Решение по жалба с рег. № ППН-01-243/19.03.2021 г.

Комисията за защита на личните данни /„Комисията”, „КЗЛД”/ в състав: Председател– Венцислав Караджов и членове– Цанко Цолов, Мария Матева, Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 02.11.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, чл.57, §1, б.„е” от Регламент 2016/679 и чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/, разгледа жалба №ППН-01-243/19.03.2021г., подадена от В. срещу К. и Р.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба №ППН-01-243/19.03.2021г. на В. срещу К. и Р. за неправомерно разпространение на лични данни във Фейсбук. В жалбата се сочи, че във Фейсбук профила на потребител ****** с наименование „К.” на 27.09.2020г. и на 02.10.2020г. са публикувани изображения на диплома за медик на име В., както и справка за съдимост, съдържащи негови лични данни /три имена, ЕГН, дата и място на раждане, настоящ адрес, имена на родителите на В., както и дата на раждане на баща му/. В публикацията се изразява мнение, че дипломата му за медик е била неистинска, както и че лицето е било осъждано и поради това тази информация следва да бъде „споделяна” във Фейсбук.

Жалбоподателят посочва, че тъй като публикацията е „споделяна” от над 259 потребители, то личните му данни са станали достояние на неограничен брой адресати. На 03.10.2020г. е предявил искане до социалната мрежа за премахване на публикациите, но Фейсбук му е отказал. Посочва, че въпросните документи не са предоставени от него. Подал е сигнал до *** районна прокуратура за същото деяние, като в хода на извършената проверка К. е дала обяснения, че е получила личните му данни от лицето Р. и съответно ги е публикувала. Представят се доказателства, както следва: заверен препис от Констативен протокол за извършена проверка на нотариус, че публикацията е направена във Фейсбук профила на К. на 27.09.2020г.; заверено „вярно с оригинала” копие на публикацията от 02.10.2020г.; копие от прокурорско постановление с отказ за образуване на досъдебно производство.

В хода на административното производство са събрани доказателства и са изискани становища и доказателства от страните.

Извършена е проверка относно твърденията в жалбата, като е установено, че на Фейсбук профила ****** не са публично налични цитираните публикации, за което е съставен Протокол №ППН-01-243#1(21)/21.03.2022г.

Жалбоподателят е уведомен за образуваното производство в съответствие с чл.26, ал.1 от АПК /писмо с изх. №ППН-01-243#2(21)/25.03.2021г./.

На основание чл.34 и сл. от АПК са изискани становища и доказателства от ответните страни /писмо №ППН-01-243#3(21)/25.03.2022г. до г-жа К. и писмо №ППН-01-243#4(21)/25.03.2022г. до г-жа Р./.

В писмен отговор на Р. /вх. №ППН-01-243#5(21)/04.04.2022г./ същата отрича да е предоставяла на г-жа К. личните данни на жалбоподателя, като посочва, че не е виждала публикацията във Фейсбук. Подчертава, че няма свидетелство за съдимост на д-р В. и не обработва негови лични данни, респективно не ги е предоставяла на трети лица.

Въз основа на искане за оказване на съдействие от трети лица на основание чл.36, ал.6 от АПК е постъпила допълнителна информация от *** районна прокуратура /писмо №ППН-01-243#12(21)/19.05.2022г./, в която се посочва, че след възложена предварителна проверка е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

В становище с вх. №ППН-01-243#14(21)/20.05.2022г. на г-жа К. се пояснява, че до нея, в качеството ѝ на журналист, са постъпили многобройни сигнали за злоупотреба сред **** общност в квартал ***** от страна на д-р В. През 2020г. лекарката, практикуваща в същата поликлиниката, където работи В.– г-жа Р., ѝ е изпратила информация за него, включваща снимка на свидетелство за съдимост и диплома за медицинско образование. Публикацията е присъствала на личния ѝ профил в рамките на не повече от седмица и се е състояла в разпространяване на снимка, която е получила от колегата на д-р В. К. посочва, че има зрителен проблем, който не ѝ позволява да има визуална представа за съдържанието на публикацията, твърди, че не е знаела, че въпросната диплома съдържа лични данни, но знае, че съдържанието на публикацията представлява диплома, според нея фалшива, както и свидетелство за съдимост. Поради емоционалното си възмущение от възможността В. да е „мним лекар” е споделила публикацията си в своя личен профил във Фейсбук.

