РЕШЕНИЕ
№СЛ-51/2016 г.
гр. София, 25.04.2017г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев на редовно заседание проведено на 22.03.2017г., обективирано в протокол №23, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. СЛ-51/12.09.2016г. подадена от Е.Б.Х. срещу В.Ц.В. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалбата е твърдението на Е.Б.Х., че „на 11.08.2016г. е изградена система за видеонаблюдение от седем броя различни по външен вид видеокамери на адрес: ****** в режим на съсобственост с В.Ц.В.“.
По отношение разположението на камерите в жалбата се отбелязва, че „три от камерите са монтирани в общи части на жилищната сграда – една на първия жилищен етаж, една в общите части – коридор, маза, една в общите части – коридор, таван, една камера е монтирана на терасата на 1 жилищен етаж, собственост на В.Ц.В. Останалите 3 камери са монтирани в дворното място, което е в режим на съсобственост“.
Жалбоподателката счита, че с извършваното видеонаблюдение са нарушени правата й по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с което е заявена молба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) за извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.
С писмо №П-7850/26.10.2016г. на КЗЛД адресирано до В.Ц.В. е изпратено заверено копие на жалба №СЛ-51/12.09.2016г. и е указан срок за представяне на становища по предмета на жалбата.
В отговор с писмо №С-899/14.11.2016г. г-жа В.Ц.В. е изразила становище по случая като е отбелязала, че с автора на сигнала са съсобственици на жилищна сграда с адрес: ******. Предоставена е информацията, че отношенията между лицата съсобственици са „много лоши поради множеството спорове свързани с вещно правни въпроси отнасящи се до усвояването на общи части от сградата, извършването на несанкционирани ремонти и преустройства в имота. В резултат на това е налице непрекъснат тормоз и настоящият сигнал също е елемент от този тормоз“. В допълнение се описва, че през 2010г. се е стигнало до физическа саморазправа при която В.Ц.В. е станала жертва на физическа агресия, упражнена от страна на жалбоподателката и дъщеря й. По-късно, през 2014г., след продължаващи многократни заплахи за саморазправа от страна на жалбоподателката е инициирано от г-жа В.Ц.В. съответно производство с жалба до органите на МВР.
Изложеното в становището заключение се свързва с мнението за упражняване на психически тормоз от страна на жалбоподателката върху г-жа В.Ц.В., както и виждането, че „административният ресурс и правомощията на КЗЛД следва да бъдат впрегнати в защита на интересите на гражданите, а не да бъдат превръщани в инструмент за натиск и използвани за разрешаването на междусъседски войни“.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение от 15.02.2017г. относно допустимостта на жалба №СЛ-51/12.09.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподател – Е.Б.Х.; ответна страна – В.Ц.В. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД от 13.01.2016г. е издадена Заповед №РД-14-43/23.02.2017г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата.
Извършената проверка е отразена в Констативен акт №КА-115/16.03.2017г.
Въз основа на горепосочените действия извършени служебно от административния орган се установява следната фактическа обстановка: „На посочения в жалбата адрес се намира двуетажна жилищна сграда с един вход, като първият етаж се обитава от ответницата В.Ц.В., а вторият от жалбоподателката Е.Б.Х. Проверяващият екип констатира, че за целите на охранителна дейност, на посочения в жалбата адрес е изградената IP-система за видеонаблюдение, състояща се от 7 (седем) броя IR-видеокамери, записващо устройство (8-канален 960H цифров видеорекордер), което се намира в жилището на ответницата и достъп до което имат единствено В.Ц.В. и нейното семейство.
Техниката е закупена от дружеството „С.” ООД съгласно предоставена Проформа фактура №**** и е инсталирана на процесния обект от Р.П. около пет месеца преди датата на проверката. На 10.11.2016г. ответницата В.Ц.В. сключва Договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №****, по силата на който същата възлага на „ВИП С.” ЕООД да извършва срещу заплащане услуги по охрана с електронни системи за сигурност (ЕСС) и мобилни патрули на нейното имущество в процесния обект. Съгласно този договор, оторизирани лица от „ВИП С.” ЕООД наблюдават отдалечено изходящия образ от видеокамерите в реално време, както и записите, съхранени във видеорекордера. При регистриране на събитие в обекта и/или алармен сигнал, от охранителното дружество предприемат съответните мерки. Констатира се също, че на 29.09.2014г., преди изграждане на системата за видеонаблюдение на обекта, синът на ответницата – Р.П. сключва Договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №****., по силата на който същият възлага на „3.С.С.” ЕАД да извършва срещу възнаграждение дейности по охрана с електронни системи за сигурност (ЕСС, технически средства) и мобилни патрули на имущество на възложителя в процесния обект.
Проверяващият екип установи, че системата от 7 (седем) броя видеокамери и записващо устройство са свързани във вътрешна мрежа, като системата позволява отдалечен достъп до изходящия образ от видеокамерите и записите на рекордера, посредством уеб приложение и идентификация чрез потребителско име и парола. След извършен оглед по време на проверката, локално – чрез свързване на видеодисплей към рекордера, на изходящия образ от видеокамерите се констатира, че те са с висока резолюция, позволяват идентификация на лица и разполагат с инфрачервени осветители, позволяващи и нощно наблюдение. Установи се, че обхватът на видеозаснемането е както следва: четири от камерите заснемат различни части около сградата и съответните общи площи от прилежащия двор на процесния имот; следващите три камери заснемат общи части в избено помещение, таван, стълбищната площадка на първия етаж, както и стълбището, водещо към партерния и втория етаж на сградата. Посредством записващото устройство – цифров видеорекордер, системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от около 3 месеца, след което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване.
На видни места на входа на къщата, както и в двора на имота са поставени информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение.
За документиране на резултатите от проверката и установеното наличие на система за видеонаблюдение се снеха графични изображения (снимки) и се предадоха относими документи, описани в приемо-предавателен протокол и приложени към настоящия Констативен акт.
Проверяващият екип констатира, че към момента на извършената проверка на посочения от жалбоподателя адрес, има изградена и функционираща система за видеонаблюдение, достъп до която има ответницата В.Ц.В., семейството ѝ, както и служители на охранителното дружество „ВИП С.” ЕООД“.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните, мотивират приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл е разглеждането на регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката от ответната страна, извършваща видеонаблюдение като физическо лице.
Предвид конкретната фактическа обстановка касаеща собствеността на имота, а именно: съсобственост на сградата и дворното място между Е.Б.Х. в качеството й на жалбоподател и В.Ц.В. в качеството й на ответна страна се приема относимостта на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения, като цяло, и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност е все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Вследствие изложеното твърдението на жалбоподателката за липса на изразено от нейна страна съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1 – т.7 от ЗЗЛД.
В административното производство безспорно се установи, че сградата, в която са монтирани камерите за видеонаблюдение е в режим на съсобственост между страните в производството. Извършваното видеонаблюдение не обхваща територия извън съсобствената сграда – като тревни площи, улици и други обществени пространства, а видеонаблюдението е във вътрешната част на сградата и общото дворно място.
В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на жалбоподателката имат преимущество пред интересите на ответната страна.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег. №СЛ-51/12.09.2016г. подадена Е.Б.Х. срещу В.Ц.В. с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на жалбоподателката пред тези на г-жа Е.Б.Х. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
