”.
В чл.106 от Закона за гражданската регистрация са изброени субектите, на които се предоставят данните от гражданската регистрация и данни от ЕСГРАОН.
По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването. Предвид горнотопредоставянето на информация, съдържаща лични данни, може да се извършва само при наличие на някоя от хипотезите, разписани в чл.4 от ЗЗЛД, и в съответствие с разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация.
Следва да се направи разграничение между предоставянето на информация (данни) от Национална база данни „Население” и предоставянето на достъп до Национална база данни „Население”.
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) законодателят е разписал предоставянето на достъп до тази база данни. В чл.19, ал.2 от ЗННД е нормативно установено, че нотариусите имат право на достъп до Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Във връзка с правото на този достъп действа Наредба за достъпа на нотариусите до Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата е приета с ПМС №194 от 08.09.2010 г. В чл.385, ал.1 от Закона за съдебната власт е посочен, че информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население”, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал.1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на достъп до Национална база данни „Население” се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 385, ал.2 от ЗСВ). Тази наредба е Наредба №14 от 18 ноември 2009 г за реда и начина напредоставяне на достъп на органите на съдебната властдо Национална база данни „Население”, която е издадена от Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С тази наредба се уреждат редът и начинът за предоставяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на информация на органите на съдебната власт от Национална база данни „Население”, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп (чл. 1 от Наредбата).
Разпоредбите на чл.106, ал.4 и ал.5 от Закона за гражданската регистрация дават възможност министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключва споразумения за предоставянето на достъп до регистрите и в това число до Национална база данни "Население". Редът за предоставяне на достъп до данни е разписан в раздел втори на глава шеста от Наредба №РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. В този раздел е посочено, че предоставянето на достъп се извършва само до регистрите, поддържани на национално ниво. В чл.148 от Наредбата е разписано, чедостъпът се осъществява отдалечено по електронен път с ползване на квалифициран електронен подпис, издаден в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, чрез потребителски или програмен интерфейс. Достъпът чрез програмен интерфейс може да се осъществи с други мерки и средства за защита. Квалифицираният електронен подпис трябва да съдържа ЕГН на автора на електронния подпис. Съгласно чл.149 обемът на предоставените данни чрез достъп до регистрите се определя от целите, за които достъпът се предоставя, и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. В чл.151 се казва, че за предоставяне на достъп се сключва споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и потребителя. Със споразумението се определят условията за достъп, предметът на споразумението, обемът на предоставените данни, задълженията на страните, срокът на действие, условията за контрол на достъпа, техническите параметри и други. В чл.156 е посочено, че достъп до регистрите, поддържани на национално ниво, се предоставя и по ред, определен в друг нормативен акт.
Предложението в чл.31, ал.2 от ЗИД ЗА за осигуряване на достъп на всички адвокати до Национална база данни "Население" и Национален регистър на българските лични документи е прекомерно и не може да бъде подкрепено. То е в противоречие с принципната и трайна практика на КЗЛД от последните 10 години за непредоставяне на пряк достъп до националните бази данни. Ще се създадат също така широки възможности за заобикаляне на Закона за защита на личните данни. Така например търговски фирми, на които е отказан пряк достъп до Национална база данни "Население", ще имат възможност да заобикалят забраната, като наемат адвокат и ползват неговия достъп. Освен това ще се създава възможност за всеки, който се е сдобил нерегламентирано с лични данни на трети лица, формално да ги „узакони“ чрез договор с адвокат, съответно КЗЛД няма да може да го санкционира.Подобна стъпка на практика би обезсмислила дейността на Комисията по разглеждане на жалби за нарушения на правото на защита на личните данни, както и на исканията за становища от администратори на лични данни.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. По чл.31 ал.1 от ЗИДЗА
С оглед на по-пълно спазване на принципите за защита на личните данни, разписани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, следвав текста на ал.2 да се добави, че такива права (свободен достъп за извършване на справки по дела и предоставяне на копия от книжа и сведения) се предоставят на адвокат или трайно установен адвокатвъз основа накачеството му на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, удостоверено с карта, издадена от Висшия адвокатски съвет, само за случаи, по които той или тя е страна.
Г-жа Мария Матева – “против” със следните мотиви:
Законът за адвокатурата и в момента предоставя на адвокатите правото да правят всякакви видове справки по дела само на основата на адвокатска карта. За да бъде нает адвокатът за конкретно дело, той може и трябва да има възможност да се запознае с данните по него, след което да отговори на клиента дали ще поеме защитата му или не. В тази връзка адвокатът има интерес да се запознае с всичко, което е необходимо за неговата работа. Адвокатите са администратори на лични данни. Поради тези причини не следва да се ограничава правото на достъп на адвокатите, като се въвежда допълнително изискване да представят пълномощно.
2. По чл.31, ал.2 от ЗИДЗА
Предложението в чл.31, ал.2 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата относно осигуряването на достъп на всички адвокати до Национална база данни "Население" и Националенрегистър на българските лични документи е прекомерно и неоправдано и следва да отпадне. Подобна стъпка ще създаде широки възможности за заобикаляне на Закона за защита на личните данни, с всички произтичащи от това рискове. Въпросното предложение за изменение на закона е и в противоречие с принципната и трайна практика на Комисията за защита на личните данни от последните 10 години за непредоставяне на пряк достъп до националните бази данни. Изключенията касаят единствено случаи, в които общественият интерес надделява по категоричен и безспорен начин над интересите на субектите на данните, като например дейността на органите на държавна власт, на които по силата на закон са предоставени правомощия по защита на националната сигурност и охрана на обществения ред.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цветелин Софрониев /п/ |
