Становище на КЗЛД относно видеонаблюдението в контекста на защитата на личните данни

ОТНОСНО: Видеонаблюдението в контекста на защитата на личните данни.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и Членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев,Мария Матеваи Веселин Целков на заседание, проведено на 08.10.2014 год. (Протокол №38), разгледа преписка с вх.№Д – 272/25.07.2014год. по въпроси за видеонаблюдението в контекста на защитата на личните данни.

Темата за законосъобразното извършване на видеонаблюдение е поставяна многократно за произнасяне от КЗЛД, съобразно вменените със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) компетенции. Към настоящия момент работата на Комисията по този въпрос е отразена в решения по жалби на граждани, становища по приложението на ЗЗЛД, отговори на въпроси и издадени Наказателни постановления.

Практиката на КЗЛД по въпросите, свързани с видеонаблюдението в последните години показва, че с развитието на технологиите в национален и световен мащаб се развива и възможността за наблюдаване на различни обекти от разстояние чрез използването на видео камери. Това развитие на технологиите и прякото им отражение в сферата на обществения и частния живот не може да не бъде отчитано от Комисията, когато решава въпросите за законосъобразността и допустимостта на видеонаблюдението.

Поради обстоятелството, че в България видеонаблюдението, като вид обработване на лични данни не е подробно уредено, при разглеждане на отделните казуси, КЗЛД анализира и международното законодателство и практика, свързани с обработването на лични данни, извършвано чрез видеонаблюдение.

Основните принципи за неприкосновеността на личния и семейния живот са заложени в редица европейски и международни актове– Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Харта за основните права на Европейския съюз, Конвенция108 на Европейския парламент за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни и Директива95/46/ЕО. В чл.8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи се регламентира, правото на зачитане на личния и семеен живот като намесата на държавните власти в ползването на това право се допуска само в случаите предвидени в закон и в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната. По подобен начин този принцип е уреден и в чл.7 и чл.8 от Хартата за основните права и свободи на Европейския съюз. В конвенция108 на Европейския парламент за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни се прокламира една обща цел за зачитане на правата и основните свободи на всяко физическо лице и по-конкретно правото му на личен живот по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, отнасящи се до него. Видеонаблюдението като вид автоматизирана обработка на лични данни попада под регламентацията на тази конвенция. Детайлизиране на общия принцип за неприкосновеност на личния и семеен живот е постигнато в Директива95/46/ЕО , като основен акт, който към настоящия момент урежда защитата на личните данни в Европейския съюз.

Поради обстоятелството, че видеонаблюдението е вид техническа форма на обработване на лични данни, която става все по-достъпна и лесно приложима в различни области на съвременния живот, се налага и нуждата от подробна нормативна регламентация. При правно-техническото проучване се установи, че отделните страни в Европа са регламентирали по различен начин въпроса с видеонаблюдението– посредством закони, указания, становища. Това е наложило в Еврозоната да бъдат приети и общи правила с оглед разнообразната практика. Основна роля по уеднаквяването на практиката в различните страни-членки е на Работната група по Член29 от Директива95/46/ЕО. На заседание на РГ29, проведено на 25ноември 2002година, е изработен „Работен документ относно обработването на лични данни чрез видео наблюдение”. По този въпрос РГ29 има изразено и „Становище4/2004 относно обработване на лични данни чрез средства за видеонаблюдение”.

Въпросите, свързани с видеонаблюдението, могат да бъдат анализирани в няколко насоки:

– Защита на лицата;

– Защита на собствеността;

– Обществен интерес;

– Разкриване, предотвратяване и контрол на нарушения/престъпления;

– Други законни интереси.

В зависимост от целта, която се преследва, са различни и принципите, свързани с инсталирането на видеокамери и осъществяване на видеонаблюдение. В някои случаи, използването на системи за видеонаблюдение може да е задължително на основание конкретни нормативни актове или допустимо и наложително в други хипотези, касаещи защитата на жизнено важни интереси (дистанционно наблюдение на пациенти в отделение за реанимация, разкриване на нарушения на движението по пътищата, прояви на насилие в обществения транспорт или по време на обществени мероприятия). Приема се, че видеонаблюдението не може да бъде оправдано при определени обстоятелства, при които се търси импулсивна защита, без да се обмислят адекватно съответните необходими условия и мерки.

