Решение по молба с рег.№ 10063/ 21.02.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 27.04.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа молба с рег.№10063/21.02.2011г., подадена от Х.С.П., с правно основание чл.62, ал.1 от АПК за попълване на Решение №10063/07.02.2011г. на КЗЛД.

Административното производство е по реда на чл.62, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от Х.С.П. срещу мълчалив отказ на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД да му предостави достъп до личните му данни. В жалбата е посочено, че господин Х.С.П. е сключил договор през 2008г. за ипотечен кредит с банката. Във връзка със сключеният договор, жалбоподателят е предоставил свързаните с него лични данни. В началото на 2010г. е установил, че личните му данни, които е предоставил на банката във връзка с договора са разпространени на трети лица. Във връзка с установеното разпространяване на личните му данни, в жалбоподателят се е породило съмнение за сигурността на данните му, което го е провокирало да подаде заявление до банката с искане за достъп до личните му данни.

Господин Х.С.П. е подал молба рег.№693/28.07.2010г. до „Ю.И.Е.Д.Б.” АД, с която е поискал да бъде уведомен писмено за начина на обработване на личните му данни, какъв обем от данни са предоставяни на трети лица, от кои служители на банката, по какъв повод и на какво правно основание, информация и дали данните му са използвани за рекламни цели. Към момента на подаване на жалбата господин Х.С.П. не е получил отговор от банката, за това жалбата му е насочена срещу мълчалив отказ за достъп до лични данни, по смисъла на чл.26 и чл28 от ЗЗЛД.

Жалбоподателят иска от Комисията, да задължи „Ю.И.Е.Д.Б.” АД да предостави исканата от него информация.

Господин Х.С.П. иска от КЗЛД, да извърши проверка на банката, от която да се установи реда за събиране на личните данни на клиентите й.

В жалбата е посочено още, че при сключване на договори за кредит, банката предлага типови договори, чиито клаузи и условия не подлежат на промяна. В тази връзка господин Х.С.П. иска Комисията да издаде задължително предписание на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД. В жалбата е посочен и текста на задължителното предписание.

Въз основа на събраните по административната преписка доказателства, КЗЛД е постановила Решение №10063/07.02.2011г., с което е уважила жалбата на Х.С.П., отменила е мълчаливият отказ на банката за достъп до лични данни по смисъла на чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД и е издала задължително предписание на банката да предостави исканата информация в обема, поискан със заявлението за достъп.

С молба от 21.02.2011г., господин Х.С.П. на основание чл.62, ал.1 от АПК е поискал от Комисията да допълни постановеното от нея решение.

Жалбоподателят счита, че решението е непълно и следва да бъде допълнено като КЗЛД се произнесе по въпроса за твърдяното нарушение от страна на администратора на лични данни на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗЛД. Х.С.П. иска за извършеното нарушение да бъде наложено от административния орган, административно наказание на основание чл.42, ал.3 от ЗЗЛД.

Иска се произнасяне по релевираното от жалбоподателя нарушение от страна на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД, изразяващо се в практиката на прилагане на типови договори, чиито клаузи и условия не подлежат на обсъждане и договаряне от страна на клиентите на банката. Жалбоподателят приема, че тази практика превръща правото на физическото лице за изразяване на изрично съгласие за обработване на личните му данни в негово задължение.

С оглед принципа на равенство на страните в административния процес, на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД е изпратена молбата на жалбоподателят за допълване на решението, за запознаване с нея и изразяване на становище.

На 16.03.2011г. е депозирано становище от ответната страна по молбата за допълването на решението.

