Решение по жалби с рег. №ППН-01-29/15.01.2020г. и №ППН-01-423/17.06.2020г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 23.09.2020г., на основание на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), разгледа по същество жалбa №ППН-01-29/15.01.2020г. и жалба ППН-01-423/17.06.2020г., подадени съответно от З.М. и Р.К.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба ППН-01-29/15.01.2020г., подадена от З.М. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от К.К., председател на Управителен съвет на етажната собственост (ЕС), посредством разпространението им чрез поставено на информационно табло във входа на ЕС жилищен блок №***, находящ се в гр. София,*****, копие от последна страница на съдебно решение на Софийски районен съд, на която се съдържат трите му имена, адрес и единен граждански номер.Твърди, че личните му данни са разпространени без негово знание и съгласие, а липсата на предприети от г-н К.К. необходими технически и организационни мерки за защита е създало предпоставка за това и е довело до тяхното незаконосъобразно разпространение до неограничен кръг от лица, живущи и посетители на ЕС.

Твърди, че документа е поставен „около средата на месец ноември 2019г.“ и е бил достъпен до 18.12.2019г., когато е свален от таблото и заместен с друг документ– протокол от 18.12.2019г. Категоричен е, че се касае за умишлени действия на председателя Управителния съвет на ЕС, които квалифицира като „рецидивна незаконна практика“ спрямо него, доколкото случая не е изолиран.

Комисията за защита на личните данни е сезирана и с жалба ППН-01-423/17.06.2020г., подадена от Р.К. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от К.К., председател на Управителен съвет на етажната собственост, посредством разпространението им чрез поставено на информационно табло във входа на ЕС жилищен блок № ***, находящ се в гр. София, *****, копие от последна страница на съдебно решение на Софийски районен съд, на която се съдържат трите му имена, адрес и единен граждански номер.Изложена е идентична фактическа обстановка с тази по жалба ППН-01-29/2020г., а именно, че личните му данни са разпространени без негово знание и съгласие, а липсата на предприети от г-н К.К. необходими технически и организационни мерки за защита е довело до тяхното незаконосъобразно разпространение до неограничен кръг от лица, живущи и посетители на ЕС в периода „около средата на месец ноември 2019г.“ до 18.12.2019г.

Към жалбите са приложени относими доказателства.

С оглед застъпените в административния процес принципи на служебното начало, истинност и равенство на страните в производството, К.К. е уведомен за подадените жалби и възможността да изрази становище по изложените в същите твърдения, както и необходимостта да представи относими доказателства.

В отговор и с писма ППН-01-29#6/06.07.2020г. и ППН-01-423#3/10.07.2020г. г-н К.К. не оспорва изложената в жалбите фактическа обстановка. Сочи, че е поставил цитирани в жалбите документи– последна страница на решения на СРС, на информационното табло на ЕС с цел да информира живущите в етажната собственост за съдебните разходи, които са платени от ЕС във връзка с водените срещу нея граждански дела от г-н З.М. и г-н Р.К., които са общо 16.

На проведено на 15.07.2020г. заседание на КЗЛД жалбите са приети за редовни и допустими – съдържат задължително изискуеми реквизити, подадени са в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, от физически лица с правен интерес, срещу надлежна страна администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 от регламента. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Не са налице отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК.

Предвид предпоставките на чл.32 от АПК жалбите са обединени за разглеждане в едно общо административно производство със страни: жалбоподатели З.М. и Р.К. и ответна страна– К.К., в качеството му на председател на Управителния съвет на етажна собственост находяща се на адрес гр. София, *****. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбите по същество на 23.09.2020г. за което страните са редовно уведомени. На жалбоподателите е представено заверено копие на становищата на ответната страна с указана правна възможност да вземат отношение по изложените от г-н К.К. твърдения.

В отговори г-н З.М. и г-н Р.К. информират, че поддържат подадените жалби, а сочените от ответната страна мотиви, за поставяне на документите без заличени лични данни, намират за неоснователни и ирелевантни към конкретната фактическа обстановка, доколкото конкретните решения не касаят съдебни разходи в тежест на ЕС.

На проведено на 23.09.2020г. заседание на комисията, жалбите са разгледани по същество.

Жалбоподателят З.М.– редовно уведомен, явява се лично и с адв.С. с пълномощно представено в заседанието.

Жалбоподателят Р.К.– редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.С. с пълномощно представено в заседанието.

Ответната страна– редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

Жалбоподателят г-н З.М. и адв. С. декларират, че са запознати със събраните по преписката доказателства и няма да сочат нови доказателства, нямат искания по доказателствата. Поддържат подадените жалби и молят комисията да санкционира противоправното поведение на администратора на лични данни, което твърдят, че е тенденциозно и нееднократно. Твърдят, че са водени разговори с ответника по въпроса с който е сезирана комисията, включително г-н К.К. е уведомен за намерението на жалбоподателите да сезират КЗЛД, ако не преустанови нарушението. Допълват, че писмената кореспонденция с ответника е невъзможна, тъй като не получава адресираните до него писма, а водените с него разговори са безрезултатни.Претендират разноски за процесуално представителство в административното производство, а именно за платен адвокатски хонорар в размер на 700лв. от всеки един от жалбоподателите, съгласно представени в заседанието договори за правна защита и съдействие.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалби №ППН-01-29/15.01.2020г. и ППН-01-423/17.06.2020г. са основателни.

