Решение по жалба с рег. № П-5484/28.08.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 04.02.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№П-5484/28.08.2014г., подадена от Г.К.В.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Г.К.В., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „К.Б.М.“ ЕАД, чрез действия по предоставянето им без знанието и съгласието му на „К.Б.“ ЕООД, „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

Жалбоподателят информира, че в качеството си на страна по сключен с „К.Б.М.“ ЕАД договор за мобилни услуги от дата 11.09.2009г., е предоставил доброволно личните си данни на дружеството за целите на договора, като e запознат с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните му данни. В допълнение сочи, че в началото на 2011г. между страните по договора възникнал спор, предизвикан от форсмажорни обстоятелства, за който спор е образувано досъдебно производство №443/2011г., по описа на РУ на МВР– гр. Бургас. Жалбоподателят сочи, че опитите му да реши спора си с дружеството не дали резултат и твърди, че без негово съгласие „К.Б.М.“ ЕАД е предоставило личните му данни на „К.Б.“ ЕООД, „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

Жалбоподателят моли Комисията да извърши проверка по случая.

Към жалбата са приложени: разпечатка от Търговския регистър относно „К.Б.М.“ЕАД; заверено копие на договор за мобилни услуги, сключен на 11.10.2009г. между жалбоподателя и „К.Б.М.“ ЕАД, ведно с приложени към същия Общи условия; копие от постановление за спиране на досъдебно производство на Районна прокуратура (РП)– Бургас, с дата 28.07.2011г.; заверено копие на заявление с дата 27.02.2012г., подадено от жалбоподателя до Помирителна комисия– гр. Бургас; заверено копие на писмо с дата 16.01.2012г. на „К.Б.“ ЕООД, адресирано до жалбоподателя; заверено копие на първа страница от договор за цесия, сключен на 25.03.2014г. между „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, до жалбоподателя е изпратено писмо с указания да уточни жалбата си, като посочи кога и как е установил, че „К.Б.М.“ ЕАД е предоставило личните му данни на трети лица.

В отговор г-н Г.К.В. информира, че от съдържанието на получено в началото на 2012г. писмо от „К.Б.“ ЕООД установил, че личните му данни са предоставени на дружеството от „К.Б.М.“ ЕАД. Твърди, че по повод заповедно производство и заведено срещу него гражданско дело от август 2014г. установил, че личните му данни са предоставени на „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

От „К.Б.М.“ ЕАД, „К.Б.“ ЕООД, „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД са изискани писмени становища и представяне на относими доказателства.

В отговор от „К.Б.М.“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на подадената от г-н Г.К.В. жалба. От дружеството твърдят, че жалбоподателят е страна по сключен с дружеството договор за мобилни услуги от дата 11.10.2009г., по повод на който има ликвидни и изискуеми задължения към дружеството в размер на 344, 87лв. (триста четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) за ползвани по договора услуги в периода 20.04.2011г.– 19.06.2011г. Информират, че въз основа на сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД договор за събиране на вземания, на 29.09.2011г. дружеството е възложило на „К.Б.“ ЕАД събиране на задължението на г-н Г.К.В. От дружеството допълват, че на 17.12.2012г. задължението на г-н Г.К.В. е цедирано на „И.Ф.“ ООД, въз основа на сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД договор за цесия.

Към становището е приложено заверено копие на: договор за мобилни услуги, сключен на 11.10.2009г. между жалбоподателя и „К.Б.М.“ ЕАД, ведно с приложени Общи условия; извлечение от сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.П.“ ООД договор за събиране на вземания от дата 30.07.2009г.;извлечение от сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД договор за събиране на вземания от дата 01.09.2009г.; извлечение от договор за цесия, сключен на 17.12.2012г. между „К.Б.М.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД; фактури №7161130400, №7162430850 и №716504096, по описа на „К.Б.М.“ ЕАД; пълномощни.

От страна на „С.Г.Г.П.” ООД е ангажирано писмено становище за недопустимост на образуваното административно производство, с оглед което молят Комисията „да прекрати производството като неподведомствено на КЗЛД“.

От дружеството информират, че г-н Г.К.В. е страна по сключен с „К.Б.М.“ ЕАД договор за мобилни услуги от дата 11.10.2009г. и допълват, че на основание сключен договор за цесия на 17.12.2012г. вземането на мобилния оператор спрямо жалбоподателя е прехвърлено на „И.Ф.“ ООД. Твърдят, че в последствие на 25.03.2014г. задължението на жалбоподателя е прехвърлено от „И.Ф.“ ООД на „С.Г.Г.П.“ ООД, на база сключен между дружествата договор за цесия и от страна на „С.Г.Г.П.“ ООД са предприети действия по събиране на задължението, а именно дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.К.В., по повод което е образувано ч.гр.д. №3667/2014г., по описа на РС– Бургас, а след подадено от жалбоподателя възражение дружеството е предявило установителен иск срещу него и е образувано гр. дело №4987/2014г. по описа на РС– Бургас.

