Решение по жалба с рег. № П-3489/ 09.06.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 03.09.2014г. (Протокол №33), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№П-3489/ 09.06.2014г. от С.П.С. срещу Община Г.

От Районна прокуратура– гр. К. до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е препратена по компетентност жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателят счита, че срещу него и семейството му е извършено нарушение на законодателството от лицето С.К.– служител от отдел Административно обслужване към Община Г. Г-н С.П.С. твърди, че посоченият служител е „използвал единните граждански номера на неговите непълнолетни лица за користни цели”, поради което моли на С.К. да бъде потърсена административна или наказателна отговорност. С Постановление от 05.06.2014г. Районна прокуратура– гр. К. отказва да образува досъдебно производство по жалбата на С.С., поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Жалбата, подадена от С.П.С. срещу Община Г., е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава Община Г. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че Община Г. е вписана в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с идентификационен номер 1117. Заявени са 22 регистъра.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 16.07.2014г. (Протокол №28), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 03.09.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя С.П.С. и ответна страна Община Г. в качеството ѝ на администратор на лични данни.

С писмо, изх.№П-3726/17.06.2014г. на Председателя на КЗЛД, жалбоподателят е уведомен за откритото в КЗЛД административно производство. На г-н С.П.С. е посочено приложното поле на Закона за защита наличните данни по отношение действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и за правомощията на КЗЛД. Уведомен е за правните възможности и мерки, които следва да предприеме ако счита, че правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са нарушени и личните му данни са обработени незаконосъобразно. Обяснен е реда за подаване и разглеждане от КЗЛД на искания на физически лица във връзка с нарушени техни права по Закона за защита на личните данни. В случай, че поддържа жалбата си, с оглед определяне на нейната допустимост, от С.П.С. е изискано да я потвърди, като подпише съдържанието ѝ и да уточни срещу кого е насочена жалбата– срещу С.К. в качеството ѝ на физическото лице или на служител от Община Г. В случай, че е сезирал и други органи по настоящия повод, изискани са входящите номера на жалбите.

В отговор, с писмо, вх.№П-3936/26.06.2014г., г-н С.П.С. потвърждава жалбата си. Уточнява, че служителката на Община Г. – С.К. е предоставила на Р.П.С. Удостоверение №17/17.06.2013г., съдържащо както неговите, така и на семейството му лични данни, без да е налице съдебно удостоверение и без знанието и съгласието му. Жалбоподателят посочва, че предоставената информация е послужила на Р.П.С. и П.Ж.Т. да заведат срещу него граждански дела №1345/27.06.2013г. и №1345/01.11.2013г. С.П.С. счита, че са нарушении правата му по ЗЗЛД и моли Комисията на С.К. да бъде потърсена административна отговорност.

Към жалбата са приложени копия на: съобщениепо гр. д. №1345/2013г., призовка по гр. д. №1345/2013г. и Удостоверение за семейно положение с изх.№13/17.06.2013г.

С писмо изх.№П-3718/17.06.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Община Г. е уведомена за образуваното в КЗЛД административно производство по жалбата. На основание чл.36 от АПК от администратора на лични данни е указано в срок да предостави писмено становище по случая, както и относими доказателства.

С писмо вх.№С-343/08.07.2014г., Община Г. уведомява Комисията за защита на личните данни за резултатите от извършената по случая проверка. Установено е, че служителката С.К.– гл. специалист в ГРАО към общината, по молба на Р.П.С. издава удостоверение за семейно положение на С.П.С. В становището се сочи, че градът е малък и служителката е знаела че, Р.С. и С.П.С. са брат и сестра и издава искания документ без да подозира, че ще възникне конфликт. Посочва се, че документите, които се издават отОбщина Г. са „типови бланки, които съдържат имена и ЕГН на лицата, посочени в тях”. Община Г. счита жалбата за неоснователна, тъй като за никое от лицата, посочени в удостоверението, в т.ч. и за жалбоподателя, не са възникнали вредни последици.

