Решение по жалба с рег. № ППН-02-343/21.08.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 17.11.2021г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-02-343/21.08.2020г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба подадена от Я.Б. с изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение от брат му Р.Б. в съсобствен имот– къща находящ се на адрес гр. С., ползван от двете лица.

Твърди, че видеонаблюдението се осъществява без негово знание и съгласие и в нарушение на личната му неприкосновеност. Моли за проверка по случая, като конкретизира, че видеонаблюдението се осъществява от пет камери за видеонаблюдение монтирани „покрай“ къщата и „в общите части на стълбището“. В допълнение, в телефонен разговор, обективиран в протокол ППН-02-343#1/21.10.2020г., сочи, че къщата е на три етажа, от които той изцяло ползва третия етаж, вторият етаж се ползва от брат му, а първия етаж е за общо ползване.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, Р.Б. е уведомен за подадената жалба, като му е указана възможността да представи писмено становище и относими по случая доказателства.

С оглед изясняване на случая от фактическа страна е извършена проверка по предмета на жалбата, резултатите от която са обективирани в констативен акт ППН-02-333/29.06.2021г., с приложени към него Констативен протокол от 10.06.2021г., графични изображения на местоположението на камерите и попълнен въпросник.

Проверката е открита на 10.06.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на Л.Б., син на Р.Б.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира поземлен имот, в който е изградена масивна четириетажна жилищна сграда– къща с един вход и прилежащо дворно място. Пред къщата, в рамките на имота, са изградени допълнителни постройки (гаражи), като жалбоподателят е собственик на два от тях, а Р.Б. е собственик на третия, върху който е изградена веранда с покривна конструкция (тип беседка). Жалбоподателят Я.Б. и неговият брат Р.Б. са съсобственици на по ½ (една втора) идеални части от имота, по един апартамент към първия етаж и половината помещения от таванския (четвърти) етаж в сградата. Вторият етаж е собственост на Р.Б., като той се ползва от сина му Л.Б. и неговото семейство, а третият етаж е собственост на жалбоподателя Я.Б. Къщата разполага с приземен етаж, който също е разделен между собствениците, като в своята част Р.Б. е изградил гараж, достъпът до който се осъществява през отделен вход към имота.

Констатирано е, че на проверявания обект e изградена система за видеонаблюдение, състояща се от пет броя HIKVISION DS-2CD1331-I 3MP, 1/3" progressive scan CMOS, Up to 3.0 megapixel, 2.8 mm/4 mm/6 mm fixed focal lens, Up to 30 m IR range, Mobile monitoring via Hik-Connect or iVMS-4500видеокамери, разполагащи с възможност за звукозапис, които към момента на проверката не са свързани към електрическата мрежа и не функционират. В хода на проверката не е установено видеокамерите да са свързани към записващо устройство. На Л.Б. е предоставен за попълване „Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение“, който е попълнен собственоръчно и е предаден на проверяващия екип. От наличната в него информация става ясно, че на адреса през лятото на 2019г., с цел охрана на имота, от Л.Б. е изградена система за видеонаблюдение, която от влизането ѝ в експлоатация е функционирала за около един, два месеца, след което записващото устройство е премахнато и е свързано към система за видеонаблюдение, изградена в друг негов имот отново с охранителна цел, а камерите на проверявания обект са изключени от захранващата мрежа. Л.Б. твърди, че до системата за видеонаблюдение е осъществявал отдалечен достъп единствено и само той, посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Установено е, че на проверявания обект се извършва охрана по реда на Закона за частната охранителна дейност от „В.С.“ ЕООД, като дружеството няма достъп до видеокамерите и не осъществява видеонаблюдение с охранителна цел на имота.

Камерите са разположени и са насочени, както следва:

– Камера №1 е монтирана на предната фасада, под козирката на допълнителната постройка (гараж) ползван от Р.Б. и е насочена към подстъпа на допълнителната постройка, подстъпа към входа на ползвания от него вътрешен гараж в къщата, както и част от улица и прилежащите ѝ тротоари;

– Камера №2 е разположена на предната фасада, под козирката на допълнителната постройка (гараж) ползван от Р.Б. от срещуположната страна на Камера №1 и е насочена към подстъпа на допълнителната постройка, подстъпът към допълнителните постройки, в които се помещават двата гаража на жалбоподателя и към общия вход на имота, както и част от улица и прилежащите ѝ тротоари;

– Камера №3 е монтирана на страничната фасада на допълнителната постройка (гараж) ползван от Р.Б. и е насочена към вътрешния му гараж и подстъпа към него;

– Камера №4 е разположена до вътрешния гараж на Р.Б. и е насочена към обособения вход в имота водещ към него и малка част от улица;

– Камера №5 е монтирана на втория етаж в къщата, над входната врата на жилището ползвано от Л.Б. и е насочена към вътрешното стълбище на къщата.

