Решение по жалба с рег. № ППН-01-544/30.07.2020 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател– Венцислав Караджов и членове– Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 16.09.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба рег. № ППН-01-544/30.07.2020г., подадена от В.В.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателят посочва, че на 09.06.2020г. му е връчена нотариална покана от лицето Д.Й., чрез нотариус рег. № ***, с район на действие Районен съд Пловдив. Поканата е връчена лично от служител на нотариалната кантора в присъствието на двама свидетели (съпругата и сина на жалбоподателя).

След като се запознал със съдържанието ѝ, г-н В.В. установил, че е налице неправомерно разкриване на личните му данни (трите имена, ЕГН, адрес по местоживеене) в поканата. Декларира, че не е давал съгласие личните му данни да бъдат обработвани за посочената цел– както пред нотариуса, така и пред лицето-подател. Наясно е, че нотариусите са администратори на лични данни, но същото не се отнася до лицето-подател, което разполага неправомерно с тях.

Жалбоподателят счита, че присъствието на личните му данни във връчената нотариална покана представлява нарушение на правата, предоставени му от Закона за защита на лични данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Моли Комисията да ангажира административно-наказателната отговорност на лицето-подател на нотариалната покана за обработване на лични данни в нарушение на ЗЗЛД, в резултат на което неправомерно действие личните ми данни са достьпни и са станали достояние пред външни за жалбоподателя лица. Моли Комисията да съдейства при установяване източника и лицата, пред които те са станали достояние. Предвид възникналия между жалбоподателя и подателя на нотариалната покана имотен спор, за него са налице опасения за възможна продължаваща нерегламентирана и недобросъвестна употреба на личните му данни. Моли Комисията да предприеме необходимите действия във връзка с представената информация.

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл.29 от АПК, чл.38, ал.2 от ЗЗЛД и по чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА)– налице са данни за жалбоподателя; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛДот субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл.27, ал.2 от АПК.

Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Една от задачите на КЗЛД по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Оперативната самостоятелност при разглеждане на жалбите е процесуално доразвита в чл.38, ал.4 ЗЗЛД– когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане.

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, езаконосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл.6, параграф1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Съгласието по буква„а”е едно от основанията за събиране и обработване на лични данни. Независимо от факта, че то е посочено на първо място, всички правни основания саалтернативнииравнопоставени, като същите не са подредени в йерархична зависимост. Наличието на което и да е от тях прави обработването законосъобразно, при условие, че са спазени и другите изисквания на регламента.

Когато администратор на лични данни прави преценкадалидаобработва личните данни на базата на съгласие,тойтрябвада изследва обстоятелствотодали не е налице друго правно основание за тяхното обработване. В случай че друго основание е налице, не е необходимо изискването и на съгласие от субекта на данни.

Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

Връчването на нотариална покана (както и други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения) по чл.592 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представлява именно такова нормативно установено нотариално действие, което е посочено систематично в Глава петдесет и четвърта от ГПК, озаглавена „Нотариални производства“.

Нотариалната покана има широко приложение в гражданския оборот. Най-общо чрез нотариалната покана се осигурява едно доказателствено средство за този, който я е отправил, в един бъдещ правен спор с поканеното лице. В други случаи, като настоящия, нотариалната покана служи като опит за доброволно уреждане на спорове и уведомяване за евентуално преприемане на последващи действия при невъзможност да бъде уреден доброволно спорът.

Съгласно чл.23 от ЗННД нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Чл. 592, ал.1 от ГПК предвижда, че нотариалната покана следва да бъде изготвена в 3 или повече (в зависимост от броя на адресатите) еднообразни екземпляра, а ако поканата се отправя от пълномощник, се представя и неговото пълномощно.

При представяне на поканата, нотариусът не извършва удостоверяване на съдържанието или подписа на лицето, което я отправя, а само се удостоверява факта на представяне на поканата. Нотариусът не проверява съдържанието на поканата и верността на твърденията в нея. Той не удостоверява нито съдържанието на поканата, нито подписа на изпращащото я лице. С нотариалната покана се удостоверява актът на връчване на поканата на нейния адресат.

Нотариусът е длъжен да извърши проверка само относно законосъобразността ѝ поради изричното правило на чл.574 от ГПК– „Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.“

Следователно, нотариусът не може да откаже изпращането на нотариална покана, освен в случаите на чл.23 от ЗННД и чл.574 от ГПК. Дейността на нотариуса при връчването на нотариалните покани се състои в това да удостовери от кого е била представена поканата, да организира надлежното ѝ връчване съобразно реда, предвиден в ГПК, и да удостовери факта на връчването.

Предвид горното, при изпращане на нотариална покана нотариусът обработва лични данни на основание чл.6, параграф1, буква„д“ от Регламент 2016/679– за изпълнение на официалните му правомощия, предоставени му с ЗННД и ГПК, при което съгласие от субекта по буква„а“ не е дължимо.

Тук следва да се посочи, че самото връчване на нотариалната покана е регламентирано по начин, който да не позволява личните данни да стават достояние на неограничен кръг лица. чл.50 от ЗННД предвижда, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. В случая нотариалната покана е връчена именно по този ред– от служителя в кантората на нотариуса и лично на адресата (жалбоподателя). По този начин личните данни са станали известни единствено на администратора (нотариуса и нотариалната му кантора) в хода на обичайната му нормативно установена дейност.

Що се отнася до лицето, отправило поканата, за него съществува легитимен интерес да защитава правата си с всички законно предвидени средства. Както беше посочено, изпращането на нотариална покана е нормативно установена възможност за защита на права, поради което легитимният интерес на подателя на поканата има преимущество пред този на адресата на поканата (жалбоподателя). Следователно, в случая обработването е законосъобразно на основание чл.6, параграф1, буква„е“ от Регламент 2016/679, при което съгласие от жалбоподателя отново не е необходимо. Предвид наличието на основание за обработване, в случая не е налице недобросъвестност на обработването, каквото твърдение е изложено в жалбата.

Така мотивирана и на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд Пловдив.