Постъпило е становище от адвoкат Н.Г. /писмо №ППН-01-243#23(21)/17.06.2022г./, в качеството ѝ на представител на жалбоподателя, в което се поддържа жалбата, като се оспорва твърдението, че К., макар и незряща, не е знаела какво публикува, тъй като самата публикация съдържа достатъчно обидни квалификации и реплики, че дипломата на В. не е истинска и че същият е измамник. Посочва, че К. дори не е направила опит да отправи запитване по реда на ЗДОИ до Медицинския университет или да попита набеденото лице за обстоятелствата, които публикува.

В рамките на проведено на 01.06.2022г. заседание по реда на чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА Комисията е разгледала жалбата по редовност и допустимост, като са конституирани следните страни: В.– жалбоподател, К. и Р.– ответни страни. Насрочено е заседание за разглеждане на жалбата по същество за 20.07.2022г., за което страните са редовно уведомени. Същото е отложено за 02.11.2022г., въз основа на решение на КЗЛД за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на случая.

Извършена е справка в публично достъпния Национален регистър на Българския лекарски съюз /БЛС/, за което е съставен Протокол №ППН-01-243#34(21)/15.08.2022г., в който е посочно, че д-р В. с УИН *** е регистриран лекар, завършил специалност „Обща медицина”. Изискана е официална информация от БЛС /писмо №ППН-01-243#35/23.08.2022г./, като е предоставен отговор, че д-р В. е редовен член на съсловната организация, че има завършено висше образование „Медицина” и придобита специалност „Обща медицина”. Представят се копия от двете дипломи на д-р В.

От *** районна прокуратура е изискана съответната информация, свързана с обясненията на лицата, предоставени в хода на образуваната прокурорска преписка №***, със същия предмет и със същите страни /заявление на В. срещу К. и Р./, по която е постановен отказ да се образува досъдебно производство по съображения, че визираните деяния са такива от частен характер.

От обясненията на К. става ясно, че същата през 2018г. и 2020г. е била потърсена от лица от **** общност, както и от лекари, и по-конкретно от Р., за да направи медийна публикация за лицето В. по повод твърдения за лошото и некоректно отношение към пациентите му. През септември 2020г. била потърсена от д-р Р., за да направи журналистическо предаване за д-р В., но не е откликнала на молбата, а е направила Фейсбук публикация в своя профил, касаеща В. По принцип К. развива активна журналистическа дейност. В конкретния случай е получила от д-р Р. дипломата и справката за съдимост на В.

От сведение на д-р Р., предоставено пред инсп. В.Б. на 17.12.2020г., се установява, че същата познава добре д-р В., тъй като за периода от 14.02.2018г. до 04.02.2020г. са работили „кабинет до кабинет” в гр. *** в лечебно заведение. От близкия си професионален контакт с него е придобила представа за „криминалните му практики” и по нейна инициатива срещу същия са заведени различни производства, включително досъдебни такива. Доктор Р. е запознала К. с текстовете на сигналите, като ѝ е предоставила копие от документ, „наподобяващ диплома”, която твърди, че е свалила от интернет. Не я е карала да разпространява документа в интернет, но е знаела, че К. иска да направи журналистическо предаване за д-р В.

Постъпила е справка за съдимост за лицето В.

Изискана е информация от Meta Platforms Ireland Limited за това кой е администраторът на Фейсбук профила и от кои IP адреси се ползва /писма №ППН-01-243#38(21)/25.08.2022г. и №ППН-01-243#48(21)/24.10.2022г./, но отговор на поставените въпроси не е постъпил.

Съставен е протокол №ППН-01-243#51(21)/27.10.2022г., с който е констатирано, че в публичната част на Фейсбук профила не се визуализират лични данни.

На проведеното заседание на 02.11.2021г. страните, редовно уведомени, се представляват както следва: жалбоподателят В. чрез адв.Н.Г.; ответникът Р. чрез адв.И.М. Ответникът К. не се явява и не се представлява.

