Решение по жалби с рег. № Ж-803/03.07.2014 г. и № Ж-861/11.08.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, в заседание, проведено на12.11.2014г. (Протокол №47), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалби с рег.№Ж-803/03.07.2014г. от Я.М.Н. и И.Н.И. и №Ж-861/11.08.2014г., подадена от адв. Д.Й.Н. в качеството му на пълномощник на Т.И.Н., срещу „Е.Д.” АД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателите посочват, че „от известно време” на домашния си адрес в гр. Т. са посещавани от служители на фирмата за събиране на вземания „Е.Д.” АД, за задължения на техния син– Т.И.Н. Служителите от фирмата оставят и съобщения, които залепят на вратата на жилището им. Жалбоподателите сочат, че синът им не е регистриран и не живее на техния адрес, нито го е посочвал при сключването на договори. Твърдят, че постоянният адрес на Т.И.Н. е в гр. Р., но от дълго време живее в чужбина. Я.М.Н. и И.Н.И. заявяват, че никога не са имали взаимоотношения с „Е.Д.” АД и са притеснени, че дружеството притежава и обработва личните им данни. Не знаят какви финансови задължения и с кои дружества има взаимоотношения техният син. „Е.Д.” АД настоява Я.М.Н. и И.Н.И. да правят парични вноски на фирмата за изплащане дълга на своя син, за който сочат, че не са наясно дали съществува, както и какъв е неговият размер.

Считат, че личните им данни са обработвани неправомерно от „Е.Д.” АД, поради което молят Комисията за предприеме съответни действия по компетентност.

Към жалбата е приложено копие на съобщение от 04.06. от „Е.Д.” АД.

В Комисията за защита на личните данни е постъпила жалба, заведена с рег.№Ж-861/11.08.2014г., подадена от адв. Д.Й.Н. в качеството му на пълномощник на Т.И.Н. В жалбата се посочва, че Т.И.Н. изцяло поддържа жалба с рег.№Ж-803/03.07.2014г., подадена от неговите родители. Жалбата съдържа молба за присъединяването на двете жалби за разглеждане в едно производство, с оглед процесуална икономия и предвид факта, че се касае за един и същ ответник и за един и същ случай. Към жалбата е приложено пълномощно на адв. Д.Й.Н.

Жалбата, подадена от Я.М.Н. и И.Н.И. срещу „Е.Д.” АД, както и жалба с рег.Ж-861/11.08.2014г., подадена от Т.И.Н. са съобразени с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физически лица, при наличието на правен интерес и жалбите са подадени в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Е.Д.” АД и „Т.Ф.С.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „Е.Д.” АД е вписано в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с идентификационен номер 311668. Заявени са два регистъра. „Т.Ф.С.” ЕАД притежава Удостоверение №23028.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Съгласно чл.32 от Административнопроцесуалния кодекс, по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна, какъвто е настоящият случай. В заседание, проведено на 17.09.2014г. (Протокол №35), на основание чл.32 от АПК Комисията обединява производството по жалби с рег.№Ж-803/03.07.2014г. и №Ж-861/11.08.2014г. Комисията за защита на личните данни обявява жалбите за допустими и конституира като страни в административното производство жалбоподателите Я.М.Н., И.Н.И. и Т.И.Н. чрез адв. Д.Й.Н. и ответни страни- „Е.Д.” АД и „Т.Ф.С.” ЕАД в качеството им на администратори на лични данни. От ответните страни са изискани в срок становища,заверено копие на договор, сключен между тях, както и доказателства за наличие на неизплатени задължения на Т.И.Н.

С писмо изх.№П-4851/28.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, Я.М.Н. и И.Н.И. са уведомени за правомощията на КЗЛД, както и за приложното поле на Закона за защита на личните данни. Посочен им е реда, както и реквизитите, които следва да съдържа жалбата, с която се сезира Комисията. В случай, че поддържат своето искане, от жалбоподателите е изискано в срок да го потвърдят, като предоставят информация кога са узнали за твърдяното нарушение, дали са сезирали и други органи по настоящия повод, да представят пълномощно от своя син, в случай, че по настоящата жалба са упълномощени от него, да приложат и други относими към случая доказателства (ако разполагат с такива).