Така изградената система за видеонаблюдение, въпреки че към момента на проверката не функционира, би могла във всеки един момент да бъде въведена отново в експлоатация, позволявайки идентификация на физически лица, но без възможност за тяхното лицево разпознаване (посредством ползване на база с биометрични данни).

Категориите физически лица, чиито лични данни биха могли да се обработват посредством изградената система за видеонаблюдение са: живущи и посетители в имота, както и случайно преминаващи по улицата и прилежащите ѝ тротоари физически лица.

Проверяващият екип установи, че няма поставени информационни стикери/табели, предупреждаващи за осъществяване на видеонаблюдение.

В хода на производството, след проверката осъществена от екип на комисията, Р.Б. информира, че след проверката е сключил договор с охранителна фирма „С.1“ за охрана на имота и предоставя копие на Приложение №2/22.06.2021г. подписано от „С.“ ЕООД, като изпълнител, и „Б.“ ООД– възложител, представляван от Л.Б., за охрана на имот находящ се в гр. С.

Предвид предоставената информации и приложени доказателства, от Р.Б. е изискано да конкретизира функционират ли камерите за видеонаблюдение след извършената на 10.06.2021г. проверка от екип на КЗЛД, има ли промяна в обхвата и местоположението им и да уточни кой има достъп до изображение/записи от камерите за видеонаблюдение и как се осъществява достъпа. Изискано е и заверено копие на сключения договор за охрана, доколкото в КЗЛД е изпратено само копие на Приложение №2/22.06.2021г. към него.

В отговор и с писмо ППН-02-343#6/16.09.2021г. Р.Б. информира, че след проверката на комисията камерите функционират, няма промяна в местоположението и обхвата им, а „достъп до камерите има само охранителната фирма чрез видеомониторинг“. Прилага копие на договор №279478/21.12.2015г., едно с Приложение №1 към него и декларация, както и Приложение №2/22.06.2021г.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, посочено е лицето срещу което е подадена, с оглед което е редовна.

Жалбата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение в съсобствен имот находящ се в гр. С.

Жалбата е депозирана в срока по чл.38 от ЗЗЛД, доколкото не е спорно, че видеонаблюдение е осъществявано преди сезирана на КЗЛД, а се осъществява и след 22.06.2021г. Макар проверката на КЗЛД да е констатирала, че към 10.06.2021г. видеонаблюдение не се осъществява, пасивно легитимираната страна признава, че е осъществявано видеонаблюдение на адреса преди сезиране на КЗЛД, в рамките на месец, два след монтиране на камерите през лятото на 2019г., както и че след дата на осъществена от КЗЛД проверка същото е възобновено.

Жалбата е подадена е от физическо лице с правен интерес срещу физическо лице за което се твърди, че е администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 Регламент ЕС 2016/679.В хода на проверката обаче е установено, че достъп до видеонаблюдението осъществявано 2019г. е имал Л.Б. – синът на пасивно легитимираната страна, обстоятелства отразени в констативния акт от проверката и попълнения от Л.Б. въпросник, с оглед на което същият следва да участва в производството като ответна, служебно конституирана страна.

По преписката са представени доказателства за осъществявано на адреса видеонаблюдение от 22.06.2021г., въз основа на договор Приложение №2/22.06.2021г. за охрана на имот находящ се в гр. С., със страни „.С.“ ЕООД – изпълнител, и „Б.“ ООД– възложител, представляван от Л.Б. Предметът на договора е „сигнално-охранителна дейност 24 ч. по защита на имущество, чрез наблюдение и техническо поддържане на СИОС в обекта и реакция с МОП“. Предвид последното и с оглед служебното начало, като ответни страни в производството служебно следва да се конституират „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД. Липсват доказателства соченото от пасивно легитимираната страна дружество с наименование „С.1“ да има отношение към договора за охрана, като следва да се приеме че по-скоро се касае за грешка при посочване на наименованието на дружеството, предвид обстоятелството, че в приложения договор дружеството, страна по договора, е „С.“ ЕООД.

Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По горните съображение и предвид липсата на отрицателните предпоставки по чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 29.09.2021г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател– Я.Б. и ответни страни– Р.Б.– пасивно легитимиран и Л.Б., „Б.“ ООД и „С.“ ЕООД – служебно конституирани.

Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 17.11.2021г. от 13:00 часа, за което страните са редовно уведомени. Информирани саза извършена служебна проверка относно видеонаблюдението, обективирана в констативен акт с №ППН-02-333/29.06.2021г., заверено копие от който, ведно с приложения към него е предоставен на страните за запознаване.

От „С.“ЕООД са изискани конкретна информация и доказателства кой има достъп до камерите за видеонаблюдение, как се осъществява достъпа, както и графични изображения от камерите за видеонаблюдение и информация осъществява ли се запис на кадрите от видеонаблюдение, в какъв срок се съхранява и кой има достъп до него, поставени ли са, кога и от кого информационни табели на обекта за осъществяваното видеонаблюдение.

От жалбоподателя, Р.Б. и Л.Б. са изискани заверено копие на нотариален акт за собственост в имота (със заличени лични данни на лица различни от участващите в производството), респективно за делба на дворното място, и скица на имота.

В отговор и с придружително писмо ППН-02-343#13/02.11.2021г. Р.Б. представя копие на издадена от АГКК, служба по геодезия, картография и кадастър скица №*** за поземлен имот с идентификатор *** с адрес гр. С., нотариален акт за констатиране право на собственост №***,нотариален акт върху недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка №***. и нотариален акт за дарение на недвижим имот №***.

В хода на производството е депозирано писмено становище ППН-02-343#14/02.11.2021г. от Л.Б., с приложени към него относими доказателства, a именно копие на– нотариален акт за дарение на недвижим имот №***; нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** и приложение №2 от 22.06.2021 година към договор за охрана №*** между „С.1“ ЕООД и „Б.“ ЕООД.

Л.Б. оспорва жалбата, като неоснователна. Информира, чекамерите са поставени през лятото на 2019 година с цел охрана на имота от посетители в него и случайно преминаващи. Сочи, че в жилищната сграда притежава гараж, в който съхранява нови автомобилни гуми. Твърди, че камери са поставени с цел охрана и са работели без записващо устройство само около З /три/ месеца, като към дата на осъществената от КЗЛД проверка не са функционирали. Твърди, че от 22.06.2021 година с камерите оперира „С.“ ЕООД, с което „Б.” ЕООД има срочен договор от 21.12.2015 година и заявява, че той и семейството му нямат достъп до тях.

Писмено становище по жалбата е изразено и от „С.“ ЕООД, заведено с рег. №ППН-02-343#14/02.11.2021г. с приложени към него относими доказателства– графични изображения на изходящ образ от камери 1, 2, 3 и 4 за видеонаблюдение, същите от 11.11.2021г. Изходящ образ от камери 5 не е предоставен. Информират, че „С.“ ЕООД осъществява охрана със сигнално охранителни системи за денонощно наблюдение и реакция с въоръжени мобилни екипи на гараж, находящ се на адрес: ***, по договор №*** от 21.12.2015г. с възложител „Б. ООД, сключен с един от управителите на дружеството г-н Л.Б. Допълват, че на 22.06.2021г. предоставяната по договора услуга е променена, като е добавено видеонаблюдение на обекта посредством 5 броя видеокамери, волеизявление обективирано в ново Приложение №l към договора. Твърдят, че камерите са собственост на възложителя и не са монтирани и позиционирани от „С.” ЕООД и уточняват, че дружеството е предоставило само радиопредавател за връзка с дежурен център.

