Решение по жалба с рег. № ППН-01-607/23.07.06.2018 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 08.05.2019 г. и обективирано в протокол№20/08.05.2019 г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл.57, §1, б.„е“ от Регламент(ЕС) 2016/679, разгледа по същество жалба с рег.№ППН-01-607/23.07.06.2018 г., подадена от Й.Ц.Н.

Административното производство е по реда на чл.38 от ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба рег.№ППН-01-607/23.07.2018 г., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни на г-н Й.Ц.Н. от Общинско предприятие „К.Д.“, гр.К.

Жалбоподателят твърди, че не е упълномощавал директорът на ОП „К.Д.“, гр. К. да води кореспонденция от негово име, да получава негови лични данни от предходни работодатели, с „които да си служи по свое виждане и без да бъде изискано съгласието“ на г-н Й.Ц.Н.

Жалбоподателят моли за извършване на преценка за законосъобразността на действията. Към жалбата са приложени доказателства: писмо от директора на ОП „К.Д.“, гр. К. до директора на „З.С.– К.“ АД.

С писмо изх. №ППН-01-607#2/29.06.2018 г. „Заводски строежи” АД е уведомено на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства.

Депозирано е становище, заведено с рег.№ППН-01-607#6/03.09.2018 г., в което е посочено, че Й.Ц.Н. е назначен на длъжност „Ел. заварчик“ в дружество за периода от 01.09.1977 г. до 08.03.1978 г.,във връзка с което за „З.С.– К.“ АД възниква задължение по смисъла на чл.12, ал.1 от Закона за счетоводството да съхранява ведомостите за заплати на жалбоподателя за срок от 50 години. По смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възниква задължение да съхранява неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневници и екземпляри от издадените удостоверения за срок от 50 г.

Сочат, че на това основание „З.С.- К.“ АД има законово основание ( по смисъла на чл.6, пар. 1, буква „в“ от Регламент 2016/679) да съхранява личните данни на жалбоподателя, свързани със съществувало трудово правоотношение.

Сочат, че по смисъла на чл.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, легитимиран да подаде заявление за пенсия на едно лице– работник или служител е неговият последен осигурител. В случая това се явява ответната страна по подадената от Й.Ц.Н. жалба– ОП„К.Д.“, гр. К.Също така, по смисъла на чл.2, т.1 от Наредбата за пенсиитеиосигурителниястажкъм заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за осигурителен (трудов) стаж, какъвто еитипанаудостоверение,поискан от ОП „К.Д.“, гр. К.

Считат, че предоставянето на тези лични данни, представляващи информация за трудовия и осигурителния стаж на физическото лице, е законосъобразно, защото от една страна „З.С.– К.“ АД има основание да обработва тези лични данни, а от друга страна -ОП „К.Д.“, гp. К. е легитимирана страна да получи такъв тип лични данни. В този смисъл „З.С.– К.“ АД поради наличие на законови задължения за съхраняване и предаване на лични данни, не е необходимо съгласието на лицето.

Сочат, че лицето има право да бъде информирано за начините, по които личните му данни биват обработвани от администратора и за получателите на тези лични данни и чежалбоподателят се е възползвал от това право, а „З.С.– К.“ АД е предоставил отговор, обективиран в писмо с изх. №328/07.07.2017 г.

С писмо изх. №ППН-01-607#3/23.08.2018 г. кмета на община К. е уведомен на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Писмото е изпратено с копие до ОП „К.Д.“, гр. К. Предоставена е възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства.

В отговор е депозирано становище с рег.№ППН-01-607#9/03.09.2018 г., в което е посочено, че жалбата от г-н Й.Ц.Н. не е насочена срещу кмета на община К., както и че жалбоподателят няма каквито и да било правоотношения с него. Считат жалбата за недопустима по отношение на кмета на община К. Сочат, че община К. не е обработвала личните данни на жалбоподателя. Сочат, че работодател на г-н Й.Ц.Н. е бил ОП „ К.Д.“, гр. К.

Молят производството по отношение на кмета на община К. да бъде прекратено, като недопустимо.

Молят за присъждане на разноски, в това число и адвокатски хонорар.

От ОП „К.Д.“, гр. К. е депозирано становище, заведено с рег.№ППН-01-607#/03.09.2018 г.