Към становището е приложено: заверено копие на договор за мобилни услуги, сключен на 11.10.2009г. между жалбоподателя и „К.Б.М.“ ЕАД, ведно с приложени към него Общи условия; фактури №7161130400, №7162430850 и №716504096, по описа на „К.Б.М.“ ЕАД за задължения по договора; договор за цесия, сключен на 17.12.2012г. между „К.Б.М.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД; удостоверение №619/01.07.2014г., по описа на „К.Б.М.“ ЕАД; извлечение от договор за цесия, сключен на 25.03.2014г. между „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД, ведно с извлечение от Приложение 1 към договора; заявление за издаване на заповед за изпълнение; съобщение от Районен съд– Бургас до „С.Г.Г.П.“ ООД; уведомление за цесия; екранни разпечатки от водена по електронен път кореспонденция по жалбата между жалбоподателя и „С.Г.Г.П.“ ООД; пълномощни.

От страна на „К.Б.“ ЕООД е ангажирано писмено становище за неоснователност на жалбата. От дружеството твърдят, че не обработват лични данни на жалбоподателя в качеството му на физическо лице. Информират, че обработват лични данни на жалбоподателя в качеството му на управител на търговско дружество „“ ЕООД, по повод задължения на последното към „К.Б.М.“ ЕАД. Сочат, че съгласно договор за събиране на вземания, сключен между „К.Б.“ ЕООД и „К.Б.М.“ ЕАД, на 18.06.2014г. дружеството е изпратило до Г.К.В., в качеството му на управител на„И.К.Ч.Ф.“ ЕООД, уведомление за задълженията на представляваното от него дружество към „К.Б.М.“ ЕАД. Допълват, че писмото е изпратено на адреса посочен в Търговския регистър като седалище и адрес на дружеството, а именно *****.

Към становището е приложено копие на: извлечение от договор за събиране на вземания, сключен на 10.06.2002г. между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД, ведно с анекс №1, 2, 3, и 4 към него; извлечение от договор за събиране на вземания сключен, на 01.09.2010г. между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД; уведомление от „К.Б.“ ЕООД до „И.К.Ч.Ф.“ ООД; извадка от Търговския регистър относно „И.К.Ч.Ф.“ ООД; пълномощно.

От страна на „И.Ф.“ ООД е ангажирано писмено становище. Процесуалният представител на дружеството моли Комисията да прекрати производството по отношение на „И.Ф.“ ООД, като недопустимо с аргумент, че конституирането на дружеството, като страна в производството, „е неправилно и без основание“. Адв.Т. твърди, че на 17.12.2012г. „К.Б.М.“ ЕАД е цедирало на „И.Ф.“ ООД вземането си спрямо г-н Г.К.В., произтичащо от сключен между мобилния оператор и жалбоподателя договор за мобилни услуги с дата 11.10.2009г. Твърди, че отношенията между дружествата са уредени с договор за цесия от 17.12.2012г. В становището е посочено, че на 25.03.2014г. „И.Ф.“ ООД е цедирало на „С.Г.Г.П.“ ООД вземането си спрямо г-н Г.К.В. и след тази дата „И.Ф.“ ООД не обработват лични данни на жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че на „С.Г.Г.П.“ ООД са представени всички документи касаещи цедираното вземане. В допълнение адв.Т. твърди, че г-н Г.К.В. е уведомен за прехвърляне на задължението му.

Към становището е приложено копие на: договор за цесия от 17.12.2012г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД; удостоверение №619/01.07.2014г.; договор за цесия от 25.03.2014г., сключен между „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД; извлечение от приложение №1 от договора за цесия от 25.03.2014г.; уведомление за цесия; пълномощни.

От направена на 19.11.2014г. служебна справка в Търговския регистър се установи, че от 28.10.2014г. има промяна в името на търговско дружество „К.Б.М.“ ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***** и същото е с ново наименование „Т.Б.“ ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№П-5484/28.08.2014г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Комисията приема жалбата за процесуално недопустима– просрочена в частта й относно изложените от жалбоподателя твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „К.Б.М.“ ЕАД чрез действия по предоставянето им на „К.Б.“ ЕООД във връзка със събиране на задълженията му към мобилния оператор по повод договор за мобилни услуги, сключен на 11.10.2009г.

