Решение по жалба с рег. № П-911/ 18.02.2014г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 14.05.2014г. (Протокол №18), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№П-911/ 18.02.2014г. от Ц.Н.Р. срещу „Б.М.Е.Б.”ЕАД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят твърди за повторно извършена злоупотреба с личните му данни от страна на „Б.М.Е.Б.”ЕАД. Посочва, че независимо от факта, че Комисията за защита на личните данни се е произнесла с Решение №3499/2011г. от 17.06.2013г., както и с Решение №П4707/2013г. от 30.10.2013г. относно неправомерното предоставяне на личните му данни от оператора на трети лица, твърди, че без знанието и съгласието му дружеството е предоставило неговите лични данни на трета фирма за събиране на вземания- „Ф.И.”ЕАД. От посоченото дружество освен по телефона е обезпокояван и с писмена покана за наличие на задължение към „Б.М.Е.Б.”ЕАД. Г-н Ц.Н.Р. счита действията на „Б.М.Е.Б.”ЕАД за грубо нарушение на правата му по Закона за защита на личните данни. Като аргумент се позовава и на Решение №2386 от 19.02.2013г. на Върховния административен съд, влязло в законна сила, с което решаващият съдебен състав приема неподписването на промените в Общите условия на дружеството за липса на съгласие на физическото лице данните му да бъдат предоставяни на трети лица. Ц.Н.Р. моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме съответни действия по случая.

Към жалбата е приложено копие на Покана за незабавно плащане от 14.02.2014г. от „Ф.И.”ЕАД.

С писма с изх.№П-1279/07.03.2014г. и №П-1278/07.03.2014г. на Председателя на КЗЛД, от Ц.Н.Р. е изискано да потвърди жалбата, като уточни нейното съдържание, да посочи дата, както и да приложи други относими към случая доказателства (ако разполага с такива).

В отговор, с писмо с вх.№П-1298/07.03.2014г. г-н Ц.Н.Р. потвърждава жалбата си срещу „Б.М.Е.Б.”ЕАД.

Жалбата, подадена от Ц.Н.Р. срещу „Б.М.Е.Б.”ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Б.М.Е.Б.”ЕАД и „Ф.И.”ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „Б.М.Е.Б.”ЕАД е издадено Удостоверение №297820. Заявени са три регистъра: „Клиенти”, „Персонал” и „Трудови злополуки”. На „Ф.И.”ЕАД е издадено Удостоверение №54321. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 26.03.2014г. (Протокол №8), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 14.05.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Ц.Н.Р., ответна страна- „Б.М.Е.Б.”ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна- „Ф.И.”ЕАД.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П-1280/07.03.2014г. и №П-1281/07.03.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК съответно дружествата „Б.М.Е.Б.”ЕАД и „Ф.И.”ЕАД са уведомени за откритото в КЗЛД административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано в срок да предоставят становища, както и относими доказателства към жалбата.

От „Б.М.Е.Б.”ЕАД е депозирано становище с вх.№С-119/19.03.2014г., в което се сочи, че г-н Ц.Н.Р. е абонат на оператора по договор от 30.11.2001г. за аналогова телевизия и на 30.06.2008г. е сключил допълнително споразумение с „Е.К.М.Б.” ЕООД (преобразувано в „Б.М.Е.Б.”ЕАД) за предоставяне на цифрова телевизия. Твърди се, че съгласно чл.2.4 от действащите към момента на подписване на споразумението Общи условия за взаимоотношенията с крайните потребители, жалбоподателят е изразил съгласие личните му данни да се обработват от оператора, както и да се използват за целите изрично посочени в тези условия. От „Б.М.Е.Б.”ЕАД се твърди, че жалбоподателят е заплащал до 28.02.2011г. след което е преустановил, въпреки, че е получавал договорената услуга. Поради постъпила на 11.04.2011г. жалба от Ц.Н.Р., на 11.05.2011г. договорът, както и предоставянето на услуги са прекратени. След преизчисляване на дължимите суми е калкулирано крайно задължение на г-н Ц.Н.Р. в размер 62.93лв. за кабелна телевизия за периода от 01.03.2011г. до 11.05.2011г. и за цифрова телевизия за месец март 2011г. Поради неплащане, на основание- договор за извънсъдебно събиране на вземания, личните му данни са предоставени на „Ф.И.”ЕАД. От „Б.М.Е.Б.”ЕАД се счита, че в конкретния случай са налице условия за допустимост за обработване на личните данни на Ц.Н.Р., съдържащи се в чл.4, ал.1, т.1, т.3 и т.7 от ЗЗЛД.

