Решение по жалба с рег. № 143/13.01.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 17.09.2014г., на основание чл.10, ал.1 , т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи- за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№143/13.01.2014г., подадена от А.П.Г. срещу „Р.Б.” ЕАД (РББГ).

Жалбоподателят е клиент на „Р.Б.” ЕАД, и има открита в банката лична картова сметка, а като управител и собственик на „Т.А.” ЕООД има и фирмена разплащателна сметка в същата банка. На 03.01.2012г., при опит за закриване на личната картова сметка, от господин А.П.Г. е изискана- за копиране, личната му карта. Жалбоподателят отказва да предостави документа си за самоличност- за копиране и му е разяснено, че при това положение извършването на исканата банкова операция е невъзможно. Същевременно, управителят на клона на „Р.Б.” ЕАД– София, *** категорично отказва да подпише документ, от който да личи, че на господин А.П.Г. се отказват всякакви касови операции, поради факта, че не се съгласява да бъде направено копие на личната му карта. Жалбоподателят претендира по отношение на „Р.Б.” ЕАД да бъдат издадени задължителни предписания, за да може той да получи достъп до сметките си като физическо лице и като управител на „Т.А.” ЕООД, без да се налага да бъде копирана, фотографирана или сканирана личната му карта.

„Р.Б.” ЕАД има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД и материалите, събрани в хода на административното производство по жалба рег.№143/13.01.2012 г сочат, че в изпълнение на задълженията си по чл.4, ал.1 и чл.6, ал.3от ЗМИП, във връзка с чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от Правилника за прилагане на ЗМИП, всяка банка е задължена да снеме копие от документа за самоличност със снимка на физическото лице– клиент на банката.

„Р.Б.” ЕАД е кредитна институция– лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗМИП и по отношение на нея важи законовата норма, според която идентифицирането и проверката на идентификацията на физическото лице, се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Служителите на банките снемат копия на документите за самоличност на клиентите, спазвайки разпоредбите, свързани с контрола и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, утвърдени от председателя на ДАНС.

Комисията приема, че изпълнявайки задълженията, вменени й от ЗМИП и ППЗМИП, при идентифицирането и проверката на идентификацията на жалбоподателя, „Р.Б.” ЕАД е действала правомерно и в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни постановява Решение №143/29.06.2011г., с което оставя жалбата на господин А.П.Г. без уважение, като неоснователна.Решението на комисията е оспорено от А.П.Г. пред Административен съд София– град.

Съдът, в свое Решение №1502/05.03.2013г., отхвърля жалбата на А.П.Г. против Решение №143/29.06.2012г., приемайки че след като на 03.01.2012г. банката не е направила копие от личната карта на жалбоподателя, нарушение на ЗЗЛД не е извършено. Решението на АССГ е оспорено от А.П.Г. пред ВАС.

Върховният административен съд в свое решение №3530/13.03.2014г. приема, черазгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд определя решението на КЗЛД като недопустимо и сочи, че АССГ е следвало да го отмени, вместо да отхвърли жалбата на господин А.П.Г. срещу него. Съдът приема, че съгласно чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП, идентифицирането или проверката на идентификация на клиентите- физически лица, става чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и ЕГН-то на физическото лице. От този официален документ за самоличност, съгласно чл.6, ал.3 може да се снеме копие, освен ако данните, съдържащи се в него, се отразяват точно в други документи, съставяни от лицето по чл.3, ал.2 и 3, и се съхраняват при условията на чл.8. Направата на копие от документа за самоличност на клиента от банката, е възможно и задължително само в случаите, когато те не се съдържат в първосъздадения банков документ за идентификацията му. За случаите на необходимост от отразяване на промяна на личните данни, при новоиздаден документ за самоличност напр., РББГ е създала и използва Форма за актуализация на лични данни- ФК 09.01.76/02, в която отразява новите лични данни на същото лице.

Действително, в нормата на чл.2, ал.1 от ППЗМИП е предвидено идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица да се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и (задължително) снемане на копие от него, а в ал.3, т.3 от същата норма е предвидено да се събират данни за официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента. Тоест, според посочените норми, лицето по чл.3, ал.2 и 3 от ЗМИП, при идентификация на клиента или проверката й, е длъжен да изиска официален документ за самоличност, съдържащ снимката му, както и да направи копие от него, ако такова не е направено преди това. Направата на копие на документа от своя страна, във всички случаи, води до придобиване на лични данни за лицето, събирането на които не е задължително съгласно ЗМИП и е в повече от заявените такива в регистъра, воден по реда на ЗЗЛД.

