Решение по жалба с рег. № ППН-01-221/01.03.2019 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: членове– Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 22.01.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба рег. №ППН-01-221/01.03.2019г., подадена от М.С.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателката информира, че живее в гр. ***. Някои от съседите ѝ пожелали да се монтират видеокамери вътре в коридорите на всеки от етажите на жилищния блок. Част от съседите не били съгласни с това решение. Въпреки несъгласието на всички живущи, камера била поставена във входа на блока, над стълбите и електрическото табло.

Въпросната камера се наблюдава от Л.М., който е служебен домоуправител чрез фирмата си „К.К.“ ЕООД.

Г-жа М.С. счита, че етажната собственост не е взела официално решение за поставяне на камерата, защото не е оповестен протокол, от който да е видно, че има взето такова репение. Нейни съсъди, които не били съгласни с поставянето на камерата, поискали да им бъде предоставен протоколът от заседанието на етажната собственост, но им било отказано. Жалбоподателката счита, че взетото решение, ако въобще има такова, противоречи на Конституцията на Република България и Закона за защита на личните данни.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл.26 АПК, за започване на производството е уведомено лицето, срещу което е насочена жалбата. Предоставена е възможността по чл.34, ал.3 АПК за изразяване на становище с относими доказателства по предявените в жалбата твърдения. В Комисията постъпи отговор за неоснователност на жалбата.

Представляващият „К.К.“ ЕООД заявява, че като управител на етажната собственост, на 25.10.2018г. изпълнил желанието на живущите да бъде монтирана система за видеонаблюдение в сградата. Изпълнението е вследствие от решение на общото събрание, проведено и гласувано, видно от протокол №2/11.10.2018г., при кворум 57%. Предвид взетото решение на представителите на етажната собственост с мнозинство 54% от присъстващите, управителят на дружеството счита, че законовото изискване е спазено.

Съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС протоколът е бил поставен на указаните места в етажната собственост. Не са постъпили сигнали относно нередности в протокола.

Към становището е приложен Протокол №2/11.10.2018г. и чернова за взетото решение за монтиране на камерата.

Разглежданата жалба съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ДВ бр.10 от 2016г.), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естество на искането, дата и подпис, с оглед на което е редовна.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя и е насочена срещу администратор на лични данни. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 и чл.38, ал.1 ЗЗЛД разглежда жалби, подадени от субекти на данни при нарушаване на правата им по Регламент 2016/679 и ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Една от задачите на КЗЛД по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждане на жалбите е прецесуално развита в чл.38, ал.4 ЗЗЛД– когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане.

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Предмет на жалбата е видеонаблюдение. Видеонаблюдението по своята същност представлява съвкупност от действия– записване и съхраняване с автоматично средство– система за видеонаблюдение, която попада в понятието „обработване” по смисъла на чл.4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Данните от системата за видеонаблюдение позволяват лицата да бъдат идентифицирани в съответствие с разпоредбата на чл.4, пар. 1, т. 1 от Регламент 2016/679.

Във връзка с предмета на жалбата, КЗЛД възложи извършването на проверка с предмет: да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение, какви са нейните технически параметри и обхват. Проверката установи следното:

„На посочения в жалбата адрес се намира шест етажна жилищна сграда, състояща се от четири входа, като жилището на жалбоподателката се намира на първия етаж във вход Б на проверявания обект. Констатира се, че през месец януари 2019г., за целите на превантивна охранителна дейност е монтирана камера за видеонаблюдение след решение на общото събрание на етажната собственост. Видеокамерата е с резолюция, позволяваща идентификация на физически лица и е оборудвана със SD-карта памет, която осигурява съхранението на записи с видеокадри за срок от около един месец, след което те се изтриват по реда на тяхното постъпване. Камерата е монтирана от „К.К.” ЕООД с управител Л.М., коeто въз основа на сключен договор с етажната собственост е изпълнявалo функциите на професионален домоуправител. Договорът е изтекъл през месец август 2019г. и не е подновен.

Проверяващият екип установи, че към момента на проверката видеокамерата е демонтирана. По думи на Л.М. видеокамерата е била премахната от жалбоподателката с помощта на други живущи във входа на 13.10.2019г., т.е. два месеца, след като е бил изтекъл договорът за извършване на дейности като професионален домоуправител на „К.К.” ЕООД. След този момент на адреса не се осъществява видеонаблюдение.

Л.М. е намерил видеокамерата откачена и захвърлена във входа, като каратата-памет не е била взета. Л.М. е свалил информацията от картата-памет, съдържаща последните записи с видеокадри от камерата, на служебен компютър в офиса на „К.К.” ЕООД, където я съхранява към момента на проверката. На проверяващия екип са показани записите с видеокадри, на които е заснето и самото демонтиране на камерата от живущите във входа.

В обхвата на видеозаснемане на камерата са попадали входната врата на входа от вътрешната страна, както и врата към общо сервизно помещение във входа.

По твърдения на Л.М. на информационното табло във входа са били поставени информационни стикери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, които в последствие са били разлепени от живущи във входа.“

Видеонаблюдението по своята същност представлява трайно и непрекъснато обработване на лични данни. Тъй като същото е прекратено към момента на произнасяне на органа и вече не се осъществява, обработване на лични данни не се извършва и жалбата се явява неоснователна.

В допълнението към изложеното следва да се посочи, че по преписката е представено решение на етажната собственост за поставяне на видеонаблюдение, обективирано в Протокол №2 от 11.10.2018г. Няма данни решението да е оспорено по съдебен ред по реда на ЗУЕС. КЗЛД не разполага с правомощието да прави инцидентен контрол за законосъобразност на решението на етажната собственост, предвид изрично предвидения съдебен ред, с оглед на което решението се счита за валидно.

Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, езаконосъобразно и допустимо, ако е налице някое от алтернативните правни основания, изчерпателно изброени вчл.6, параграф1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

В разглеждания случай, преди прекратяване на видеонаблюдението същото се е осъществявало законосъобразно на основание чл.6, параграф1, буква„в” от Регламент 2016/679– обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което прилага спрямо администратора. Задължението на „К.К.“ ЕООД произтича от чл.23, ал.1, т. 1 от ЗУЕС, съгласно който управителят на етажната собственост организира изпълнението на решенията на общото събрание. Както беше посочено, представено е решение на етажната собственост за поставяне на видеонаблюдение, което не е оспорено по предвидения в ЗУЕС ред.

Така мотивирана и на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд Враца.