РЕШЕНИЕ
№ППН-01-28/2018г.
София, 08.05.2018г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав, председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 14.03.2018г. и обективирано в протокол№12/14.03.2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№ППН-01-28/18.01.2018г., подадена от Ц.Н.М.-Н., в качеството й на управител на „Т.Ф.“ ЕООД срещу Ч.Д., за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Жалбоподателката, в качеството й на управител на „Т.Ф.“ ЕООД информира, че притежава къща, ******, която е съсобственост с къща №** от същия комплекс, със собственик Ч.Д.
Жалбоподателката сочи, че г-н Ч.Д. е монтирал камера за видеонаблюдение в общия им парцел, която е насочена към обшия им двор и наблюдава къщата на жалбоподателката.
Г-жа Ц.Н.М.-Н. счита тези действия за дискриминативни и незаконосъобразни. Моли за извършване на проверка и установяване на нзвършеното нарушение.
Предвид твърденията в жалбата се предлага относимостта на разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, съгласно която, този закон не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности.
Мотивите за предложението са свързани с конкретно посоченото място, на което е монтирана камерата, както и липсата на твърдение за заснемане на обществени пространства или места извън съсобствения на страните имот.
Намира се за относимо и в подкрепа на настоящото предложение произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело №С-212/13 с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл.3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО– понятието „в хода на (изцяло) лични или домашни занимания“– записване с камера за видеонаблюдение на входа към жилището на използващото записващата система лице, на обществено пространство и на подстъпа към съседна къща“, като формулировка от заключението на Генералния адвокат.
Горепосоченото произнасяне анализира ситуация при която физическо лице „е инсталирало и използвало система за видеонаблюдение, разположена под стряхата на семейната му къща … с единствената причина за използването на тази камера защитата на неговото собствено и на семейството му имущество, здраве и живот“– т.12, т.13 от решение на Съда от 11 декември 2014г.
В допълнение е изложението, че “Член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществените места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба“.
Вследствие на цитираното произнасяне, както и в резултат на обвързващия характер на решенията на Съда на ЕС се прави изводът за стеснено разглеждане на изключението в чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, съгласно което при обработване на личните данни за лични и домашни дейности се изключва приложението на разпоредбите на специалния ЗЗЛД, единствено в хипотези на твърдения за заснемане на обществени места или други, които са извън собствеността на физическото лице монтирало видеокамерите.
Конкретният предмет на жалба №ППН-01-28/018.01.2018г. засяга твърдения за монтирани камери единствено в дома на Ч.Д., като поземлен имот с идентификатор *****, видно от приложената скица, се явява съсобствен и на жалбоподателката.
В този смисъл се намира удачен изводът, в съответствие и с произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело №С-212/13, че г-н Ч.Д. е монтирал система за видеонаблюдение в дома си единствено и само за защита на собственото си имущество и личното си спокойствие и неприкосновеност, предвид което е приложима разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД.
В допълнение се отбелязва още, че жалбата е подадена от Ц.Н.М.-Н., в качеството й на управител на „Т.Ф.“ ЕООД. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. В конкретния случай Комисията е сезирана с жалба, подадена от юридическо лице.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс се изразява мнението, че в настоящото административно производство същите не са налице, поради което се обявява недопустимостта на жалба №ППН-01-28/18.01.2018г. и прекратяване на административното производство, като жалбата остане без разглеждане.
В тази връзка и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АП, КЗЛД се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
На основание разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и ал.9 от ЗЗЛД, поради факта, че обработването на личните данни е извършено за лични и домашни цели, оставя без разглеждане като недопустима и прекратява административното производство по жалба с рег.№ППН-01-28/18.01.2018г. подадена от Ц.Н.М.-Н., в качеството й на управител на „Т.Ф.“ ЕООД срещу Ч.Д.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: | |
| Венцислав Караджов /п/ | Цанко Цолов /п/ | |
| Цветелин Софрониев /п/ | ||
| Мария Матева /п/ |
