Решение по жалба с рег. № Ж-976/02.10.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 17.02.2014г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег. №Ж-976/ 02.10.2014г., подадена от Н.П.П. срещу НЗОК.

Господин Н.П.П. сезира КЗЛД с твърдения, че госпожа Д.Т.-К., служител на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в нарушение на ЗЗЛД, неправомерно, е направила публична информация, свързана със здравословното му състояние. Жалбоподателят уведомява, че пред свидетели госпожа Д.Т.-К. е разпространила личните му данни, служейки си спрямо него с квалификации като: „смъртник”, „онкоболен”, „малко ти остава да живееш”, „ще ти помогна да умреш”, противоречащи на медицинската етика и на поведението, съответстващо на лице, работещо в здравно заведение.

Господин Н.П.П. приема правата си за нарушени, поради което иска от комисията да бъде извършена проверка за начина, по който Д.Т.-К. се е снабдила с информация за здравословното му състояние. Жалбоподателят счита, че е налице „изтичане на информация от СЗОК и изразява опасения относно сигурността на личните данни на пациентите

Жалба рег. №Ж-976/02.10.14г., е подадена по електронен път, неподписана с електронен подпис. Жалбата е адресирана до Столична здравноосигурителна каса с копие до Комисията за защита на личните данни. Междувременно, в деловодството на комисията постъпва и втора жалба от господин Н.П.П.– с рег. №Ж-987/06.10.2014г., с аналогично съдържание, но този път, адресирана до Регионалната здравноосигурителна каса. Към двете жалби не са приложени доказателства в подкрепа на изложените в тях твърдения.

В условията на служебното начало в административния процес и с оглед задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, от НЗОК и от СЗОК е изискано изразяване на писмени становища, ведно с относимите към случая доказателства.

Предвид обстоятелството, че жалбата, с която комисията е сезирана първоначално не е подписана, до жалбоподателя е изпратено писмо, указващо му отстраняване на нередовностите на жалбата.

От НЗОК уведомяват за предприети действията по изясняване на случая, след което администраторът ще предостави становище, подкрепено с относимите доказателства.

В писменото си становище по жалбата на господин Н.П.П. СЗОК сочи, че госпожа Д.Т.-К. изпълнява длъжността „главен експерт” в отдел „Дентална помощ”, в който информацията за здравноосигурените лица е свързана с извършвани дентални дейности от договорни партньори на касата, които се явяват изпълнители на дентална помощ. От касата информират, че предвид изясняване на фактическата обстановка по случая от експерта е изискано писмено обяснение, а от жалбоподателя представяне на доказателства, подкрепящи твърденията му.

Към становището е приложено писмо изх. №55-00-447/15.10.2014г. на СЗОК, адресирано до Н.П.П., с което от него се изисква да посочи кога, къде и пред кои свидетели е разпространена информация за здравословното му състояние. Приложени са писмо изх. №90-00-267/15.10.2014г. на СЗОК, адресирано до Д.Т.-К., с което от нея е изискано представянето на писмено обяснение по случая; писмо вх. №90-00-267/1/16.10.2014г., с което госпожа Д.Т.-К. е представила на СЗОК писмените си обяснения; длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт” в отдел „Дентална помощ” към СЗОК; декларация от Д.Т.-К. по ЗЗЛД от 24.09.2008г. и Инструкция №РД-16-36/23.12.2008г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани и съхранявани от СЗОК/РЗОК.

В изпълнение на указанията, дадени му от КЗЛД, господин Н.П.П. депозира писмо, с което конкретизира първоначалната си жалба, уточнявайки че естеството на искането му е свързано с проверка на начина на съхранение на лични данни от РЗОК-София. Жалбоподателят иска КЗЛД да събере доказателства относно регламента и практиката на съхранение на личните данни в РЗОК-София, както и практиката, свързана със защитата на достъпа до тях.

В чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира КЗЛД. От твърденията, изложени в жалбите и от приложените към тях доказателства може да се приеме, че жалби рег. №Ж-976/02.10.2014г. и рег. №Ж-987/06.10.2014г. са подадени в срок.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен да провери, при постъпване на искането, предпоставките за допустимост на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл. 3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. НЗОК е администратор на лични данни, изпълнила е задължението за подаване на заявление за регистрация пред комисията, заявявайки 5 броя регистри. Столичната здравноосигурителна каса не е юридическо лице и в настоящия случай има качеството на обработващ лични данни по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД.

На свое редовно заседание, проведено на 05.11.2014г. КЗЛД взема решение, на основание чл. 32 АПК, с което обединява- за разглеждане в едно общо производство, жалба с рег. №Ж-976/02.10.2014г., подадена от Н.П.П. срещу СЗОК и жалба с рег. №Ж-987/06.10.2014г., подадена от Н.П.П. срещу РЗОК. Комисията приема горните жалби за недопустими по отношение на Д.Т.-К., поради липсата на пасивно легитимирана страна в административното производство и за допустими по отношение на СЗОК и НЗОК.

На основание чл. 38, ал. 3 от ПДКЗЛДНА Комисията конституира СЗОК и НЗОК като ответни, а госпожа Д.Т.-К.– като заинтересована страна в производството.