В хода на проведеното заседание адвокат Н.Г. представя Решение №*** на Административен съд– *** град, ведно с Решение на Върховен административен съд №***, което го потвърждава в цялост, като посочва, че за нуждите на Закона за лечебните заведения и за регистрацията си като лекар д-р В. е неосъждан и че винаги в свидетелство за съдимост и справката за съдимост ще има разлика в данните, тъй като той е реабилитиран. Представя свидетелство за съдимост, рег. №***, от което е видно, че д-р В. не е осъждан, като обръща внимание, че това е така за нуждите на всички трети лица, а иначе –реабилитиран по право. Представя заверен протокол от 01.10.2018г. от съдебно заседание на *** районен съд. Адвокат Н.Г. посочва, че поддържа жалбата, като счита същата за доказана по несъмнен начин, което се установява от всички събрани доказателства в хода на производството.

Адвокат И.М. оспорва жалбата като недоказана. Посочва, че публикуваният документ, който според него наподобява диплома, не съдържа лични данни и съответно няма опасност за правата на В.

В предоставената възможност за насрещни аргументи адвокат Н.Г. посочва, че според нея става въпрос за разпространение на ЕГН, имена и др. лични данни, доколкото дипломата е документ, който по принцип съдържа такъв обем от лични данни.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна жалбата е допустима и основателна.

С Регламент 2016/679 и ЗЗЛД са въведени правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата относно свободното движение на такива данни /чл. 1 от Регламента и чл.1 от ЗЗЛД/.

Комисията е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на личните им данни /чл. 6 от ЗЗЛД/. Същата упражнява по целесъобразност правомощията си по чл.58 от Регламента– за разследване, за налагане на санкции и за издаване на указания по законосъобразното и правилно приложение на Регламента, така че да бъде постигната целта на чл.1, т.2 от Регламента– за защита на фундаментални права и свободи на физическите лица, към които принадлежи и правото им на защита на личните им данни.

Дефиницията за „лични данни” се съдържа в разпоредбата на чл.4, 1) от Регламент 2016/679, а именно: „всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано … пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице”.

Комисията е сезирана с жалба за нарушени лични права по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, чийто предмет е незаконосъобразно разпространение на лични данни на лицето В., представляващи три имена, дата и място на раждане, ЕГН, настоящ адрес, данни за предходни присъди и за образование. Отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че в публикацията се съдържат лични данни на трети лица /имената на родителите на В. и дата на раждане на баща му/, както и данни за родствени връзки.

Ответните страни са администратори на лични данни по смисъла на чл.4, 7) от Регламента и обработват личните данни на жалбоподателя чрез разпространение по следния начин: чрез публикуването им във Фейсбук профила **** от г-жа К.– администратор на същия профил, за което обстоятелство е съставен Констативен протокол №*** на нотариус, което не се оспорва от ответника К. и от нейния адвокат; чрез предоставянето им от Р. на г-жа К., която по сведение на Р. е искала „да прави предаване и журналистическо разследване за този мъж”.

Администратор на Фейсбук профила, от който са направени публикациите, предмет на жалбата до Комисията, е г-жа К., която по принцип развива активна журналистическа дейност, но в хода на настоящото административно производство отрича публикацията да е с журналистическа цел.