Изводът, който може да се направи е, че при използването на средства за видеонаблюдение е изключително важно да се прилага принципът за адекватност и пропорционалност при обработване на лични данни чрез видеонаблюдение.

– На първо място това е въпросът с качеството на обработваните данни. Изображенията трябва да се обработват честно и законно, както за конкретни, ясно формулирани, така и за законни цели;

– На второ място е необходимо да бъде спазено поне едно от следните условия: изрично съгласие на лицето, договорно или правно задължение, защита на значими жизнени интереси на субектите на данни, изпълнение на задача, извършвана в обществен интерес;

– На трето място това са правото на информация, правото на достъп и правото на възражение срещу обработването на данните от страна на лицето, обект на видеонаблюдението;

– Не на последно място е и необходимостта от предприемане на достатъчно технически и организационни мерки за защита на обработваните данни.

В Конституцията на Република България е прокламирана общата забрана за заснемане (чл.32 ал.2), като е регламентирана и възможността да се извършва видеонаблюдение въпреки липсата на съгласие на физическото лице в случаите, когато това е предвидено в специален закон.

Такива специални закони са:

– Закон за движението по пътищата, където в чл.165, ал.2, т.7 е посочено, че определени от министъра на вътрешните работи служби могат да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение;

– Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. В чл.16 от този закон е визиран въпросът с видеонаблюдението. Там подробно се регламентира, че организаторите на спортни мероприятия уведомяват гражданите чрез информационни табла, поставени на видно място за ползването на видеотехника при охраната на обекта, без да указват нейното местонахождение. Също така се посочва и срока за съхранение на заснетите материали (не по-малко от 3 месеца) включително и метода на тяхното унищожаване;

– Закон за специалните разузнавателни средства, където е регламентиран редът за използване на видеонаблюдение за целите на националната сигурност ипротиводействието срещу престъпността, както и начините за съхранение и унищожаване на заснетата информация;

– Закон за частната охранителна дейност, където в чл.30 се урежда и възможността при осъществяване на охрана на обектите, охранителите да могат да получават сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол. Посочва се и задължението да се информират гражданите за наличието на видеокамери, посредством информационни табла, поставени на видно място. Също така там е уреден и редът и срокът за съхранение и унищожаване на заснетата информация, като в този нормативен акт срокът е 30 дневен.

– Наредба№I-171 от 2юли 2001г. заорганизацията иконтрола пообезпечаването на сигурносттана банките и небанковите финансови институции, издадена от МВР и БНБ. В чл.20, т.5 от наредбата, като изискване за оборудване на местата, в които се работи с пари и ценности е поставяне на телевизионни камери за наблюдение. В чл.21, т.3 е разписано, че в касовото помещение се монтира телевизионна камера за наблюдение лицата на клиентите и техните манипулации. В чл.23, т.3 от наредбата, катоизискване за охрана на входните преддверия, коридори, етажни площадки и работни помещения е телевизионно наблюдение на входовете на обекта, на дебаркадера и на зоната за свободен достъп на посетители. В чл.24, т.3 е предвидено, че архивът от записите на камерите следва да се запазва минимум 30 дни.

Практика на КЗЛД по въпросите, свързани с видеонаблюдението.

