Решение по жалби с рег. №Ж-633/17.10.2016г. и №Ж-645/20.10.2016г.

Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев на редовно заседание проведено на 22.03.2017 г., обективирано в протокол №23, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба №Ж-633/17.10.2016 г. подадена от С.П.А. и жалба №Ж-645/20.10.2016 г. подадена от М.Д.Г. срещу „О.-Х.И.Д.“ ЕООД за нарушаване на Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателите С.А. и М.Д.Г. са подали горепосочените жалби с еднакво съдържание, а именно: лицата са собственици на жилищни имоти с адрес: ******, като преди известно време г-н С.А. и г-жа М.Д.Г. са установили монтирането на няколко камери за външно видеонаблюдение, насочени към тяхната сграда.

Предвид съдържащи се нередовности в жалби №Ж-633/17.10.2016 г. и №Ж-645/20.10.2016 г. по отношение липсата на конкретно посочено лице срещу което същите са подадени, с писма №П-7847/26.10.2016 г. и №П-7849/26.10.2016 г. са дадени указания, съответно на С.А. и на М.Д.Г., за отстраняване на нередовностите в законовия тридневен срок.

В отговор са депозирани писма №П-8074/01.11.2016 г. и №П-8155/04.11.2016 г., с които г-н С.А. и г-жа М.Д.Г. допълват съдържанието на жалбите с уточнението, че лицето срещу което същите са подадени е „О.-Х.И.Д.“ ЕООД с адрес: *****.

Предвид твърдението, че за монтирането на камерите не са били уведомени, нито е искано съгласието им, жалбоподателите считат, че са нарушени правата им по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с което са заявили искане за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).

С писмо №П-8394/11.11.2016 г. на КЗЛД, адресирано до г-н Х.Д., в качеството му на управител на „О.-Х.И.Д.“ ЕООД, са изпратени заверени копия на жалби №Ж-633/17.10.2016 г. и №Ж-645/20.10.2016 г. с указан срок за представяне на становища по предмета им.

Видно от писмо №С-923/23.11.2016 г. г-н Х.Д. е изразил становище по жалбите.

На основание задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с решение от 15.02.2017 г. Комисията е обявила допустимостта на жалби №Ж-633/17.10.2016 г. и №Ж-645/20.10.2016 г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.

С посоченото произнасяне жалбите са обявени за допустими, конституирани са страните в административното производство, а именно: жалбоподатели – С.А. и М.Д.Г.; ответна страна – „О.-Х.И.Д.“ ЕООД и е определена дата за разглеждане по същество с възлагането на проверка с цел изясняване на твърденията в жалбите.

Във връзка с разпоредбата на чл.32 от АПК „Свързани производства“, регламентираща принципа за бързина и икономичност на административното производство, КЗЛД е приела, че са налице условията за обединяване на жалбите в настоящото административно производство за разглеждането им в едно административно производство.

Горепосоченото решение е мотивирано с аналогичния предмет на двете жалби, касаещ извършване на видеонаблюдение в една и съща жилищна сграда, подадени срещу „О.-Х.И.Д.“ ЕООД, предвид което е налице съответствие със съдържанието на разпоредбата на чл.32 АПК съгласно която по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.

С оглед произнасянето на КЗЛД се преценяват събраните в административното производство доказателства и се анализират относими законови разпоредби.

Съгласно чл.1, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни като при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни.

В параграф 1, т.1 от ЗЗЛД се съдържа определение на понятието „обработване на лични данни“, а именно: всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършватпо отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Предвид постъпилия и приложен към преписката отговор на ответната страна се разглежда изразеното от инж. Х.И.Д., в качеството му на управител на „О.-Х.И.Д.“ ЕООД, отношение към предмета на жалбите, обективирано в становище №С-923/23.11.2016 г. На първо място в документа се сочи, че „жалбите са нередовни и следва да се бъдат оставени от КЗЛД без движение. Липсват каквито и да са доказателства за активната легитимация на жалбоподателите. По същество, от името на представляваното дружество, се оспорват изцяло жалбите. Същите са неоснователни и недоказани. По съдържанието и от датите на депозиране на жалбите личи, че последните касаят съгласувани действия, насочени срещу доброто име и престижа на представляваното дружество. Налице са единствено бланкетни и несериозни твърдения, които всъщност не обективират състав на нарушение на ЗЗЛД. Жалбоподателите не сочат в коя точно редакция на ЗЗЛД се съдържат изисквания за уведомяване и за получаване на „разрешение за монтиране“ на каквито и да са устройства за видеонаблюдение. Лицата не доказват извършени нарушения, а единствено представят на вниманието на КЗЛД техни собствени съждения и оплаквания, които обаче не намират опора в действителността. Предвид горното е молбата да се прекрати настоящата преписка“.

На основание Заповед №РД-14-44/23.02.2017 г. на Председателя на КЗЛД е предприето извършването на проверка на ответната страна във връзка с установяване на твърденията за незаконосъобразно видеонаблюдение на адрес: ******, отразена в Констативен акт №КА-127/20.03.2017 г.