От събраните по административната преписка доказателства и в частност от изложените от жалбоподателя твърдения се установи безспорно, че личните данни на жалбоподателя са предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД на „К.Б.“ ЕООД за целите на събиране на ликвидни и изискуеми задълженията на г-н Г.К.В. към мобилния оператор, същите в размер на 344, 87лв., произтичащи от договор за мобилни услуги сключен на 11.10.2009г. Личните данни на жалбоподателя са предоставени на „К.Б.“ ЕООД на 29.09.2011г., а отношенията между дружествата са уредени в съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД, а именно по силата на сключен между дружествата договор за събиране на задължения от неизрядни абонати на мобилния оператор.

Видно от съдържанието на представено от жалбоподателя писмо– уведомление с дата 16.01.2012г., изхождащо от „К.Б.“ ЕООД и адресирано до него, и видно от твърденията на жалбоподателя, изложени в писмо рег.№П-5989/23.09.2014г. по описа на КЗЛД е, че същият е знаел още „в началото на 2012г.“, че личните му данни са предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД на „К.Б.“ ЕООД за целите на събиране на задължението му към мобилния оператор в размер на 344, 87лв.

С оглед факта, че още към 2012г. г-н Г.К.В. е знаел, че мобилният оператор е предоставил личните му данни на „К.Б.“ ЕООД и съобразно с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД се налага извода, че към 28.08.2014г., момента на депозиране на жалбата на г-н Г.К.В. в КЗЛД, е изтекъл едногодишния срок от узнаване на нарушението, с оглед което жалбата в тази й част е просрочена, следователно недопустима за разглеждане по същество.

Комисията приема за допустима жалбата в останалата й част, а именно относно твърденията на жалбоподателя, че без негово знание и съгласие и в нарушение на ЗЗЛД личните му данни са предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД на „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД. Видно от събраните по административната преписка доказателства, жалбоподателят е узнал за предоставянето на личните му данни през 2014г., следователно жалбата в тази й част е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет обработване на личните данни на жалбоподателя, чрез действия по предоставянето им от „К.Б.М.“ ЕАД на „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Комисията не споделя изложените от процесуалният представител на „С.Г.Г.П.“ ООД твърдения за недопустимост на жалбата и аргументи в насока, че изложените в жалбата оплаквания по съществото си представляват спор с гражданско-правен характер, който е подведомствен на общите граждански съдилища, а не на КЗЛД. Видно от съдържанието на жалбата е, че предмет на същата е обработването на лични данни на жалбоподателя чрез действия по предоставянето им от „К.Б.М.“ ЕАД на трети лица без знанието и съгласието на жалбоподателя. В тази връзка и съобразно с волята на законодателя (чл. 1, ал.1 от ЗЗЛД), ЗЗЛД е законът който урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, а в особената юрисдикция на КЗЛД е осъществяването на защитата на физическите лица при обработване на личните им данни и контрола по спазване на ЗЗЛД (чл. 6, ал.1 от ЗЗЛД). С оглед горното и факта, че жалбата е насочена срещу неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя се налага извода, че същата е от компетентността на Комисията.

Комисията счита, че не са налице предпоставките на чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на образуваното административно производство. Съгласно нормата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административният орган спира административното производство, при наличието образувано друго съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

В конкретния случай повдигнатия между „С.Г.Г.П.“ ООД и г-н Г.К.В. граждански-правен спор и образуваното по случая гражданско дело №4987/2014г., по описа на Районен съд– Бургас, не са преюдициални по отношение на образувано пред КЗЛД производство, с оглед което не са налице предпоставки за спиране на образуваното административно производство

С оглед гореизложеното, на проведено на 26.11.2014г. заседание на Комисията за защита на личните данни, жалбата е приета за частично допустима. Процесуално недопустима- просрочена по отношение на изложените от жалбоподателя твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „К.Б.М.“ ЕАД, чрез действия по предоставянето им на „К.Б.“ ЕООД и допустима в останалата й част– по отношение на твърденията на г-н Г.К.В., че без негово знание и съгласие и в нарушение на ЗЗЛД личните му данни са предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД на „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД. Като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател– Г.К.В., ответна страна– „Т.Б.“ ЕАД и заинтересовани страни– „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД.

