Решение по жалба с рег. № П-1486/ 05.03.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 19.06.2013г. (Протокол №20), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№П-1486/05.03.2013г., подадена от Б.С.С. срещу „Н.К.” ЕООД (правоприемник на „С.С.Г.” ЕООД).

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

От Районна прокуратура– гр.Пазарджик до Комисията за защита на личните данни е препратен по компетентност Сигнал с вх.№39412/31.01.2013г., подаден от Б.С.С. до ТД на НАП– гр.Пазарджик, съдържащ твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателят сочи, че след извършена справка относно здравните си осигуровки в НАП– Варна е узнал, че на неговото име е деклариран трудов договор за периода от м. март 2010г. до м. май 2011г., сключен с „Н.К.” ЕООД– правоприемник на „С.С.Г.” ЕООД. Г-н Б.С.С. посочва, че никога не е работил в тази фирма, нито е подписвал трудов договор. Напротив, на 27.05.2006г. е подал заявление по чл.40а, ал.1 от ЗЗО, че напуска страната. Счита, че е извършена злоупотреба с личните му данни, тъй като не пребивава от 2006г. на територията на страната. Към жалбата е приложено ксерокопие от Справка актуално състояние на всички трудови договори на негово име.

С писмо с изх.№П-1859/19.03.2013г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателя е изискано да потвърди жалбата си пред КЗЛД, да посочи кога е узнал за твърдяното нарушение, да приложи пълномощно, както и относими доказателства (ако разполага с такива).

В отговор, Б.С.С. депозира в деловодството на КЗЛД писмо с вх.№Ж-110/ 02.04.2013г., с което потвърждава жалбата си срещу „Н.К.” ЕООД. Жалбоподателят уточнява, че на 14.06.2012г. е подал до НАП– Варна декларация на основание §19 от ПЗР на ЗЗО за освобождаване от задължение за внасяне на здравно-осигурителни вноски. При извършена на 19.06.2012г. справка е узнал, че има дължими здравни осигуровки за периода 03.2010г.– 05.2011г., тъй като е деклариран трудов договор, сключен с фирма „С.С.Г.” ЕООД. Г-н Б.С.С. се е свързал с „Н.К.” ЕООД– правоприемник на посоченото дружество, откъдето са му изпратени Молба от 26.06.2012г. до НАП относно извършена техническа грешка и Молба до НОИ за заличаване на подадено уведомление за трудов договор, сключен на негово име. На 15.12.2012г. Б.С.С. е подал молба до НАП– Варна.

Към писмото са приложени ксерокопия на: Протокол №03-1205494/29.06.2012г.; Удостоверение с рег.№15409/09.04.2012г.; Молба от 26.06.2012г. от „Н.К.” ЕООД; Молба с вх.№6793521-1/01.08.2012г. от „Н.К.” ЕООД; Писмо с изх.№79095/20.12.2012г.; Резолюция с вх.№547/13г. от 01.03.2012г. от РП– Пазарджик и Пълномощно от 14.03.2011г. на О.С.

Жалбата, подадена от Б.С.С. срещу „Н.К.” ЕООД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава „Н.К.” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че от „Н.К.” ЕООД не е подавано заявление за регистрация към КЗЛД. От „С.С.Г.” ЕООД е подадено Заявление с вх.№1212523/ 08.02.2010г. и е със статус „за редакция”. Няма данни за подадена декларация относно последващи промени и преобразуване на дружеството.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с лични данни, изразяваща се в декларирането на трудов договор на името на жалбоподателя без знанието и съгласието му. По смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД „употреба” представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 24.04.2013г. (Протокол №14), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 19.06.2013г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателя Б.С.С. и ответна страна- „Н.К.” ЕООД в качеството му на администратор на лични данни.

С писма с изх.№П-1854/19.03.2013г. и №П-1855/19.03.2013г. на Председателя на КЗЛД, съответно от Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите е изискана информация относно настоящи и прекратени трудови договори за лицето Б.С.С.

В отговор, с писмо с вх.№П-2055/27.03.2013г. от НОИ е депозирана справка с наличните данни от Регистър на трудови договори на НОИ относно г-н Б.С.С. От справката е видно, че от дружеството „С.С.Г.” ЕООД е деклариран трудов договор, сключен на 26.03.2010г. с Б.С., на длъжност строителен работник.

С писмо с вх.№П-2885/23.04.2013г. от НАП е предоставена справка от база данни на агенцията за сключени и прекратени трудови договори на името на жалбоподателя, която съдържа информация, че за лицето Б.С.С. от „С.С.Г.” ЕООД е декрариран трудов договор, сключен на 26.03.2010г. и прекратен на 16.05.2011г. От „Н.К.” ЕООД е подадено уведомление за сключен трудов договор с жалбоподателя на 16.05.2011г. и прекратен на 20.05.2011г.

