Решение по жалба с рег. № М-16/ 09.01.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 29.05.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № М-16/ 09.01.2013г., подадена от адв.П.К., в качество й на пълномощник на Т.К.Г. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и „С.“ АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 13.03.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, а „С.“ АД е конституирана като заинтересована страна.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от адв.П.К., в качеството й на пълномощни на Т.К.Г., в която се сочи следната фактическа обстановка:

Т.К.Г. е получила увреждане в пътно-транспортно произшествие на 30.10.2010г. По повод възникнали инцидент е образувано съдебно дело пред Софийски градски съд. Налице е висящ спор с „ДЗИ-О.З.“ ЕАД по основателността и размера на претенциите за обезщетение.

На 03.01.2013г., адвокат П.К. е получила писмо от директора на „Л.А3“, с което я уведомяват, че служебно е откритабанкова сметка на доверителката й, по която е преведено присъденото обезщетение. В жалбата се сочи, че банковата сметка е открита с цел изплащане на сума, определена със съдебно решение на Софийски градски съд, за да се избегне принудително изпълнение.

За адвокат П.К. е озадачаващ факта на снабдяване на дружеството с необходимите документи за откриване на банкова сметка в „С.“ АД. Адв П.К. счита, че с тези си действия „ДЗИ-О.З.“ ЕАД накърнява правата и законите интереси на доверителката й, като неправомерно са обработени свързаните с нея лични данни.

Адв.П.К. приема за безспорен факта, че „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, но обработването следва да се извършва при наличие поне на едно от условията за допустимост при обработването на лични данни, посочени в чл.4 от ЗЗЛД, както и предоставянето на данните на трети лица да се извършва само с изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят те. Т.К.Г. не е давала изричното си съгласие за предоставяне на личните й данни.

В жалбата се твърди, че действията на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД по използване на личните данни на жалбоподателката и предоставянето им на „С.“ АД , представляват заплаха за живота, личността и здравето й, като настоява Комисията да приложи предвидените в закона санкции.

В жалбата има искане, Комисията да задължи „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да предостави информация по отношение на изпълнението на задължителното предписание, като не се сочи чие е това предписание, в каква насока е дадено и от кога е.

Към жалбата като доказателство е приложено копие от писмо изх.№92-9766/ 28.12.2012г. на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и „С.“ АД.

Страните предоставят исканата информация в рамките на предоставените им срокове.

С писмо изх.№ П-571/28.01.2013г. на Председателя на КЗЛД с оглед отстраняване нередовностите на жалбата от адв.П.К. са изискани доказателства за представителната й власт по отношение на жалбоподателката. Копие от пълномощното се представя в указания срок с писмо вх.П-652/01.02.2013г.

С писмо вх.№ С-105/18.02.2013г. от страна на банката изразяват становище за неоснователност на жалбата, като излагат мотиви в неговата подкрепа. Сочи се, че в изпълнение на съдебно решение от 23.11.2012г. на Софийски градски съд, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Т.К.Г. обезщетение за неимуществени вреди. Задълженото лице е открило сметка на пострадалото лице в „С.“ АД, по която сметка е изплатило присъденото обезщетение. Заинтересованата страна сочи още, че за обработването на личните данни на жалбоподателката са налице предпоставките на чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗЛД, поради което не е необходимо съгласието на физическото лице, за което се отнасят личните данни. По силата на чл.223 от Кодекса на застраховането, застрахователното дружество има задължение да заплати обезщетение, като със съдебен акт е осъдено да заплати точно определена сума. „ДЗИ-О.З.“ ЕАД има интерес да заплати присъденото обезщетение в най-кратък срок, за да избегне увеличаване на сумата от лихвите за забава и разноските, които се дължат за принудително изпълнение на съдебно решение.

Администраторът на лични данни приема, че не се касае в случая за извършено нарушение на ЗЗЛД, а напротив за защита на законен интерес на дружеството– чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, като в този смисъл е и съдебната практика– решение №3084/01.03.2012г., постановено по адм.д.№5907/2011г. на ВАС.

