Решение по жалби с рег. № Ж-158/ 13.05.2013г. и Ж-232/ 25.06.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалби с рег.№Ж-158/ 13.05.2013г. и Ж-232/25.06.2013г., подадени от Я.Л.Н. срещу „К.Р.М.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбите отговарят на нормативно установените изисквания, поради което се явяват редовни. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 04.06.2013г., първоначалната жалба е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „К.Р.М.” ООД.

На 03.07.2013г., КЗЛД е взела решение, с което на основание чл.32 от АПК е обединила в едно общо производство разглеждането на жалби с рег.№Ж-158/ 13.05.2013г. и Ж-232/25.06.2013г.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от Я.Л.Н., в която излага следната фактическа обстановка:

На 24.04.2013г., жалбоподателят е подал заявление до администратора на лични данни с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД. На следващият ден, господин Я.Л.Н. е получил отговор на подаденото от него заявление, в който дружеството е направило признание, че обработва неговите лични данни.

Я.Л.Н. в жалбата си развива доводи и прави тълкуване на Закона и изразява несъгласието си с практиката на КЗЛД и на съда, по въпроса за правомерността на предоставяне на личните данни от страна на мобилен оператор на фирми за събиране на вземания. Приема, че договорните клаузи, съдържащи се в договорите на мобилните оператори, отнасящи се до даването на съгласие за предоставяне на личните данни, в случаите на наличие на дълг от страна на абоната на мобилни услуги са нищожни. В тази връзка се излагат и аргументи за нарушение на разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Господин Я.Л.Н. твърди, че му е нарушеното правото му да бъде информиран и правото му на достъп до свързаните с него лични данни. Счита, че по повод подаденото от него заявление му е бил осигурен частичен достъп до личните му данни, което е нарушение на ЗЗЛД.

Жалбоподателят иска да бъде наложено административно наказание, както на „К.Р.М.” ООД, така и на „М.” ЕАД.

Към жалбата са приложени като доказателства: копие от заявление за достъп до лични данни, оригинал на заявлението за достъп до лични данни, копие от кореспонденция по електронен път с ответното дружество, уведомително писмо от „К.Р.М.” ООД, извлечение от търговския регистър.

На 25.06.2013г. е постъпила втора жалба от господин Я.Л.Н., в която се твърди, че е подал заявление за достъп до лични данни до същия администратор на лични данни на 20.05.2013г., но е получил неудовлетворителен за него отговор.

При извършена справка двете заявление за достъп до лични данни, това от 24.04.2013г. и това от 20.05.2013г. се установи, че те имат идентичност на исканата информация, както и идентичност на администратора на лични данни, от който се изисква информацията.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Р.М.” ООД.

На 28.05.2013г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище от ответната страна в производството. В становището се твърди, че на 24.04.2013г. е получено на електронният адрес на дружеството заявление от Я.Л.Н. с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД. Администраторът на лични данни сочи факти, че има сключен договор с „М.” с предмет на дейност: извънсъдебно събиране на вземания и във връзка с договорните задължения се предприемат действия, с които да бъдат уведомени длъжниците за задълженията им, съответно да бъдат поканени да ги издължат.

„К.Р.М.” ООД заявява, че в законоустановения срок е подготвен отговор на заявлението на жалбоподателя. В становището подробно се излага фактология по случая и се навеждат доводи за неоснователност на жалбата.

Ответна страна сочи, че има сключен договор с „М.” ЕАД за възлагане на извънсъдебно събиране на задължения на мобилният оператор, което е правното основание да обработва свързаните с господин Я.Л.Н. лични данни. За обработващият лични данни, какъвто в случая е „К.Р.М.” ООД е налице условие за допустимост при обработването, а именно реализиране на законни интереси, произтичащи от сключеният договор, които са преимуществени пред тези на физическото лице, за което се отнасят данните.

Към становището се прилагат относими по случая доказателства.

На 16.07.2013г. ответната страна е депозирала писмено становище и по втората жалба. Администраторът на лични данни приема, че жалба е изцяло неоснователна. Сочи, че видно от приложените към преписката писмени доказателства в изпълнение на задължението си по чл.32, ал.1 ЗЗЛД и в изискуемия от закона срок, в отговор на постъпило запитване, дружеството е изпратило отговор до г-н Я.Л.Н., с което е изпълнила искането му за предоставяне на информация по смисъла на чл.26 и сл. ЗЗЛД. Предоставен е достъп до всички лични данни, които „К.Р.М." ООД е получило на основание сключения с „М." ЕАД договор и във връзка със задълженията на жалбоподателя към мобилния оператор.