В отговор, с писмо вх.№П-5104/06.08.2014г., Я.М.Н. и И.Н.И. потвърждават жалбата си и твърдят, че не са сезирали други органи. Посочват, че два пъти са посещавани от служители на „Е.Д.” АД– на 09.05.2014г. и 04.06.2014г. Жалбоподателите заявяват, че по настоящата жалба не са упълномощавани от своя син. Считат, че техните права по ЗЗЛД са нарушени от „Е.Д.” АД и подават жалбата от свои име. Заявяват, че не са сезирали други органи по случая.

Към писмото са приложени заверени копия на съобщение от 04.06. от „Е.Д.” АД и Общо пълномощно от Т.И.Н.

На основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с писмо изх.№П-4850/28.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, „Е.Д.” АД е уведомено за откритото в КЗЛД административно производство. От администратора на лични данни е изискано становище, както и относими към случая доказателства.

„Е.Д.” АД депозира Становище вх.№П-5094/05.08.2014г., с което уведомява Комисията, че на основание- договор от 28.05.2010г., дружеството е упълномощено да установява контакти с длъжници на „Т.Ф.С.” ЕАД, както и да договаря изплащането на неизплатени техни задължения. За целта „Т.Ф.С.” ЕАД, в качеството си на кредитор,предоставя информация относно кредитополучатели. За конкретния случай се посочва, че Т.И. е подписал договор за кредит, като съгласно чл.9, т.2, буква „в” от същия, лицето е декларирало съгласие кредиторът да предоставя личните му данни на трети лица във връзка с изпълнението на договора. В договора Т.И. е посочил адрес за кореспонденция в гр. Р., но поради неуспешни опити да бъде осъществен контакт с него, е посетен адреса му в гр. Т. „Е.Д.” АД твърди, че при извършена справка в Търговския регистър е установено, че на името на Т.И. е регистрирана фирма ЕТ „Т.И.Н.” със седалище в гр. Т., където е осъществен контакт с неговите родители.

Към становището са приложени заверени копия на: Договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице; пълномощно на Н.И.Г.; Удостоверение №311668 и справка от Търговския регистър.

С писмо изх.№П-5241/13.08.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс, „Т.Ф.С.” ЕАД е уведомено за откритото в КЗЛД административно производство. От администратора на лични данни е изискано становище, както и относими към случая доказателства.

С писмо вх.№П-5389/22.08.2014г. „Т.Ф.С.” ЕАД уведомява Комисията, че дружеството никога не е имало договорни взаимоотношения с жалбоподателите Я.М.Н. и И.Н.И. и никога не е обработвало личните им данни. Дружеството уточнява, че към днешна дата има сключен договор за кредит– Транскарт на физически лица от 07.07.2005г. с Т.И.Н. Поради нередовно обслужване на кредита, същият е предоставен на „Е.Д.” АД на правно основание– договор от 28.05.2010г. за предприемане на действия по извънсъдебно събиране на дължимите суми. За целта са предоставени единствено личните данни на Т.И., съдържащи се в Заявление за кредитна карта „Транскарт”. „Т.Ф.С.” ЕАД заявява, че на дружеството не е известно по какъв начин „Е.Д.” АД е придобило личните данни на Я.М.Н. и И.Н.И.

Към писмото са приложени заверени копия на: Заявление за кредитна карта „Транскарт” и Договор за предоставяне на кредит-транкарт на физическо лице.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по случая, с писмо изх.№П-6108/26.09.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „Т.Ф.С.” ЕАД са изискани заверено копие на договор с Т.И.Н., както и доказателства за наличие на неизплатени негови задължения.

С писмо, вх.№П-6821/13.10.2014г. „Т.Ф.С.” ЕАД депозира заявление за кредитна карта Транскарт и договор за кредит от 07.07.2005г. с Т.И.Н. и справка за неговия дълг.