„С.“ АД, моли Комисията при разглеждане на жалбата да се вземе под внимание разпоредбата на чл.97 от ЗЗД. С цитираната правна норма законодателят предвижда, че длъжник в забава, какъвто в случая е ДЗИ-О.З.“ ЕАДможе да се освободи от задължението си, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по место изпълнението, а за пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по место изпълнението и без разрешение от съда. За откриване на банкова сметка са необходими данни за лицето, на чието име се открива сметката и липсата на информация води до невъзможност банката да открие сметка. Администраторът на лични данни сочи, че е предоставил минимален обем от лични данни на жалбоподателката, за да може банката безпрепятствено да открие банкова сметка на нейно име. Излагат се доводи в насока, че дружеството разполага с личните данни по повод предявеното от госпожа Т.К.Г. искане за изплащане на обезщетение и развилото се съдебно дело.

В становището се обръща внимание, че двете дружества – ДЗИ-О.З.“ ЕАД и „С.“ АД са част от една финансова група– КВС и са обвързани от споразумения за конфиденциалност и всички данни, в това число и личните данни се използват само и единствено в изпълнение на законови и договорни отношения.

Посочва се, че съгласно вътрешните правила на „С.“ АД, банкова сметка на физическо лице може да бъде открита само лично от него. В отклонение на това правило и в изпълнение на КЗ, във връзка с чл.97 от ЗЗД, през 2009г. между „С.“ АД и „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е сключен договор, по силата на който застрахователят може да поиска от банката откриване на банкова сметка за изплащане на обезщетения на увредени лица и наследници на починали лица за претърпени неимуществени вреди вследствие пътно транспортни произшествия по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За посочените цели ДЗИ следва да изпрати до банката информация по отношение на трите имена и единният граждански номер на физическото лице имащо право да получи обезщетение. От своя страна банката е задължена да открие банкова сметка напосоченото от ДЗИ лице в съответствие с вътрешнобанковите правила и процедури за откриване на сметки. По посочената причина и с оглед спазването на закона за мерките срещу изпиране на пари, банката блокира постъпилата сума до явяване на титуляря на сметката и предоставянето на документ, удостоверяващ самоличността. Всеки едни офис на банката, с оглед спазването на договореностите, които има и уеднаквяване обслужването на клиенти е разработила инструкция за приложение на договора.

Към становището като доказателства са приложени: копие от договор между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и „С.“ АД, ведно с приложение №1 и приложение №2 към него и инструкция към договора.

С писмо вх.№ С-111/20.02.2013г. от страна на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се излагат мотиви сходни с тези на „С.“ АД.

Сочи се, че с искова молба вх.№114148/12.12.2012г. на Софийски градски съд, Т.К.Г. е образувала гр.д.№17062/2011г. срещу ДЗИ-О.З.“ ЕАД с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането. Искът е за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 291.63 лв. Искането за обезщетение е във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на 30.10.2010г., причинено от водач на лек автомобил марка „Волво“. Към датата на настъпване на застрахователното събитие, лекият автомобил е имал валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С решение от 23.11.2012г. по гр.д.№17062/2011г., СГС е уважил изцяло исковете на госпожа Т.К.Г. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, като дружеството е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 35000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011г. до окончателното плащане и 291.62 лв., представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011г. до окончателното изплащане. С цитираното решение, дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение на адв.П.К. в размер на 1050 лв.

„ДЗИ-О.З.“ ЕАД не обжалвала съдебното решение и същото е влязло в законна сила по отношение на него. Като лице осъдено да заплати определена парична сума с влязъл в сила съдебен акт, дружеството е предприелосвоевременни постъпки за изпълнението на съдебното решение и изплащане на дължимата сума.

С оглед изпълнението на съдебното решение, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с писмо изх.№92-9766/14.12.2012г. е поканило Т.К.Г. чрез адв.П.К. да посочат банкови сметки, по които да бъдат преведени дължимите от дружеството суми. Вследствие на бездействие от страна на жалбоподателката и нейния пълномощник, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД на 19.12.2012г. е открило банкова сметка на името на госпожа Т.К.Г. при „С.“ АД, по която с платежно нареждане от 21.12.2012г. присъдените суми са преведени в полза на лицето. На 28.12.2012г., жалбоподателката и адв.П.К. са уведомени писмено за откритата в „С.“ АД сметка, по която са преведени дължимите суми.

В писменото становище се сочи, че всички описани по-горе действия, извършени от страна на застрахователя са в изпълнение на нормативно установено задължение да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трите лица неимуществени и имуществени вреди– чл.223 от КЗ. Отделно от това, възможността за откриване на банкови сметки на физически лица по искане на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е предвидена и се реализира единствено в случаите, когато увреденото от ПТП лице не оказва съдействие на застрахователя за изпълнение на неговите задължения чрез предоставянето на банкова сметка, по която да бъде преведено дължимото му застрахователно обезщетение.

