Решение по жалба с рег. № НДМСПО-17-203/26.03.2019 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 24.07.2019г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), разгледа по същество жалба НДМСПО-17-203/26.03.2019г., подадена от А.Т.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от А.Т. срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

Жалбоподателят информира, че в качеството си на страна по изпълнително дело №*** поискал достъп до кориците на делото, същото находящо се в кантората на ЧСИ на адрес гр. ****. Допълва, че от служители на ЧСИ бил информиран, че в кантората се осъществява аудио и видеонаблюдение от охранителни камери и в тази връзка, с нарочно писмено заявление, изискал от администратора на лични данни– ЧСИ достъп до събраните лични данни относно видеонаблюдeнието осъществявано спрямо него по време на престоя му в кантората на 25.03.2019г., на което твърди, че не е получил официален мотивиран отговор.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В допълнение и с писмо НДМСПО-17-203#1/01.04.2019г. г-н А.Т. сочи, че упражнил правото си на достъп със заявление с вх. №*** по описа на ЧСИ. Твърди, че такъв достъп му е отказан устно и без мотиви и моли Комисията да задължи ЧСИ да му предостави достъп до видеозаписа от охранителните камери за конкретната дата съдържащи личните му данни предвид присъствието му в кантората на 25.03.2019 от 08:30 до 12:00 часа. Прилага адресирано до ЧСИ заявление относно упражняване на права на субект на данни и разпечатка от електронна поща и отговор на електронно съобщение от страна на администратора на лични данни.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от ЧСИ е изискано писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ информира, че в кантората му е образувано изпълнително дело №*** с взискател финансова институция (Ф.И.) и длъжник А.Т. Допълва, че на 25.03.2019г. в кантората се явил длъжника с молба за издаване на копие на изпълнителното дело, която е оставена без уважение. Твърди, че г-н А.Т. се е запознал с делото и не е ограничено правото му на защита, въпреки агресивното, нагло и безпардонно поведение, което е демонстрирал. ЧСИ твърди, че на „входната врата на кантората има залепена табела „Обектът е под постоянно видеонаблюдение и звукозапис“, с оглед на което счита, че жалбоподателят е надлежно уведомен и предупреден за осъществявания видео и звукозапис. Допълва, че искането на г-н А.Т. за получаване на запис от камерите в кантората не можа да бъде удовлетворено, по причина, че същите се съхраняват 24 часа.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.44, §2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна– физическо лице – администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 от Общия регламент ЕС 2016/679 и Закона за частните съдебни изпълнители.

Жалбата има за предмет непроизнасяне по заявление за достъп до лични данни.

С жалбата е сезиран компетентен орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент(ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент(ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По изложените съображения и с оглед липсата на предпоставки от категорията на отрицателни по чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 12.06.2019г. заседание на Комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– А.Т. и ответна страна– ЧСИ с рег. №***, с район на действие Окръжен съд– Б. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество, за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса.

С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна от ответника е изискано заверено копие на подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №**** по описа на ЧСИ и отговор на същото, ведно с доказателства за получаването му от жалбоподателя, както и вътрешни правила, инструкция, политика или друг документ, в който е уреден срока за съхранение на записи от разположените в кантората на ЧСИ камери.

В отговор ЧСИ предоставя заверено копие на процесното заявление и на издадена от същия Заповед №1/01.03.2017г., като уточнява, че срока за съхранение на събраните данни от видеонаблюдение и звукозапис от разположените в кантората камери е 24 часа. Информира, че подаденото от г-н А.Т. заявление е оставено без уважение „с резолюция“, поставена върху него, а отговор на заявителя не е изпращан, „тъй като никъде в закон ЧСИ няма вменено задължение да уведомява страните по делото за резолюция“. Допълва, че г-н А.Т. многократно е правил справки по изпълнителното дело, запознат е с материалите по него, включително и с резолюцията поставена върху заявлението.

В хода на производството жалбоподателят оспорва като неверни твърденията относно срока за съхранение на записите от разположените в кантората на ответника камери, като твърди, че ЧСИ „има интерес да укрие поисканите му записи, тъй като на тях е удостоверено неговото противоправно поведение спрямо телесния ми интегритет, от една страна….“, като „укривайки поисканите записи, съдебния изпълнител цели да избегне ангажирането на деликтната, дисциплинарната и наказателната му отговорност“. В подкрепа на твърденията си прилага молба с вх. №**** по описа на Районен съд– Р.

На проведено на 24.07.2019г. заседание жалбата е разгледана по същество.

Страните– редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба №НДМСПО-17-203/26.03.2019г. е основателна.