„Е.Д.” АД депозира допълнително становище с вх.№С-564/06.10.2014г., в което уточнява процедурата по работа с длъжници на техни клиенти. За конкретния случай се сочи, че в изпълнение на договор, сключен с „Т.Ф.С.” ЕАД, на дружеството по електронен път е предоставен списък, съдържащ личните данни: имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес за кореспонденция, телефон и месторабота на негови длъжници, в т.ч. и на жалбоподателя. С оглед изпълнение на договорните си задължения, „Е.Д.” АД осъществява контакти с нередовните платци. В случай, че лицето не бъде намерено на посочения адрес, на входната врата на жилището се оставя стикер. Ако лицето не се свърже с дружеството, предприемат се общодостъпни начини за получаване на допълнителна информация. Чрез извършена справка в Търговския регистър е узнат адреса на Т.И.Н. в гр. Т., където е оставено съобщението от служител на „Е.Д.” АД.

Към становището са приложени заверени копия на: Писмо изх.№20140415/03.10.2014г. от „Т.Ф.С.” ЕАД; Рамков договор за събиране на вземания от 28.05.2010г. и Приложение №1 към него.

За разглеждане на жалбата по същество в открито заседание на КЗЛД, проведено на 15.10.2014г. (Протокол №40), страните са редовно уведомени. Жалбоподателите не се явяват и не изпращат процесуални представители. За „Е.Д.” АД се явява Е.А.– изпълнителен директор. „Т.Ф.С.” ЕАД се представлява от адв. Ц.Г.Г. с пълномощно.

Адвокат Ц.Г.Г. заявява, че договорът между „Т.Ф.С.” ЕАД и Т.И.Н. е сключен в качеството му на физическо лице, а не като ЕТ. Посочва, че данните, които са предоставени на „Е.Д.” АД са тези, които се съдържат в договора, който лицето е сключило. Адвокат Ц.Г.Г. счита жалбата за неоснователна, тъй като г-н Н. е предоставил доброволно личните си данни с оглед сключения договор за кредит, както и е декларирал съгласие личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица с оглед неизпълнение на договорните задължения.

Е.А. посочва, че след като г-н Н. не е открит на посочените в договора адрес и телефони, лицето е посетено два пъти на адрес в гр. Т. от служители на дружеството. Твърди, че в Търговския регистър Т.И.Н. е регистриран като едноличен търговец, по смисъла на Глава осма от Търговския закон, със седалище и адрес на управление в гр. Т., поради което счита, че не е злоупотреба с неговите лични данни.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Неговата цел съгласно чл.1, ал.2 е да гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка в чл.2, ал.2 от Закона законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на личните данни от администраторите на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта за обработване на данните.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни. Видно от Заявление за кредитна карта Транскарт, между Т.И.Н. и „Т.Ф.С.” ЕАД е налице валидно правоотношение от 07.07.2005г. за получаване на кредит, от което следва извода, че е налице съгласието му по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД дружеството да обработва свързаните с него лични данни. Жалбоподателят е предоставил доброволно личните си данни с оглед сключения между страните договор, подписан от страните по него, за предоставяне на кредит– транскарт в размер на 500.00лв. В чл.9 от посочения договор се съдържа текст, съгласно който с подписването му, физическото лице дава съгласие личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица във връзка с неизпълнение на договорните му задължения. Видно от справка за дълга, приложена към становище с вх.№П-6821/13.10.2014г., Т.И. е натрупал дълг в общ размер 1012,92лв., поради което е „предаден на „Е.Д.” АД за извънсъдебно събиране на просрочените и непогасени негови задължения”.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай „Е.Д.” АД, въпреки самостоятелното си качество администратор на лични данни, по отношение на „Т.Ф.С.” ЕАД има качеството обработващи лични данни по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че дружеството ползва (употребява) личните данни на клиенти на „Т.Ф.С.” ЕАД, имащи качеството длъжник с цел събиране на просрочени техни задължения. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание– Рамков договор за събиране на вземания от 28.05.2010г., „Т.Ф.С.” ЕАД предоставя личните данни на Т.И.Н. на „Е.Д.” АД за събиране на вземането си срещу лицето. Обемът лични данни, които се предоставят за целите на договора е утвърден в Приложение №1 от Рамковия договор, сключен на 28.05.2010г. С посочения договор не се прехвърлят вземанията, а срещу договорено възнаграждение „Е.Д.” АД предприема действия по събирането на дължими неизплатени суми. За целта, осъществява контакт със задълженото лице, какъвто е настоящият случай. Контакт с Т.И.Н. не е осъществен на посочения от него постоянен адрес при сключване на индивидуалния договор.