Жалба рег. №Ж-976/02.10.2014г., към която– за разглеждане в общо производство, е присъединена жалба с рег. №Ж-987/06.10.2014г., е определена за разглеждане по същество в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 21.01.2015г. На заседанието на КЗЛД, проведено на 21.01.2015г. се явяват жалбоподателят Н.П.П.– лично и юрисконсулт В.Д., процесуален представител на СЗОК. Комисията взема решение, с което допуска изслушването на двама свидетели на жалбоподателя, отлага и насрочва разглеждането на жалбата за 04.02.2015г.

На заседанието на КЗЛД, проведено на 04.02.2015г. се явяват жалбоподателят Н.П.П.– лично, главен юрисконсулт С.К.-Н., процесуален представител на НЗОК и юрисконсулт В.Д., както и госпожа Д.Т.-К.– лично.

На заседанието са изслушани госпожа Л.Л.К. и госпожа Е.Б.С.- допуснатите двама свидетели на жалбоподателя. На същото заседание са изслушани и свидетелите К.Г. и И.Р., допуснати по молба рег. №М-12/27.01.2015г. на Д.Т.-К.

Госпожа Л.Л.К. и госпожа Е.Б.С. свидетелстват, че на 27.09.2014г., при скандал между жалбоподателя и госпожа Д.Т.-К., от балконите на блока, в който и двамата живеят, са чули госпожа Д.Т.-К. да нарича Н.П.П. раково болен, да го определя като злобен поради заболяването му и крещи, че ще го довърши.

Същевременно, свидетелите К.Г. и И.Р., допуснати по молба на госпожа Д.Т.-К., твърдят, че тя заедно със съпруга си е гостувала по същото време в дома на господин К.Г. в село П.

В хода на заседанието госпожа Д.Т.-К. заявява, че като служител на СЗОК никога не е имала достъп до личните данни на господин Н.П.П., тъй като сектора, в който работи се занимава с документи и обработка на отчети, по които се извършват заявените плащания от денталните лекари.

Процесуалният представител на НЗОК също заявява, че служителката Д.Т.-К., поради естеството на работата й и според длъжностната й характеристика, няма достъп до личните данни на пациенти- здравноосигурени лица и представя справка относно лицата от СЗОК, имащи достъп до персонализираната информационна система.

След изслушване на страните в административното производство и на допуснатите в производството свидетели, вземането на решение по жалбата на господин Н.П.П. се отлага за следващо заседание на комисията в пълен състав.

На свое заседание, проведено на 17.02.2015г. КЗЛД приема, че разгледана по същество жалба рег. №Ж-976/02.10.2014г. е основателна, тъй като събраните по административната преписка доказателства сочат, че личните данни на господин Н.П.П. са обработени от администратор на лични данни– НЗОК, чрез служителя на СЗОК- Д.Т.-К., в нарушение на задълженията, вменени му от чл. 23 от ЗЗЛД– без да са предприети необходимите технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

Член 1, ал. 2 от ЗЗЛД гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Разпространяването на лични данни представлява обработване на лични данни, съгласно легалната дефиниция, дадена в §1 от ДР на ЗЗЛД.

Според АПК свидетелските показания представляват допустимо доказателствено средство за установяване на обстоятелства, които не могат да бъдат установени по друг начин, предвид което комисията приема, че с обясненията си свидетелите на жалбоподателя потвърждават твърденията, съдържащи се в жалбата на господин Н.П.П.

Същевременно, госпожа Д.Т.-К. не се позовава и не навежда в своя защита фактите, станали известни от обясненията на свидетелите, допуснати по нейна молба и изслушани пред комисията, нито в писмените обяснения, дадени пред преките й ръководители, нито в хода на административното производство, преди заключителната му фаза.

Може да се направи извод, че жалбата, подадена от господин Н.П.П. е основателна по отношение на НЗОК, която в качеството й на администратор на лични данни не е предприела необходимите технически и организационни мерки за опазване на отнасящата се до него информацията. По този начин е станало възможно неправомерното й добиване от служител на касата и разпространението й пред неограничен кръг лица.

Специфичността и сложността на диагнозата на господин Н.П.П. сочат, че данни за заболяването му са получени чрез информационната система на НЗОК по отношение на здравноосигурените лица-пациенти.

В хода на откритото заседание на КЗЛД по жалба рег. №Ж-976/02.10.2014г. господин Венцислав Караджов– председател на КЗЛД и господин Цанко Цолов– член на КЗЛД, изразиха особеното мнение, че въпреки твърденията на господин Н.П.П. за нарушение на чл. 23 от ЗЗЛД от НЗОК чрез служителя Д.Т.-К., от събраните писмени и гласни доказателства не се установява нарушение на правата на жалбоподателя по ЗЗЛД, а случаят представлява конфликт от социално-битов характер.

Според господин Караджов и господин Цолов остава недоказано по безспорен начин, че госпожа Д.Т.-К. е узнала за заболяването на Н.П.П. в кръга на своите служебни правоотношения със СЗОК, в качеството й на главен експерт в отдел „Дентална помощ”.

Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,

След влизане в сила на настоящето решение, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София, бул.“Акад. Иван Гешов”-№15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София– град.