Към становището са приложени заверени копия на: Допълнително споразумение от 30.06.2008г.;Договор за извънсъдебно събиране на вземания от 29.07.2013г.; Общи условия за взаимоотношенията с крайните потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от „Б.М.Е.Б.”ЕАД; разпечатка от билдинг-системата на оператора и Пълномощно на Я.З.

С писмо с вх.№С-120/20.03.2014г. от „Ф.И.”ЕАД е получено становище, в което се посочва, че дружеството е сключило договор с „Б.М.Е.Б.”ЕАД за събиране на вземания от абонати на оператора. За целта, възложителят предоставя в електронен формат списък, съдържащ имена на длъжници, размер на задълженията и основанието за възникването им, в т.ч. и данните на Ц.Н.Р. Посочва се, че в изпълнение на договорните задължения, от „Ф.И.”ЕАД се предприемат съответни действия – разговори по телефона с длъжниците на оператора и/или изпращане на покани за доброволно плащане, които съдържат информация за размера на дължимата сума и срока за плащането ѝ. Посочени са и законовите възможности за събиране на задължения при отказ същите да бъдат доброволно заплатени.

Към писмото са приложени заверени копия на: Договор за извънсъдебно събиране на вземания от 29.07.2013г. и пълномощно на юрк.Г.Р.Д.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 14.05.2014г. (Протокол №18), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител. За „Б.М.Е.Б.”ЕАД се явява юрк.Я.З. с пълномощно по преписката. За заинтересованата страна- „Ф.И.”ЕАД се явява юрк.Г.Р.Д. с нотариално заверено пълномощно от 08.01.2014г. Юрк.Я.З. посочва, че дружеството, което представлява, обработва личните данни на жалбоподателя, за да защити свои интереси- условие за допустимост, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, поради което счита жалбата за неоснователна. Юрк.Г.Р.Д. счита жалбата за неоснователна по аргументи, изложени в становището, депозирано от „Ф.И.”ЕАД.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им на трети лица. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, „предоставяне” е вид обработване на лични данни.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни. Не е спорно обстоятелството, че между жалбоподателя и „Б.М.Е.Б.”ЕАД е налице валидно правоотношение, прекратено на 11.05.2011г., отразено в билдинг-системата на оператора на 20.05.2011г. Следователно е налице изричното съгласие на г-н Ц.Н.Р. по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД дружеството да обработва личните му данни. Жалбоподателят е предоставил доброволно личните си данни с оглед сключения между страните договор за предоставяне на кабелна и цифрова телевизия.

Видно от приложената към становище с вх.№С-119/19.03.2014г. разпечатка от билдинг-системата Информация за абонат, лицето Ц.Н.Р. има задължения по Договор №6509/30.11.2001г. за кабелна телевизия, Договор №6509-1/30.06.2008г. за цифрова телевизия и договор №6509-1/30.06.2008г. за услугата MAX PACK, които договори обаче не са предоставени. На ответната страна в настоящото административно производство- „Б.М.Е.Б.”ЕАД изрично с писмо с изх.№П-1280/07.03.2014г. на Председателя на КЗЛД е изискано да представи заверени копия на прекратени и настоящи договори, сключени с жалбоподателя, както и други относими доказателства, относно наличието на условие за допустимост за обработване на личните данни на г-н Ц.Н.Р. чрез предоставянето им на трети лица. Предоставена е възможност за изразяване на становище, както и запознаване с материалите по административната преписка, но изисканите доказателства не са депозирани.

