Решение по жалба с рег. № ППН-01-462/15.06.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 14.09.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-462/15.06.2021г., подадена от П.А.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с подадена от П.А. жалба №ППН-01-462/15.06.2021г., с изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано от брат му Т.П. видеонаблюдение в съсобствен имот находящ се в гр. София, адр. ***. Твърди, че видеонаблюдението се осъществява посредством монтирани в общите части на имота 3 камери, разположени в мазе, двор и стълбище. Моли комисията за проверка по случая и преустановяване на видеонаблюдението, за което твърди, че се осъществява против волята му и в нарушение на личната му неприкосновеност и тази на членовете на семейството му– дъщеря и съпруга, с които живее на адреса.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, Т.П. е уведомен за подадената жалба, като му е указана възможността да представи писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор е изразено становище ППН-01-462#5/04.03.2022г. за неоснователност на жалбата с приложени относими доказателства. Г-н Т.П. информира, че е собственик на първи и втори етаж от триетажната жилища сграда, както и на 2/3 идеални части от дворното място. Допълва, че на третия етаж живее дъщерята на жалбоподателя, като последния живее в гр. Б. и посещава имота периодично, но не го обитава. Сочи като причина за монтиране на видеонаблюдението вандалски прояви в имота, агресивно поведение и заплахи от страна на жалбоподателя и бившата му съпруга Х.Ф. Твърди, че жалбоподателят с бившата си съпруга поставят под риск сигурността на семейството му, в това число и на малолетния му син, и увреждат имуществото му, обстоятелства за които са сезирани компетентните органи – 01 РУ-СДВР с жалба вх. №*** и СРП с жалба с вх.№*****.

С оглед изясняване на случая от фактическа страна е извършена проверка по предмета на жалбата, резултатите от която са обективирани в Констативен акт ППН-02-201/05.04.2022г., с приложения към него в това число Констативен протокол от 11.11.2021г., графични изображения на местоположението и обхвата на камерите и попълнен въпросник.

Проверката се откри на 24.02.2022г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на Т.П., който съдейства и осигури възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип. На проверката присъства и Б.П.– съпруга на г-н Т.П.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира имот– дворно място с построени в него триетажна фамилна къща с един вход и навес. Т.П. информира проверяващия екип, че е собственик на 1-ви и 2-ри етаж от къщата и на 2/3 от дворното място. Г-н Т.П. заедно със семейството си живее на 1-вия етаж, а 2-рия етаж ползва неговата майка. Третият етаж от къщата е собственост на брат му– П.А., като по настоящем там живее дъщеря му. С писмо с вх. №№ППН-01-462#5/04.03.2022г. от Т.П. информира, че от края на м. юни 2021г. брат му (П.А.) живее в гр. Б., а бившата му съпруга– в гр. София, адр. ***2, като и двамата посещават периодично имота на адрес: гр. София, адр. ***.

Проверяващия екип беше информиран, че поради многократни посегателства върху имуществото и вандализъм от страна на сем. А., през юли 2021г., г-н Т.П. е монтирал система за видеонаблюдение състояща се от 3 бр. видеокамери,записващо устройство, рутер, мобилно приложение, като за наблюдение на изходящия образ и записи от камерите се използват личните мобилни телефони на г-н Т.П. и съпругата му. Системата за видеонаблюдение е монтирана от познат на сем. П.

На обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение.

Системата за видеонаблюдение позволява наблюдение на изходящия образ от камерите в режим „реално време“ и запис на изходящия образ при движение в обхвата на камерите. Записите се съхраняват за период 2-3 дни, след което се изтриват по реда на постъпването им. Монтираната система за видеонаблюдение позволява отдалечен достъп (в т.ч. поддръжка и настройки) посредством софтуерно приложение, инсталирано на телефоните на г-н Т.П. и съпругата му г-жа П.

Монтираната система за видеонаблюдение не позволява предаване и запис на звук. Камерите за видеонаблюдение позволяват нощен режим на работа.

Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни).

Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица.

Системата за видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица (посредством осъществяване на достъп до база с данни).

Проверяващият екип установи, че видеокамерите са разположени и са с обхват на видеонаблюдение и заснемане, както следва:

Камера №1 е монтирана вътре в къщата над входната врата на апартамента на 1-вия етаж, като в обхвата ѝ на наблюдение попада подстъпа към входа на къщата от вътре, стълбищна площадка на 1-ви етаж, входа към апартамента на г-н Т.П. и част от стълбището.

Камера №2 е монтирана на задната страна на къщата на фасадата на прозорец на 1-вия етаж и е насочена към вътрешния двор, като в обхвата ѝ на наблюдение попада част от фасадата на къщата на 1-ви етаж и вътрешния двор.

Камера №3 е монтирана вътре в коридор в мазето, като в обхвата ѝ на наблюдение попада коридор и подстъпа към 3 помещения в мазето.

