Решение по жалба с рег. № ППН-01-332/14.06.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 18.11.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента/ОРЗД), разгледа по същество жалба рег. №ППН-01-600/14.06.2020г., подадена от Р.М.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Р.М. срещу медийна група (М.Г.) с твърдения за неправомерно обработване– съхранение, разкриване и разпространяване на лични данни– имена и снимков материал,в това число изображение, под формата на журналистически статии и материали достъпни на уебсайт www.******, в частност на посочен в жалбата конкретен интернет адрес. Допълва, че публикуваната информация е свързана с отразени процесуално-следствени мероприятия касаещи повдигнато срещу него обвинение не е актуална, предвид Присъда №***** на СГС, с която е признат за невинен и изцяло оправдан по всички повдигнати му обвинения, поради което счита, че съдържащата се на посочените уеб адрес негови лични данни и информация следва да бъдат изтрити. Сочи, че към дата на сезиране на КЗЛД въпросната информация „повече не е необходима за целите, за които е била събрана или обработвана“ и липсва законово основание за продължаващото ѝ обработване, което уронва престижа, доброто му име и авторитет, „както и косвено способства за претърпяване на икономически загуби“.

Жалбоподателят твърди, че изложил изрично възраженията си пред медията срещу обработването на личните му данни, посредством подадено на 26.03.2020г. заявление за изтриване на лични данни. Допълва, че получения на 22.04.2020г. писмен отговор не го удовлетворява, доколкото медията не е изпълнила искането му, а „е допълнила“ публикуваната информация, което категорично противоречи и не съответства на целения със заявлението за изтриване резултат. Твърди, че въпреки възражението медията обработването на личните му данни продължава, без да е налице правно основание за това.

Моли КЗЛД да извърши проверка по случая и кумулативно да приложи следните мерки: да разпореди на администратора М.Г. да изпълни исканията му на субект на данни; да наложи временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни; да разпореди коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаване на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и да уведоми за тези действия получателите, на които личните данни са били разкрити съгласно чл.17, §2 и чл.19 от ОРЗД.

Към жалбата са приложени относими доказателства– Решение №**** на ВКС по наказателно дело ****/2012г., кореспонденция между страните водена по електронен път посредством имейли изпратени на 26.03.2020г. в 17:38 часа и 20:41 часа и на 22.04.2020г. от 13:59 часа.

С оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, М.Г. е информирано за образуваното по случая административно производство, указана му е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения.

В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата, с приложени към него относими доказателства. От дружеството информират за получено на 26.03.2020г. от администратора М.Г. заявление за изтриване на лични данни, с предмет изтриване на лични данни съдържащи се в журналистически материали, публикувани на интернет страницата www.******, отнасящи се до Р.М. и проведеното срещу него наказателно производство. Информират, че журналистическите материали са свързани с повдигнати обвинения и проведени наказателни производства срещу жалбоподателя и бивш заместник-министър на МВР за деяния по Глава Осма, РазделIV от Наказателния кодекс– „Подкуп“, които се характеризират с висока обществена опасност и са предмет на широка обществена дискусия, предвид участието на длъжностно лице. Твърдят, че личните данни на жалбоподателя се обработват за журналистически цели, а „обществения интерес към отразяване на подобен тип деяния обуславя продължаващото обработване за целите на свободното изразяване и правото на информация на обществото по смисъла на чл.17, §3, буква„а“ от ОРЗД. Информират, че във връзка с последното и при преценка на конкретните факти по случая, медията е изпълнила искането за коригиране на информацията, като в материалите е направена корекция, добавена е журналистическа бележка, като е посочен факта че г-н Р.М. е оправдан по обвиненията, за които е бил субект на наказателна отговорност.

От дружеството твърдят, че жалбоподателят е уведомен за предприетите от медията действия в законоустановения 1-месечен срок от получаване на искането, с електронно писмо изпратено на 22.04.2020г. на посочения от г-н Р.М. електронен адрес за кореспонденция. Допълват, че след тази дата кореспонденция с жалбоподателя не е осъществявана, в това число лицето не е направило възражение срещу направеното коригиране на личните данни.

Копие на становището е изпратено на жалбоподателя за запознаване. Несъгласен с изложените от администратора аргументи и действия, г-н Р.М. сочи, че поддържажалбата и искането за упражняване на корективни правомощия от страна на КЗЛД.

В условията на застъпеното в административния процес служебно начало на 12.08.2020г. са направени екранни разпечатки, обективирано в Протокол ППН-01-332#5/13.08.2020г. и приложения към него, относно съдържанието на свързани с жалбоподателя Р.М. журналистически материали достъпни на посочения в жалбата интернет адрес. Не е установено наличието на видеоматериал.