На проведено на 04.02.2015г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Страните- редовно уведомени– не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№П-5484/ 28.08.2014г. е основателна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че жалбоподателят е страна по сключен на 11.10.2009г. договор за услуги с „К.Б.М.“ ЕАД/ „Т.Б.“ ЕАД, във връзка с който има ликвидни и изискуеми задължения към дружеството в размер на 344, 87лв. (триста четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), в това число неплатени задължения по договора и неустойка за предсрочното му прекратяване, отразени във фактури №7161130400, №7162430850 и №716504096, по описа на „К.Б.М.“ ЕАД.

Безспорно е, че на 17.12.2012г. мобилният оператор е предоставил личните данни на жалбоподателя на „И.Ф.“ ООД, във връзка със сключен между дружествата договор за цесия от дата 17.12.2012г., по силата на който вземането на „К.Б.М.“ ЕАД спрямо г-н Г.К.В. е цедирано на „И.Ф.“ ООД. На 25.03.2014г. „И.Ф.“ ООД е цедирало вземането си спрямо г-н Г.К.В. на „С.Г.Г.П.“ ООД и е предоставило на последното личните данни на жалбоподателя и всички документи касаещи вземането.

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД предоставянето на лични данни е действие по обработването им и като такова следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД.

Комисията счита, че обработването на личните данни на жалбоподателя, чрез действия по предоставянето им от „Т.Б.“ ЕАД на „И.Ф.“ ООД е незаконосъобразно, без наличие на посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки за допустимост на обработването. Липсва съгласието- свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено волеизявление по смисъла на §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, на жалбоподателя за предоставяне на личните му данни от мобилния оператор на „И.Ф.“ ООД. В тази връзка Комисиятасчита, че мобилният оператор неправомерно е предоставил личните данни на жалбоподателя на „И.Ф.“ ООД, с оглед което споделя и намира за основателни твърденията на жалбоподателя в тази насока.

Видно от представените доказателства е, че с подписване на индивидуалния договор, сключен с мобилния оператор, жалбоподателят декларира, че е предоставил доброволно личните си данни, както и че е запознат и приема Общите условия, копие от който е получил. В договора липсва клауза за съгласие за предоставяне на личните данни на абоната на трети лица, такава клауза липсва и в приложените към преписката Общи условия. Видно от съдържанието на последните „информацията, предоставена на Г. по повод изпълнението на индивидуалния договор, отнасяща се до потребителя и съдържаща се в базата данни на Г., не се предоставя на трети лица, освен с изричното съгласие на потребителя“, каквото в случая липсва, „и/или в предвидените в Общите условия случаи“. Съгласно Общите условия потребителят се съгласява Г. да предоставя данните му на свързани лица по смисъла на Търговския закон във връзка със събиране на дължими от потребителя суми.

В конкретния случай личните данни на жалбоподателя са предоставени от мобилния оператор на „И.Ф.“ ООД и с оглед факта, че дружества не са свързани лица по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в Допълнителните разпоредби на Търговския закон, се налага извода че данни са предоставени на „И.Ф.“ ООД без съгласието на потребителя г-н Г.К.В.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че „И.Ф.“ ООД е предоставило личните данни на жалбоподателя на „С.Г.Г.П.“ ООД

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че личните данни на жалбоподателя, в качеството му на страна по сключен с мобилния оператор договор за мобилни услуги, са предоставени от администратора на лични данни- „И.Ф.“ ООД на „С.Г.Г.П.“ ООД във връзка със сключен между дружествата договор за цесия. Комисията счита, че обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на „И.Ф.“ ООД е незаконосъобразно, без да е налице нито една от хипотезите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Същото не е съобразено с изискванията за допустимост на обработването на лични данни, обективирани в цитираната разпоредба, и е извършено без изразено от жалбоподателя съгласие дружеството да предоставя личните му данни на трети лица във връзка със задълженията му по сключен с мобилния оператор договор за мобилни услуги.

В тази връзка Комисията приема, че личните данни на жалбоподателя са обработени от „И.Ф.“ ООД в нарушение на изискванията на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, съгласно които обработването на лични данни е допустимо при наличие на някое от изброените в разпоредбата условия, които в случая не са налице. В нарушение на чл.4, ал.1, т.1, 4, 5, 6 и 7 от ЗЗЛД обработването не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, както и за реализиране на законните интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет. Не е налице и хипотезата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД тъй като липсва дадено от жалбоподателя съгласие „И.Ф.“ ООД да предоставя личните му данни на трети лица. С оглед обстоятелството, че физическото лице, чийто данни са обработени, няма сключен договор с „И.Ф.“ ООД не е изпълнено и условието на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД и обработването не е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна.