Проверяващият екип констатира, че от външната страна на входните врати на апартамента и мазето, както и под външната камерата има поставени информационни стикери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение.

Проверяващият екип констатира и наличието на още една камера, която по информация на г-н Т.П. същата е монтирана от П.А. Камерата е монтирана на външната ограда, насочена към входа на къщата. Видимо камерата не работи и не е свързана с електрическо захранване.

В хода на производството жалбоподателят представя заверено копие на: декларации от М.П., А.А. и Х.Ф., удостоверение за настоящ адрес, издадено от Столична община, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Столична община, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и Препис от Протокол по описа на Софийски районен съд.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба ППН-01-462/15.06.2021г. съдържа задължително изискуемите реквизити, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и пасивно легитимирана страна, предвид което жалбата е редовна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение в съсобствен имот находящ се в гр. София, адр. ***.

Съгласно легалното понятие "Видеонаблюдение" е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическото лице в съвкупност – образ, ежедневни навици, поведенчески реакции и социални контакти, попадат в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде идентифицирано по безспорен начин. Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по смисъла на чл.4, §1, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента. Същото се отнася и за „мониторен контрол" – ограничена форма на видеонаблюдение – наблюдение с технически средства, без възможност за запис на получените данни, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЧОХ. Константна е съдебната практика и практиката на КЗЛД, че видеонаблюдението е продължавано, а не е еднократно действие по обработване на лични данни.

Жалбата е подадена в срока по чл.38 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу пасивно легитимирана страна – физическо лице Т.П., за което се твърди, а и комисията при проверка е констатирала, че има качеството на администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 Регламент ЕС 2016/679, доколкото определя целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение. В хода на проверката се установи, че достъп до видеонаблюдението има освен пасивно легитимирана страна и съпругата му Б.П., с оглед на което същата следва да участва в производството като ответна, служебно конституирана страна. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По горните съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 11.05.2022г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател– П.А. и ответни страни– Т.П., пасивно легитимирана страна и Б.П., служебно конституирана страна.Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 29.06.2022г. от 13.00 часа. Страните са редовно уведомени за заседанието, указано им е разпределянето на доказателствената тежест в процеса, информирани са за извършена по случая служебна проверка, като заверено копие от констативен акт от проверката им е изпратен за запознаване и становище. Възражения по констативния акт не са постъпили.

В отговор, от страна на г-н Т.П., са депозирани писмени становища по предмета на спора с приложени доказателства, включително декларации от неучастващи в производството лица Л.П. и Д.П. и удостоверения за настоящ адрес на Б.П. и синът ѝ. Допълнително г-н Т.П. излага твърдения за влошени междуличностни проблеми, включително и по отношение на направени от него разходи по сметоизвозване, ремонт на сградата и други, които не са заплатени от жалбоподателя. Излага твърдения и за хулигански прояви на жалбоподателя спрямо членовете на семейството си, в това число заливане на съпругата му с кофа вода от балкона на третия етаж на 15.05.2019г., заливане с кофа мръсна сапунена вода от балкона на третия етаж на тъщата на г-н Т.П.– С.П., на 05.06.2022г. Твърди, че жалбоподателят с бившата си съпруга Х.Ф. откраднали от пощенската му кутия адресирани до него писма. Информира, че Х.Ф. е конфликтна личност, с вулгарен език, която от „много години се занимава сдоноси, жалби и улични котки“.

Отделно, г-н Т.П. информира за подадени от него в 01 РУ- СДВР и Софийска районна прокуратура жалби срещу П.А. и Х.Ф. за повреждане на собствеността му и самоуправни действия, приключила с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство №*****. Допълва за образувано срещу Х.Ф. и А.А. досъдебно производство в СРС.

В становище жалбоподателят г-н П.А. също информира за влошени отношения между страните, породени от битови въпроси свързани с осъществени от г-н Т.П. ремонтни дейности „придружени с много шум“, самоуправство в имота, в това число– премахната от г-н Т.П. стара каменна чешма в двора, поставена от дядо им, направени от г-н Т.П. забележки по отношение на Х.Ф. и А.А. относно паркирано колело в общите части на сградата– стълбищна площадка и паркиран пред къщата автомобил и други. Допълва, че поради осъществявания тормоз Х.Ф. е завела дело за клевета срещу Т.П. и Б.П. Твърди, че той и семейството му чувстват „следени, като незаконни емигранти в собствения си дом“. Допълва, че майка му М.П., също не е съгласна с осъществяваното на адреса видеонаблюдение.