На проведено на 30.09.2020г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за редовна и допустима- съдържа задължително изискуеми реквизити, подадена от физическо лице с правен интерес, срещу надлежна страна администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 от регламента, каквото качество притежава М.Г. относно лични данни публикувания и достъпни на сайта www.******. Предвид обстоятелството, че и към дата на сезиране на КЗЛД лични данни на жалбоподателя са достъпни на сайта на медията, се налага извода, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Не са налице отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК.

Като страни в производство са конституирани: жалбоподател– Р.М. и ответна страна– М.Г. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество за 18.11.2020г. от 13.00 часа, за което страните са редовно уведомени.

От ответната страна са изискани доказателства относно съдържанието на видеоматериалите към статиите достъпни на сайта www.******.

В отговор от дружеството сочат, че статиите са публикувани през 2009г. и обновени на 16.04.2020г. с редакторка бележка относно окончателно влязлото в сила съдебно решение по отношение на жалбоподателя. Твърдят, че видеоматериали към статиите не се съдържат към дата на изпратено от г-н Р.М. до М.Г. искане. В подкрепа на последното представя доказателства в деня на откритото заседание.

На 18.11.2020г., с изпратено по електронна поща писмо, г-н Р.М. информира, че е възпрепятстван да присъства на заседанието, поради отсъствието му от страната. Поддържа жалбата и счита същата за основателна. Прилага подписано с квалифициран подпис пълномощно в полза на адвокат М. от САК.

На проведено на 18.11.2020г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателят– редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. М. от САК, с приложено по преписката пълномощно, който поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства, искания по доказателствата няма.

Ответната страна– редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт Р. с пълномощно по преписката. Процесуалният представител на дружеството оспорва жалбата. Поддържа изразеното в хода на производството писмено становище за неоснователност на изложените от г-н Р.М. твърдения. Уточнява, че видеа към процесните статии не се съдържат към дата на упражнено от жалбоподателя право на заличаване. Твърди, че видеата са загубени по обективни причини преди осем до десет години, когато е правена миграция от един сървър на друг сървър, и по тази причина, тъй като не са могли да бъдат разчетени от новия сървър, не се съдържат към статиите. Моли комисията да остави жалбата без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените от страните твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-332/14.06.2020г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно обработване– съхранение, разкриване и разпространяване на лични данни на жалбоподателя– имена и снимков материал, в това число изображение, под формата на журналистически статии и материали достъпни на уебсайт www.******, в частност на посочен в жалбата конкретен интернет адрес, свързани с отразени процесуално-следствени мероприятия и съдебни производства касаещи повдигнато срещу г-н Р.М. обвинение за подкуп, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила 18.04.2013г.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните не е спорно, че на сайта www.****** са достъпни следните статии: *****.

Видно от статиите е, че съдържат информация свързана с отразени процесуално-следствени мероприятия и развитието на образувано в съда наказателно дело от общ характер касаещи повдигнато срещу жалбоподателя и бившия заместник-министър на вътрешните работиРф.М. обвинение за предлагане на подкуп на държавен служител. Следва да се отбележи, че статиите са обновени на 16.04.2020г. с добавена под всяка една от статиите редакторка бележка: „Решение на Върховния касационен съд от 18.04.2013г. оставя в сила решението на Софийски апелативен съд от 01.10.2012г., което потвърждава присъда от 30.06.2010г. на Софийски градски съд, с която подсъдимите Рф.М. и Р.М. са били оправдани“.

В статиите се съдържат данни за жалбоподателя в обем от две имена, собствено име и фамилия, и информация че г-н Р.М. е бизнесмен, посочено е и качеството му на задържан, обвиняем и подсъдим в различните фази на процеса. Към четири от статиите, тези публикувани на 30.06.2010г., 22.11.2010г., 25.03.2011г. и 22.06.2011г., е публикувано и изображение на жалбоподателя. Публикуваната за жалбоподателя информация има характера на лични данни за лицето, доколкото чрез нея същото може да бъде безспорно индивидуализирано.

Обработването на лични данни, посредством публикуването им в сайта с огледначина на разпространение и неограничения достъп до информацията публикувана в него, е действие по обработването на лични данни по смисъла на §1, т.1 от ПЗР на ЗЗЛДв редакция на бр. 91 от 2006 на ДВ, респективно чл.4, §2 от Регламент №2016/679. Сайтът, предвид характера и периодичността на публикациите в него, а и предвид неограничения достъп до него, има характер на електронна медия, а публикуваната информация се използва за журналистически цели. В тази връзка посредством процесните публикации личните данни на жалбоподателя са обработени, в хипотезата на разпространението им, до неограничен кръг лица. Безспорно е, че личните данни са публикувани без знанието и съгласието на лицето, но същото не е релевантно при обработване– публикуване на лични данни за журналистически цели. Във връзка с последното и макар да не е предмет на образуваното в КЗЛД производство, за пълнота, следва да се отбележи, че към дата на публикуване на процесните статии обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по аргумент от чл.4, ал.2 от ЗЗЛД (отм.) доколкото е извършено единствено за целите на журналистическата дейност и не нарушава правото на личен живот на лицето предвид наличието на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18.04.2013г. от една страна и от друга упражняване на право на свобода на изразяване и право на информация, още повече че публикуваните лични данни са сведени до минимум и в обем който не нарушава правото на личен живот на лицето.

