Решение по жалба с рег. № ППН-01-74/25.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател– Венцислав Караджов и членове– Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 19.05.2021г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679, разгледа по основателност жалба №ППН-01-74/25.01.2021г., подадена А.И., Г.Т. и Г.Я.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателите посочват, че на основание заповед са командировани в Окръжен съд– Б. На 21.05.2020г. във Висшия съдебен съвет е депозирано искане от РС Б. за прекратяване на заповедта за командироване.

На 31.07.2020г. съдия А.И. направил искане до председателя на РС Б. с оглед реализиране правото му на осведоменост и реализиране на защита на личните си данни, както и по повод на висяща информация в пространството, че искането е предадено на физическо лице от председателя на съда, което физическо лице го е депозирало в деловодството на ВСС. Изискал да му бъде предоставена справка за пощенския оператор, с който е изпратено искането до ВСС. В случай че не е ползван пощенски оператор, да се даде отговор с какъв способ искането е изпратено до ВСС. По така направеното искане, надлежен отговор не е даден.

Жалбоподателите имат основание да смятат, че при доставка на искането до адресата може да са нарушени правилата за обработване на лични данни, обективирани в искането за прекратяване на заповедта за командироване, депозирано на 21.05.2020г. във Висшия съдебен съвет, според тях от физическо лице, за което няма данни да е администратор на лични данни или да е определено лице от председателя на РС Б., което може да обработва лични данни и да е куриер на съда или да е извършено от надлежен пощенски оператор, притежаващ надлежен лиценз за пощенска услуга.

Жалбоподателите молят да бъдат предприети съответните действия по закон за проверка законосьобразността на действията и бездействията на административния рьководител на РС Б.

В КЗЛД постъпи по компетентност от Инспектората към ВСС жалба с идентично съдържание.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл.26 АПК, за започване на производството е уведомено заинтересованото лице– Районен съд Б. (накратко РС Б.). Предоставена е възможността по чл.34, ал.3 АПК за изразяване на становище с относими доказателства по предявените в жалбата твърдения. В Комисията постъпи отговор за неоснователност на жалбата.

Административният ръководител на РС Б. посочва, че на 21.05.2020г. до СК на ВСС е адресирано искане на основание чл.80, ал.1 вр. с чл.30, ал.5, т.18 от ЗСВ.

Счита, че жалбоподателите са съдии, които са публични личности и имената им са обществено известни и са налични в множество документи– съдебни актове, протоколи от заседания, декларации пред Инспектората на ВСС и др., които са достъпни на неограничен кръг лица.

Липсва нормативно задължение за съхраняване на информация за начина на изпращане на по принцип ежедневната и многобройна кореспонденция. В тази връзка съдът не съхранява доказателства за начина на изпращане на искането до ВСС. Единственото доказателство е за изпращането на искането от служежбата електронна поща на съда до електронната поща на ВСС, каквато е наложената практика за обмен на документи.

От РС Б. посочват, че в съдържанието на искането за прекратяване на командироване, освен двете имена и заемана длъжност, не е отразена никаква друга информация. Касае се за съдии, които са публични личности и чиито имена са общоизвестни.

От Комисията по професионална етика към ВСС постъпи в КЗЛД запитване относно статута на преписката. Предоставен е отговор на запитването и е изискано да бъде предоставена информация по какъв начин е постъпило във ВСС искането за командироване на съдии. От ВСС посочват, че искането от РС Б. е постъпило по системата за вътрешноведомствен обмен.

По редовността и допустимостта на жалбата КЗЛД намира следното:

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл.29 от АПК, чл.38а, ал.2 от ЗЗЛД и по чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА)– налице са данни за жалбоподателите; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от субекти на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД.

С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. КЗЛД намира, че в случая не е приложим чл.55, параграф3 от Регламент 2016/679, съгласно който: „Надзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.“ С подадената жалба се оспорва обработване на лични данни, което е с чисто организационен характер, както и упражняване на права от субект на данни. Тъй като твърденията за извършени нарушения не се отнасят до съдебните функции на администратора, компетентна да разгледа случая е КЗЛД, а не Инспекторатът към ВСС по реда на чл.17 във връзка с чл.38б от ЗЗЛД.

Налице са предпоставките за допустимост и по чл.27, ал.2 от АПК.