Позицията на К., че същата по причини за увредено зрение извършва публикации чрез сина си, който е и неин асистент, не изключва обстоятелството същата да разбира и да осъзнава каква информация, съдържаща лични данни, е публикувана за В. и за неговите родствени връзки във Фейсбук профила ѝ. Същото не означава, че тя лично не може да извършва публикации– напротив от множеството коментари, анонси и заглавия на процесните публикации, направени именно от профила на К. е видно, че тя нееднократно реферира към В., като го назовава с имената му, прави обидни квалификации, че същият е „мним лекар” с „фалшива диплома”, т.е. същата знае данни за образователния му ценз, като намира това, че той е лекар за смущаващо, приканва приятелите си да „харесват” и да „споделят” публикацията, посочвайки, че „инструмент е нашата сила в тази социална мрежа”; в рамките на същия профил „тече” активна комуникация между К. и останалите потребители именно по отношение личността на д-р В.– така например потребител призовава администраторът „К., pusni tova koeto napisa do Prokuraturata”, потребител апелира за „смърт на такива убийци разчитаме на вас”, след което на 27 септември, 16:24 ч. К. „обновява” състоянието си, а в 22:59 часа на същата дата К. извършва публикация с анонс „На вниманието: на Прокуратурата! На министерство на здравеопазването! На здравната каса! На Р.З.И.! „Лекар”, мори ***** в квартал *****, унищожава ваксини и точи здравната каса… Обърнете внимание дипломата е фалшива. Същият е и осъден…Приятели, моля споделяйте, нека повече хора разберат…”, под която е публикувана дипломата му и справка за съдимост с лични данни, така както е описано в Констативния протокол. В изразените становища К. не твърди, че не разбира какво е съдържала публикацията, точно обратното– същата посочва само че не е имала визуална представа. Тя обаче е знаела, че публикува копие на документи, касаещи образователния ценз и предходни осъждания, като от активните ѝ действия– публикуването и премахването на публикацията след по-малко от седмица, което е сторено по нейно собствено усмотрение, става ясно, че К. е имала представа какво точно се публикува– диплома и справка за съдимост на лицето В. Това следва недвусмислено и от коментара на публикацията, направен от самата К., а именно, че „дипломата е фалшива” и че „същият е и осъден”. Известен факт е, че в такива документи се съдържа информация за физическите лица, представляваща лични данни.

При положение, че К. е взела решение да има свой профил във Фейсбук, да извършва публикации от същия, да направи именно тази публикация за В. въз основа на снимките на документи, препратени от д-р Р. /което нееднозначно се сочи във всички нейни становища, както пред настоящия административен орган, така и в обяснението в хода на образуваната полицейска проверка/, то дори и да се възприеме защитната теза, че не е имала визуална представа, в случай, че у нея е съществувало някакво съмнение за естеството на публикацията, същата е следвало да се поинтересува какво публикува, като така напр. е могла да попита асистента си какви лични данни ще се публикуват. Следва да се отбележи, че становищата на К. пред настоящия административен орган напълно се припокриват по смисъл с тези пред полицейските служители, поради което настоящата Комисия няма основание да се съмнява в казаното от К. по отношение на това, че публикацията е нейна, че К. ползва помощни средства– компютърна програма и асистент, че знае, че публикува снимки на документи на В., които са ѝ предоставени именно от доктор Р., но твърди, че не знае, че това деяние представлява процес по обработване на лични данни. Незнанието на правото обаче не извинява, а и Регламентът има пряка приложимост, поради което не може да се счете, че същата обработва лични данни на В. правомерно поради непознаване на законодателството в областта на защита на личните данни.

Самата К. не твърди, че не осъзнава действията си, а твърди, че не знае, че действията ѝ представляват процес по обработване на лични данни. Поради това в настоящия случай се касае за хипотезата незнание на правото, което не извинява, а не за неспособност „да разбира”, каквито внушения се правят от нейния процесуален представител пред Комисията. Напротив– самата К. посочва, че е журналист, посочва коя рубрика в национален ефир води, с каква тематика е същата, при просто търсене в интернет могат да се видят множество нейни публикации, включително и клипчета, които показват висока степен на интелект и емоционална емпатия на това лице към общността, която се е заела да представлява, макар и със зрителен проблем, за който има ТЕЛК. Последното всъщност не означава само по себе си, че К. или което и да е лице с увреждания, не може да извършва определена дейност. Но това и не значи, че за нея са налице обстоятелства, изключващи спазването на законодателството в областта на защита на личните данни.