Не може да се сподели виждането на жалбоподателя, че посочените в публикациите данни уронват престижа и репутацията му, доколкото видно от съдържанието на статиите и в частност направената редакторка бележка същите проследяват обективно развитието на процеса и съобщават за оправдателна присъда на жалбоподателя, като личните данни съдържащи се в статиите са сведени до минимум– две имена на жалбоподателя, а в четири от статиите и негово лицево изображение.В тази връзка и тъй като публикуваните от медиите факти са точни и обективни, комисията няма основание да разглежда действията на медията, в качеството ѝ на администратор на лични данни, като недобросъвестни.

Видно от събраните по преписката доказателства жалбоподателят е упражнил правото си по чл.17 от ОРЗД с подадено до администратора на сайта заявление за изтриване, а предприетите от администратора действия се свеждат до въведената на 16.04.2020г. редакторка бележка относно постановената оправдателна присъда.Действията на администраторът удовлетворява изискванията на закона– отговарят на принципа на добросъвестност и прозрачност и принципа на точност на обработване на данните, доколкото отразява точно и обективно информацията, каквато е и ролята на медиите. Липсват изображения или видеоматериали уронващи престижа на лицето. Информацията е отразена за журналистически цели, при новата фактическа обстановка.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е подробно разглеждано и тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. В тази връзка следва при упражняване на правото за заличаване във всеки конкретен случаи да се разгледа баланса между правото на зачита на лични живот на физическото лице и правото на информация на обществеността.

Безспорно е, че към дата на публикациите от 2009г. до 18.04.2013г. статиите са представлявали обществен интерес и са израз на правото на информация на обществото по актуални и текущи въпроси, а доколкото същите са обработени за журналистически целипубликуването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по аргумент от чл.4, ал.2 от ЗЗЛД (отм.) – извършено единствено за целите на журналистическата дейност и хипотезата на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18.04.2013г.

Според ЕСПЧ обаче широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им, но когато наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето, доколкотообхватът на обществения интерес по отношение на наказателните производства е все пак променлив и търпи изменение във времето в зависимост от обстоятелствата и резултата от делото. В тази връзка следва да се прецени по отношение информация за съдебно производство в областта на наказателното право, водено срещу лицето, която информация се отнася до по-ранен етап от това производство и вече не отговаря на действителното положение, дали с оглед на всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на повдигнатото обвинение, развитието и резултатът от производството, изтеклия период от време, интересът на обществеността към момента на подаване на искането за изтриване, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за субекта на данни, има право лицето последната да не бъде повече свързвана към с неговото име.

В конкретния случай обработването на лични данни в посочения обем, посредством достъпни чрез сайта на дружеството статии, е оправдано с оглед необходимостта от право на информация и упражняване на право на свобода на изразяване. В тази връзка се налага извода, че отказа на администратора да заличи съдържащите се в статиите лични данни е законосъобразен предвид наличието на дерогация по смисъла на чл.17, §3, буква„а“ от ОРЗД на задължението на администратора по чл.17, §1 от ОРЗД при отправено искане за заличаване и постъпило възражение в тази насока да изтрие личните данни на лицето. Предвид направената редакторка бележка, могат да се споделят мотивите на администратора в насока, че личните данни на жалбоподателя се обработват за журналистически цели, а „обществения интерес към отразяване на подобен тип деяния обуславя продължаващото обработване за целите на свободното изразяване и правото на информация на обществото по смисъла на чл.17, §3, буква„а“ от ОРЗД“. Журналистическите материали са свързани с повдигнати обвинения и проведени наказателни производства срещу жалбоподателя и бивш заместник-министър на МВР за деяния по Глава Осма, Раздел IV от Наказателния кодекс– „Подкуп“, които се характеризират с висока обществена опасност и са предмет на широка обществена дискусия, предвид участието на длъжностно лице. Понастоящем фокуса на правото на информация и обществения интерес е изместен– правото на информация и обществения интерес след 2013г. е да бъде оповестено, че лицето е оправдано, доколкото свидетелства за развитието на историята от журналистическа и обективна гледна точка и е израз на правото на информираност, още повече, че касае и работата на правораздавателните органи. Постигнато е и равновесие между гарантираните по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека (Право на зачитане на личния и семейния живот) и от друга страна, член 8 от Конвенцията (свобода на изразяването на мнение), като за преценка и баланса е от значение и законния интерес на обществеността към достъпа до публични архиви на пресата предвид правото на информация.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съдСофия – град.