При анализ на събраните писмени и гласни доказателства не е налице обработване, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД на личните данни на Я.М.Н. и И.Н.И. както от „Е.Д.” АД, така и от „Т.Ф.С.” ЕАД.

В хода на административното производство се установява, че между жалбоподателите Я.М.Н. и И.Н.И. и „Т.Ф.С.” ЕАД не са налице взаимоотношения и посоченото дружество не обработва свързаните с тях лични данни. Този факт не е спорен, тъй като и жалбоподателите посочват, че настоящият случай касае финансови взаимоотношения на техния син с посоченото дружество.

„Е.Д.” АД посещава адреса наЯ.М.Н. и И.Н.И., но с цел да осъществи контакт с Т.И.Н. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В тази връзка, адресът за кореспонденция сам по себе си не представлява информация, която може безспорно да идентифицира Я.М.Н. и И.Н.И., поради което не подлежи на самостоятелна защита от ЗЗЛД.

Тъй като г-н Н. не е открит на постоянния си адрес в гр. Р., при извършена справка в Търговския регистър, дружеството „Е.Д.” АД узнава за друг адрес, на който предприема действия за осъществяване на контакт с Т.И.Н. Видно от съобщение от 04.06. от „Е.Д.” АД, приложено към жалбата, в него са посочени имената на Т.И.Н. и е посочено дружеството, към което лицето има неплатено задължение. Няма доказателства в посока, че „Е.Д.” АД обработва и съхранява техните имена. При направена справка в Търговски регистър– общодостъпен и публичен, „Е.Д.” АД установява, че Т.И.Н. е регистриран като едноличен търговец, със седалище и адрес в гр. Т. По смисъла на Търговския закон едноличният търговец не е нова правна фигура като юридическото лице. Регистрирайки се като едноличен търговец, физическото лице придобива по-широка правосубектност, за да участва в търговския оборот. Следователно адресът, който е посочен при регистрирането на едноличния търговец ЕТ „Т.И.Н.” е адрес на физическото лице. В качеството си на пълномощник на „Т.Ф.С.” ЕАД, дружеството „Е.Д.” АД в изпълнение на договорните си задължения предприема действия за осъществяване на контакт с лицето Т.И.Н. с оглед събиране на негови просрочени задължения.

Господин Цветелин Софрониев и господин Веселин Целков– членове на Комисията за защита на личните данни гласуват с особено мнение, предвид следното:

Приемат, че в случая е налице обработване, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, на личните данни на жалбоподателите Я.М.Н. и И.Н.И. от страна на „Е.Д.” АД, изразяващо се в тяхното събиране, записване и употреба. Считат жалбата за основателна по отношение на „Е.Д.” АД поради обстоятелството, че дружеството обработва личните им данни (имена и адрес), след като служители на посоченото дружество нееднократно посещават домашния им адрес и извършват определени действия– провеждат разговор с тях и изискват погасяването на дълга на техния син към „Т.Ф.С.” ЕАД, както и поставят съобщения. Това се установява от обстоятелството, че след като са разбрали, че на адреса, който посещават, живеят родителите на жалбоподателя, го посещават отново и извършват действия не спрямо длъжника, а спрямо неговите родители. Приемат, че не е налице основание „Е.Д.” АД да посещава адрес, на който е регистрирано седалище и адрес на управление на едноличен търговец по смисъла на Глава осма, Част втора от Търговски закон, тъй като договорът е сключен между „Т.Ф.С.” ЕАД и Т.И.Н. в качеството му на физическо лице. Нещо повече– осъществяват определени действия по отношение на лица, живеещи не на този адрес.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.