На проведено на 17.03.2021г. заседание на Комисията жалбата е обявена за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподатели– А.И., Г.Т. и Г.Я.,и ответна страна– Районен съд Б. Страните са редовно уведомени за насроченото за 19.05.2021г. заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество.

От РС Б. постъпи допълнително становище. Административният ръководител на съда посочва, че искането за прекратяване на командироването на жалбоподателите съдържа данни, които са публични и са достъпни за всеки субект, който желае да ги обработва и да ги използва за публични цели. Същото съдържа само данни, които събрани, обработени и предоставени на ВСС по силата на ЗСВ, като е предоставено на ВСС при стриктно спазване на правилата на установената система за вътрешноведомствен обмен.

На 17.05.21г. постъпи искане от един от жалбоподателите (А.И.) за отлагане на разглеждането по същество на жалбата, поради негова служебна ангажираност– насрочени открити заседания в ОС Б., по които е докладчик. Представен е и график за 19.05.2021г.

Направени са следните доказателствени искания:

1. Да бъде изискано от Главния директор на ГД „Охрана”, да предостави запис на видеонаблюдение на пространството в Съдебна палата Б., сочещо към кабинета на председателя на съда, както и за пространството около съдебната палата отвън във всички точки, предмет на видеонаблюдение, за дата 21.05.2020г. между 08.30 ч.– 13.00 ч.

2. Да бъде изискано от Главния директор на ГД „Охрана”, както и от ВСС, да предоставят запис на видеонаблюдение на пространството на входа на ВСС и пространството пред фронт-офис (деловодство партер) на ВСС, за дата 21.05.2020г. между 09.30 ч.– 15.00 ч.

3. Да бъде изискан от председателя на РС– Б. препис от разносна книга, наричана още дневник изходяща кореспонденция, за дата 20.05.2021г. и дата 21.05.2020г.;

4. Да бъде изискан от ВСС препис от разносна книга, наричана още дневник входяща кореспонденция, за дата 21.05.2020г.;

5. Да бъде изискана от ВСС справка, дали е получено на 21.05.2020г. искане изх. №234/21.05.2020г. по описа на РС– Б. в оригинал, дали е получено това искане и по електронна поща, в която справка да бъде отразено кога е заведено в деловодството на ВСС оригинала на това искане, по какъв ред е пристигнало искането– по пощата с писмо с обратна разписка, с куриер на оторизирана куриерска служба или от частен куриер, както и да бъде отразено в справката, има ли пощенски плик и какво е отбелязано на плика като входяща номерация;

6. Да бъде изискан от ВСС пощенския плик, получен на 21.05.2020г. в който се е съдържало искане изх. №234/21.05.2020г. по описа на РС– Б.;

7. Да бъде изискана от ВСС справка, какво включва системата за вътрешноведомствен обмен– освен изпращане на кореспонденция по факс и електронна поща, какви други методи включва.

На проведеното открито заседание жалбоподателите не се явяват, не се представляват.

За ответната страна се явява процесуален представител. Възразява срещу искането за отлагане разглеждането по същество. Посочва, че процесното писмо, което е предмет на жалбата, е изпратено по имейл на нарочен адрес, който е определен в комуникацията между РС Б. и ВСС, когато става въпрос за съответните преписки по ЗСВ. Това е обичайната практика. По същество поддържа представените страновища и счита жалбата за неоснователна.

КЗЛД оставя искането за отлагане на разглеждането по същество на жалбата без уважение. Както посочва и представителят на ответната страна, в случая жалбоподателите са трима, като само единият от тях е поискал отлагане, а за другите няма данни да са възпрепятствани да участват. Освен това няма данни процесуален представител на поискалия отлагането жалбоподател също да е възпрепятстван да участва в заседанието на КЗЛД. Доколкото присъствието в заседание на КЗЛД не е задължително, не са налице основания за отлагането му.