Видно от съдържанието на Констативния акт се изяснява, че „проверката се откри на 09.03.2017 г. пред сградата, в която се помещава седалището и адреса на управление на „О.-Х.И.Д.” ЕООД, а именно: ****, в присъствието на Х.И.Д. – управител на дружеството и И.Х.Д.– адвокат. Заповедта за проверка се връчи на управителя Х.И.Д., който не осигури достъп на проверяващия екип до седалището и адрес на управление на „О.-Х.И.Д.” ЕООД, поради което проверката се проведе на улицата пред сградата, където се състави и констативният протокол за документиране на резултатите от нея.

В посочените от С.П.А. и М.Д.Г. жалби се твърди, че същите са установили монтирането на няколко камери за външно видеонаблюдение, насочени към техни имоти, като в допълнение към жалбите си уточняват, че след извършено от тях проучване установили, че камерите са на „О.-Х.И.Д.” ЕООД.

От извършената проверка се установи следното:

„О.-Х.И.Д.” ЕООДе администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и на основание подадено заявление за регистрация е вписан в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с идентификационен номер 357254. Заявени са три регистъра: „Персонал”, „Контрагенти” и „Съдружници”, в които е декларирано обработване на лични данни на физически лица във връзка с предмета на дейност на дружеството, но не е заявено обработване на лични данни чрез системи за видеонаблюдение.

При проведения по време на проверката разговор с Х.Д. същият заяви, че представляваното от него дружество „О.-Х.И.Д.” ЕООД, както и той самият в лично качество, като физическо лице, не е инсталирал системата за видеонаблюдение, която е изградена на обект, находящ се на адрес: ****** – комплекс „Морените”, не наблюдава изходящия образ от видеокамерите и няма достъп до видеокадри и записи от същата. Х.Д. заявява, че не знае чия собственост са инсталираните видеокамери, нито кой ги обслужва и/или използва. Той обясни, че представляваното от него дружество е собственик на обособения УПИ – представляващ паркинг в комплекс „Морените” и не е собственик на постройките, на чиито фасади са инсталирани видеокамерите. С оглед горепосочените твърдения представителят на „О.-Х.И.Д.” ЕООД категорично отказа да предостави достъп за извършване на проверка с поставените в Заповед №РД-14-44/23.02.2017 г. на Председателя на КЗЛД задачи. Предвид изложеното проверяващият екип беше възпрепятстван да установи обстоятелствата по жалбата, от една страна, както и изложените за първи път в производството твърдения на ответната страна за липса на каквато и да е връзка на конституираното като ответна страна „О.-Х.И.Д.” ЕООД с монтирането на видеокамерите и извършването на видеонаблюдение на проверявания адрес.

След приключване на проверката с Х.Д., проверяващият екип посети обекта, посочен в жалбите от С.А. и М.Д.Г., находящ се на адрес: ****** – комплекс „Морените”, където констатира, че комплексът се състои от една главна четириетажна жилищна сграда с два входа, три по-малки двуетажни сгради, гаражни клетки и паркинг. На партерните етажи на всички сгради в комплекса са разположенитърговски обекти и/или офиси. На втория етаж в една от по-малките сгради се помещават жилищата на жалбоподателите С.А. и М.Д.Г. Установи се, че на фасадите на трите по-малки двуетажни сгради действително са монтирани 5 (пет) броя видеокамери, насочени към различни площи, разположени в рамките на територията на комплекса. На някои от вратите на търговски обекти в комплекса са поставени информационни табели, предупреждаващи за извършване на видеонаблюдение. Въпреки положените усилия и само с външен оглед и твърденията на подателите на жалбите проверяващият екип не успя да установи по безспорен начин чия собственост са така инсталираните видеокамери, дали действително същите функционират, кой ги поддържа и наблюдава изходящия образ от тях, съхраняват ли се и къде записи на видеокадри от тях, в случай че същите са налице, както и какъв е реалния обхват на видеозаснемане на системата. Причина за неизпълнението на поставените в Заповед №РД-14-44/23.02.2017 г. на Председателя на КЗЛД задачи по установяване на фактическата обстановка по жалба №Ж-633/17.10.2016 г. подадена от С.П.А. и жалба №Ж-645/20.10.2016 г. подадена от М.Д.Г. е отказът от съдействие на представителя на „О.-Х.И.Д.” ЕООД, изразяващ се в недопускане на проверяващия екип до помещенията в сградата.

За документиране на резултатите от проверката се състави констативен протокол, подписан от Х.Д. и се направиха графични изображения (снимки) от обекта, приложени към настоящия констативен акт“.

В резултат от изложеното в Констативен акт №КА-127/20.03.2017 г. става ясно, че задачите поставени за изясняване от страна на проверяващия екип предвид установяване на фактите и обстоятелствата по жалбите не са изпълнени поради обективирания в констативния протокол подписан от управителя на „О.-Х.И.Д.” ЕООД отказ от съдействие.

Видно от съдържанието на административната преписка са приложени писма №М-33/22.03.2017 г. и №М-34/22.03.2017 г. подадени в КЗЛД от С.П.А. и М.Д.Г., с които лицата са заявили волята си за оттегляне на жалбите и прекратяване на производството по тях.

