Решение по жалба с рег. № ППН-01-360/08.04.2019 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, председател, Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 12.02.2020г. и обективирано в протокол№ 6/12.02.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл.57, §1, б.„е“ от Регламент(ЕС) 2016/679, разгледа по същество жалба с рег. №ППН-01-360/08.04.2019г., подадена от А.П. срещу електронна медия (Е.М.).

В жалбата е посочено, че на 19.02.2019г., придружавана от съпруга си, г-жа А.П. е посетила здравно заведение (З.З.), за да ѝ бъдат направенимедицински изследвания.

На 20.04.2019г. при преглед на пресата, жалбоподателката установила, че на сайта на он лайн изданието на Е.М. е публикувана статия- без нейно знание и съгласие, в която са публикувани личните ѝ данни, в обем снимка на г-жа А.П. и съпруга ѝ, направена в лабораторията, без знанието на жалбоподателката, и медицински изследвания. Сочи се, че в статията е записано „тест за естрадиол, TSH, пролактин и др“, които са включени в листа с изследвания на жалбоподателката. Жалбоподателката счита, че публикуването на лабораторни изследвания е „изключително грубо навлизане в личното пространство“.

А.П. счита, че присъствието на личните ѝ данни в публичното пространство представлява нарушение на ЗЗЛД и Регламент(ЕС) 2016/679.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, с писмо изх. №ППН-01-360#1/16.06.2019г. науправителя на Е.М.е предоставен срок за изразяване на становище и представяне на относими доказателства.

В отговор e постъпилo становище, в коeто е посочено, че наистина на 19.02.2019г., а не на 20.02.2019г. е публикувана статия, в която не са използвани личните данни на А.П. Информират, че освен публикувани папарашки снимки на неизвестни на Е.М. лица, в статията не са публикувани лични данни на по смисъла на чл.4 от Регламент(ЕС) 2016/679. Сочат, че не са виждали публикувано клинично изследване.

С писмо изх. №ППН-01-360#5/03.07.2019г. е изискано от адвокатите на г-жа А.П., в 7-дневен срок от получаване на писмото да ангажират доказателства, относно твърденията в жалба с рег. №ППН-01-360/08.04.2019г., предвид факта, че такива не са депозирани в Комисията с постъпването на жалбата, въпреки че са описани като приложения към нея. С писмо, постъпило по електронна поща в Комисията и заведено с рег. №ППН-01-360#6/08.08.2019г. са постъпили незаверени копия от статии на Е.М.

Разглежданата жалба е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Жалбата е подадена в срока по пар. 44, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна –администратор на лични данни по смисъла на чл.4, пар. 7 от Общия регламент (ЕС) 2016/679, предвид обстоятелството, че последните сами определят целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение и е допустима.

Предвид гореизложеното и с оглед липсата на предпоставки от категорията на отрицателните по чл.27, ал.2 от АПК жалбата е обявена за допустима и като страни в административното производство са конституирани, А.П. и ответна страна Е.М., в качеството на администратор на лични данни. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 18.12.2019г., за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Поради липса на мнозинство при вземането на решението, Комисията е отложила жалбата за разглеждане в закрито заседание за вземане на решение от друг състав.

Съгласно чл.10, ал.1 във връзка с чл.38 от Закон за защита на личните данни, при сезирането ѝ Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.4, пар. 1, т.1 от Регламента„лични данни” означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни”); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

С решение от 14 февруари 2019г. по дело C‑345/17 на съда на европейския съюз е посочено, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид, по-специално приноса към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. Също така трябва да се вземе предвид възможността на администратора на данни да приеме мерки за намаляване на обхвата на намесата в правото на личен живот.

От предоставените по административната преписка доказателства се установи, че в публикуваните статии се съдържат две имена на жалбоподателката, снимка, вида на изследванията и възраст. Не е публикувана информация за резултатите от проведени изследвания, каквито са оплакванията в жалбата.

В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл.10, §2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване. Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни.

Следва да се посочи, че свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура – чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване, обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес.

Предвид всичко изложеното Комисията счита, в конкретния случай е безспорно, че личните данни на жалбоподателката са обработени, в хипотезата на употреба и разпространение, с журналистически цели. В тази връзка счита, че при обработването на личните данни на жалбоподателката за целите на статията не е намерен разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лица, правото на свобода на печата и правото на обществото да бъде информирано, т.е. не е намерен баланса между обществения интерес и личен живот на лице, сезирало Комисията.

Не е намерен балансът между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните.

Предвид изложеното, КЗЛД счита, че обработването на личните данни на г-жа А.П. от Е.М. е в нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл.5, пар. 1 , „в“ Регламент(ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите за които се обработват.

Комисията счита, че следва да се прави разлика между обществен интерес и обществено интересно. Обществено интересно може да бъде всяка информация, но тя не представлява обществен интерес. Въпросът е когато се обработват лични данни за журналистически цели, да се спазват изискванията за удовлетворяване на обществен интерес.

Безспорно, като осигуряващи обективен поглед на обществото към важни за него прояви на журналистите се полага съответното уважение и защита, но не и когато действията им граничат с т.н „папарашко“ поведение, нямащо нищо общо с нещо значимо за обществото като цяло. Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите и да не навлизат безпричинно в личната им сфера.

Предвид всичко изложено, оперативната самостоятелност на административния орган и в съответствие с предоставените ѝфункции преценява кое от корективните правомощия по чл.58, пар 2 от Регламент 679/2016г. да упражни, Комисията счита, че в конкретния случай корективните мерки по букви „а“– „з“ и буква „й“ на чл.58, параграф2 от Регламента са приложими Преценката се основава на целесъобразност и ефективност на решението при отчитане на особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретно физическо лице– субект на данни, като и на обществения интерес. Комисията, при определяне на корективното правомощие, взе предвид факта, че нарушението е първо за администратора, както и факта, че за жалбоподателката не са настъпили значителни вредни последици.

Предвид изложеното и на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, б.„е“ от Регламента и чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София– град.