Администраторът на лични данни излага доводи за неоснователност на твърденията, че с действията си накърнява правата и законните интереси на жалбоподателката. Обработването на личните й данни, чрез предоставянето им на трето лице, в случая на „С.“ АД е единствено и само в нейна полза. Целта на обработването е само една и тя е законова и нормативно установена за застрахователят.

Към становището като доказателства са приложени: копие от искова молба на Т.К.Г., решение от 23.11.2013г. на СГС по гр.д.№17062/2011г., писмо изх.№92-9766/14.12.2012г., ведно с 2 броя товарителници на куриерска служба DHL, писмо изх.№97-154/19.12.2012г., писмо на С.“ АД от 19.12.2012г., платежно нареждане от 21.12.2012г., ведно с опис за масов превод, писмо изх.№92-9766/28.12.2012г., ведно с 2 броя товарителници на куриерска служба DHL и договор №ДГ-09-0168/09.03.2009г. с приложенията към него.

Във връзка с изискани допълнителни доказателства от жалбоподателката в насока, дали е оспорила съдебното решение на Софийски градски съд, с което й е присъдено обезщетение за претърпени вреди вследствие на ПТП е представена въззивна жалба срещу решението. С жалбата се оспорва решението само в частта на присъдената законна лихва и неприсъждането на ДДС на адвокатския хонорар на адв.П.К., но не се спори по отношение на присъденото обезщетение.

За откритото заседание, на което жалбата е разгледана по същество, страните са редовно уведомени. Адвокат П.К. не се явява, не изпраща представител. За ЗПАД „ДЗИ-О.З.“ ЕАД се явява старши юрисконсулт М.Н., упълномощена от главния изпълнителен директор Н.Ч., преупълномощен от М.К.– изпълнителен директор на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД. От „С.“ АД не изпращат представител.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице, действащо чрез процесуалния си представител адв.П.К., жалбоподателката е сезирала КЗЛД с жалба, в която протестира срещу считаното от нея за неправомерно обработване на личните и данни от страна на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, изразяващо се в предоставянето и използването им, за служебно откриване на сметки в „С.“ АД, по която сметка са й били изплатени присъдените обезщетения и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката твърди, че личните й данни неправомерно са предоставени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД на „С.“ АД без наличието на изричното й съгласие за това. Ангажираният доказателствен материал по случая не потвърждава твърденията за претърпени вреди в резултат на действията на застрахователното дружество във връзка с изплатеното обезщетение.

От фактическа и правна страна безспорно се установява следното:

Във връзка с настъпило на 30.10.2010г. ПТП с участието на застрахован в „ДЗИ О.З.“ ЕАД автомобил е образувано гражданско дело. Софийски градски съд с решение от 23.11.2012г. е уважил изцяло предявените от пострадалото лице искове, като „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 35000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011г. до окончателното плащане и 291.62 лв., представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011г. до окончателното изплащане. С цитираното решение, дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение на адв.П.К. в размер на 1050 лв. „ДЗИ-О.З.“ ЕАД не обжалвало съдебното решение и същото е влязло в законна сила. Като лице осъдено да заплати определена парична сума с влязъл в сила съдебен акт, дружеството е предприело своевременни постъпки за изпълнението на съдебното решение и изплащане на дължимата сума.

„ДЗИ О.З.“ ЕАД е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД. В правомощията на администратора е да обработва личните данни самостоятелно или чрез възлагането им на обработващ лични данни, като във втория случай в чл.24, ал.4 от ЗЗЛД законодателят е предвидил и реда, по който следва да бъдат уредени тези взаимоотношения, а именно- в писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните.

Откриването на банкови сметки на физически лица по искане от „ДЗИ О.З.“ ЕАД до „С.“ АД, се извършва въз основа на сключен между тях договор № ДГ-09-0168 от 09.03.2009г.

Целта е осигуряване възможност на застрахователя да изпълни задължението си по чл.271, ал.1 и ал.2 от Кодекса на застраховането- окончателно да се произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като определи и изплати размера на обезщетението, в тримесечен срок от предявяването на претенцията.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо, при условие, че е „необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение за администратора на лични данни“.

В случая задължението на застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди при настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е нормативно установено в Кодекса на застраховането- чл.193, ал.1 и по чл.271, ал.1 и ал.2 от КЗ.

Не се доказват изложените в жалбата твърдения за накърняване правата и законните интереси на жалбоподателката чрез неправомерното обработване на личните й данни за собствените цели на застрахователното дружество.