С писма изх.№П-4758/24.07.2014г. и №П-4759/24.07.2014г. страните са уведомени за откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество. От жалбоподателя е изискана информация дали е подал жалба срещу Постановление от 05.06.2014г. на Районна прокуратура– гр. К. В указания срок изисканата информация не е депозирана в деловодството на КЗЛД.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 03.09.2014г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят, както и Община Г.,не се явявят и не изпращат процесуални представители.

При преценка относно основателността на жалбата Комисията за защита на личните данни изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратор на лични данни.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Неговата цел, съгласно чл.1, ал.2, е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка в чл.2, ал.2 от него, законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на личните данни от администраторите на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта за обработване на данните. В конкретния случай, безспорно е, че г-н С.П.С. е жител на Община Г. и общината обработва свързаните с него лични данни. По отношение на допустимостта за обработването на личните данни на жалбоподателя от Община Г. в регистрите за гражданско състояние, приложение намира условието по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита на личните данни.

В качеството си на физическо лице г-н С.П.С. сезира КЗЛД с жалба, насочена срещу незаконосъобразно разпространяване на личните му данни от страна на Община Г. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” представлява обработване на лични данни.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

Община Г. е администратор на лични данни по отношение на личните данни, съдържащи се в регистрите за гражданското състояние на територията на общината. В конкретния случай обработването на личните данни, видът им, целите на обработване и средствата за обработване на личните данни в регистрите са определени със Закона за гражданска регистрация (ЗГР).

Съгласно чл.1, ал.3 от ЗГР, гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, постоянен адрес и др. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи,в които длъжностните лица по гражданско състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт и се вписват в регистър на населението към съответната община. В чл.24 ЗГР законодателят указва, че удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от общинската администрация и определя границите при изпълнение на това задължение. В нормата на чл.88а от същия закон изчерпателно са посочени лицата, на които може да бъдат издавани документи за гражданско състояние – само на лицата, за които се отнасят съставените актове, на изрично упълномощени от тях други лица или по реда на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс, както и наследниците на починало лице.

Ограничението на кръга от лица, на които може да бъде предоставяна справка от регистрите за гражданско състояние се посочва в разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗГР, съгласно която данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, което изключение е неприложимо в настоящата жалба.

Не е спорен факт обстоятелството, че С.К. е служител на Община Г. Както жалбоподателят сочи, така и в становище с вх.№С-343/08.07.2014г. Община Г. потвърждава, че г-жа С.К. е главен специалист в ГРАО към общината. Община Г. чрез длъжностното лице С.К. издава Удостоверение №13/17.06.2013г. за семейно положение, съпруга и деца на трето лице, различно от жалбоподателя. От събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че лицето Р.П.С. е подала искова молба, с цел образуване на гражданско дело срещу С.П.С. и неговата съпруга М.К.С. Но разпоредбата на чл.186 от Гражданския процесуален кодекс по повод представяне на официални документи постановява, че съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях, което не е налице в настоящия случай.

Съгласно изискванията на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. При анализ на събраните в хода на административното производства се установява, че Община Г. не е изпълнила това задължение. Разпространила е личните данни– имена и ЕГН на жалбоподателя и на семейството му на трети лица без знанието и съгласието му и без наличие на съдебно удостоверение за издаване на документ за семейното му положение. С тези действия администраторът на лични данни е нарушил императивна законова разпоредба, като не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните данни на С.П.С. от неправомерното им разпространяване.

Следователно обработването на личните данни на г-н С.П.С. чрез издаване от Община Г. на Удостоверение за семейно положение с изх.№13/17.06.2013г. е неправомерно и с тези действия администраторът на лични данни е нарушил императивна разпоредба, съдържаща се в чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, като не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните му данни от случайно или незаконното им разпространение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, анализирайки представените писмени доказателства и становища в тяхната съвкупност, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

При определяне на размера на наложеното с настоящото решение административно наказание, Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които то засяга. Комисията за защита на личните данни отчете факта, че нарушението на разпоредбите на ЗЗЛД е първо за Община Г., както и факта, че с неправомерното обработване на лични данни са нарушени правата по ЗЗЛД на повече от едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни на адрес: гр.София- 1592, бул.„Проф. Цветан Лазаров” №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.