Излага се мнение, че решението е пълно и не следва да се допълва. Твърди се, че на откритото заседание на комисията, проведено на 12.01.2011г., Х.С.П. не е правил искане, в смисъла на посоченото в т.2 от молбата за допълване. Банковата институция, приема че е изпълнила задълженията си по чл.19 от ЗЗЛД, като е предоставила необходимата дължимата от нея информация. Уточнява се, че се поддържа изразеното с писма от 29.10.2010г. и 10.12.2010г. мнение, че съществува възможността да се правят персонални договорки с клиентите на банката, стига това да не препятства процеса на обработване на личните данни, което да води до невъзможност на изпълнението на договора за кредит. Излагат се доводи, че с подписването на договора за кредит, жалбоподателят е дал съгласието си свързаните с него лични данни да бъдат обработване за целите на договора, както, че до момента на изразяване на становището не е постъпило заявление от него за преустановяването на обработването.

По административната преписка е предоставена информация от банката, че е изпълнила даденото й задължително предписание, като е предоставила доказателства в тази насока. Приложено е решение на администратора на лични данни и писмо до жалбоподателят, с което се предоставя изисканата от господин Х.С.П. информация.

Към момента на постановяване на настоящето решение не е постъпило в Комисията възражение от страна наХ.С.П. за неизпълнение на задължителното предписание.

На основание изложеното, КЗЛД приема, че молбата на Х.С.П. с правно основание чл.62, ал.1 от АПК е допустима. Съображенията за това са следните:

Заверено копие от Решение №10063/07.02.2011г. на КЗЛД е изпратено на жалбоподателя с придружително писмо изх.№10063/07.02.2011г. на Председателя на КЗЛД. Видно от известие за доставка /обратна разписка/ №R10063/10/07.02.2011г., писмото е доставено на адресатът му на 09.02.2011г. Преклузивният срок за оспорване на решението е изтекъл на 24.02.2011г. молбата за допълване е депозирана на 21.02.2011г., от което следва, че същата е подадена в срока, определен в чл.62, ал.1 от АПК. Молбата е подадена от участваща в административното производство страна. Във връзка с изложеното може да се приеме, че молбата на Х.С.П. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В т.1 от молбата за допълване на господин Х.С.П. се твърди, че банката не е изпълнила задължението си по чл.19, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗЛД, поради което е налице нарушение и се иска налагането на административно наказание на основание чл.42, ал.3 от ЗЗЛД.

В чл.19 от ЗЗЛД е вменено като задължение на администраторите на лични данни да предоставят информация на физическото лице в следните насоки:

1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител;

2. целите на обработването на личните данни;

3. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;

4. данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им;

5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.

В разпоредбата на ал.2 от цитирания текст се предвижда изключение от задължението за предоставяне на информация, в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят, вече разполага с тях или в закон съществува изрична забрана за предоставянето им.

По т.1 от чл.19 от ЗЗЛД, администратора на лични данни дължи предоставяне на информация, която го индивидуализира.

В представения към административната преписка договор за кредит за покупка на недвижим имот HL***** от 12.05.2008г., сключен между жалбоподателя и банката, се съдържа информация по отношение на кредитната институция с посочването на наименованието й, единният й идентификационен код и адрес. Законодателят не е определил формата и времето, когато администраторът на лични данни следва да предостави информация по отношение на него, от което следва да се приеме, че в настоящия случай, той го е сторил с предоставянето на договора за запознаване със съдържанието му и подписване. Обемът на предоставената информация е достатъчен банката да бъде индивидуализирана, поради което Комисията приема, че е изпълнено задължението по т.1 от чл.19 ЗЗЛД. На следващо място липсват твърдения и доказателства, от страна на жалбоподателят, че същият не е могъл да индивидуализира банката, което е довело до нарушаване на правата му по ЗЗЛД.