В пледоарията си пред Комисията адвокатът на другата ответна страна И.М. защитава К., казвайки, че съответната общност има право да знае и тя /К./ „го е направила като обществено обсъждане” и ако го е направила е било с благородна цел и не би следвало да има обществена опасност, така че да бъде санкционирана, което деяние според адвокат И.М. е похвално. Следва да се отбележи, че тази негова теза не следва да се кредитира, освен поради това, че същият няма представителна власт по отношение на К., така и поради това, че двете ответни страни имат противоречиви интереси, обусловени от това, че К. директно разкрива една и съща фактическа обстановка пред две различни институции в различни производства без да знае, че ще бъде направена насрещна проверка, и от становищата ѝ следва непротиворечивата информация, че именно д-р Р. е лицето, което ѝ е предоставило снимките, съдържащи лични данни на В., а последната отричайки това пред КЗЛД, казва точно обратното в писмените си сведения в хода на образуваната проверка, които независимо, че не са дадени под клетва, са подписани от нея самата, дадени са пред надлежен орган на власт и към онзи момент са съвпадали с казаното от К., а към настоящия момент се потвърждават и от цялата доказателствена съвкупност и по-специално от събраните косвени доказателства, каквото е представеното съдебно решение на АССГ, от което личи, че сигналът, сочещ за неправоспособност на В., поради обстоятелствата на неговото осъждане, е подаден именно от г-жа Р., т.е. безспорно в настоящото производство е доказано, че именно тя е разпространила на г-жа К. данни за неговите предходни и вече заличени присъди /които са установими единствено от справка за съдимост, но не и от свидетелство за съдимост/. Това действие само по себе си представлява неправомерно обработване на лични данни по смисъла на основните принципи, свързани с обработването на лични данни, регламентирани в чл.10 и чл.5, §1, б.„а” от Регламента. Следва да се отбележи, че К. казва, че я е „страх” доктор В. да не навреди на г-жа Р. и поради това не споменава името ѝ пред Комисията като източник на информация.

Доколкото К. по принцип развива активна журналистическа дейност, но отрича Фейсбук профилът, от който публикува, да се ползва за журналистически цели, следва да се отбележи, че независимо дали процесното обработване попада в категорията обработване на лични данни за т.нар. „журналистически цели” или не, администраторът следва освен да зачита неприкосновеността на личния живот на лицата /чл. 25з, ал.1 от ЗЗЛД/, също така и да съблюдава принципите на чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следва да се отбележи, че понятието „журналистически цели” се тълкува изключително свободно в съдебната практика, като същото включва дейностите по събиране, анализ, интерпретиране, разпространяване чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Независимо, че К. по принцип е журналист и като такъв интерпретира и разпространява информация, потенциално представляваща обществен интерес, същата следва да съобразява журналистическата си дейност с неприкосновеността на човешката личност и на личния живот, които ценности са от по-висш порядък в сравнение със свободата на изразяване на мнение. При обработване на лични данни, независимо дали същото е извършено за журналистически цели или не, следва да се преценява информацията спрямо нейната актуалност, точност, значимост, за да бъде обработването приведено в съответствие с принципа на чл.5 §1, б.„г” от Регламента. По отношение на ангажираните твърдения за изпълняване на роля в интерес на общността, следва да се отбележи, че предприемайки действия в интерес на конкретна общност, била тя етническа или не, К. следва да се убеди, че информацията, която комуникира до тази общност, е точна, вярна и в обем, необходим за постигане на целите. В случая това не е сторено. К. е имала много механизми, за да установи точността и актуалността на данните, като например е могла да извърши справка в регистъра на Българския лекарски съюз, който е с публичен, пряк и свободен достъп, така че да установи принадлежността на В. към лекарското съсловие, респективно да не подхранва съмнения за автентичността на дипломата му и за обстоятелствата дали същият може да практикува лекарска професия поради предходните си осъждания.

На следващо място, в противоречие с принципа за точност, актуалност и свеждане на данните до минимум, е публикувана информация за предходни осъждания, която вече е заличена поради настъпила реабилитация, или, както правилно отбелязва и доказва процесуалният представител на д-р В.– за целите на лекарската практика на В., както и за всички трети лица, същият следва да се счита неосъждан.

От друга страна, не са правилни твърденията в жалбата, че от изображението на диплома се визуализират лични данни– видима е единствено снимка на лицето, но доколкото дипломата е от 1996г., то не би могло да се счете, че субектът на данни може да бъде еднозначно идентифициран по така публикуваното изображение. Същевременно, изображението е неактуално, което отново води до извод за нарушаване принципа на точност. Личните данни /три имена и ЕГН/ на В. се визуализират не от дипломата, а от документ за завършен първи курс на обучение по специалност „медицина”. В жалбата не е формулирано искане за разпространение на лични данни посредством този документ, но така или иначе този обем от лични данни е разпространен неправомерно посредством справката за съдимост в рамките на същата публикация и нарушение е налице.