От събраните в производството доказателства се установи, а и между страните не е спорно, че ответната страна К.К. е председател на Управителния съвет на етажна собственост находяща се на адрес гр. София, *****, а жалбоподателите З.М. и Р.К. са собственици на недвижими имоти в етажната собственост. Установи се наличието на съдебен спор между страните подсъден на Софийски районен съд, иницииран от жалбоподателите срещу етажната собственост на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на ЕС от заседание на ОС проведено на 20.11.2017г.Страните не спорят, че с постановени по спора първоинстанционни решения съдът е отхвърлил предявените от З.М. и Р.К. искове срещу ЕС и е осъдил всеки един от ищците да заплатят на ЕС, представлявана от Председателя К.К., сумата от 750 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Не е спорно и че Председателят на ЕС е поставил на информационно табло във входа на ЕС жилищен блок № ***, находящ се в гр. София, *****, копие от последните страници на двете съдебни решение на Софийски районен съд, съдържащи диспозитива на решенията, в които са посочени трите имена и единен граждански номер на ищците З.М. и Р.К., същите жалбоподатели в настоящето производство. Не е спорно също, че документите са поставени на информационното табло„около средата на месец ноември 2019г.“ и са свалени на 18.12.2019г.

Съдържащите се на поставени на информационното табло последните страници на съдебните решения, данни за жалбоподателите са в обем достатъчен за безспорното им индивидуализиране, предвид което имат характера на лични данни за лицата. За пълнота следва да се отбележи, че твърденията на жалбоподателите, че в поставените документи са посочени и техни адреси са неоснователни и не кореспондират със събраните по преписката доказателства.

Поставянето на последните страници на съдебните решения на информационното табло във входа на ЕС предвид неограничения достъп до същото следва да се квалифицира като достъп и разпространение на съдържащите се в документите лични данни и като такова следва да се осъществява при наличие на някое от условията за допустимост на обработването и при спазване на принципите посочени в Регламента, в частност принципа на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност и принципа на цялостност и поверителност. Съгласно последните, личните данни следва да се обработват при наличие на условия за законосъобразност на обработването по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване, като се прилагат подходящи технически и организационни мерки от страна на администратора по смисъла на чл.32, §1 и 2 от ОРЗД.

Основателни са твърденията на жалбоподателите, че поставянето на копие от последна страница на двете съдебни решения на Софийски районен съд, на които се съдържат личните им данни– имена и ЕГН е в нарушение на правата им по ЗЗЛД и ОРЗД.

Предвид обстоятелството, че в поставените на таблото процесния документи не са заличени или анонимизирани личните данни на жалбоподателите се налага извода, че същите са били разпространени и достъпни до неограничен кръг от лица живущи и/или посетители в сградата в периода от „около средата на месец ноември 2019г.“ до 18.12.2019г.

Регламентът вменява в задължение на администратора на лични данни, в случая
г-н К.К. – Председател на Управителния съвет на сграда в режим на етажна собственост, задължение да предприеме подходящите технически и организационни мерки, за да защити обработваните от него лични данни от неправомерен достъп и/или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. С поставянето на процесните документи на таблото за съобщения във входа на етажната собственост администраторът на лични данни е създал предпоставки за разпространението и достъпването на съдържащите се в същите лични данни на жалбоподателите до неограничен кръг от лица, без тези данни да могат да се ползват от защитата по ЗЗЛД. Доколкото такова неправомерно обработване е осъществено, очевидно администраторът на лични данни не е предприелподходящи технически и организационни мерки, за да защити данните на жалбоподателите от неправомерен достъп и разпространение, следователно не е изпълнил задължението си по чл.32, §1 от ОРЗД и са нарушени правата на физическите лица, сезирали КЗЛД. За пълнота да се отбележи, че мерки в изпълнение на това задължение въобще не са предприети, липсват заличаване, анонимизиране или друго действие или опит в насока защита на съдържащите се в поставените документи лични данни. Ответната страна не твърди, а и не ангажира разписани вътрешни правила и/или процедура за обработване на лични данни в такива хипотези, като от становището на г-н К.К. е видно убеждението на същия, че действията му са законосъобразни и с цел информиране на членовете на ЕС за постановените актове. Това схващане е неправилно от гледна точка на начина по който актовете са съобщени на останалите членове на ЕС, доколкото същите са поставени на място с неограничен достъп, до което достъп имат не само правоимащите, а и трети лица извън членовете на ЕС, например посетители на ЕС. Уведомяването на членовете на ЕС за постановените актове не налага поставяне на съдебните решение на общодостъпно място в сградата на етажната собственост без заличаване на съдържащите се в тях лични данни, още повече, че резултатът би бил постигнат и по друг законосъобразен начин.

Предвид характера на нарушението и обстоятелството, че то е първо за администратора на лични данни и същото е преустановено преди сезиране на КЗЛД, а именно на 18.12.2019г., комисията счита за целесъобразно, предвид недопускане на същото нарушение за в бъдеще, да издаде на администратора на лични данни разпореждане по чл.58, §2, буква„г“ от ОРЗД, като намира че налагането на глоба за констатираното нарушение би била прекомерна и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона“.

Съобразявайки целта на наказанието, което следва да има възпираща и предупредителна функция, естеството и тежестта на нарушението, обществените отношения които засяга, категориите засегнати лични данни, комисията счита, че упражненото корективно правомощие безспорно отговаря на търсените от ЗЗЛД и Регламент 2016/679 ефективност и възпиращ ефект, като в същото време не нарушава принципа на пропорционалност и изискването за съразмерност.

Въпреки изхода на спора КЗЛД намира искането за присъждане на разноски за процесуално представителство на жалбоподателите от адвокат за недопустимо и го оставя без уважение, с мотиви, че в производството пред КЗЛД не се дължат разноски, по аргумент от чл.12, ал.3 от АПК, доколкото това не е предвидено в специалния закон ЗЗЛД.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.