Решение по жалба с рег. № 2466/ 01.02.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 12.05.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № В- 2466/01.02.2010 г. от Т.С.М. от гр. Б. срещу В.В.

С решение от 31.03.2010 г. (Протокол № 11) на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника да дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) Комисията конституира Агенцията за социално подпомагане в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД като ответна страна по жалбата и като заинтересована страна-Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Б.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателката- Т.С.М. не се явява, не изпраща процесуален представител, не ангажира нови доказателства.

За Агенцията за социално подпомагане се явява адв. Францов.

За Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Б. се явява директорът на дирекцията г-н В.В.

На 01.02.2010 г. в деловодството на КЗЛД е постъпила жалба, служебно препратена от Комисията за защита от дискриминация, с рег. № В-2466/ 01.02.2010 г. от Т.С.М. срещу В.В. – директор на дирекция “Социално подпомагане”- Б. С нея жалбоподателката сезира за нарушени нейни права от страна на В.В. , изразяващи се в разпространение на информация за здравословното й състояние от страна на ответника. За целта се излагат следните факти:

Основаният в гр. Б. комитет за разкриване на нарушенията в социалната система в гр. Б., един от основателите на който е Т.С.М. , сезира Областният съвет- Б. с жалба срещу В.В. -директор на дирекция “Социално подпомагане”- Б. , в резултат на което срещу последния е образувана проверка от страна на Министерството на труда и социалната политика.

Според твърденията в жалбата за провежданата срещу него кампания от споменатия комитет В.В. подава жалба в Районна прокуратура- Б. под № 12435/ 05.11.2009 г., в която цитира, че жалбоподателката е психично болна и се лекува от шизофрения. Твърди се, че ответникът разпространява тази информация в различни институции, включително и в офиса на партия “ГЕРБ” в Б. , чийто член е Т.С.М.

Жалбоподателката сочи, че с действията си В.В. уронва авторитета й пред познати и непознати лица, което е в разрез с основната задача на социалните работници, а именно- да работят за интеграцията на болните хора в обществото.

Изразени са опасения, че действията на ответника са продиктувани и от чувството му на неприязън към лица, завършили образованието си в СУ “Кл. Охридски” (жалбоподателката е възпитаничка на него), тъй като самият той е завършил Бургаски свободен университет и лансира единствено възпитаници на същия този университет.

Видно от твърденията в жалбата, както и приложеното към нея копие на експертно решение на ТЕЛК, жалбоподателката притежава ІІІ група инвалидност с диагноза параноидна шизофрения.

С Решение от 17.02.2010 г. (Протокол № 6) Комисията решава да бъдат изискани становища, респ. представяне на относими към случая писмени доказателства, от В.В. – директор на дирекция “Социално подпомагане”- Б. , информация от Районна прокуратура- Б. и Агенцията за социално подпомагане.

С писмо вх. № В- 2466/10/10.03.2010 г. от страна на Агенцията за социално подпомагане уведомяват Комисията, че е извършена проверка по изложените в жалбата твърдения, при което не е констатирано нарушение на ЗЗЛД от страна на В.В. В подкрепа на така изразеното становище се сочат и предприетите от органите на МВР действия спрямо жалбоподателката, свързани със съставянето на предупредителен протокол от 28.01.2010 г. с указания “да не отправя закани и заплахи, да не разгласява позорни обстоятелства, да не извършва самоуправни действия спрямо В.В., като всички спорни въпроси да се решават по установения ред”.

С писмо вх. № В- 2466/10/12.03.2010 г. от страна на В.В. се представя становище, в което изтъква, че предприетите действия от негова страна спрямо жалбоподателката са резултат от действията й, свързани с депозиране на жалби, писма, сигнали, целящи да компроментират него и институцията, която представлява.

С писмо вх. № В- 2466/10/10л03.2010 г. Районна прокуратура- Б. изпраща копия от материалите по пр. № 12435/2009 г. по описа на РП- Б. , която е заведена по повод сигнално писмо от В.В. – директор на Дирекция “СП”- Б. , депозирано в РП- Б. на 30.10.2009 г. С постановление от 03.11.2009 г. на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е възложено на Второ РУ на МВР- Б. извършването на проверка на данните, съдържащи се в писмото и приложените към него документи. Преписката е решена с резолюция “ПР-06” и са взети предупредителни мерки по чл. 56 от ЗМВР. Видно от представените материали по преписката, от 1997 г. жалбоподателката периодично предявява претенции спрямо множество институции, като предмет на атаките й в голяма част се явява В.В. в качеството му на директор на “СП”- Б. , във връзка с което работата на дирекцията често е затруднявана от инспекции, проверки, ревизии, провокирани от действията на Т.С. Предвид необходимостта многократно да се излагат становища и обяснения до контролните органи, през 2000 г. В.В. е изискал информация от Център за психично здраве- Б. , от който с писмо № 479/18.07.2000 г. изразяват становище че поведението на Т.С.М. вероятно се дължи на налудно-болестни мотиви, тъй като последната се води на диспансерен отчет с диагноза параноидна шизофрения.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е редовна, подадена в срок, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима на редовно заседание на КЗЛД, проведено на 31.03.2010 г. (Протокол № 11).

Разгледана по същество Комисията приема жалбата за неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице Т.С.М. сезира КЗЛД с жалба срещу действията на Агенцията за социално подпомагане в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, свързани със считаните от нея за неправомерни по отношение предоставянето на достъп до нейните лични данни на Районна прокуратура- гр. Б.

Твърденията на жалбоподателката за неправомерно предоставен достъп до личните й данни се опровергават от събраните доказателства към административната преписка.

Предоставянето на информация за здравния статус на Т.С.М. на РП-Б. от страна на В.В. не следва да се счита за неправомерно разпространение на въпросната информация, тъй като достъпът до нея на практика е ограничен в рамките на производството пред прокуратурата, респ. на страните в него.

В качеството си на обработващ лични данни Дирекция “Социално подпомагане”- Б. е длъжна да обработва личните данни законосъобразно и добросъвестно. Основанията за допустимостта на обработването са изброени в чл. 4 от ЗЗЛД , като ал. 1, т. 5 от същия изисква обработването на лични данни да е обусловено от наличието на обществен интерес. Допустимостта на обработването на лични данни от специална категория е обвързвана с наличието на една от предпоставките на чл. 5 от ЗЗЛД, която позволява обработването на лични данни при необходимост от установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред. Видно от събраните по преписката доказателства между страните по жалбата съществува конфликт, в който г-жа Т.С.М. отправя нападки срещу г-н В.В. в качеството му на длъжностно лице. С оглед на създалата се ситуация, която очевидно затруднява работата на един държавен орган, В.В. се обръща към Б. ката районна прокуратура, като към сигнала си прилага и писмо на Центъра за психично здраве “Проф. Д-р Иван Темков”- Б. (изх. № 479/18.07.2000 г.), в което се уточнява, че жалбоподателката се води на диспансерен отчет и тези нейни действия вероятно се дължатна болестното й състояние. Така предприетите действия от страна на директора на Дирекция “Социално подпомагане” са продиктувани от необходимостта да бъде защитен имиджа и доверието на обществото в авторитетна държавна институция, което от своя страна е свързано и с оправдаване на обществения интерес с оглед стриктно придържане към ефективното изпълнение на законово дефинираните дейности на дирекцията и ограничаване на действията на трети лица, насочени към възпрепятстване на същите тези дейности.

С оглед гореизложеното, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД комисията

Оставя без уважение жалба с рег. № В- 2466/01.02.2010 г. от Т.С.М. от гр. Б. срещу Агенцията за социално подпомагане.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.