Договорите с „Б.М.Е.Б.”ЕАД за предоставяне на услуги са договори при общи условия. С подписването на индивидуалния договор абонатът се счита информиран, че е запознат с Общите условия на оператора и е съгласен с тях. В хода на административното производство пред КЗЛД от „Б.М.Е.Б.”ЕАД не са ангажирани доказателства и администраторът на лични данни не доказа факта, че действащите Общи условия към момента на подписването на индивидуалния договор съдържат клауза за декларирано съгласие на жалбоподателя личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица, в т.ч. и на фирми за събиране на вземания. На общодостъпната интернет-страница на дружеството са публикувани Общи условия, но същите са неотносими към настоящия спор, предвид възможните им последващи промени и клаузи, едностранно установени от оператора. Настоящите Общи условия не са били предмет на индивидуално разискване и евентуално одобрение между страните. Релевантните за настоящия спор са клаузите, съдържащи се в Общите условия на оператора към момента на подписването на индивидуалния договор, каквито в настоящото административно производство не са депозирани. Администраторът на лични данни носи тежестта на доказване, че субектът на данните е дал съгласието си личните му данни да бъдат обработвани за определени цели, извън договорните правоотношения, което не е сторено.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай „Ф.И.”ЕАД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „Б.М.Е.Б.”ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че „Ф.И.”ЕАД ползва (употребява) личните данни на абонати на оператора, имащи качеството длъжници с цел събирането на техни просрочени задължения. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни.

На правно основание- Договор за извънсъдебно събиране на вземания от 29.07.2013г., „Б.М.Е.Б.”ЕАД възлага на „Ф.И.”ЕАД събиране на вземането от Ц.Н.Р. С цитирания договор не се прехвърлят вземанията на оператора, а срещу договорено възнаграждение фирмата за събиране на вземания предприема действия по събирането на дължими неизплатени суми. Личните данни на жалбоподателя са предоставени от „Б.М.Е.Б.”ЕАД на „Ф.И.”ЕАД и в изпълнение на договорните си задължения, фирмата за събиране на вземания предприема извънсъдебни действия по събиране на задължението на г-н Ц.Н.Р., като му изпраща Покана за незабавно плащане от 14.02.2014г. Следователно за „Ф.И.”ЕАД е налице условие за допустимост, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, предвид на което жалбата в тази част е неоснователна.

В хода на административното производство безспорно е установено, че „Б.М.Е.Б.”ЕАД е предоставило личните данни на г-н Ц.Н.Р. на „Ф.И.”ЕАД за извънсъдебно събиране на парични задължения. От събраните в хода на административното производство доказателства обаче не е установено, че е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на г-н Ц.Н.Р., изразяващо се в предоставянето им на трети лица. Не са приложени доказателства за наличие на изрично съгласие, по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД личните данни на Ц.Н.Р. да бъдат предоставяни на фирми за събиране на вземания. „Б.М.Е.Б.”ЕАД в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД е задължен да обработва лични данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка. От анализа на приложените писмени доказателства и становища по жалбата е видно, че „Б.М.Е.Б.”ЕАД обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД свързаните с жалбоподателя лични данни без наличие на валидно правно основание фирмата да ги предоставя на трети лица, поради което обработване на личните данни на Ц.Н.Р. чрез предоставянето им на „Ф.И.”ЕАД е недопустимо. Обработването на личните данни на Ц.Н.Р. е неправомерно и с тези действия администраторът на лични данни- „Б.М.Е.Б.”ЕАД е нарушил императивна разпоредба, съдържаща се в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, като е предоставил личните данни на жалбоподателя на фирмата за събиране на вземания.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, анализирайки представените писмени доказателства и становища в тяхната съвкупност, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.

При определяне на размера на наложеното с настоящото решение административно наказание на „Б.М.Е.Б.”ЕАД, Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които то засяга. Комисията отчете факта, че нарушението на разпоредбите на ЗЗЛД не е първо за „Б.М.Е.Б.”ЕАД, факта, че с неправомерното обработване на лични данни са нарушени правата по ЗЗЛД на едно физическо лице, както и обстоятелството, че при констатиране на нарушението не са взети мерки за отстраняването му.

Водена от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни на адрес: гр.София- 1592, бул.“Проф. Цветан Лазаров” №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.