Предмета на същата е нарушение свързано с право на достъп до лични данни упражнено по реда на Регламент ЕС 2016/679 и съответстващото му задължение от страна на администратора на лични данни, до което същото е отправено.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните не е спорно наличието на образувано в кантората на ЧСИ изпълнително дело с №*** с взискател финансова институция и длъжник А.Т. Не е спорно също, че кантората e посетена от г-н А.Т. на 25.03.2019г. в времето от 08:30 до 12:00 часа. Безспорен е и фактът, че в кантората се осъществява видеонаблюдение от ЧСИ – администратор на лични данни по смисъла на чл.4, ал.7 от Регламент ЕС 2016/679 предвид обстоятелството, че същият е физическо лице, което само определя целите и средствата за обработване на лични данни посредством видеонаблюдение.

В тази връзка следва да се отбележи, че видеонаблюдението е действие по обработване на лични данни когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява, както е в настоящия случай. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическото лице – образ, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде физически идентифицирано по безспорен начин. Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по смисъла на чл.4, §1, т.2 от Регламент(ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента от страна на администратора на лични данни, включително тези свързани с упражняване на права на субекти на данните и произтичащите от тях задължения за администраторите на лични данни.

В конкретния случай е безспорно, че на 26.02.2019г. в 11:15 часа жалбоподателят е подал до ЧСИ заявление, с което е изискал да му предоставят запис от видеонаблюдението осъществяваното в кантората на ЧСИ във времето от 08:30 до 12:00 часа на 25.03.2019г., същото получено от администратора с вх. №****. Отговор на заявлението липсва, същият се ограничава до резолюция „Без уважение!“ поставена на заявлението с дата 26.03.2019г., обстоятелство, което потвърждава и ЧСИ в депозирано по преписката писмено становище

Видно от съдържанието на заявлението, а и неговото наименование, е че се касае за заявление за достъп до лични данни по чл.15 от ЗЗЛД, същото отговаря на изискванията на чл.37 б и 37 в от ЗЗЛД, а именно касае се за писмено заявление, адресирано до задължено лице– администратор на лични данни, подадено по електронен път и подписано с електронен подпис. В заявлението са посочени данни индивидуализиращи подателя, описание на искането, посочена е предпочитана форма за получаване на информацията. Заявлението е редовно и получаването му поражда задължения за администратора, до когото е отправено и от когото е получено, а именно „предоставя на субекта на данни информация относно действията предприети във връзка с искането, без ненужно забавяне…“ (чл. 12, ал.3 от Регламента), респективно „ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данните, администраторът уведомява субекта на данните без забавяне и най-късно в срок до един месец от получаване на искането за причините да не предприеме съответните действия“ (чл. 12, ал.4 от Регламента).

В конкретния случай и въпреки надлежно сезиране със заявление за достъп до лични данни, ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.12, ал.4 от Регламента, в условията на отказ от предоставяне на личните данни– запис от видеонаблюдението, да уведоми подателя за причините за отказа в законоустановения месечен срок, като лисват доказателства, а и твърдение за необходимостта от удължаването му. Поставената на заявлението резолюция „Без уважение!“ свидетелства за отказа на администратора да предприеме исканите от субекта действия, но не и на задължението му да мотивира същия, задължение което има по силата на Регламента, неизпълнението на което е довело до нарушение на правата на лицето сезирало КЗЛД.

С оглед характера и вида на констатираното нарушение и обстоятелството, че същото е довършено, Комисията счита за целесъобразно, пропорционално и възпиращо налагането на корективна мярка по чл.58, §2, буква„и“ от Регламента, а именно налагане на глоба на администратора– ЧСИ за нарушение на чл.12, ал.4 от Регламента, като счита, че останалите корективни мерки са неприложими в случая по аргументи, че нарушението е довършено с акта на своето извършване и е неотстранимо, а предоставяне на изисканите видеозаписи към дата на произнасяне на Комисията е обективно невъзможно предвид ангажираните по случая доказателства за тяхното съхранение само в рамките на 24 часа. Смята, че избраната корективна мярка ще има предупредително и възпиращо действие и ще допринесе за спазване от страна на администратора на установения правов ред въведен с Регламента и ЗЗЛД, нормативни актове по които ЧСИ е задължено лице, с оглед качеството му на администратор на лични данни. Като освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, глобата има и дисциплиниращо действие. Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че той дължи необходимата грижа, предвидена в ЗЗЛД и Регламента и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс.

При определяне на размерът на глобата и в съответствие с условията по чл.83, ал.2 от Регламента, Комисията съобрази, че нарушението е първо за администратора и се касае за нарушение на правата на едно лице, а администраторът е съдействал за разкриване на нарушението. Като утежняващо обстоятелство е отчетено, че нарушението е довършено с акта на своето извършване и е неотстранимо, доколкото не е налице изпълнение в законоустановения срок, а и след това, същото е резултатно и е довело до лишаване на жалбоподателя от възможността да упражни други права предоставени му от Регламента. По отношение на вината намира, че действията на администратора и виждането му за задълженията при упражнено право на достъп, обективирано в изразени по преписката писмени становища, свидетелстват за нарушение извършено по небрежност. Обстоятелствата по чл.83, ал.2, буква„и“ от Регламента са неотносими доколкото към момента на извършване на нарушението одобрени кодекси за поведение, респективно одобрени механизми за сертифициране не са въведени.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.