Посочено е, че общинското предприятие е било работодател, осигурител на жалбоподателя, до момента на прекратяване на трудовия му договор, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считат, че по отношение на заявление за издаване на УП– 3, личните данни, които са обработвани от ОП „К.Д.“ са трите имена и ЕГН на жалбоподателя в писмата до „З.С.– К.“ АД и „А.“ ЕАД и са предоставени от самия работник, при постъпването му на работа както в Общинското предприятие, така и при предишните му работодатели, в съответствие с чл.66, ал.1 от Кодекса на труда. т.е. всички споменати дружества разполагат на законно основание с цитираните данни.

Считат, че поведението на Общинско предприятие е законосъобразно, тъй като е в съответствие с изискванията за допустимост на обработването, обективирани в чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни, както и съответно – чл.6, параграф 1 от Регламент(ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните). Сочат, че случая не е необходимо да се иска съгласието на жалбоподателя и оплакванията му в този смисъл са неоснователни тъй като са налице други основания за обработване на личните му данни– за целите на трудово правоотношение. В тези случаи работникът или служителят няма истински свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си. В допълнение, взаимоотношенията между субекта на данни и неговия работодател, включително и по отношение обработването на лични данни, изчерпателно се уреждат от трудовото законодателство и индивидуалния трудов договор. При тези обстоятелства условието за законосъобразност на обработването на лични данни е законово задължениеи изпълнението на договор. Посочено е, че с разпоредбата на чл.5, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване е създадено задължение за осигурителя, при поискване, да издава безплатно в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Документите, чрез които може да се установява осигурителен стаж са посочени в чл.40 – 42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудова книжка, служебна книжка, осигурителна, книжка, документ, по утвърден образец, издаден от осигурителя – удостоверение за пенсиониране обр. УП-3 и др.

Издаването на удостоверение обр. УП-3 е наложително и в случаите, когато вписванията в трудовата книжка не са направени съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл.40, ал.4 от НПОС. Ако в трудовата книжка не е направено вписване, че „осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж“, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя, а именно: удостоверение обр. УП-3. Отказът или забавянето в издаването на необходимото удостоверение води до ангажиране на отговорността на работодателя по чл.226, ал.1 ,т. 1 във вр. с ал.3 от Кодекса на труда. Ето защо, всеки осигурител е длъжен, по силата на закона да извършва действията, заради които е подадена жалбата.

Считат, че оплакването на жалбоподателя, че Общинското предприятие е водило кореспонденция от негово име, без пълномощно е неоснователно. Цялата процесна комуникация е единствено от името на доверителя ни, подписана от самия директор на Общинското предприятие, в качеството му на представляващ. Общинското предприятие не се е представяло за пълномощник на г-н Й.Ц.Н. Молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Жалбата на Й.Ц.Н. е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл.30, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД предвижда преклузивен срок за сезиране на Комисията– в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Предвидените в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срокове са спазени, предвид и разпоредбата на пар. 44, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение на ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, б.„е“ от Регламента и чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по Регламент 679/2016 и ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимост на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството „администратори на лични данни”. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. За да е налице администратор на лични данни, същият трябва да отговаря на условията, описани в разпоредбата на чл.3 (отм.) от ЗЗЛД, съответно на чл.4, т.7 от Регламент(ЕС) 2016/679.Съгласно правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие „К.Д.“ (ОП „КД“), ОП „КД“, няма статут на юридическо лице и осъществява дейността си от името на община К. ОП „КД“ е специализирано звено на община К., на пряко подчинение на кмета, предвид което администраторът на лични данни е община К., представлявана от кмета. От изложеното следва, че община К., в чийто структурно звено е общинско предприятие „Комунални дейност“, „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД безспорно притежават качествата на администратори на лични данни.