Твърдят, че достъп до видеокамерите има възложителят по договора за охрана „Б.” ООД, чрез представляващите дружеството, като неговите управители решават на кого да предоставят достъп. Уточняват, че в случая, те са предоставили на „С." ЕООД статичен IP адрес на записващото устройство (DVR), необходим за осигуряване на отдалечен достъп на Националния дежурен център на „С.” /НОДЩ до записите в устройството, при установени от алармената система нарушения в охранявания обект. Твърдят, че „С.“ ЕООД използва отдалечения достъп за преглед на камерите автоматизирано и за много кратко време, само след получен алармен сигнал, посредством софтуерно решение в мониторинговата система на НОДЦ. Отдалечен достъп може да се извършва и ръчно, само когато се изясняват обстоятелства и действия на нарушители или на мобилните екипи на дружеството след взлом и инциденти в обектите, каквито досега не е имало в този обект.

Твърдят, че записите от камерите се съхраняват в DVR устройството и се изтриват автоматично. Нямат информация за колко време могат да се съхраняват, тъй като дружеството не поддържа системата и нямаме информация за обема на паметта на записващото устройство. Допълват, че дружеството не е поставяло информационни табла за осъществяваното наблюдение на обекта, тъй като „С.“ ЕООД не е монтирало камерите и не администрира системите за видеонаблюдение, като на възложителя са предоставени само стикери, обозначаващи охраната на гаража. Сочат, че дружеството е търговско дружество с основен предмет на дейност охрана на имуществото на физически и юридически лица, за което притежава лиценз съгласно Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, където изрично е указано, че охраната може да се извършва и с помощта на технически средства. В тази връзка считат, че извършването на охранителни услуги е законосъобразно, със спазени изисквания на ЗЧОД и при наличие на условията за допустимост на обработването на лични данни, доколкото обработването е необходимо, за да се защити животът и здравето на физическите лица, обект на видеонаблюдението и по искане на самия възложител, и е необходимо за изпълнение на договора за защитата и гарантирането на сигурността и имуществото му. Считат, че обработването на лични данни е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, който в случая е търговско дружество. Намират твърденията на жалбоподателя за неоснователни, вероятно дължащи се на личен конфликт.

На проведено на 17.11.2021г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Страните– редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените от страните твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-02-343/21.08.2020г. е частично основателна.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните в производството не е спорно, че на адрес в гр. С. се намира поземлен имот, в който е изградена масивна четириетажна жилищна сграда– къща с един вход и прилежащо дворно място. Пред къщата, в рамките на имота, са изградени допълнителни постройки (гаражи), като не е спорно, че жалбоподателят е собственик на два от тях, а Р.Б. е собственик на третия, върху който е изградена веранда с покривна конструкция (тип беседка). Не е спорно, че жалбоподателят Я.Б. и неговия брат Р.Б. са съсобственици на по ½ (една втора) идеални части от имота, на по един апартамент към първия етаж и половината помещения от таванския (четвърти) етаж в сградата. Вторият етаж е собственост на Р.Б., но се ползва от сина му Л.Б. и неговото семейство. Не е спорно, че третият етаж е собственост на жалбоподателя Я.Б. Къщата разполага с приземен етаж, за който не е спорно че е разделен между собствениците, като в своята част Р.Б. е изградил гараж, достъпът до който се осъществява през отделен вход към имота.

По преписката са приложени копие на нотариални актове за собственост, видно от които втори етаж, с площ 109, 55 кв. м., от жилищната сграда– къщата с идентификатор *** и самостоятелен обект с площ 66, 74 кв. м., втори етаж от сграда с идентификатор ***, находящи се в поземления имот, са дарени на Л.Б. от родителите му Р.Б. и В.Б.Дарен на Л.Б. от родителите му е и самостоятелен обект– „гараж в сграда“ с идентификатор *** и застроена площ с площ 41, 76 кв. м.

Материалите по преписката свидетелстват, че масивната четириетажна жилищна сграда– къща е в режим на етажна собственост, доколкото в обекта има повече от три самостоятелни обекта, собственост на различни лица– Я.Б., Р.Б. и Л.Б., предвид което приложими са нормите на Закона за управление на етажната собственост. При справка в ТРРЮЛНЦ е констатирано, че на адреса е регистрирано и търговско дружество „Б.“ ООД с управители Л.Б. и Р.Б., като няма данни дружеството да притежава собственост на адреса.