През 2006 година, КЗЛД е приела Решение№4/08.02.2006г. по повод жалба на работници в две шивашки фирми, които информират Комисията, че работодателят им е поставил видеокамери в работните помещения, без да бъдат информирани за това и съответно да бъде получено съгласието им. Комисията е приела жалбата за основателна, предвид обстоятелството, че не е спазен принципът за адекватност и пропорционалност при обработването на лични данни, а се остава с впечатлението, че решението за поставяне на видеокамери е взето импулсивно от собственика на фирмите, без да са обмислени други варианти за постигане на съответните цели. Необходимостта от повишаване сигурността в сградата, където протича работния процес и предотвратяването на посегателства върху имуществото на фирмите са значими проблеми за собственика и служителите, но в конкретно разглеждания казус не може да се приеме, че законните интереси на администратора имат преимущество пред интересите на отделните физически лица, чиито лични права се нарушават и които са изразили своето изрично несъгласие срещу системата за видеонаблюдение. Целите, за които са монтирани видеокамерите могат да бъдат постигнати по други начини, без да се засяга личната сфера на работниците и служителите на двете фирми. С Решение№4/08.02.2006г. КЗЛД е издала Задължително предписание до администратора да демонтира видеокамерите в работните помещения.

С Решение№6/17.05.2006г., КЗЛД се е произнесла по повод на жалба от неправителствена организация относно монтирани видеокамери в АГ отделението на МБАЛ „С.М.”, гр.П. Решението за монтиране на системата за видеонаблюдение е взето еднолично от управителя на болницата, без да е поискано съгласието на служителите в лечебното заведение. Като мотиви за поставяне на камерите, управителят на болницата изтъква необходимостта от гарантиране сигурността на служителите, запазване правата на пациентите и защита на информационната система, в която се съдържат данни за пациентите от постъпването им за лечение до тяхното изписване. При решаването на този казус българският надзорен орган е приел, че отново не е спазен принципа за адекватност и пропорционалност на събираните данни. Този извод се е наложил и от факта, че става въпрос за информация, касаеща споделеното между лекари и пациенти по отношение на здравословното състояние и сексуалния живот, която безспорно е конфиденциална, попадаща в дефиницията на т.нар. чувствителни данни, пряко рефлектиращи в личната сфера на лицата и следователно с преимущество трябва да се ползват интересите на отделните физически лица, чиито лични данни се обработват чрез видеокамери и звукозаписни устройства. Допълнително посочените съображения за монтирането на системата за видео и звуконаблюдение, за предотвратяване случаи на корупция и посегателства върху имуществото на болницата, безспорно представляват значими обществени проблеми, но в конкретния случай обществения интерес не може да бъде преимуществен пред интересите на отделните физически лица, чиито лични права се нарушават. Със Задължително предписание, КЗЛД задължава администратора да демонтира камерите от АГ кабинетите.

На редовно открито заседание, проведено на 30януари 2008год. (Протокол№4), КЗЛД е приела Становище във връзка с искане с вх.№към е-976/07г./14.01.2008год. от Изпълнителните директори на „Е.” АД, гр.П.– казино „П.Т.”, по въпроси, касаещи приложението на ЗЗЛД относно извършване на видеонаблюдение в административните офиси и в обособената стая за почивка на персонала на дружеството. Искането е по повод извършена в обект игрално казино „П.Т.” проверка от длъжностни лица от администрацията на Комисията. С оглед на констатираните факти, Комисията е взела решение да бъде издадено Задължително предписание, с което е задължила администратора да бъдат демонтирани инсталираните камери за видеонаблюдение в работните помещения на служителите в казиното, както и в обособената стая за почивка на персонала, обслужващ хазартните игри, с оглед на обстоятелството, че обработването на лични данни е допустимо само в случаите, регламентирани в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

Във връзка с издаденото Задължително предписание, представляващите дружеството са се обърнали към Комисията за становище доколко е възможно, с оглед предвидената в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД правна възможност, след предоставени от всички работници и служители декларации, изразяващи изричното им съгласие, за извършване на видеонаблюдение в изброените помещения, да бъдат поставени отново демонтираните видеокамери в административните офиси и в обособената стая за почивка на персонала.

Становището на КЗЛД е, че монтирането на системи за видео и звукозапис в административните офиси и в обособените стаи за почивка на работници и служители следва да се извършва при спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, чл.4, ал.1, т.2 и чл.23 от ЗЗЛД.

