РЕШЕНИЕ
№ППН-01-461/2019г.
София, 14.04.2020г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на заседание, проведено на 29.01.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), разгледа по същество жалбa №ППН-01-461/13.05.2019г. подадена от Д.Д.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба подадена от Д.Д. срещу политическа партия (П.П.), с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни чрез включването им в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на политическия субект за участие в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, проведени на 26.05.2019г.
Жалбоподателят твърди, че е установил нарушението след извършена на 07.05.2019г. справка по електронен път в Централната избирателна комисия, заверено копие от която прилага. Декларира, че не се е подписвал в подкрепа на регистрацията на политическия субект и не е давал съгласието си за обработване на личните му данни за конкретната цел. Счита присъствието на личните му данни в тези списъци за нарушение на правата му по ЗЗЛД.
П.П. е информирана за образуваното административно производство и за възможността да ангажира писмено становище по случая.
В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата с твърдения за законосъобразност на обработването на лични данни от страна на П.П. при наличие на изразено от жалбоподателя изрично съгласие и желание за вписването му в списъците по чл.133, ал.3, т.5 от Изборния кодекс (ИК) за конкретните избори. В допълнение е посочено, че няма данни г-н Д.Д. да е бил член на П.П. и негови лични данни да са обработвани преди това от политическия субект.
С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна и в условията на залегналото в административния процес служебно начало от Централната избирателна комисия са изискани относими доказателства, в отговор на което е предоставено заверено копие подаденото от П.П. заявление за регистрация за участие в конкретните избори и заверено копие на стр.*** от Списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в изборите на членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019г. Видно от представените доказателства е, че на стр.***, ред**** от списъка се съдържат лични данни на жалбоподателя в обем от три имена и единен граждански номер, както и подпис.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.
Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.28, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна юридическо лице – администратор на лични данни по смисъл чл.4, §7 от Регламент ЕС 2016/679 и Изборния кодекс. Предмет на жалбата са твърденията за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя– имена и единен граждански номер от П.П. чрез включването им в предоставен в ЦИК Списък на лицата, подкрепящи регистрацията на политическия субект за участие в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, проведени на 26.05.2019г.
С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, който съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.
По изложените съображения и предвид липсатана отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 11.09.2019г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподателД.Д. и ответна страна– П.П.
С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна е допуснато извършването на почеркова експертиза на подписа положен на стр. ***, ред **** от представения в ЦИК списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в изборите на членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019г. За целите на последната жалбоподателят е предоставил сравнителен материал, който е изпратен в Националния институт по криминалистика (НИК).
Изготвена е графическа експертиза отразена в Протокол №2019/ДОК-258 от 04.11.2019г., по описа на НИК, изпратена в КЗЛД с придружително писмо ППН-01-461/07.11.2019г., със заключение, че подписът – обект на експертизата не е положен от жалбоподателя Д.Д.
С решение от проведено на 04.12.2019г. заседание на КЗЛД жалбата е насрочена за разглеждане по същество на 29.01.2020г., за което страните са редовно уведомени. На страните е предоставено копие от изготвената по случая експертиза и им е указана възможността да изразят становище по нея, да сочат нови доказателства, да правят искания по доказателствата, но такива не са депозирани.
На проведено на 29.01.2020г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.
Страните редовно уведомени– не ся явяват, не се представляват.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-461/13.05.2019г. е основателна.
Между страните няма спор по фактите. Ноторно е, че на 26.05.2019г. са проведени избори за членове на Европейски парламент от Република България, за участие в които, с Решение №136-ЕП от 10.04.2019г. на ЦИК, е регистрирана и П.П., въз основа на подадено заявление. Към заявлението е представен списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на 4030 гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на партията за участие в конкретните избори.
Не е спорно, а и видно от представените от ЦИК материали, че личните данни на жалбоподателя Д.Д., в обем от три имена и единен граждански номер,присъстват на стр.***, ред **** от списъка на гласоподавателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в процесните избори.
Предоставянето на лични данни от политически субект на ЦИК за регистрация на партията за участие в изборите е форма на обработване на личните данни и като такова следва да се осъществява при спазване на разпоредбите на Регламент ЕС 2016/679, в частност тези на чл.6, §1 от Регламента, същите приложими доколкото данни са предоставени на 10.04.2019г.
Твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразно обработване личните му данни от П.П. за регистрацията на политическия субект в проведените на 26.05.2019г. избори са основателни. В подкрепа на този извод е заключението на графическа експертиза отразена в Протокол №19/ДОК-258 от 04.11.2019г., изпратена в КЗЛД с придружително писмо ППН-01-461#8/07.11.2019г., че подписът на страница ***, ред ****– обект на експертизата не е положен от жалбоподателя Д.Д. Горното свидетелства, че обработването на личните данни на г-н Д.Д. за конкретната цел е извършено без негово съгласие– конкретно и информирано волеизявление по смисъла на чл.4, §11 от Регламента. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани.
В конкретния случай не е налице и нито едно от останалите хипотези посочени чл.6, §1 от Регламента доколкото не може да се обоснове, а и по преписката липсват доказателства, обработването да е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, да е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните или да е в изпълнение на задача в обществен интерес или за изпълнение на задължения по договор по който жалбоподателя е страна. Предвид липсата на съгласие на лицето за обработване на личните му данни за конкретната цел следва, че е неприложима и хипотезата на чл.6, §1, буква„е“ от Регламента доколкото обработването на лични данни за реализиране на интереси на администратора за участие в изборите, не е приоритетен пред интереса на засегнатото физическо лице.
Налага се изводът, че личните данни на жалбоподателя са обработени– предоставени, от П.П. на ЦИК за регистрацията на политическия субект за участие в избори на 26.05.2019г. в нарушение на чл.6, §1 от Регламента, без да е налице нито едно от посочените в разпоредбата условия за допустимост на обработването и са нарушение правата на лицето сезирало КЗЛД.
С оглед характера на констатираното нарушение комисията счита, че корективните мерки по чл.58, §2, буква„а“, „б“,„в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от Регламента са неприложими и нецелесъобразни в случая, предвид тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото е довършено и е неотстранимо. В конкретния случай имуществената санкция по член 58, §2, буква„и“ от Регламента, се явява най-целесъобразна, ефективна, възпираща и пропорционална за защита на законовия обществен интерес. Следва да се отбележи, че освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, имуществената санкция има и дисциплиниращо действие, с оглед неизвършването на същото нарушение за напред. Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че той дължи необходимата грижа, предвидена в закона и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс.
При определяне на размерът на санкцията и в съответствие с условията по чл.83, §2 от Регламента, комисията взе предвид, че се касае за нарушение на правата на едно физическо лице. Като утежняващи обстоятелства са отчетени, че нарушението е неотстранимо, а същото и че е станало известно на КЗЛД в следствие сезирането ѝ от потърпевшото лице. За утежняващо обстоятелство комисията приема и факта, че са обработени данни за единен граждански номер на лицето, както и че се касае за обработване на лични данни за създаване на политическа обвързаност относно възгледи и политика изповядвана от политическия субект, както и ограничаване на права свързани с изборното законодателство. При избора на корективно правомощие, а и при определяне на размерът на санкцията комисията съобрази също, че нарушението не е първо, а поредно за администраторът който е санкциониран за идентично нарушение с влязло в сила Решениe№Ж-792/2016г. на КЗЛД, а поведението му при обработване на лични данни в изборния процес е санкционирано и с влязло в сила Решение Р-755/02.09.2015г. на комисията. Обстоятелствата по чл.83, §2, букви„б“ и „и“ от Регламента са неотносими доколкото се касае за администратор– юридическо лице, което не формират вина, а към момента на извършване на нарушението одобрени кодекси за поведение, респективно одобрени механизми за сертифициране не са въведени.
Комисията счита, че с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, наложената на П.П. имуществена санкция следва да е в размер на 2000 лева– размер много под средния минимум предвиден в Регламента за това нарушение. Съобразявайки целта на наказанието, което следва да има възпираща и предупредителна функция, естеството и тежестта на нарушението, обществените отношения които засяга, категориите засегнати лични данни, комисията счита, че упражненото правомощия по вид и размер безспорно отговаря на търсените от ЗЗЛД и Регламент 2016/679 ефективност и възпиращ ефект, като в същото време не нарушава принципа на пропорционалност и изискването за съразмерност.
Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
1. Обявява жалба №ППН-01-461/13.05.2019г., подадена от Д.Д. срещу политическа партия, за основателна.
2. На основание чл.83, §5, буква„а“, във връзка с чл.58, §2, буква„и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на политическа партия с Булстат ********** административно наказание– имуществена санкция в размер на 2000лв. (две хиляди лева) за обработване на личните данни на жалбоподателя в нарушение на чл.6, §1 от Регламента.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание следва да бъде преведена по банков път:
Банка БНБ– ЦУ, IBAN: BG18BNBG96613000158601, BIC BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: | |
Венцислав Караджов /п/ | Цанко Цолов /п/ | |
Мария Матева /п/ |