Не е спорно, че на адреса, гр. С., е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от пет броя HIKVISION DS-2CD1331-I 3MP, 1/3" progressive scan CMOS, Up to 3.0 megapixel, 2.8 mm/4 mm/6 mm fixed focal lens, Up to 30 m IR range, Mobile monitoring via Hik-Connect or iVMS-4500видеокамери, разполагащи с възможност за звукозапис. Констатирано е, че в обхвата на камерите попадат както общи части– стълбищна площадка на ет. 2 и стълбище от жилищната сграда (камера №5), така и обществени места -част от улица и прилежащите ѝ тротоари (камери 1, 2 и 4). Констатирано е, че в обхват на видеонаблюдение (камера3) попадат и входа към гаража на Р.Б.

Доказателствата по преписката и изявленията на страните, обективирани в попълнен въпросник приложен към констативен акт от проверка на КЗЛД, свидетелстват, че достъп до личните данни събирани посредством системата за видеонаблюдение в периода от монтирането ѝ през 2019г. до 10.06.2021г. е имал Л.Б., предвид което същият има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, ал.7 от ОРЗД. Липсват доказателства останалите ответници, пасивно легитимирани страни в производството, да имат отношение към наблюдението осъществявано до 10.06.2021г., респективно да имат достъп до събраните чрез него лични данни, предвид което по отношение на тях– Р.Б., „Б.“ ООД и „С.“ ЕООД, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна касателно видеонаблюдението осъществявано до 10.06.2021г.

Съгласно Приложение №2 към договор за охрана, същото от дата 22.06.2021г., сключено между „Б.“ ООД и „С.“ ЕООД на последното дружество, регистрирано по ЗЧОД, е възложено осъществяване на охрана със сигнално охранителни системи за денонощно наблюдение на гараж, находящ се на адрес: гр. С., посредством пет камери. Предвид съдържанието на договора от 22.06.2021г. като администратор на лични данни по отношение на осъществяваното, въз основа на договора, видеонаблюдение следва да се квалифицира възложителя „Б.“ ООД, доколкото именно последния определя целите и средствата за обработване на лични данни посредством изградената на адреса система за видеонаблюдение. „С.“ ЕООД следва да бъде третирано като обработващ лични данни, доколкото обработва– достъпва лични данни събрани чрез системата за видеонаблюдение, от името на администратора срещу възнаграждение и в изпълнение на договора за охрана, като камерите са собственост на възложителя и не са монтирани и позиционирани от „С.” ЕООД. Обстоятелството, че възложителя „Б.“ ООДняма достъп до кадрите не променя това обстоятелство и качеството му на администратор на лични данни, доколкото именно „Б.“ ООД е предоставило на „С.“ ЕООД статичен IP адрес на записващото устройство (DVR), необходим за осигуряване на отдалечен достъп на Националния дежурен център на „С.” /НОДЩ до записите в устройството, при установени от алармената система нарушения в охранявания обект. Двете дружества, възложител и изпълнител, не следва да се третират като съвместни администратори доколкото целите и средствата за обработване се определят от възложителя „Б.“ ООД, а не съвместно.

Предвид целта на осъществявано видеонаблюдение, а именно охрана на собствеността на администратора, местоположението и обхвата на камерa 5 се налага извода за видеонаблюдение осъществявано в нарушение на принципите напо чл.5, §1, буква„а“ и „в“ от ОРЗД, на законосъобразност и свеждане на данните до минимум, доколкото в обхвата на видеонаблюдение попадат общи части от ЕС.

Доказателства за взето решение от Общо събрание на етажната собственост за осъществяване на видеонаблюдението не са ангажирани, наличието на такова не се и твърди, предвид което следва да се приеме, че решение липсва. Видеонаблюдението е незаконосъобразно, доколкото не е налице и нито едно от останалите условия посочени чл.6, §1 от Регламента, като доказателства в обратен смисъл не са ангажирани. Липсват доказателствата които да обосноват приложимостта на чл.6, §1, буква„б“ от ОРЗД – наличие на сключен между страните договор за изпълнението на който да е необходимо обработване на лични данни посредством процесната камера или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данни преди сключване на договора. Основания по чл.6, §1, буква„г“ и „д“ от ОРЗД са неотносими – приложими са в други, различни и несъвместими с настоящата хипотези касаещи обработване на лични данни за защита на жизненоважни интереси, изпълнение на задача от обществен интерес, както и при упражняването на официални правомощия, каквито не се делегирани на администраторите на лични данни. Не може да се приеме, че е налице и преимуществен интерес на Л.Б. и „Б.“ ООД за видеонаблюдение осъществявано извън рамките на собствеността на г-н Б., като доказателства в обратна насока липсват, поради което следва да се приеме, че преимущество намира интересът на физическите лица, за които се отнасят данните, пред този на лицето, поставило съответната камера, още повече че не се сочат наличието на причини – посегателства, извършени престъпление или конфликти или други които да обосноват осъществяването на видеонаблюдение на обща част в етажната собственост. Аргументите, че същото се използва за охрана на имота– апартамент на Л.Б. над входната врата на който е поставена камерата, са несъстоятелни доколкото в обхвата на наблюдение не попада същия.

