Решение по жалба с рег. № ППН-01-216/14.12.2017 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 12.09.2018г. и обективирано в протокол№35/12.09.2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба рег.№ППН-01-216/14.12.2017г., подадена от В.П.

Административното производство е по реда на чл.38 от ЗЗЛД.

В.П. е сезирала Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) с жалба, съдържаща твърдения за неправомерно инсталиране на камера за видеонаблюдение. В жалбата се твърди, че домоуправителят г-жа Н.М. е поставила камера за видеонаблюдение „пред входната си врата“, която камера „обхваща етажа и стълбището на минаващите към горните етажи“.

Жалбоподателката твърди, че не е свиквано общо събрание, на което да е взето решение за монтиране на камера за видеонаблюдение.

Счита, че по този начин се идентифицират хората, което минават.

Моли за съдействие от страна на Комисията.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая с писмо изх. №ППН-01-216/2017#1/11.01.2018г., на г-жа Н.М. е предоставен срок за изразяване на писмено становище и представяне на относими доказателства.

В отговор г-жа Н.М. е ангажирала становище, в което е посочила, че с жалбоподателката имат лични проблеми. Информира, че не е домоуправител, както се твърди от г-жа В.П., а е „председател на сдружението на собствениците“ и дейността й е свързана „единствено и само със санирането на блока“ и „няма нищо общо с работата на домоуправителя“. Твърди, че камерата е монтирана с цел опазване на собствеността, а обхвата й е „пред самата врата, не обхваща етажа и стълбището.

С писмо изх. №ППН-01-216/2017#4/23.02.2018г. от кмета на община Велико Търново е поискана информация относно водения регистър на сградите в режим на етажна собственост за управителя, респективно Председателя на Управителния съвет на сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. Велико Търново, *****.

В отговор е постъпило писмо, с което кметът на община Велико Търново информира, че в регистъра по закона за управление на етажната собственост за председател на управителния съветна сдружение на собствениците с наименование „гр.Велико Търново, *****“ в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес **** е регистрирана Н.М.

С писмо изх. №ППН-01-216/2017г.#13 от 08.06.2018г. е изискано становище от ЕТ „Б.Х.“ дали осъществява частна охранителна дейност и дали е регистриран по закона за частната охранителна дейност. В отговор е депозирано становище от управителя на ЕТ „Б.Х.“, в което информират, че не са регистрирани по закона за частната охранителна дейност, тъй като не извършват такава, не поддържат система и нямат DVR устройство.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег. №ППН-01-216/14.12.2017г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на 02.05.2018г. Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №ППН-01-216/14.12.2017г., предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок. Като страни в административното производство са конституирани, жалбоподател – В.П., ответна страна – Н.М. Страните са редовно уведомени за насроченото на 06.06.2018г. заседание за разглеждане на жалбата по същество.

На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №20/02.05.2018г. е издадена Заповед №РД-14-144/04.05.2018г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата, обективирана в Констативен акт №ППН-02-450/18.05.2018г.

В резултат от проверката е установено, че на посочения в сигнала адрес: гр. Велико Търново, **** се намира шест етажна жилищна сграда с един вход. На втория етаж се намира жилището, обитавано от г-жа Н.М. Проверяващият екип констатира, че на адреса с превантивна охранителна цел преди около 4 месеца от ЕТ „Б.Х.” е инсталирана система за видеонаблюдение, състояща се от 1 (един) брой аналогова видеокамера и телевизор за възпроизвеждане на изходящия образ от камерата. Видеокамерата е монтирана над входната врата на жилището на Н.М. Не се установи наличието на записващо устройство, свързано с видеокамерата, на което да се съхраняват записи на видеокадри, заснети от нея. По данни на Н.М. изходящият образ от видеокамерата се наблюдава в реално време само от нея.

Проверяващият екип установи, че в обхвата на заснемане на видеокамерата попада площта непосредствено пред входната врата на жилището, като през заснемания периметър, за да достъпят до своите жилища, преминават живущите в 8 от 10-те апартамента, разположени на етажа.

Констатирано е, че няма поставена информационна табела, предупреждаваща за осъществяваното видеонаблюдение.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

Жалбата е насочена срещу неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в незаконосъобразно поставяне на камера за видеонаблюдение.

Съгласно чл.57, §.1, т.„е“ от Регламент 2016/67 при сезиранетойКомисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни.

Тъй като не всяко лице, което обработва лични данни притежава качеството „администратор на лични данни“ с разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД е дадено легално определение на понятието, а именно: администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, както и когато видът, целите и средствата за обработване се определят със закон.

Предвид влизането в сила на 25.05.2018г. на Регламент 2016/679 следва да бъде направено и отбелязването, че съгласно чл.288 от ДФЕС „Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.“ Съгласно чл.15, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) „ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът“. Разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД не противоречи на Регламент 2016/67, тъй като в чл.6 от Регламент 2016/679 хипотезите, при които е допустимо обработването на лични данни са идентични с тези в чл.4 от ЗЗЛД.

Липсата на съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1 – т.7 от ЗЗЛД.

В конкретния случай, предвид установения режим на етажна собственост в жилищната сграда, регламентирана с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) се разглежда законовото основание на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД – обработването е в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни.

При извършвано видеонаблюдение във вътрешността на жилищната сграда се анализират разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10, буква „а“ и чл.17, ал.3 от ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на общото събрание, като орган на управление на етажната собственост.

Съгласно разпоребата на чл.9 от ЗУЕС формите на управление на етажна собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците, а с разпоредбата на чл.10 от ЗУЕС са определени органите на управление на общото събрание на собствениците са: общо събрание и управителен съвет.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10, буква „а“ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части, а съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 „общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя“

На основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.

От представенияите доказателства по преписката няма данни, от които да е видно, че е проведено валидно общо събрание на етажната собственост, което да е взело решение с необходимото мнозинство за монтиране на камери за видеонаблюдение.

Във връзка с установяване спазването на посоченото законово изискване, като едно от основанията за допустимост на обработването на личните данни, се прави изводът за липса на законосъобразност на извършваното видеонаблюдение.

Мотивите за изложеното касаят липсата на каквито и да било доказателства, от които да се установи, че към момента на монтиране на видеокамерите, че е проведено общо събрание по съответния ред с цел приемане на решение от живущите за извършване на видеонаблюдение.

В тази връзка Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.