Съобразно принципите на чл.5, §1, б.„а” и §2 от Регламент 2016/679 обработването следва да бъде извършено законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данни, като администраторът, в съответствие с принципа на отчетност по чл.5, §2 от Регламента носи отговорност за действията си по обработване на лични данни. В разглеждания случай администраторът К. изобщо не е следвало да публикува информация, включваща лични данни, свързани с присъди и нарушения, още по-малко заличени такива, поради което е осъществено нарушение на чл.5, §1, б.„а”, вр. с чл.10 от Регламента. К. изобщо не би следвало да разполага със справка за съдимост на В., доколкото справката, за разлика от свидетелството за съдимост, се издава само за служебна цел и само на органите, лимитативно и изрично изброени в чл.33, ал.5 от Наредба №8 от 26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, т.е. дори и на самия В. не би могла да бъде издадена справка за съдимост, още по-малко на трети лица.

Процесната публикация е била налична във Фейсбук профила на К. в периода от 27.09.2020г. до 02.10.2020г., което е безспорно доказано чрез представените към жалбата доказателства, а и се потвърждава от становището на г-жа К., предоставено в хода на настоящото административно производство /така напр. писмо №ППН-01-243#14(21)/20.05.2022г./.

Поради тези обстоятелства, личните данни, предмет на незаконосъобразно обработване, са дата и място на раждане, ЕГН, данни за адрес, данни за родствени връзки, данни за съдимост. Обработването на три имена и данни за завършена образователна степен „доктор” не представлява незаконосъобразно обработване на лични данни, като именно посредством този обем от лични данни, д-р В. може /и следва/ да бъде намерен в регистъра на Българския лекарски съюз.

При преценка на всички факти и обстоятелства по случая, смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че публикацията е била онлайн значително кратък период от време, както и това, че същата е свалена по собствено усмотрение на администратора. Отегчаващо отговорността обстоятелства е това, че публикацията съдържа лични данни и на трети лица, обстоятелството, че е „споделяна” и „видяна” от множество лица /246 души според данни на К./ и то поради това, че администраторът съзнателно е насочил тези лица да го направят.

При така установените нарушения и съобразявайки, че надзорният орган разполага с преценка по целесъобразност при упражняване на правомощията си по чл.58, §2 от Регламента, отчитайки, че нарушението на г-жа К. е преустановено по нейна собствена инициатива и корективните правомощия на Комисията с преустановително действие не биха имали приложимост, имайки предвид, че администраторът К. няма други нарушения на Регламента, че същата има специфични потребности, като ползва помощни средства и че следва да ѝ се даде възможност да се поправи, като ѝ се укаже как следва да обработва лични данни правомерно, така че да няма други нарушения на Регламента, то следва на К. да се отправи официално предупреждение, че операциите по обработване на лични данни са нарушили разпоредбите на Регламента.

Жалбата, насочена срещу администратора Р., е основателна, освен по горепосочените съображения, така и предвид изложеното по-долу. Доктор Р. е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, 7) от Регламент (ЕС) 2016/679 и обработва лични данни на д-р В., включително и такива, свързани с присъди и нарушения, което по силата на чл.10 от Регламента следва да се извършва само под контрола на официален орган или да бъде законодателно разрешено, което в настоящата хипотеза не е налице. От служебно събраната информация от други държавни органи се установява, че г-жа Р. е предоставила писмени сведения, подписани от нея самата, в хода на предварителна проверка по пр. пр. №**** по описа на *** Районна Прокуратура, т.е. пред надлежен орган на власт, от които става ясно, че същата познава д-р В. като колега медик, по нейни жалби са образувани производства пред различни институции, които е предоставила на К. за запознаване, като включително ѝ е предоставила копие на дипломата му в израз на формираното у нея мнение за противоправна дейност, осъществявана от В. Сведението на д-р Р. се потвърждава от обяснението на К. в хода на същото производство, в което последната посочва: „от лицето д-р Р. съм получила дипломата, документ справка за съдимост”. Аргументите на адвокат И.М., че на тези изображения няма писмени документи не са от значение за спора, поради това, че за нарушение на Регламента е от значение дала има разпространение на лични данни, а не дали се разпространяват документи, дали същите са автентични, представени в цялост и т.н., на което адвокат И.М. обръща особено внимание в защитата на д-р Р. пред Комисията. Същото няма значение досежно законосъобразността на обработване на лични данни.