В хода на производството е депозирано искане ППН-01-462#21/15.06.2022г. от М.П., А.А. и Х.Ф. за конституирането им като жалбоподатели в производството доколкото живеят на адреса на който се осъществява видеонаблюдението и са обект на същото. Лицата заявяват, че са категорично против видеонаблюдението и твърдят, че ответниците постоянно наблюдават камерите и следят тяхното влизане и излизане от жилищната сграда. Изразяват съмнение, че ответниците „разпространяват кадри от камерите в интернет, пък и не се знае кой още има достъп до видеонаблюдението.“

Към дата на депоизраното искане административното производство не е приключило следователно няма пречка М.П., А.А. и Х.Ф. да бъдат конституирани като жалбоподатели в същото, още повече че приложените по преписката доказателства свидетелстват за наличието на правен интерес на лицата за участие в производството, доколкото М.П. е ползвател на част от процесния имот, А.А. обитава част от имота, а Х.Ф. има регистрация по настоящ адреса в имота, в който се осъществява видеонаблюдението.

По изложените мотиви с решение от проведено на 29.06.2022г. заседание на КЗЛД М.П., А.А. и Х.Ф. са конституирани като страна– жалбоподатели, в производството. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 14.09.2022г. от 13.00 часа, за което страните са редовно уведомени.

С писмо ППН-01-462#29/15.08.2022г. г-жа Б.П. информира комисията за битови конфликтни ситуации между страните, в това число отправени от Х.Ф. заплахи, обиди, „психически тормоз“, „индиректна физическа саморазправа“, които не са от компетентността на КЗЛД. Направено е и доказателствено искане за допускане до разпит на Д.П. като свидетел на конфликтните отношения между страните.

На проведено на 14.09.2022г. заседание на комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателите П.А., М.П., Х.Ф. и А.А.– редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в заседанието пред комисията.

Ответникът Т.П.– редовно уведомен, не се явява; представлява се от Б.П. с пълномощно по преписката.

Ответната страна Б.П. се явява лично и оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства, искания по доказателствата няма, не поддържа искането за допускане до разпит на Д.П., поради заболяване на лицето.

По същество намира жалбата за неоснователна и моли комисията да я остави без уважение. Уточнява, че камерите служат единствено за защита на имуществото ѝ от преднамерено увреждане и вандализъм във връзка с които има подадени три жалби към полицията и две към прокуратурата. Първата жалба към Първо РУ-СДВР с вх. №***т 1.03.2022г.,Софийска районна прокуратура с вх. №*** от 2.03.2022г. по повод чупене на патрон на едно от мазетата и изваждане на канализационна тръба, находяща се в общите части на мазетата, свързваща банята ни с общата канализационна тръба; надиране на минерална мазилка на общата стълбищна площадка; демонтиране на стойка на камерата над входната врата от П.А.; откъртване на цокълни плочки към външна изолация, късане на гумено уплътнение към външна мивка, пукане гума на колата, запълване ключалката на капака на резервоара на колата с лепило, заплахи по вайбър от страна на П.А., отваряне на входната врата на къщата през нощта от Х.Ф.; пръскане на една от камерите със спрей от Х.Ф., хвърляне на камъни спрямо нея от Х.Ф. и вербална заплаха за бой от А.А.

Втората жалба в Първо РУ-СДВР е от 6.06.2022г. с вх. №*** е по повод преднамерено заливане с кофи вода от балкона на третия етаж от П.А.

Третата жалба в Първо РУ-СДВР е подадена на 13.06.2022г. с вх. №*** и е по повод самоуправни действия на П.А. във връзка със смяна на патрона на вратата на втори етаж, който не е негова собственост.

Госпожа П. твърди, че след монтирането на камерите случаите на вандализъм са преустановени. Счита, че целта на жалбоподателите е камерите да се премахнат, за да могат отново да увреждат личното имущество на семейство П., находящо се в общите идеални части на имота.

Конкретизира, че няма заснемане на обществени територии, а видеонаблюдението се осъществява в рамките на имота на администратора и е необходимо за целите на легитимния интерес на администратора за защита на собствеността и имуществото по чл.6, §1, буква„е“ от Регламента. Сочи, че другият немаловажен мотив за видеонаблюдението е осигуряване сигурността на малолетния ѝ син вследствие на агресивното поведение от страна на сем. А., като уточнява, че живеят в постоянен стрес и страх от физическа саморазправа от страна на П.А. и бившата му жена Х.Ф. и моли комисията да не разпорежда премахване на камерите, които са поставени само с цел превенция и защита.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба ППН-01-462/15.06.2021г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение в съсобствен имот находящ се в гр. София, адр. ***.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните в производството не е спорно, че на посочения адрес се намира поземлен имот– дворно място с построени в него триетажна фамилна къща, с един вход, и навес. Не е спорно, а и видно от приложените по преписката копия на актове за собственост, е че имотът е в режим на съсобственост. Ответникът – Т.П. е собственик на 1-ви и 2-ри етаж от къщата и на 2/3 от дворното място. Третият етаж от къщата е собственост на брат му– П.А., жалбоподател в производството. М.П., майка на П.А. и Т.Т.П., имат учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, на 2-ри етаж от къщата. Доказателствата по преписката свидетелствата за усложнени конфликтни отношения между страните на битово ниво, разрешаването на които не е от компетентността на КЗЛД. Налице са и множество жалби до органите на МВР и Прокуратурата.