Съгласно т.2, администраторът трябва да посочи целите, за които ще обработва личните данни. В клаузата на чл.25, ал.4 от договора за кредит е договорено между страните, че с подписването на същия, кредитополучателят се съгласява банката личните му данни, до които е получила достъп за изпълнението на договора, както и за рекламиране /промотиране на продукти и услуги/ чрез изпращане на гласови и/или писмени рекламни съобщения или уведомления. Следва да се приеме за установено, че преди подписването на договора, господин Х.С.П. е бил запознат с цитираната клауза. В случай, че той не е изчел договора преди подписването му, трябва да се приложи принципа в правото, че никой не може да черпи права от собственото си бездействие. Незапознаването със съдържанието на договора не променя факта, че администраторът на лични данни е изпълнил задължението си да информира физическото лице за целите, за които ще обработва личните данни. Следва да се отбележи, че липсват твърдения и доказателства в насока, че банката е обработила личните данни и за други цели, различни от тези които са посочени в договора, с което да е нарушила принципа на пропорционалност и съразмерност.

„Ю.И.Е.Д.Б.” АД е изпълнила и задължението си да информира жалбоподателя за получателите или категориите получатели, на които може да разкрие данните. Задължението е изпълнено с договорката направена в чл.24, ал.1 и чл.25, ал.2 и ал.5 от договора за кредит. В тях са посочени случаите и категориите лица, на които могат да бъдат разкрити данните.

По административната преписка са налице данни, че Х.С.П. е бил уведомен от администратора на лични данни за доброволния характер на предоставяне на личните му данни.

В тази връзка Комисия за защита на личните данни приема,че искането за допълване на решението на КЗЛД и установяването на извършено нарушение на чл.19 от ЗЗЛД е неоснователно.

В т.2 от молбата за допълвана, Х.С.П. излага оплаквания, че „Ю.И.Е.Д.Б.” АД има практика за прилагане на типови договори, чиито клаузи и условия не подлежат на обсъждане и договаряне от страна на клиентите на банката.

В изразените от страна на банката становища от 29.10.2010г. и 10.12.2010г. до КЗЛД е посочено, че не съществува принципна невъзможност да бъдат постигнати индивидуални договорки с клиентите на банката, относно установените в договора клаузи, стига те да не възпрепятстват обработването на данните по начин, които да доведе до невъзможност на изпълнението на договор. Посочено е като пример за невъзможност по изпълнението на договора, несъгласието на физическото лице банката да съхранява информация по отношение на името му и единният му граждански номер.

Към административната преписка липсват доказателства, с които да се установява, че жалбоподателят е правил опит за промяна на договорните клаузи, който е неуважен от другата страна по договора.

Не следва да се забравя и принципа на чл.9 от ЗЗД, който се прилага по повод възникването, развитието и прекратяването на облигационните отношения между страните. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Следва да се отбележи още, че господин Х.С.П., преди сключването на договора за кредит е попълнил формуляр на заявление за жилищно ипотечен кредит №HL33850 от 01.02.2008г., като с подписването на този формуляр е декларирал с подписа си, че е уведомен за факта, че банката ще обработва свързаните с него лични данни и целите на обработването, като е изразил съгласието си за това.

В ЗЗЛД е предвидено условието за допустимост при обработване на лични данни на физическите лице, когато е налице съгласието на лицето, за което се отнасят данните. Законодателят не е определил формата на изразяването на съгласието, за това може да се приеме, че същата може да се изрази устно, писмено или с конклудентни действия, изразяващи се в подписването на съответните книжа. В случай, че Х.С.П. не е бил съгласен с договорните клаузи, които е предлагала банката за отпускането на ипотечния кредит, за него е съществувала правната възможност да се откаже от сключването на договора, вследствие, на което действие да бъде прекратена започната процедура по отпускането.

Комисия за защита на личните данни, няма правомощието и не е в нейните компетенции да измени клаузите по вече сключен облигационен договор.

Молбата за допълване на решението и по отношение на т.2 от нея също се явява неоснователна.

С оглед изложеното, Комисията счита, че молбата за допълване на решение 010063/07.02.2011г. на КЗЛД е неоснователна, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от АПК,

Оставя без уважение молба рег.№ № 10063/21.02.2011г., подадена от Х.С.П., с правно основание чл.62, ал.1 от АПК за попълване на Решение №10063/07.02.2011г. на КЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.