Обстоятелството, че личните данни на г-н Г.К.В. са предоставени от „И.Ф.“ ООД на „С.Г.Г.П.“ ООД въз основа на сключен между дружествата договор за цесия не обосновава законосъобразност на обработването, тъй като за „И.Ф.“ ООД не са налице основания за предоставяне на данните на г-н Г.К.В. за обработване на друг администратор на лични данни. Да се приеме обратното, а именно, че всеки администратор на лични данни би могъл да ги предостави без основание на друг за обработване, би означавало да се осигури достъп на практически неограничен кръг лица до личните данни на абонатите на мобилни услуги, което противоречи с целта на ЗЗЛД.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че личните данни на жалбоподателя се обработват, в хипотезата на съхранение и употреба, от „С.Г.Г.П.“ ООД във връзка със сключен между жалбоподателя и мобилния оператор– „К.Б.М.“ ЕАД договор за мобилни услуги. С оглед обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията счита, че обработването е незаконосъобразно, същото не е съобразено с изискванията за допустимост на обработването на лични данни, обективирани в цитираната разпоредба, и е извършено без изразено от жалбоподателя съгласие дружеството да обработва личните му данни във връзка със задълженията му по сключен с „К.Б.М.“ ЕАД договор за мобилни услуги.

С оглед обстоятелството, че обработваните от „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД лични данни на жалбоподателя не са получени лично от него, за дружествата е налице задължение по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД да предоставят на г-н Г.К.В. посочената в цитираната разпоредба информация.

Законодателят е вменил в задължение на администраторите на лични данни или на техните представители, в случаите когато обработват лични данни на физическо лице и същите не са получени от лицето, да го уведомят за: данните, които идентифицират администратора; целите на обработване на личните данни; категориите лични данни, отнасящи се до лицето; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.

В конкретния случай и с оглед събраните по административната преписка доказателства се налага извода, че „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД не са предоставили на жалбоподателя в пълен обем информацията, посочена в цитираната разпоредба, която безспорно дължат на г-н Г.К.В., тъй като обработват личните му данни, които не са получени от него, а са предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД на „И.Ф.“ ООД и от „И.Ф.“ ООД на „С.Г.Г.П.“ ООД.

Дружествата не са ангажирали доказателства, от които безспорно може да се установи, че са изпълнили задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД. Представеното уведомление за цесия не съдържа в пълен обем информацията по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД, с оглед което Комисията приема, че няма характера на уведомление по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

Комисията счита, че в случая не са налице хипотезите на чл.20, ал.3 от ЗЗЛД за освобождаване на „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД от задължението им да предоставят на г-н Г.К.В. информацията по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и с оглед разпределение на доказателствената тежест в процеса и събраните доказателства счита, че дружествата са нарушили разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и не са изпълнили вмененото им с нея задължение.

В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираните нарушения налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно и мерките са неприложими в случая, и в тази връзка налага на „Т.Б.“ ЕАД, „И.Ф.“ ООД и „С.Г.Г.П.“ ООД административни наказания за нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, като счита, че същите ще имат възпитателно въздействие и ще допринесат за спазване от страна на дружествата на установения правен ред.

При определяне размера на административните наказания Комисията съобрази целта на наказанието, което следва даима възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администраторите на лични данни, допуснали нарушението. Поради това счита, че размера на административните наказания следва да бъде около минимума, предвиден в закона за съответното нарушение.

Водима от горното, Комисията за защита на личните данни,

1. На основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка чл.38, ал.1 от ЗЗЛД обявява жалба рег.№П-5484/28.08.2014г. за процесуално недопустима– просрочена в частта й относно изложените от жалбоподателя твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „К.Б.М.“ ЕАД чрез действия по предоставянето им на „К.Б.“ ЕООД и прекратява образуваното административно производство, по отношение на тази част от жалбата, поради просрочие.

2. Обявява жалбата за основателна по отношение на „Т.Б.“ ЕАД и на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 21000лв. (двадесет и една хиляди лева) за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

3. Обявява жалбата за основателна по отношение на „И.Ф.“ ООД и на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на „И.Ф.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 12000лв. (дванадесет хиляди лева) за обработване на личните данни на жалбоподателя в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

4. На основание чл.42, ал.3 от ЗЗЛД налага на „И.Ф.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 7000лв. (седем хиляди лева) за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

5. Обявява жалбата за основателна по отношение на „С.Г.Г.П.“ ООД и на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на „С.Г.Г.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 12000лв. (дванадесет хиляди лева) за обработване на личните данни на жалбоподателя в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

6. На основание чл.42, ал.3 от ЗЗЛД налага на „С.Г.Г.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 7000лв. (седем хиляди лева) за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр.София, бул.„Проф. Цветан Лазаров" №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721