От извършена на място проверка е установено, че в имота е изградена и функционира система за видеонаблюдение състояща се от 3 бр. видеокамери,записващо устройство, рутер, мобилно приложение, като за наблюдение на изходящия образ и записи от камерите се използват личните мобилни телефони на г-н Т.П. и Б.П. В обхвата на видеонаблюдение попадат общи части на съсобствеността – подстъпа към входа на къщата от вътре, стълбищна площадка на 1-ви етаж, входа към апартамента на г-н Т.П. и част от стълбището, коридор и подстъпа към 3 помещения в мазето, част от фасадата на къщата на 1-ви етаж и вътрешния двор. Имотът на жалбоподателя, етаж 3 от сградата, не попада в обхвата на видеонаблюдение, като същото се отнася и за ползвания от М.П. етаж втори от къщата.

Безспорно е, че видеонаблюдението се осъществява без съгласието на жалбоподателите. Същото обаче е законосъобразно по аргумент от чл.32 от Закона за собствеността доколкото разпореждането с веща, включително и осъществявано видеонаблюдение, е допустимо след решение на съсобственици притежаващи повече от половината от общата вещ, каквото ответникът Т.П. притежава по отношение на наблюдавания имот, а именно 2/3 от същия. В тази връзка и доколкото условията за законосъобразност на обработването са алтернативно изброени в чл.6, §1 от ОРЗД,видеонаблюдение в имота е възможно и законосъобразно и без съгласие на субектите на данни в хипотезата на чл.6, §1, буква„е“ от ОРЗД, наличие на легитимен интерес на администратора или на трета страна, преимуществен пред интереса на субекта на субекта на данни обект на видеонаблюдение.

Установява се конфликт на интереси от страна на единия съсобственик жалбоподателят П.А., който е с миноритарен дял. По преписката е безспорно, че имотът не е в режим на етажна собственост и поради преобладаващия дял на единия от съсобствениците– ответникът Т.П., той може да взема решения да се разпорежда с вещта, както е според Закона за собствеността. След като може да се разпорежда, той може да взема решения и за действия в защита на тази вещ, каквото представлява нейната охрана чрез видеонаблюдение и обработване на информация чрез това видеонаблюдение, включително и лични данни. В конкретния случай той не следва да иска разрешение и/или съгласие от собственика с миноритарен дял. Обстоятелствата, че жалбоподателите посещават и ползват имота са ирелевантни и не могат да изменят факта кой се разпорежда със самия имот и взима решения по целесъобразност за неговата охрана. Това не е миноритарният собственик, а собственикът с по-голям мажоритарен дял, който в съответствие с принципа на прозрачност и добросъвестност е поставил и информационни табели за осъществяваното видеонаблюдение, т.е. има информация за начина по който имотът се охранява, така че външните посетители би трябвало да се съобразяват с тази информация и да се считат за уведомени, че в обхвата на камерите ще се обработват техни лични данни.

Комисията споделя притесненията на ответницата, като майка, за безопасността на непълнолетния ѝ син и отговорността която всеки родител има по отношение на подсигуряване на сигурна и защитена среда за отглеждане на деца, с оглед тяхното, а и на родителите, психическо и физическо здраве и спокойствие. В тази връзка приема, че в условията на усложнени конфликти отношения с жалбоподателите и признаци на саморазправа и вандализъм, осъществяваното видеонаблюдение на общи части от имота е за защита и на легитимния интерес на детето.

В хипотезата на чл.6, §1, буква„е“ от ОРЗД обработването на лични данни чрез изградената система за видеонаблюдение е необходимо за целите на легитимния интерес на администратора и на трета страна, за защита на собствеността на администратора и физическо и психическо здраве на непълнолетното му дете, интереси, които са преимуществени пред интереса на субекта на данни обект на видеонаблюдение, доколкото живота и здравето на лицата, още повече на децата, на подрастващите, са висша ценност и приоритет не само на техните близки, а и на обществото като цяло. В конкретния случай правата на лицата обект на видеонаблюдение следва да търпят ограничение, още повече, че с държанието и неправомерните си действия именно те са провокирали осъществяваното видеонаблюдение с цел защита и превенция от последващи актове на саморазправа и вандализъм. В тази връзка комисията намира жалбата за неоснователна, а осъществяваното видеонаблюдение за допустимо, ограничено до необходимото във връзка със защита на собствеността на администратора и здравето на детето му и пропорционално за постигане на претендираната превантивна охранителна цел.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.