Превеждането на дължимите суми по сметка на увреденото лице е в негова полза, респ. откриването на банкови сметки е с оглед удовлетворяването на претенцията му. Личните му данни са използвани дотолкова, доколкото са необходими да се открие банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението за претърпяно ПТП.

В случай, че жалбоподателката е несъгласна с присъденото й обезщетение, то е неотносимо към настоящия спор пред Комисията и не обуславя изпълнението на задължението на застрахователя па чл.193, ал.1 и по чл.271, ал.1 и ал.2 от Кодекса на застраховането. Претенциите за по-висок размер на дължимото обезщетение се разглеждат по реда на гражданското производство. Следва да се отбележи, че предявените от госпожа Т.К.Г. искове са изцяло уважени от СГС в размерите на обезщетенията, които са поискани.

Комисия за защита на личните данни приема, че в разглежданият случай, личните данни на жалбоподателката са обработени законосъобразно от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез разкриването им на заинтересованата страна „С.“ АД. Целта, за която са предоставени данните е откриването на банкова сметка на физическото лице, по повод наличието на осъдително съдебно решение за „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, което е осъдено да заплати обезщетение за претърпени вреди от ПТП. Отношенията между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и „С.“ АД са уредени писмено чрез договор, което представлява изпълнение на разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД. Откриването на сметката е извършено в изпълнение на задължението на застрахователната компания да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Задълженото лице следва да заплати на пострадалите от действията на застрахования, който е увреден при причиненото от застрахованото лице пътнотранспортно произшествие, обезщетение (чл. чл.223, ал.1 от КЗ). „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е осъдено с влязъл в сила по отношение на него съдебен акт на Софийски градски съд. Застрахователната компания има интерес да направи това във възможно най–кратък срок, за да избегне увеличаването на лихвите за забава и разноските по евентуалното принудително изпълнение. Поради това, КЗЛД приема, че е налице още едно от условията за допустимост при обработване на личните данни, а именно:чл. 4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Личните данни са предоставени на заинтересованата страна „С.“ АД и договорът в полза на жалбоподателката е сключен в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за реализиране на неговите законни интереси. При обработването на личните данни на госпожа Т.К.Г. са спазени и изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Данните са обработени добросъвестно, за точно определена цел– изпълнение на нормативно установено задължение след влязъл в сила съдебен акт, без да надхвърлят условията за постигане на тези цел. Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицето, за което се отнасят, също не налага извод за незаконосъобразни действия на администратора. Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочени в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, а наличието само на едно от изброените в текста на чл.4, ал.1, т.1 до т.7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В случая, както се посочи, данните на жалбоподателката са обработени на основание чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗДЛ. Доводите, че с откриване на сметка на името на жалбоподателката, нейните права и интереси са накърнени, а личния й живот и здравето –застрашени, също са неоснователни. Сключеният договор между застрахователната компания и банката е изцяло в нейна полза, тъй като чрез това действия тя получава в пълен размер претендираното от нея парично обезщетение. Госпожа Т.К.Г. е лице, ползващо се от договора, за което задължения не възникват (чл. 22 от Закона за задълженията и договорите) и освен това тя може да се откаже да се ползва от уговорката по договора след като бъде уведомена, в какъвто смисъл са Общите условия на банката за този вид договори. Личните данни на жалбоподателката са обработени добросъвестно, на основанията, предвидени в закона, за точно определени и законни цели, т.е при спазване на правилата, които гарантират неприкосновеността на личния живот и данни на
лицето, с което е спазена целта на ЗЗЛД, чиято задача е да гарантира неприкосновеността
на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при
неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на
свободното движение на данните (чл.1, ал.2 от ЗЗЛД).

При вземане на настоящето решение Комисията се съобрази с константната си практика по аналогични казуси, която е потвърдена от съда.

При взимане на настоящето решение, госпожа Мария Матева гласува „против“. Тя приема, че жалбата е основателна. Решението на съда е обжалвано, не е влязло в законна сила, поради което за застрахователното дружество не е възникнало задължение за плащане. В разпоредбата на чл.97 от Закона за задълженията и договорите са предвидени случаите, в които задълженото лице е в забава. В конкретният случай, застрахователната компания не е била в забава, от което следва, че за нея не е възникнало задължението да открие сметка на жалбоподателката. Откриването на сметката се явява преждевременно и с действията по откриването е извършено нарушение на ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.