Решение по жалби с вх. №№ 9618/01.09.2010 г., 9619/01.09.2010 г. и 9620/01.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 03.11.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалби с рег.№№ 9618/01.09.2010 г., 9619/01.09.2010 г. и 9620/01.2010 г. от Н.С., С.Х. и С.Б. срещу „С.Н.” ЕАД (издател на в-к „С”) за нарушения по Закона за защита на личните данни.

Страните са редовно уведомени за разглеждането на жалбата по същество.

За жалбоподателите се явява адвокат В.Л.К.-Б. с изрично пълномощно от жалбоподателите за административното производство по посочените жалби. Представя заверено ксерокопие от публикация от 13 август 2010 г. във в-к „С.”- право на отговор на проф. С.Х., с което се прави опровержение на изнесената първоначално от вестника информация.

Юрисконсулт А. от БАН присъства на заседанието.

Ответната страна „С.Н.” ЕАД- редовно уведомена- не се представлява, не ангажира допълнително доказателства за целите на административното производство по жалбите.

Н.С., С.Х. и С.Б. поотделно сезират КЗЛД с жалби, в които протестират срещу неправомерното обработване на личните им данни от страна на „С.Н.” ЕАД (издател на в. „С”) и журналиста Д.И., в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, като за целта излагат следните факти:

В брой*******, във в-к „С.”, (Приложение № 1), журналистът Д.И. е разпространил техни лични данни- информация за трудовите им правоотношения и размерът на получаваните от тях трудови доходи.

Жалбоподателите считат, че с публикуването на информацията е нарушено правото им на личен живот, поради което настояват за налагане на максимална санкция на виновните лица.

Към жалбата се прилага копие от вестника с посочената статия, както и Етичният кодекс на българските медии.

С Решение от 04.10.2010 г. Комисията обявява за допустима и насрочва за разглеждане по същество жалба с рег. № 9620/01.09.2010 г. от С.Б., която сезира КЗЛД по повод на считаното от нея за неправомерно обработване на личните й данни от страна на „С.Н.” ЕАД, свързано със същата публикация и изнесената в нея информация.

С Решение от 13.10.2010 г. (Протокол № 35) на основание чл. 32 от АПК Комисията обединява за разглеждане в едно производство жалби с рег. №9618/ 01.09.2010 г. и рег. №9619/ 01.09.2010 г., и жалба, рег. №9620/ 1.09.2010 г., тъй като касаят едно и също фактическо състояние, от което произтичат правата и задълженията на страните и са насочени срещу един и същ администратор на лични данни.

С писмо вх. № 9618/10/22.10.2010 г. от страна на вестника се предоставя писмено становище, в което се навеждат мотиви за неоснователност на жалбата, като се позовават на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, сочейки, че изнесената информация относно жалбоподателите представлява обществен интерес и че нейното оповестяване не следва да рефлектира в личната сфера на засегнатите лица, дотолкова, че трудовите им възнаграждения се изплащат от бюджета на РБългария, което косвено е свързано с интересите на българските данъкоплатци.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В качеството си на физически лица Н.С., С.Х. и С.Б. сезират КЗЛД с жалба, в която протестират срещу неправомерно обработване на личните им данни от страна на „С.Н.” ЕАД- издател на в. „С.” – в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.

Приложените към жалбата писмени доказателства потвърждават и изнесените в жалбите твърдения относно обработване на лични данни на жалбоподателите. В посочената статия не се изнасят лични данни като име, възраст, ЕГН на С.Б., поради което не би могло по несъмнен начин тя да бъде еднозначно идентифицирана,но доколкото случаят безпорно касае обработване на лични данни на останалите жалбоподатели (разпространение и съхранение) каквито представляват информацията за трудовите възнаграждения на служители, Комисията следва да упражни предоставените й от закона контролни правомощия относно обработваните лични данни от страна на „С.Н.” ЕАД.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатите лица, правото на свобода на печата, правото на индивида в едно демократично общество да бъде информирано т.е. баланса между обществения интерес и личен живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсюлютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния случай изнасяне на информация относно възнагражденията на държавни служители от БАН с оглед на водените в обществото дебати с този предмет безспорно представлява значим обществен интерес, изхождайки от обстоятелството, че въпросните възнаграждения, макар и част от тях, се изплащат от държавния бюджет и е право на всеки данъкоплатец да бъде информиран за начините на разходване на бюджетните средства.

Свободата на словото е една от основите на демократичното общество, и е едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Тя следвда се прилага не само към "информация" или "идеи", които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма "демократично общество". Комисията счита, че не е налице засягане на доброто име на жалбоподателите като висша ценност от естество да обоснове ограничаването на свободата на словото както на автора на статията, така и на печатната медия, а напротив – съдържащата се в статията информация е и в интерес на обществото с оглед изложените по-горе мотиви.

КЗЛД намира за неоснователните изводи на засегнатите страни, че изнесената информация относно трудовите им възнаграждения е засегнала личното им достойнство, правото на безопасност и сигурност. Личните възприятия и преживявания, в това число и негативни, в резултат от изнесена в печата информация, са субективни, поради което единствено на твърденията на жалбоподателите не може да бъде основан извод за наличието на фактическа обстановка, която да застрашава безопасността, сигурността и личното достойнство на лицата.

Жалбоподателите считат, че с публикуване на информацията относно трудовите им възнаграждения са нарушени правата им по ЗЗЛД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Така посочената разпоредба е една от хипотезите, при условията на която е допустимо обработването на лични данни. В чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД допустимостта на обработването на лични данни се допуска в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.