Върховният административен съд, състав на пето отделение е счел, че посочената норма на ППЗМИП противоречи на чл.6, ал.1 от ЗМИП, изброяваща задължителните лични данни, събирани и обработвани от органите по чл.3, ал.2 и 3 от закона. Сред последните не фигурира снимката на лицето, която безспорно е лична данна по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Копие от документа за самоличност според чл.6, ал.3 от ЗМИП е предвидено да се направи само в случаите, когато посочените (или нови такива) лични данни, съдържащи се в него, не фигурират в други документи, съставяни от лицето по чл.3, ал.2 и 3. Правната природа на ППЗМИП като вид нормативен акт, е уредена от чл.7, ал.1, пр. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Посоченото „допълване и доразвиване” на чл.6, ал.3 от ЗМИП от текста на чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП, е вид противоречие между двете норми. При противоречие на правилник, на нормативен акт от по-висока степен, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Т.е. задължителен за изпълнение е чл.6, ал.3 от ЗМИП, не и този на чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМП. Касационната инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София– град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.

По горните съображения Върховният административен съд, отменя решение №1502 от 05.03.2013г. по адм. дело №7118/ 2012г. на Административен съд София– град и вместо него постановява: отменя решение №143/29.06.2012г. на Комисията за защита на личните данни и изпраща преписката на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата на А.П.Г. с вх.№143/13.01.2012г.

Относно решение №3530/13.03.2014г. на ВАС е изготвен доклад рег.№Д-201/ 10.06.2014г., който е разгледан на редовно заседание на КЗЛД, проведено на 11.06.2014г. На заседанието, в изпълнение на указанията на ВАС по адм. дело №8261/2013г., Комисията взема решение да предостави 14-дневен срок на жалбоподателя да конкретизира искането си, а на „Р.Б.” ЕАД да предостави становище с оглед фактите и обстоятелствата по преписката.

В писмо рег.№С-367/15.07.2014г. господин А.П.Г. изразява становище, че подадената от него жалба е конкретна и не се нуждае от допълнително изясняване, в подкрепа на което сочи факта, че ВАС се е произнесъл, без да се нуждае от конкретизация. Жалбоподателят напомня, че съгласно чл.224 от АПК указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

От „Р.Б.” ЕАД депозират становище под рег.№П-4449/10.07.2014г., в което сочат, че в съответствие с указанията на ВАС считат, че конкретното искане на жалбоподателя да закрие своята сметка в банката, по която се обслужва дебитна карта „Маестро”, както и искането да извършва касови операции чрез разплащателната сметка- в лева, на представляваното от него дружество „Т.А.” ЕООД, следва да бъде удовлетворено, без изискване копирането на личната му карта. Сочи се също, че ако жалбоподателят изяви желание да прекрати отношенията си с банката и да закрие личната си сметка и разплащателната сметка на „Т.А.” ЕООД, без да предоставя копие от личната си карта, искането му ще бъде удовлетворено.

Банката счита, че тази й позиция е в пълно съответствие с възприетото от ВАС разбиране, че „първоначалните необходими данни на А.П.Г., които банката е събрала и обработва, се съдържат в подаденото от него искане-договор за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на физически лица- формуляр ФК 09.99.22. Промените, съществуващи в новата му лична карта, издадена на 14.01.2011г. са отразени от А.П.Г. във Форма за актуализация на лични данни, образец ФК 09.01.76/02, съставен от него в Банката на 15.02.2011г.”

Изискването и предоставянето на личната карта за справка е нормативно установено задължение на банката и на клиента, съгласно ЗМИП, във връзка с обработката на изискуемите от този закон данни, поради което не представлява нарушение на ЗЗЛД. „Р.Б.” ЕАД не е направила копие от личната карта на жалбоподателя и в конкретния случай не е осъществила действия на обработване на личните му данни. Може да се заключи, че липсва неправомерно обработване на лични данни и не е извършено нарушение по смисъла на ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.