Жалбата е обявена за допустима. Административният орган действа при служебно начало за изясняване на релевантни факти и обстоятелства. Правомощието на КЗЛД е спазването на ЗЗЛД (на разпоредбата на чл.12 от ЗЗЛД). Да се произнася след сезиране от физически лица сочи неприложимост на диспозитивното начало при осъществяване на дейността на Комисията. Уточняването на субекта на нарушението е в правомощията на органа с оглед събраните доказателства по преписката. В конкретния случай жалбата, подадена от Й.Ц.Н. е насочена срещу пасивнолегитимирана страна– директора на ОП „К.Д.“. В изпълнение на принципа на служебното начало и с оглед събраните по административната преписка доказателства, служебно от органа са конституирани като страни в административното производство, жалбоподател, Й.Ц.Н. и ответни страни– община К., в чийто структурно звено е общинско предприятие „Комунални дейност“ и заинтересовани страни: „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД. Страните са редовно уведомени за насроченото за 08.05.2019 г. открито заседание на КЗЛД.

При разглеждане на жалбата следва да се отчете, че обработването е извършено преди да започне прилагането на Регламент(ЕС) 2016/679– 25.05.2018 г., но и задължението за съответствието на индивидуалния административен акт с материалния закон към момента на издаването му– чл.142, ал.1 АПК. В конкретния случай е налице сходство между разпоредите на ЗЗЛД и Регламента.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.2, ал.1 (редакцията от ДВ, бр. 91 от 2006 г.) от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обхватът на понятието за лични данни е доразвито в чл.4, пар. 1, т.1 от Регламент(ЕС) 2016/679– „лични данни” означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни”); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на община К., като администратор на лични данни, в което структурно звено е общинско предприятие „К.Д.“.

Безспорно за ОП „К.Д.“ е налице основание за обработване на личните данни на жалбоподателя, в качеството му на лице, наело жалбоподателя по трудово правоотношение към общинското предприятие. Не е спорно, че при прекратяване на трудовото правоотношение на лице, за работодателя възниква задължение, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.7 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях. Когато вписванията в трудовата книжка не са направени съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е наложително издаването на удостоверение обр. УП-3.

Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.3 от Кодекса на труда в случаите по ал.1, т.10 а, 10 б и 10 в, работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.

Предвид изложеното за общинско предприятие „К.Д.“ не е разписано задължение за изискване на удостоверение образец УП– 3 от предходни работодатели, за установяването на трудовия стаж на г-н Й.Ц.Н. Такова задължение има самото осигурено лице, съгласно посочената разпоредба на чл.5, ал.7 от КСО.

От гореописаното следва, че личните данни на жалбоподателя са обработени незаконосъобразно и недобросъвестно от община К., в качеството на администратор на лични данни, в чието структурно звено е и ОП „К.Д.“, при което е нарушен принципът, установен с разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1 (редакцията от ДВ, бр. 91 от 2006 г.), респективно чл.5, пар. 1, б.„а“ от Регламента.

По административната преписка е установено, че ОП „К.Д.“ е изпратило писма през юни 2017 до „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД, в които е посочило трите имена и единния граждански номер (ЕГН) на жалбоподателя, с които е изискано от двете предприятия издаване на удостоверение образец УП– 3 за господин Й.Ц.Н. Установено е, че удостоверение УП– 3, със съдържащи се в същото лични данни в обем три имена, ЕГН,е изготвено и изпратено от „З.С.– К.“ АД с писмо, с обратна разписка на 14.06.2017 г. на ОП „К.Д.“, от „А.“ АД на 16.06.2017 г. е изготвено процесното УП 3.

Предвид изложеното за дружествата „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД жалбата също се явява основателна.

По административната преписка не е спорно, че жалбоподателят е бил работник в двете предприятия за периода 1977-1978 г., предвид което за тях възниква задължение за съхраняване на личните данни на жалбоподателя по смисъла на чл.12, ал.1 от закона за счетоводството, за срок от 50 г.

По отношение обаче на предоставянето на личните данни от „З.С.– К.“ АД, и от „А.“ АД по искане на директора на ОП „К.Д.“, същото действие представлява обработване на данните „употреба” по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (редакцията от ДВ. бр. 91 от 10 Ноември 2006 г.) на ЗЗЛД, съответно чл.4, т.2 от Регламента. Като действие по обработване на данните, същото следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент 2016/679.

От изложеното се налага изводът, че личните данни на г-н Й.Ц.Н. са допълнително обработени за цели, различни и несъвместими с първоначалните конкретни, изрично указани и легитимни цели, за които са събрани, при което е нарушен принципът за ограничаване на целите на обработването по чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД, съответно чл.5, пар. 1, б.„б” от Регламент 2016/679.