На редовно открито заседание, проведено на 28 юли 2010г., КЗЛД се е произнесе със становище относно задължението на администраторите на лични данни да заявят регистър „Видеонаблюдение”, когато обработват лични данни чрез видеозапис от средства за наблюдение. Становището е достъпно на: ?p=element_view&aid=365.

В резюме становището на КЗЛД е, че всеки администратор на лични данни, който ще обработва лични данни чрез създаване на видеозапис от средства за наблюдение е задължен да заяви регистър „Видеонаблюдение” пред Комисията за защита на личните данни за вписване на това обстоятелство в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан на основание чл.10, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни.

Администраторът на лични данни следва да уведоми физическите лица за извършвано видеонаблюдение чрез информационни табла, поставени на видно място и съдържащи информация, идентифицираща съответния администратор на лични данни, включително и информация за осъществяване на контакт с този администратор.

През 2014 година КЗЛД се произнесе със Становищепо повод искане с вх.№П-763/10.02.2014 год. от Председателя на Съюза на енергетиците в България по въпроси, касаещи законосъобразното обработване на лични данни във връзка с видеонаблюдение на работните места в „Т.-П.” АД.КЗЛД прие, че видеонаблюдение на работните места в „Т.-П.” АД е законосъобразно, ако се извършва с цел спецификата на дейността на дружеството за нуждите на производствения процеси целите, за които се извършва видеонаблюдението не могат да бъдат постигнати по друг начин. Монтирането на камери в стаи за почивка, санитарни и други обслужващи помещения е недопустимо и незаконосъобразно. За да бъде законосъобразно извършването на видеонаблюдение работодателят е длъжен да:

1.информира работниците в предприятието за осъществяваното видеонаблюдение, както и за техните права по отношение на личната им неприкосновеност. Информираността включва конкретното физическо лице да знае кой обработва данните му, какви данни обработва, с каква цел, на кого ги предоставя и кои лица имат достъп до тях

2. заяви в регистъра по чл.10, т.2 от ЗЗЛД обработването на лични данни чрез видеонаблюдение преди предприемането на съответните действия по видеонаблюдението.

КЗЛД често е сезирана и за осъществявано видеонаблюдение в общи части на недвижими имоти– жилищни сгради. Най-общо по този въпрос позицията на КЗЛД е, че действително при определени условия видеонаблюдението представлява „обработване на лични данни” за целите на „регистър на лични данни” по смисъла на §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗЛД, но съгласно чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, той не се прилага за обработване на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности, каквото в случая се явява извършването на видеонаблюдение в общи части в недвижим имот– жилищна сграда в етажна собственост. По принцип режимът за ползване на общите части и прилежащи площи в етажна собственост е в правомощията на Общото събрание на етажната собственост. Редът за неговото свикване, вземането на решения и тяхното изпълнение са уредени в Закона за управление на етажната собственост. Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по съдебен ред пред районния съд по местонахождението на етажната собственост. В случаите, в които се предприемат действия по осъществяване на физическа охрана на обект, съпроводено и с видеозаснемане с охранителна цел, следва да се спазват разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност, като контрол по този закон осъществяват органите на Министерството на вътрешните работи.

В направеното до тук изложение могат да се обособят няколко извода:

1. Обработването на лични данни чрез видеонаблюдение не винаги може да се счете за необходимо, колкото и законно и целесъобразно това да се приема от даден администратор.

2. За да бъде допустимо обработването на лични данни, чрез използване на системи за видеонаблюдение, е необходимо много внимателно да се направи преценка на баланса на интересите на администратора и на заснеманите и записвани субекти.

3. Компетентните държавни органи имат право да извършват видеонаблюдение с цел опазване на националната сигурност и обществения ред, но тази възможност следва да се регламентира така, че да се избегне възможността за злоупотреба със събраните данни.

4. Винаги, когато се предприемат действия за обработване на данни, събирани чрез системи за видеонаблюдение, трябва внимателно да се преценява доколко адекватни и пропорционални са целите, за които се събират тези данни и дали тези цели не могат да се постигнат по друг начин.