Ответната страна моли Комисията да вземе под внимание обстоятелството, че на 20.06.2013г., Я.Л.Н. е изпратил писмо, с което претендира да му бъде изплатено обезщетение в размер на 1000лв. във връзка с твърдяно от него извършено грубо нарушение на свързаните с него лични данни. Дружеството споделя своите опасения, че подаваните заявления за достъп до лични данни от жалбоподателят, нямат за цел упражняване на законоустановени права, а оказване на принуда, която цели удовлетворяване на искането за заплащане на посочената сума.

За откритото заседание, насрочено за 17.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, ответната страна се представлява от господин Я.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Я.Л.Н. е подал до „К.Р.М.” ООД заявления с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД на 24.04.2013г. и на 20.05.2013г. Заявленията са с идентични искания.

По подадените две заявления с идентични искания, господин Я.Л.Н. е получил отговори от администратора на лични данни в срок. Отговорите напълно удовлетворяват направените в заявленията искания.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че личните данни на жалбоподателят са предоставени от „М.” ЕАД. Между „М.” ЕАД и „К.Р.М.” ООД има сключен договор, с който мобилният оператор възлага на колекторската фирма, да предприеме от негово име и за негова сметка извънсъдебно събиране на просрочени вземания на абонати на оператор. От изложеното следва, че „К.Р.М.” ООД се явява обработващ лични данни, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД на личните данни на жалбоподателя, въпреки че на собствено основание е администратор на лични данни, по отношение на данните, заявени и водени в неговите регистри. Наличието на договор между администратора на лични данни и обработващия лични данни е изпълнение на законното изискване на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД. Личните данни на жалбоподателят са предоставени на два пъти от мобилният оператор, на 14.11.2011г. и на 08.03.2013г.

При първото предоставяне, „К.Р.М.” ООД е изпратило уведомително писмо до господин Я.Л.Н. за дължимите от него суми на 16.11.2011г. Второто предоставяне на данните е станало на 08.03.2013г. По служебно известна на Комисията информация /доказателства/, по повод подадена друга жалба от господин Я.Л.Н. срещу „М.” ЕАД
/Ж-149/2013г./, по която „К.Р.М.” ООД е конституирана като ответна страна се изяснява, че не са предприети никакви действия спрямо лицето, поради факта, че възлагането е било изтеглено от мобилният оператор преди да бъдат направени постъпки за събиране.

Следва да се отбележи въпреки, че Комисията е сезирана с жалби срещу отказ от достъп до лични данни, тя на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗЗЛД осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защита на личните данни. В тази връзка и в изпълнение на предоставените й правомощия, КЗЛД констатира на база служебно известите й доказателства, по посочената по-горе жалба,че между Я.Л.Н. и М. е имало сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги. Единият от договорите към момента не е действащ.

Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят личните данни е условие за допустимост за обработване на личните данни, визирано в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Не е спорно, че физическото лице– Я.Л.Н. е дал изричното си съгласие при сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги личните му данни да бъдат обработвани от М. за целите на сключения договор, както и предоставяни на трети лица с цел събиране на дължими суми, което се явява още едно условие за допустимост. Жалбоподателят е абонат на „М.” ЕАД и сключвайки договора за предоставяне на мобилни услуги, е дал своето изрично съгласие негови лични данни да бъдат обработвани. Съгласно т.40г. от Общите условия на мобилния оператор, „М. има право да предоставя събраните, обработвани и съхранявани за целите на предоставяне на услугата данни на абоната на трети лица -администратори или оператори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими за ползваните услуги. В т.69в. и т.69г. от ОУ е разписано, че жалбоподателят, подписвайки договора е дал изричното си съгласие неговите лични данни да бъдат обработвани от администратора на лични данни (М.) и/или да бъдат предоставяни на трети лица, като е посочена изрично и целта на обработването.

В конкретния случай е налице още едно условие за допустимост, а именно за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни или на третото лице, на което се разкриват данните. Интересът на администратора и на обработващия лични данни в случая се явява преимуществен пред този на физическото лице, защото то се явява неизправна страна по договор с администратор на лични данни.