При така констатираното нарушение жалбата следва да бъде уважена

Комисията разполага с оперативната самостоятелност, като в съответствие с предоставените ѝфункции преценява кое от корективните правомощия по чл.58, пар 2 от Регламент 679/2016 г. да упражни. Преценката се основава на целесъобразност и ефективност на решението при отчитане на особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретно физическо лице– субект на данни, като и на обществения интерес. Правомощията по чл.58, пар. 2, без това по буква „и“ , имат характер на принудителни административни мерки, чиято цел е да предотвратят или преустановят извършването на нарушение, като по този начин се достигне дължимото поведение, в областта на защитата на личните данни. Административното наказание „имуществена санкция“ има санкционен характер. При прилагането на подходящата корективна мярка по чл.58, пар. 2 от Регламента се взема предвид естеството, тежестта и поледиците от нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Оценката за това какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай отразява и целта, преследвана с избраната корективна мярка– предотвратяване или преустановяване на нарушението, санкциониране на неправомерното поведение или и двете, каквато възможност е предвидена в чл.58, пар 2, буква „и“.

При преценка на обстоятелствата по преписката Комисията намира, че следва да се налижи административно наказание „имуществена санкция“ в размер близък до минималния, който има за цел да санкционира неправомерното поведение и да дисциплинира ответните страни. Комисията като прецени факта, че нарушението на правилата за обработване на личните данни е довършено и последиците от него са настъпили за субекта на данните, и с цел да поправи настъпилите неблагоприятни последици, единствено имуществена санкция, като мярка на административна принуда, се явява най-целесъобразна и ефективна мярка. В съответствие с чл.83, параграф 2, буква „и“, мотивите са следните:

Буква „а“– обработването по отношение на администратора община К., в което структурно звено е общинско предприятие “К.Д.“ се отнася до неправомерно предоставяне на личните данни на жалбоподателя в обем три имена и единен граждански номер на „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД. За общинско предприятие “К.Д.“ не е разписано задължение за изискване на удостоверение образец УП– 3 от предходни работодатели, за установяването на трудовия стаж. Такова задължение има самото осигурено лице, съгласно посочената разпоредба на чл.5, ал.7 от КСО. В съответствие с посоченото следва, че на „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД са предоставени данните на г-н Й.Ц.Н., т.е данните са предоставени на трети лица.

Обработването по отношение на администраторите „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД представлява обработване на данните „употреба” по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (редакцията от ДВ. бр. 91 от 10 Ноември 2006 г.) на ЗЗЛД, съответно чл.4, т.2 от Регламента, т.е допълнително са обработени за цели, различни и несъвместими с първоначалните конкретни, изрично указани и легитимни цели, за които са събрани

От обработването са засегнати правата на едни субект на данни, не се установи да са настъпили вреди за жалбоподателя.

Буква „б“– случая се касае за обективна безвиновна отговорност по отношение и на трите юридически лица– администратори на лични данни. Община К., в което структурно звено е общинско предприятие “К.Д.“ е била наясно, че изисква предоставяне на информация, за която няма задължение и правно основание. „З.С.– К.“ АД и „А.“ АД са предоставили изисквана информация в нарушение на целта, за която е била събрана същата, като и трите администратора са целели именно това.

Буква „в“– не е констатирано от административния орган да са предприети своевременни мерки от администраторите с цел да бъде предотвратено нарушението, напротив установено е неправомерно поведени от страна и на трите администратора.

Буква „г“– нарушението не се отнася до непредприемане на технически и организационни мерки.

Буква „д“ -Нарушението не е първо за администратора– община К. С решение №Ж-302/2018 от 10.07.2018 г. на община К. е наложено административно наказание– имуществена санкция– 500 лв., за нарушение на чл.23 от ЗЗЛД. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Буква „е“– отстраняването на нарушеното не е възможно. Съобразно насоките дадени от работна група 29 по този критерий се взема предвид, че в резултатът на намесата на администраторите, отрицателните последици по отношение на правата на жалбоподателя са се проявили, отколкото биха могли да имат без тази намеса.

Буква „ж“– обработени са трите имена и ЕГН – то на жалбоподателя, данни, които идентифицират и дават възможност за пряко идентифициране на лицето. Не са обработени специални категории лични данни по смисъла на чл.9 от Регламента.