С оглед изясняване на факти и обствоятелства по жалбата, с писма с изх.№П-1856/19.03.2013г. на Председателя на КЗЛД от Районна прокуратура– гр.Пазарджик е изискана допълнителна информация по случая.

В условията на служебното начало с писма с изх.№П-1857/19.03.2013г. и №П-3065/ 29.04.2013г. на Председателя на КЗЛД, както и по реда на чл.61 от АПК със Съобщения №СЩ-72/18.04.2013г. и №СЩ-76/07.05.2013г., на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружеството „Н.К.” ЕООД е уведомено за образуваното в КЗЛД административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предостави писмено становище по жалбата, заверени ксерокопия на настоящи и прекратени трудови договори, сключени с жалбоподателя, както и други относими към случая доказателства. Въпреки указанията, от „Н.К.” ЕООД в КЗЛД не е депозиран отговор.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 19.06.2013г. (Протокол №20), страните– редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. „Н.К.” ЕООД в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, е задължен да обработва личните данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.

Видно от Справка с вх.№П-2885/23.04.2013г. от информационната система на Националната агенция за приходите, за лицето Б.С.С. е деклариран трудов договор със „С.С.Г.” ЕООД, сключен на 26.03.2010г. и прекратен на 16.05.2011г. и трудов договор с „Н.К.” ЕООД, сключен на 16.05.2011г. и прекратен на 20.05.2011г. Този факт се потвърждава и от Справка с вх.№П-2055/27.03.2013г. от Националния осигурителен институт, съдържаща наличните данни за Б.С.С. в Регистъра на трудовите договори на НОИ.

Жалбоподателят не се е съгласявал и не е подписвал трудов договор с „Н.К.” ЕООД. Въпреки това, от „С.С.Г.” ЕООД, както и от правоприемника му „Н.К.” ЕООД са изпратени уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови на името на жалбоподателя.

На ответната страна в административно производство неколкократно е указано да представи становище и относими доказателства по случая, но отговор не е депозиран в КЗЛД.

Към допълнение към жалба с вх.№Ж-110/02.04.2013г. е приложена молба с вх.№20326/26.06.2012г., подадена от „Н.К.” ЕООД (в качеството му на правоприемник на „С.С.Г.” ЕООД) до ТД на НАП– гр.пазарджик, съдържаща искане за заличаване на уведомленията по чл.62 от КТ и декларации образец 1 за лицето Б.С.С. за периода 03.2010– 05.2011г. Като основание от дружеството се посочва „допусната техническа грешка”. Едновременно с посоченото, от „Н.К.” ЕООД е депозирана молба с вх.№67-3521-1/01.08.2012г. до НОИ с идентично искане. Като причина за неправомерните действия е посочена „допусната от счетоводството техническа грешка, вследствие на която Б.С.С. е назначен на трудов договор в „С.С.Г.” ЕООД без да има сключен такъв”.

Следователно дружеството е използвало личните данни на трето лице– Б.С.С., предсавяйки пред Националната агенция за приходите трудов договор, който последният не е подписвал.От събраните в хода на административното производство доказателства е установено, че не е налице условие за допустимост на обработване на личните данни на г-н Б.С.С., тъй като между жалбоподателя и „С.С.Г.” ЕООД, както и между правоприемника му „Н.К.” ЕООД, не съществува сключен трудов договор и не е възникнало трудово правоотношение между страните. За търговското дружество „Н.К.” ЕООД в качеството му на правоприемник на „С.С.Г.” ЕООД не е възниквало задължение за декларирането на трудов договор пред НАП, тъй като не е налице валидно правно основание да притежава и обработва личните данни на г-н Б.С.С. Не са приложени доказателства личните данни на Б.С.С. да са предоставени лично от него и той да е изразил изричното си съгласие същите да бъдат обработвани. Дружеството не обяснява и начина на получаване на личните данни на жалбоподателя. „Н.К.” ЕООД (правоприемник на „С.С.Г.” ЕООД) в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД е задължен да обработва лични данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка.

От изложеното следва, че е налице обработване на личните данни на жалбоподателя от администратора на лични данни- „Н.К.” ЕООД, което обработване обаче е недопустимо, тъй като липсва изричното съгласие на лицето, по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. От анализа на приложените писмени доказателства и становища по жалбата е видно, че „Н.К.” ЕООД обработва по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД свързаните с жалбоподателя лични данни без наличие на валидно правно основание дружеството да ги притежава и обработва.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.

При определянето на размера на административното наказание Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушенията и обществените отношения, които те засягат. Взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание е първо за дружеството „Н.К.” ЕООД, както и факта, че с действията са увредени правата по Закона за защита на личните данни на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложените наказания да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1431, бул.“Акад. Иван Гешов” №15 или преведени по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.