Съгласно чл.36, ал.2 от АПК страните в административното производство оказват съдействие на административния орган при събиране на доказателства и са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при органа.

На основание чл.15 от АПК страни в административното производство могат да бъдат административният орган, прокурорът, както и всеки гражданин или организация с оглед което с конституирането на страните в настоящото производство за същите възниква задължението за оказване на съдействие на административния орган.

Видно от събраните доказателства по категоричен начин се установява отказът от съдействие на ответната страна „О.-Х.И.Д.” ЕООД представлявана от управителя инж. Х.И.Д.

Впоследствие изложените в деня и на мястото на проверката твърдения на г-н Х.Д., че „не знае чия собственост са инсталираните видеокамери, нито кой ги обслужва и/или използва“ не кореспондира с написаното от лицето в становище №С-923/23.11.2016 г.

В цитирания документ г-н Х.Д. е изразил отношение по предмета на жалбите, в качеството му на конституирана ответна страна, като е представил виждането си както относно редовността и допустимостта, така и по отношение основателността на жалбите. Никъде в становището не се съдържат твърдения, че изложеното от жалбоподателите не се отнасят до „О.-Х.И.Д.” ЕООД, както и противопоставяне на надлежното конституиране на дружеството като ответна страна.

Дори обратното – като е изразил несъгласие с редовността и допустимостта на жалбите и е оспорил по категоричен начин тяхната основателност и доказаност, Х.И.Д. е застъпил позицията за правилно и законосъобразно извършвано видеонаблюдение от страна на дружеството му.

С оглед знанието на г-н Х.Д. за качеството му на ответна страна и поддържаната от него теза по предмета на жалбите се цитира указването на ответната страна с писмо №П-1207/28.02.2017 г. на КЗЛД със следното съдържание: „Във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата информираме за решението на Комисията за извършване на проверка, насрочена за 09.03.2017 г. от 13.00 часа на адрес: *****.

По отношение информирането на „О.-Х.И.Д.” ЕООД, в качеството му на ответна страна,за провеждането на заседание на КЗЛД са изпратени писма №П-1297/28.02.2017 и №П-1133/21.02.2017 г., надлежно получени лично от г-н Х.Д., видно от приложените към административната преписка известия за доставяне и справка. Дружеството не е изразило, въпреки посочените в писмата начини за връзка, допълнително становище по повод несъгласие с конституирането му като ответна страна, нито е изпълнило задължението си за оказване на съдействие на КЗЛД при проверката.

Предвид изложените обстоятелства Комисията приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗЗЛД от „О.-Х.И.Д.” ЕООД.

Съгласно чл.22, ал.5 от ЗЗЛД всички лица, който обработват лични данни, са длъжни да оказват съдействие на Комисията при упражняване на контролните й правомощия, а неизпълнението на това задължение е въздигнато от законодателя в административно нарушение.

Установеното препятстване на КЗЛД за извършване на проверка създава невъзможност на административния орган да установи всички факти и обстоятелства от значение за жалбите, както и да се произнесе по основателността на същите.

Задължението на страните за съдействие е пряко свързано с основните принципи на административното производство за законност, съразмерност, истинност и служебно начало, визирани в нормите на чл.4, чл.6, чл.7 и чл.9 от АПК.

Съгласно цитираните разпоредби административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона като ги упражняват по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая след събиране на всички необходими доказателства дори и когато няма искане от заинтересованите лица.

С установения отказ от съдействие на ответната страна е препятстван компетентният независим държавен орган при осъществяване на правомощието муза защита на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

Във връзка с определяне на имуществената санкция КЗЛД счита, че с поведението си ответната страна е препятствала в пълна степен изпълнението на контролните функции на административния орган, с осъзнато поведение в нарушение на задължението за оказване на съдействие, поради което определя размер на санкцията над средния за извършеното нарушение, а именно – 7000 лева.

Независимият държавен орган приема, че с наложеното наказание се постига справедливото и разумно прилагане на закона. Размерът на санкцията се мотивира и с преценката на управителя на „О.-Х.И.Д.” да не предприеме никакви действия по отношение уведомяване на Комисията преди пристигането на проверяващия екип на мястото на проверката за промененото виждане по отношение участието на дружеството в производството.

Отбелязва се прилагането към административната преписка на писма №М-33/22.03.2017 г. и М-34/22.03.2017 г. постъпили съответно от С.П.А. и М.Д.Г. С посочените документи жалбоподателите заявяват искането си за оттегляне на жалбата и прекратяване на административното производство.

В случая е приложима разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК съгласно която административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.

С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни е произнасянето на Комисията за защита на личните данни със следното

Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.

След влизане в сила на решението, сумата по наложената имуществена санкция следва да бъде внесена, в брой, в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София – 1592, бул. “Проф. Цветан Лазаров” 2, или преведена по банков път:

БанкаБНБ- ЦУ

IBAN:BG18BNBG96613000158601

BICBNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721