Предвид целта на осъществявано видеонаблюдение от камери 1, 2 и 4и неговия обхват, същото е незаконосъобразно, а и в нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум– чл.5, §1, буква„а“ и „в“ от ОРЗД. Противно на видеонаблюдението осъществявано рамките на собствения имот (камера 3), не може да се приеме, че видеонаблюдението на обществени места представлява легитимен интерес на администратора предвид липсата на преимуществен интерес на последния пред интереса на физическите лица обект на наблюдението– неограничен и неопределен брой лица свободно преминаващи по улицата. В обхвата на видеонаблюдение на камери 1, 2 и 4 обаче попадат освен подстъпа към гаража на ответника и обществениместа, прилежаща улица и тротоари видеонаблюдението на които е незаконосъобразно, а и в нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум предвид целта на осъществявано видеонаблюдение и обстоятелството, че видеонаблюдението не е ограничено до необходимото във връзка с целите за неговото осъществяване– охрана на гаража, съгласно предмета на сключения между страните договор, като твърденията, че в гаража се съхраняват скъпи вещи не променя това обстоятелство.

Предвид характерът и видът на констатираното нарушение и обстоятелството, че същото е преустановено от Л.Б. и след 22.06.2021г. същия не осъществява видеонаблюдение, а също и че засегнатите лични данни не са чувствителни по смисъла на закона и няма данни за настъпили вреди от обработването, комисията счита за целесъобразно, пропорционално и ефективно налагането на корективна мярка по чл.58, §2, буква„б“ от Регламент ЕС 2016/679 на администратора Л.Б., като намира, че същата ще постигне целта на закона.Останалите меркиза по чл.58, §1, буква„а“, „в“, „д“, „г“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от ОРЗД са неприложими и нецелесъобразни поради естеството на нарушението и обстоятелството, че към момента на произнасяне същото е преустановено от Л.Б. и същия няма достъп до видеонаблюдението, а след 22.06.2021г. няма и качеството на администратор на лични данни. Доколкото нарушението е първо за администратора налагането на глоба за констатираното нарушение би била прекомерна и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона.“

По отношение на констатираното нарушение на „Б.“ ООД обстоятелството, че същото не е преустановено, а също и че засегнатите лични данни не са чувствителни по смисъла на закона и няма данни за настъпили вреди от обработването, комисията счита за целесъобразно, пропорционално и ефективно налагането на корективна мярка по чл.58, §2, буква„г“ от Регламент ЕС 2016/679 на администратора, като намирам, че същата ще постигне целта на закона – ще преустанови нарушението и ще възстанови установения правов ред по отношение на обработването на личните данни. Останалите меркиза по чл.58, §1, буква„а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от ОРЗД са неприложими и нецелесъобразни поради естеството на нарушението и обстоятелството, че към момента на произнасяне същото не е преустановено. Доколкото нарушението е първо за администратора налагането на глоба за констатираното нарушение би била прекомерна и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона.“Следва обаче да се отбележи, че неизпълнението на даденото от комисията разпореждане, в указания срок, е скрепено със санкция за неизпълнение с оглед неговата ефективност и възможността за допълнителен санкционен механизъм по проверка и контрол на изпълнението. Целта е постигане на генерална превенция и пропорционално и законосъобразно обработване на лични данни. Така разпореждания са ефективни, тъй като са скрепени със съответните санкции при неизпълнение, като законодателя предвижда при неспазване на влязло в сила разпореждане на надзорния орган да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ по чл.83, параграф 6 от Регламент 2016/679 в размери до 20 000 000 EUR.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.