Буква „з“– след сезиране на Комисията от субекта на данни. С тълкуване от Работна група 29 за този критерий е посочено, че спазването на това задължение не може да се тълкува като смекчаващ фактор, а липсата на уведомяване или неспазване на срока поради неадекватната оценка на степента на нарушението може да обуслови по-сериозна санкция.

Буква „и“– не са налагани мерки на администраторите по чл.58, пар 2 от Регламента.

Буква „й“– към момента на извършване на нарушението няма одобрени кодекси за поведение.

Буква „к“– при отчитане степента на извършеното нарушение от „З.С.– К.“ АД и от „А.“ АД, се вземат предвид следните смекчаващи обстоятелства– не са констатирани други нарушения на администраторите, т.е нарушението на принципите за обработване на личните данни се явява първо и за „З.С.– К.“ АД и за „А.“ АД, признато е неправомерното обработване на личните данни от страна на дружествата, не са настъпили сериозни вреди за субекта на данни.

Административният орган счита, че имуществената санкция ще има възпитателно въздействие и ще допринесе за спазване от страна на администратора на установения правен ред, като при определяне на размера на наложена санкция взе предвид, че нарушението не е първо за администратора община К. Освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, имуществената санкция има и дисциплиниращо действие, с оглед неизвършването на същото нарушение за напред. Администраторите са длъжни да познава закона и да спазват неговите изисквания, още повече, че те дължат необходимата грижа, предвидена в закона и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс.

При определяне на размера на имуществените санкции административният орган се съобразява и с датата на извършване на нарушението от администраторите. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да се приеме, че едно деяние е нарушение, то трябва да е обявено за такова с действаща към момента на извършването му правна норма, която да е приета за нарушена. Предвид това, следва нарушенията да се квалифицира като такива по действащите към момента на извършването му разпоредби, а именно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД за община К. и по чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД за „З.С.– К.“ АД и от „А.“ АД от ЗЗЛД (в редакцията от ДВ, бр. 91 от 2006 г.), които съответстват на чл.5, пар. 1, б.„а“ и „б“ от Регламента.

Направено е своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на общинско предприятие “К.Д.“, но предвид изхода на спора, Комисията счита, че разноски не се дължат и не следва да бъдат присъдени.

При така установените обстоятелства, на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, б.„е“ от Регламента и чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

1. Обявява жалба с рег.№ППН-01-607/23.07.2018 г., подадена от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на администратора община К., в чието структурно звено е общинско предприятие “К.Д.“ за нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1 (редакцията от ДВ, бр. 91 от 2006 г.) от ЗЗЛД, съответстваща на чл.5, пар. 1 от Регламент(ЕС) 2016/679

2. Във връзка с т.1 и на основание чл.58, параграф 2, буква „и“, във връзка с чл.83, параграф 5, буква „а“ от Регламент 679/2016 налага на администратора община К., в чието структурно звено е Общинско предприятие „К.Д.“, с адрес гр. К., *** административно наказание– „имуществена санкция“, в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1 (редакцията от ДВ, бр. 91 от 2006 г.) от ЗЗЛД, съответстваща на чл.5, пар. 1 от Регламент(ЕС) 2016/679.

3. Обявява жалба с рег.№ППН-01-607/23.07.2018 г., подадена от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на администраторите „З.С.– К.“ АД, и на „А.“ АД, за нарушение на разпоредбата на чл.чл. 2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД (редакцията от ДВ, бр. 81 от 2011 г.), съответстваща на чл.5, пар. 1, б.„б” от Регламент 2016/679.

4. Във връзка с т.3 и на основание чл.58, параграф 2, буква „и“, във връзка с чл.83, параграф 5, буква „а“ от Регламент 679/2016, налага на администратора на лични данни – „З.С.– К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К., *******,имуществена санкция и размер на 10000 (десет хиляди) лева и на „А.“АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. К., ***** имуществена санкция и размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на разпоредбата на чл.чл. 2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД (редакцията от ДВ, бр. 81 от 2011 г.), съответстваща на чл.5, пар. 1, б.„б” от Регламент 2016/679.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд – В.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде преведена по банков път:

Банка БНБ– ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601 BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

В случай че санкциите не бъдат платени след влизане в сила на решението, ще бъдат предприети действия за принудително събиране.