От активната дейност на д-р Р., свързана с образуване на различни производства по жалби и сигнали срещу В., става ясно, че същата обработва информация, представляваща лични данни на В. и позволяваща неговата безспорна идентификация, като я обработва по начин и с цел предоставянето ѝ на трети лица, сред които са г-жа К. и Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Това обстоятелство се установява от сведенията на д-р Р. и се потвърждава от обясненията на К. То не е оспорено и от нейния адвокат– същият единствено оспорва, че публикуваните материали не са официални документи.

Независимо, че при упражняване правото си на защита пред КЗЛД Р. отрича да обработва лични данни на В., обясненията и сведенията пред инспектор от РПУ носят подпис на съответните лица, които са ги предоставили, както и на инспектора, приел сведението, приобщени са към доказателствената съвкупност в настоящото административно производство и не са оспорени от страните в процеса или от техните представители. Посоченото от г-жа Р. се потвърждава от мотивите на представеното в хода на откритото заседание Решение №***. на АССГ, от което е видно, че по сигнал №*** до ИА „МН” на д-р М. Р. е сложено начало на производство по заличаване от регистъра по чл.44 и чл.45 от ЗЛЗ на лечебно заведение, представлявано от В., поради това че д-р В. е осъждан, т.е. за настъпване на обстоятелствата по чл.44, ал.1, т.2 от ЗЛЗ. Р. оспорва правото на д-р В. да упражнява лекарска практика във връзка с предходни негови осъждания, т.е. тя е знаела, че лицето е осъждано и е подала сигнал за това обстоятелство пред институцията, отговорна за надзор над лечебните заведения, респективно обработва информация, свързана с присъди на лицето В. От представените доказателства, ценени в тяхната съвкупност, следва категоричен извод, че Р. обработва информация, свързана с присъди и нарушения на В. по смисъла на чл.10 от Регламента, като именно въз основа на нея подава жалбата си за заличаване на лечебното заведение. Обстоятелството, че Р. има информация за осъжданията на В. не се оспорва от процесуалния ѝ представител адвокат И.М. /същият оспорва само качеството официални документи на разпространените материали/. Поради това, както и по съображенията, посочени на стр. 8 от настоящото Решение, Комисията счита, че в настоящото производство безспорно е доказано, че именно г-жа Р. е разпространила личните данни на д-р В. пред г-жа К., в контекста на опасенията за извършени измами и възможността К. като журналист да ѝ помогне.

За наличието на нарушение на Регламента е от значение обработването на информация, представляваща лични данни, така че субектът на данни да може да бъде еднозначно идентифициран, а не наличието на конкретен документ. Р. разполага с лични данни в обем три имена на В., ЕГН, данни за професионална квалификация, данни за предходни присъди, която информация тя обработва, домогвайки се да докаже, че лицето няма право да упражнява лекарска професия, подавайки жалби именно до тези институции, които могат да препятстват дейността му като лекар и да доведат до заличаване на практиката му, както и предоставяйки ги на журналиста К., чието мнение има тежест сред местната общественост и също би могло да попречи на д-р В. да упражнява дейността си.

При преценка на всички факти и обстоятелства по случая нарушението на г-жа Р. се изразява в незаконосъобразно, недобросъвестно и „непрозрачно” по отношение на субекта на данни обработване на лични данни в противоречие с принципа на 5, §1, б.„а” от Регламента, като г-жа Р. допълнително подвежда надзорния орган чрез писмените си становища пред Комисията.

Доколкото нарушението е преустановено и предвид това, че д-р Р. няма други установени нарушения на Регламента, то пропорционално, ефективно и възпиращо би било отправянето на официално предупреждение за това, че операциите по обработване на лични данни са нарушили разпоредбите на Регламента.

Предвид гореизложеното и на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА Комисията за защита на личните данни с 4 гласа „за” и 0 „против”

Настоящото Решение може да бъде обжалвано чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София-град в 14-дневен срок от връчването му.

__________