Направените от А.И. доказателствени искания също остават без уважение. КЗЛД намира, че са събрани необходимите сведения и доказателства за изясняване на спорния факт– по какъв начин е изпратено във ВСС искането за прекратяване на командироването. В подкрепа на твърдението на РС Б., че искането е изпратено по електронна поща, са представени електронни записи за изпращането по електронна поща. За потвърждаване на този факт е изискана информация от трето-неучастващо и незаинтересовано от производството лице– адресата на искането– Висшия съдебен съвет. От ВСС също посочват, че искането е постъпило по вътрешноведомствената система. Тъй като всички събрани доказателства сочат безпротиворечиво към един извод– че искането е изпратено от съда до ВСС по вътрешноведомствен път, а не чрез трето лице, външно за съда, не е необходимо събирането на допълнително доказателства. В допълнение към изложеното, изискване на записи от видеокамери трудно би довело до установяване на факти по преписката, доколкото е необходима много добра резолюция, за да се установи какъв документ се пренася. За останалите въпроси вече е изискана информация от ВСС по случая.

При така установеното Комисията разгледа жалбата по същество, като я приема за неоснователна въз основа на следното:

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

От фактическа страна не е спорно, че административният ръководител на РС Б. е изпратила до Съдийската колегия на ВСС искане за прекратяване на командироване на съдии от 21.05.2020г., измежду които са и жалбоподателите.

От правна страна не се спори, че обработването на личните данни за целите на изпращане на искане за прекратяване на командироване е законосъобразно на основание чл.6, параграф1, буква„д“, предл. второ от Регламент 2016/679– за упражняване на официални правомощия, предоставени на администратора. Съгласно чл.65 от ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. Съгласно чл.30, ал.5, т.18 от ЗСВ съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован. Въз основа на тези разпоредби представляващият съда е изискала от кадровия орган на съдебната власт прекратяване на командироването.

От жалбата се извеждат две твърдения за допуснати нарушения от РС Б.

Първото твърдение за нарушение е дали искане за прекратяване на заповед за командироване на съдии от РС Б. в ОС Б., съдържащо лични данни на жалбоподателите, депозирано на 21.05.2020г. във ВСС е извършено от физическо или юридическо лице, което не е надлежно определен от съда служител на съда или лицензиран пощенски оператор.

Предвид факта, че самото отправяне на искане е извършено на валидно основание, в случая се твърди, че от съда не са предприети необходимите технически и организационни мерки, които да гарантират подходящо ниво на сигурност на личните данни като съдържащото лични данни искане е изпратено чрез трето за съда лице, което не е и лицензиран пощенски оператор, като по този начин начин е допуснато неразрешено обработване– достъп до данните от това трето лице.

Както беше посочено, от представените електронни записи за изпращане на изскането за прекратяване на командироване по електронна поща и от изисканата от ВСС справка се установява, че искането за прекратяване на командироване е изпратено по вътрешноведомствената система. В този смисъл твърдението на жалбоподателите, че личните им данни са станали достъпни на трето лице, е неоснователно.

В допълнение към горното, в искането за командироване се съдържат единствено имена и длъжност на жалбоподателите. Както посочват от РС Б., жалбоподателите са публични личности и този обем лични данни (имена и заемани длъжности) се публикува многократно– в протоколи от съдебни заседание, в протоколи на ВСС, в сайта на съда, поради което не се ползват със завишена защита.

Второто твърдение за нарушение е, че на 31.07.2020г. съдия Иванов е направил искане до председателя на РС Б., с оглед реализиране правото си на осведоменост и реализиране на защита на личните си данни, предвид информацията, че искането за прекратяване на командироването е предадено на физическо лице, което да го депозира във ВСС. По отправеното искане не е постъпил отговор.

Действително чл.15 от Регламент 2016/679 предоставя на субекта на данни възможността да отправи искане до администратора на лични данни и да получи предвидената в посочения член информация.

По преписката е приложено искането на А.И. с вх.№554/31.07.2020г. по описа на РС Б. Искането до съда е формулирано по следния начин: „Моля да ми дадете справка с кой пощенски оператор е изпратено искането до ВСС. Ако не е ползван пощенски оператор, моля да дадете отговор с какъв способ искането е изпратено до ВСС.“

От цитираното искане, както и от цялото заявление, по никакъв начин не може да се достигне до извода, че се упражнява право, свързано с обработване на лични данни по Регламент 2016/679 и ЗЗЛД. Следователно, същото не подлежи на разглеждане по същество от КЗЛД и надзорният орган не може да ангажирана отговорността на администратора по реда на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД.

Така мотивирана и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд Б.