Между администратора и обработващия на лични данни има сключен договор в изпълнение на изискването на чл.24, ал.4 ЗЗЛД. Договорът е сключен в изискуемата от закона форма и съдържание и в него подробно писмено са уредени взаимоотношенията между възлагащия обработването на личните данни и обработващия личните данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Определен е обемът на личните данните, които ще бъдат предоставяни, целите и начините на тяхното обработване. В този смисъл изцяло неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че данните му се били обработвали неправомерно, тъй като в Общите условия е дадена пълна и точна информация за целта на обработване на личните му данни. Не всяко обработване на лични данни съставлява нарушение на закона, а само онова, което не попада в хипотезите на чл.4, ал.1, т.1-7 от ЗЗЛД. „К.Р.М.” ООД не е използвало и огласило публично лични данни на жалбоподателя, нито ги е предоставяло на трети лица в нарушение на закона, а ги е обработвало за упражняване на свои законни права и интереси свързани с упражняваната от него дейност. Жалбоподателят не оспорва, че при сключване на договора за мобилни услуги с „М." ЕАД изрично е дал съгласието си личните му данни да бъдат обработвани с изрично посочена цел, а именно събиране на вземания.

Липсват доказателства, от които да се установи нарушение на принципите, на които следва да се основава обработването на личните данни на жалбоподателя, както от страна на администратора на лични данни, така и от обработващия лични данни.

От изложеното, Комисията приема за установено, че личните данни на Я.Л.Н. са обработени законосъобразно от „К.Р.М.” ООД, при наличие на условие за допустимост и пи спазване на принципите, визирани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Целта на ЗЗЛД е да се спазва неприкосновеността и правото на личен живот на физическото лице, чиито лични данни се обработват. Постигането на тази цел не е абсолютна по отношение на физическото лице и следва да се съобрази с факта, че обработването на данните е извършено със знанието и съгласието на лицето. В конкретният случай гарантираната от закона цел не е нарушена, поради което налагането на санкция от страна на КЗЛД би била несъизмерима с целта на ЗЗЛД.

Конкретно по жалбите, Комисия за защита на личните данни приема за установено, че и по двете заявления за достъп до лични данни, заявителят е получил своевременно отговори, които са пълни, точни и коректни и напълно удовлетворяват исканията.

За жалбоподателят по отношение на двете жалби към момента на постановяване на настоящето решение липсва правен интерес, поради факта, че желанията му са удовлетворени.

По повод искането на „К.Р.М.” ООД да вземе под внимание изявлението на господин Я.Л.Н. за заплащане на парично обезщетение в размер на 1000лв., изразява следното становище:

В разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е предвидил правната възможност, физическо лице, което счита, че са му нарушени правата по ЗЗЛД да предяви пред съда иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие на неправомерно обработване на личните му данни от администратор на лични данни. Я.Л.Н. не е упражнил пред компетентния орган– съда, правото си на иск за присъждане на обезщетение, а е предявил претенциите си директно към администратора на лични данни. Жалбоподателят е указал на „К.Р.М.” ООД да подходи „разумно и да оцени правилно риска, който съществува…”, в случай че не заплати исканото обезщетение.

Действащото право установява два типа ограничители пред титуляра на субективното право: първият ограничител са правата и законните интереси на другите субекти на правото; вторият ограничител е общественият интерес. Съгласно чл.57, ал.2 КРБ не се допуска упражняване на права, ако това накърнява правата или законните интереси на други субекти. Това ограничение се свързва правно-логически с конституционното задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите граждани по чл.58 КРБ. Смисълът на тези норми е чрез упражняването на тези права да не се накърнява чужда правна сфера. В отделни гражданскоправни закони се съдържат норми, които конкретизират тези общи конституционни принципи и очертават конкретно границите на упражняване на субективните граждански права.

Злоупотреба с права е налице, когато субективното право се упражнява от титуляра му не за да задоволи интереса му, а за постигане на неправомерни цели. Терминът злоупотреба с право е легален. Нормата на чл.57, ал.2 КРБ изрично забранява злоупотребата с права.

Идеята за забрана на злоупотребата с права е основополагащ правен принцип на правна система в Република България. За гражданското право е без значение дали едно лице упражнява правата си с намерение да увреди друго лице, т.е., преследвайки противоправна цел. От гледна точка на чл.8, ал.2 ЗЗД е без значение наличието или отсъствието на съзнание у субекта за превратно упражняване на субективното му право и преследване на цел да увреди някого друг.

Обективната теория за злоупотребата с права схваща явлението злоупотреба с право по-широко, поради което улеснява доказването на злоупотребата с права. За да се докаже злоупотреба с право в гражданското право, е достатъчно да се установи, че е от естество да навреди правата или законните интереси на други лица. Правните последици от злоупотребата с право, се изразяват в това, че следва да откаже на субекта даването на търсената от него правна защита. Втората последица– ако от злоупотребата с права е възникнала вреда за друг правен субект, шиканьозно упражняващият дължи обезщетение за вреда

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледани по същество жалбите за неоснователни, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.